Васил Василев: Европредседателството - „Тумба-лумба два дни, две години гладни"
Европредседателството свърши. По един сходен мотив Радой Ралин беше споделил: „ Тумба-лумба два дни, две години гладни ".
Тумба-лумбата трябваше да накара европейците да ни опознаят. Глупости. Колкото ние опознахме Естония по време на нейното председателство, толкоз и европейците ни опознаха, още по-малко - обикнаха. Логично беше да използваме това, че европейските ръководители пристигнаха един-два пъти тук, та държавното управление да направи нещо за страната, да ги накара, да ги убеди да оказват помощ в нещо.
В какво?
Ами, можеха умерено да изискат европейска поддръжка за Българския поток. т.е. Централна Европа да се доставя с съветски газ, който идва до България по директна тръба от Русия. Именно с вярата, че по време на българското председателство ще се изиска такова мнение, Радев и Борисов се срещаха с Путин.
България обаче си заши устата. Москва изчака до края и като видя, че нищо не вършат, на 27 юни разгласи, че и втората тръба по Турски поток поема към Турция, не към България. Край на вярата. За позор и срам на нашето председателство.
България имаше още един коз за Българския поток. Тя можеше да сложи въпроса - не за анулация на глобите против Русия, не - а единствено за смяна на режима на налагане на наказания. т.е. решението да не се взема автоматизирано, а най-малко да се разисква. След като България замълча, предлагането бе импортирано от Италия.
Европредседателството беше извънредно комфортен миг да се изиска и изменение на Дъблинското съглашение. Както знаете, то дава право на всеки един мигрант, минал през България, да ни бъде върнат и настанен тук до живот дружно с възходящата в геометрична градация негова челяд.
Срещу това дискриминиращо съглашение се афишират остро и Гърция, Испания и изключително мощно Италия. Борисов отново мълча. Ни дума, ни стон, ни вопъл. Затова съмненията, че държавното управление може да одобри десетки хиляди върнати от Германия мигранти, не изглеждаха лишени от съображение.
Може ли някой да каже каква е действителната изгода от Европредседателството. Смениха мокета на НДК. Дадоха Боршош на прокуратурата. Изядени бяха едни 50 млн. лв.. Друго?
Ами Западните Балкани? Поставихме въпроса за тях, хвали се държавното управление.
Във властта, знаем, има хора недообразовани. Те са пропуснали часовете по история в учебно заведение и по тази причина не знаят, че каквото и да създадем за Западните Балкани, няма да получим нищо отсреща. Сърбите ли са се преродили или албанците? Или бошняците?
На Балканите са основани връзки, които с едно туптене по рамото или прегръдка за пред камерите, не се оправят. Тук няма благодарност, в случай че някой мечтател си е представял реки от благодарности и облаги.
Но тематиката Западни Балкани не е безумна. Тя ловко прикри с фанфари и изявленията тематиките, които в действителност бяха значими за България. Българският поток и Дъблинското съглашение. Пропускането на първата тематика бе в услуга на Анкара, на втората - на Берлин. Така че, в случай че някой има изгода от българското председателство, това са Турция и Германия.
Тумба-лумбата трябваше да накара европейците да ни опознаят. Глупости. Колкото ние опознахме Естония по време на нейното председателство, толкоз и европейците ни опознаха, още по-малко - обикнаха. Логично беше да използваме това, че европейските ръководители пристигнаха един-два пъти тук, та държавното управление да направи нещо за страната, да ги накара, да ги убеди да оказват помощ в нещо.
В какво?
Ами, можеха умерено да изискат европейска поддръжка за Българския поток. т.е. Централна Европа да се доставя с съветски газ, който идва до България по директна тръба от Русия. Именно с вярата, че по време на българското председателство ще се изиска такова мнение, Радев и Борисов се срещаха с Путин.
България обаче си заши устата. Москва изчака до края и като видя, че нищо не вършат, на 27 юни разгласи, че и втората тръба по Турски поток поема към Турция, не към България. Край на вярата. За позор и срам на нашето председателство.
България имаше още един коз за Българския поток. Тя можеше да сложи въпроса - не за анулация на глобите против Русия, не - а единствено за смяна на режима на налагане на наказания. т.е. решението да не се взема автоматизирано, а най-малко да се разисква. След като България замълча, предлагането бе импортирано от Италия.
Европредседателството беше извънредно комфортен миг да се изиска и изменение на Дъблинското съглашение. Както знаете, то дава право на всеки един мигрант, минал през България, да ни бъде върнат и настанен тук до живот дружно с възходящата в геометрична градация негова челяд.
Срещу това дискриминиращо съглашение се афишират остро и Гърция, Испания и изключително мощно Италия. Борисов отново мълча. Ни дума, ни стон, ни вопъл. Затова съмненията, че държавното управление може да одобри десетки хиляди върнати от Германия мигранти, не изглеждаха лишени от съображение.
Може ли някой да каже каква е действителната изгода от Европредседателството. Смениха мокета на НДК. Дадоха Боршош на прокуратурата. Изядени бяха едни 50 млн. лв.. Друго?
Ами Западните Балкани? Поставихме въпроса за тях, хвали се държавното управление.
Във властта, знаем, има хора недообразовани. Те са пропуснали часовете по история в учебно заведение и по тази причина не знаят, че каквото и да създадем за Западните Балкани, няма да получим нищо отсреща. Сърбите ли са се преродили или албанците? Или бошняците?
На Балканите са основани връзки, които с едно туптене по рамото или прегръдка за пред камерите, не се оправят. Тук няма благодарност, в случай че някой мечтател си е представял реки от благодарности и облаги.
Но тематиката Западни Балкани не е безумна. Тя ловко прикри с фанфари и изявленията тематиките, които в действителност бяха значими за България. Българският поток и Дъблинското съглашение. Пропускането на първата тематика бе в услуга на Анкара, на втората - на Берлин. Така че, в случай че някой има изгода от българското председателство, това са Турция и Германия.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ