Проф. Франсоа Ейсбур: Русия започна играта "разделяй и владей", но ще загуби
Eвропейските водачи бяха основните настоящи лица тази седмица в нажеженото пространство сред Москва и Киев. Руският президент Владимир Путин явно се отхвърли от курса да договаря извънредно с президента на Съединените щати Джо Байдън за Украйна и за европейската сигурност. Президентът на Франция Еманюел Макрон получи най-вече внимание от Кремъл - няколко телефонни диалога единствено за 10 дни и уговорено посещаване в Москва идния понеделник.
Макрон е ротационният ръководител на Европейския съюз и пое самодейността поради несвойствено пасивната във връзка с Русия и нерешителна Германия. Волно или несъзнателно, с огласените си проекти за пътешестване на изток френският президент наля масло в огъня на критиците му от източния фланг на НАТО, изключително от балтийските членки, които го упрекват в липса на бистрота и отвращение за съгласуваност.
Един от проблемите е, че Макрон ще отиде първо в Москва, а чак по-късно в Киев. И украинците заподозряха, че воден от обичайния френски интерес към по-топли връзки с Русия, той би направил неприемливи за тях отстъпки пред Путин.
Проф. Франсоа Ейсбур е старши консултант за Европа в лондонския Международен институт за стратегически проучвания и специфичен консултант в парижката Фондация за стратегически проучвания. Вижда ли капацитет Макрон да промени хода на играта с Путин? В предаването " Събота 150 " той отговори:
" Никой не знае! Продължават да не са ни известни желанията на Путин - ще тръгне ли на война, или не. Напредъкът на дипломатическия фронт е надалеч от приемлив. Но нали въпреки всичко, до момента в който се договаря, войната още не е реалност! Моите упования, за жалост, не са доста оптимистични ".
" Файненшъл таймс " разгласява тази седмица публикация, озаглавена с въпрос - доста забавен въпрос: Може ли да се има доверие на Макрон, когато става дума за Русия?
И отговорът в публикацията, апропо, беше " да ".
А съгласно вас какъв е отговорът?
Към момента французите работят в извънреден синхрон с американците. Не сме били очевидци на толкоз мощни стратегически връзки сред Франция и Съединените щати от Бог знае по кое време. Може би от 80-те години на предишния век. Каналите за връзка сред Париж и Вашингтон и Париж и Брюксел действат извънредно добре. Такова беше и заключението в публикацията.
Но дано се върна към въпроса - какво се чака да направи Макрон в Москва. И допускам, че ви интересува и какво ще стане в Киев. Осведомен отговор на тези въпроси, несъмнено, може да получите едвам след диалозите там. Аз не чакам доста. Защото президентът Путин не е заинтригуван, най-малко все още, от нищо друго с изключение на от цялостна капитулация пред настояванията, които насочи през декември.
Прибързано ли е да се счита, че Германия е изгубила към този момент статута си на определящ фактор в връзките на Европейския съюз с Русия?
Към момента е реалност, че Германия към този момент не е в основната роля. И това е ненапълно непреднамерено. Управляващата коалиция в Берлин е неопитна в полето на външната политика и политиката на сигурността. На всичкото от горната страна имат вътрешни различия по тези въпроси. Не са се разбрали между тях. Такива неща нормално се случват при нови държавни управления, които още не са стъпили устойчиво на краката си. И в интервала до момента в който това стане, празнините се запълват от други, в тази ситуация - от французите.
Владимир Путин се отвори за контакти с европейски водачи незабавно щом получи писмените отговори от Вашингтон и от НАТО на предложенията си за гарантиране на сигурността в Европа. И откакто Съединените щати и други западни съдружници оповестиха, че изпращат подкрепления на източния фланг на алианса. Текстът на американските отговори изтече тази седмица в пресата. Какво ви е мнението за него?
Знаете по какъв начин е с президента Путин - той непрекъснато се пробва да разделя, с цел да владее. Първоначално не искаше да договаря с европейците. Двата му плана за контракти бяха препоръчани на американците и на НАТО, с което даде да се разбере, че ще си приказва единствено с боса, т.е. Вашингтон. Сега, защото единството в НАТО наподобява цялостно, а американците се отнасят доста професионално към европейските си съдружници, руснаците са решили да скарат европейците с американците. Това е тяхна общоприета процедура на деяние. Не считам, че някой ще им се върже и даже не съм доста обезпокоен - тъй като декемврийските им претенции са изцяло неприемливи. Дори министър председателят на Унгария Орбан избра да не се отлъчва от консенсуса в НАТО и Европейския съюз. Унгария е членка и на двата блока, макар че доста хора го не помнят в последно време. Посланието е доста мощно и по тази причина Русия стартира тази игра. Но ще загуби.
Наближава ли моментът, в който единството в Трансатлантическия съюз ще бъде сложено на същинско тестване?
Известно ви е, че актуалната съветска рецесия - тъй като тази рецесия е съветска - се състои от два съставния елемент. Първият е обвързван с съветските претенции за пренареждане на европейската сигурност, и по-конкретно - за практическо елиминиране на участието в НАТО на страните, които се причислиха към алианса след 1997 година, и за възобновяване на статуквото от преди Съветският съюз да изчезне. НАТО и Европейският съюз отхвърлиха тези претенции със забележителна лекост. Единството и солидарността са налице. Както и дипломатическият професионализъм, за което свидетелства упоменатият от вас текст на американските отговори на съветските претенции, оповестен от испанския вестник " Ел Паис ". Това, апропо, е доста положително журналистическо попадение, тъй като демонстрира какво се случва зад кулисите.
Вторият съставен елемент е Украйна. А там нещата са надалеч по-сложни. Защото текат сложни договаряния за това какво би било задоволително да възпре Путин от нахлуване - какъв тъкмо да е пакетът от наказания против финансовия, банковия, енергийния и други браншове на съветската стопанска система. Нормално е това да е сложен миг, тъй като другите страни членки ще бъдат друго наранени от глобите против Москва. Но имам чувството, че ще бъде реализирано съглашение.
Под въпрос в доста по-голяма степен е какво ще се случи, в случай че Путин реши да води война. Това би било вследствие на неуспех на напъните за въздържане или решение от страна на Русия просто да понесе ударите на глобите. Тогава ще би трябвало да се договорим какво да вършим по-нататък. Засега обаче чуваме единствено какво няма да създадем. Президентът Байдън заявява, че бойците, които изпраща в Източна Европа, няма и да стъпят в Украйна. Това може и да е рационално, само че въпреки всичко е сигнал с негативен знак. А таман в тази фаза на опълчването ще е същинският стрес тест за западните страни. Рискът от експлоадиране на война е огромен. А още по-големи ще са компликациите, които тя ще донесе със себе си. При оправянето с тях ще си проличи какъв брой крепко е единството в НАТО и Европейския съюз.
Изключени ли са каквито и да било отстъпки пред Русия за сметка на Украйна?
Нищо не трябва да бъде правено в ущърб на Украйна. Но това не значи, че няма пространство за маневриране. Факт е, че Нормандският формат не работи задоволително добре. Но това не е единствено тъй като руснаците са доста неприятни момчета. Украинските водачи също не са прекомерно дружелюбни. Минските договорености се нарушават и от двете страни и би било добре да се схванат за същината им и за това по какъв начин да ги ползват. Оттам нататък обаче не считам, че би трябвало да се вършат каквито и да било отстъпки на Русия. Крим не е част от нея. Тя няма и право да анексира и Донбас.
След като и Китай реши да се разгласи срещу по-нататъшно разширение на НАТО, наемате ли се да прогнозирате десетилетия на ново опълчване Изток - Запад като през Студената война?
Първо, в тази ситуация на Украйна опасността е от гореща, а не от студена война. Сценариите, за които приказваме през последните месеци, са единствено за действителни военни дейности - нещо от което сме отвикнали през последните десетилетия. А другояче китайско-руското стратегическо партньорство е действителност. То съществува. Пекин и Москва си пазят взаимно гърбовете, както обичат да се показват американците. Подкрепят се взаимно в Организация на обединените нации. Подкрепят националните ползи един на различен, стига те да не пречат на техните лични ползи. Разширяването на НАТО да вземем за пример няма никакво отношение към Китай. То е значимо за Русия. Но, все пак, Москва получава дипломатическата поддръжка на Пекин. Когато обаче има евентуален конфликт на ползи, двете страни не оспорват взаимно дейностите си. Например във връзка с Индия. Тя не е другар на Китай - даже се стига до престрелки на границата им в Хималаите. Но е важен стратегически сътрудник на Русия.
В Пекин обаче през вчерашния ден стана ясно, че отсега нататък, когато ползите ѝ в Централна Азия се преплитат с китайските, Русия ще би трябвало да си заплаща. Организацията на Договора за групова сигурност, под чието прикритие руснаците потушиха протеста в Казахстан, не е упомената нито един път в огласената китайско-руска декларация. А Шанхайската организация за съдействие, в която членуват същите централно-азиатски страни, попада седем пъти. Така Китай дава ясно да се разбере, че Русия към този момент не е най-важната мощ в района и че той е най-малко толкоз важен, колкото и тя. Затова допускам, че Русия заплаща много солено за тази взаимна декларация, която й е политически значима и нужна сега.
Интервюто с проф. Франсоа Ейсбур можете да чуете в звуковия файл.
Макрон е ротационният ръководител на Европейския съюз и пое самодейността поради несвойствено пасивната във връзка с Русия и нерешителна Германия. Волно или несъзнателно, с огласените си проекти за пътешестване на изток френският президент наля масло в огъня на критиците му от източния фланг на НАТО, изключително от балтийските членки, които го упрекват в липса на бистрота и отвращение за съгласуваност.
Един от проблемите е, че Макрон ще отиде първо в Москва, а чак по-късно в Киев. И украинците заподозряха, че воден от обичайния френски интерес към по-топли връзки с Русия, той би направил неприемливи за тях отстъпки пред Путин.
Проф. Франсоа Ейсбур е старши консултант за Европа в лондонския Международен институт за стратегически проучвания и специфичен консултант в парижката Фондация за стратегически проучвания. Вижда ли капацитет Макрон да промени хода на играта с Путин? В предаването " Събота 150 " той отговори:
" Никой не знае! Продължават да не са ни известни желанията на Путин - ще тръгне ли на война, или не. Напредъкът на дипломатическия фронт е надалеч от приемлив. Но нали въпреки всичко, до момента в който се договаря, войната още не е реалност! Моите упования, за жалост, не са доста оптимистични ".
" Файненшъл таймс " разгласява тази седмица публикация, озаглавена с въпрос - доста забавен въпрос: Може ли да се има доверие на Макрон, когато става дума за Русия?
И отговорът в публикацията, апропо, беше " да ".
А съгласно вас какъв е отговорът?
Към момента французите работят в извънреден синхрон с американците. Не сме били очевидци на толкоз мощни стратегически връзки сред Франция и Съединените щати от Бог знае по кое време. Може би от 80-те години на предишния век. Каналите за връзка сред Париж и Вашингтон и Париж и Брюксел действат извънредно добре. Такова беше и заключението в публикацията.
Но дано се върна към въпроса - какво се чака да направи Макрон в Москва. И допускам, че ви интересува и какво ще стане в Киев. Осведомен отговор на тези въпроси, несъмнено, може да получите едвам след диалозите там. Аз не чакам доста. Защото президентът Путин не е заинтригуван, най-малко все още, от нищо друго с изключение на от цялостна капитулация пред настояванията, които насочи през декември.
Прибързано ли е да се счита, че Германия е изгубила към този момент статута си на определящ фактор в връзките на Европейския съюз с Русия?
Към момента е реалност, че Германия към този момент не е в основната роля. И това е ненапълно непреднамерено. Управляващата коалиция в Берлин е неопитна в полето на външната политика и политиката на сигурността. На всичкото от горната страна имат вътрешни различия по тези въпроси. Не са се разбрали между тях. Такива неща нормално се случват при нови държавни управления, които още не са стъпили устойчиво на краката си. И в интервала до момента в който това стане, празнините се запълват от други, в тази ситуация - от французите.
Владимир Путин се отвори за контакти с европейски водачи незабавно щом получи писмените отговори от Вашингтон и от НАТО на предложенията си за гарантиране на сигурността в Европа. И откакто Съединените щати и други западни съдружници оповестиха, че изпращат подкрепления на източния фланг на алианса. Текстът на американските отговори изтече тази седмица в пресата. Какво ви е мнението за него?
Знаете по какъв начин е с президента Путин - той непрекъснато се пробва да разделя, с цел да владее. Първоначално не искаше да договаря с европейците. Двата му плана за контракти бяха препоръчани на американците и на НАТО, с което даде да се разбере, че ще си приказва единствено с боса, т.е. Вашингтон. Сега, защото единството в НАТО наподобява цялостно, а американците се отнасят доста професионално към европейските си съдружници, руснаците са решили да скарат европейците с американците. Това е тяхна общоприета процедура на деяние. Не считам, че някой ще им се върже и даже не съм доста обезпокоен - тъй като декемврийските им претенции са изцяло неприемливи. Дори министър председателят на Унгария Орбан избра да не се отлъчва от консенсуса в НАТО и Европейския съюз. Унгария е членка и на двата блока, макар че доста хора го не помнят в последно време. Посланието е доста мощно и по тази причина Русия стартира тази игра. Но ще загуби.
Наближава ли моментът, в който единството в Трансатлантическия съюз ще бъде сложено на същинско тестване?
Известно ви е, че актуалната съветска рецесия - тъй като тази рецесия е съветска - се състои от два съставния елемент. Първият е обвързван с съветските претенции за пренареждане на европейската сигурност, и по-конкретно - за практическо елиминиране на участието в НАТО на страните, които се причислиха към алианса след 1997 година, и за възобновяване на статуквото от преди Съветският съюз да изчезне. НАТО и Европейският съюз отхвърлиха тези претенции със забележителна лекост. Единството и солидарността са налице. Както и дипломатическият професионализъм, за което свидетелства упоменатият от вас текст на американските отговори на съветските претенции, оповестен от испанския вестник " Ел Паис ". Това, апропо, е доста положително журналистическо попадение, тъй като демонстрира какво се случва зад кулисите.
Вторият съставен елемент е Украйна. А там нещата са надалеч по-сложни. Защото текат сложни договаряния за това какво би било задоволително да възпре Путин от нахлуване - какъв тъкмо да е пакетът от наказания против финансовия, банковия, енергийния и други браншове на съветската стопанска система. Нормално е това да е сложен миг, тъй като другите страни членки ще бъдат друго наранени от глобите против Москва. Но имам чувството, че ще бъде реализирано съглашение.
Под въпрос в доста по-голяма степен е какво ще се случи, в случай че Путин реши да води война. Това би било вследствие на неуспех на напъните за въздържане или решение от страна на Русия просто да понесе ударите на глобите. Тогава ще би трябвало да се договорим какво да вършим по-нататък. Засега обаче чуваме единствено какво няма да създадем. Президентът Байдън заявява, че бойците, които изпраща в Източна Европа, няма и да стъпят в Украйна. Това може и да е рационално, само че въпреки всичко е сигнал с негативен знак. А таман в тази фаза на опълчването ще е същинският стрес тест за западните страни. Рискът от експлоадиране на война е огромен. А още по-големи ще са компликациите, които тя ще донесе със себе си. При оправянето с тях ще си проличи какъв брой крепко е единството в НАТО и Европейския съюз.
Изключени ли са каквито и да било отстъпки пред Русия за сметка на Украйна?
Нищо не трябва да бъде правено в ущърб на Украйна. Но това не значи, че няма пространство за маневриране. Факт е, че Нормандският формат не работи задоволително добре. Но това не е единствено тъй като руснаците са доста неприятни момчета. Украинските водачи също не са прекомерно дружелюбни. Минските договорености се нарушават и от двете страни и би било добре да се схванат за същината им и за това по какъв начин да ги ползват. Оттам нататък обаче не считам, че би трябвало да се вършат каквито и да било отстъпки на Русия. Крим не е част от нея. Тя няма и право да анексира и Донбас.
След като и Китай реши да се разгласи срещу по-нататъшно разширение на НАТО, наемате ли се да прогнозирате десетилетия на ново опълчване Изток - Запад като през Студената война?
Първо, в тази ситуация на Украйна опасността е от гореща, а не от студена война. Сценариите, за които приказваме през последните месеци, са единствено за действителни военни дейности - нещо от което сме отвикнали през последните десетилетия. А другояче китайско-руското стратегическо партньорство е действителност. То съществува. Пекин и Москва си пазят взаимно гърбовете, както обичат да се показват американците. Подкрепят се взаимно в Организация на обединените нации. Подкрепят националните ползи един на различен, стига те да не пречат на техните лични ползи. Разширяването на НАТО да вземем за пример няма никакво отношение към Китай. То е значимо за Русия. Но, все пак, Москва получава дипломатическата поддръжка на Пекин. Когато обаче има евентуален конфликт на ползи, двете страни не оспорват взаимно дейностите си. Например във връзка с Индия. Тя не е другар на Китай - даже се стига до престрелки на границата им в Хималаите. Но е важен стратегически сътрудник на Русия.
В Пекин обаче през вчерашния ден стана ясно, че отсега нататък, когато ползите ѝ в Централна Азия се преплитат с китайските, Русия ще би трябвало да си заплаща. Организацията на Договора за групова сигурност, под чието прикритие руснаците потушиха протеста в Казахстан, не е упомената нито един път в огласената китайско-руска декларация. А Шанхайската организация за съдействие, в която членуват същите централно-азиатски страни, попада седем пъти. Така Китай дава ясно да се разбере, че Русия към този момент не е най-важната мощ в района и че той е най-малко толкоз важен, колкото и тя. Затова допускам, че Русия заплаща много солено за тази взаимна декларация, която й е политически значима и нужна сега.
Интервюто с проф. Франсоа Ейсбур можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ