Европейската централна банка представи новите си макроикономически прогнози за еврозоната,

Европейската централна банка показа новите си макроикономически прогнози за еврозоната, като леко увеличи упованията си за растежа на Брутният вътрешен продукт през тази година при прогноза за по-висока инфлация.

ЕЦБ към този момент чака Брутният вътрешен продукт да нарасне с 4% през 2021 година (при декемврийска оценка за покачване с 3,9%), след което растежът да се форсира едва до 4,1% (но под 4,2% предишна прогноза) през 2022 година и да се забави до 2,1% през 2023 година (без смяна по отношение на миналата прогноза).

Според централната банка криза в еврозоната през 2020 година е била по-малко дълбока от първичното, като Брутният вътрешен продукт се е свил с 6,9%, а не със 7,3% съгласно декемврийската прогноза.

По отношение на инфлацията обаче ЕЦБ чака показателят на потребителските цени (CPI) да нарасне през тази година с 1,5% вместо с до момента упования 1,0%, след което да се забави до 1,2% през 2022г. и да нарасне с 1,4% през 2023г.

Прогнози на ЕЦБ за Брутният вътрешен продукт и инфлацията в еврозоната



На конференция след края на шефът на централната банка Кристин Лагард уточни, че рисковете за икономическите вероятности са станали по-балансирани, само че в кратковременен проект са останали в посока надолу (за по-слаб от предстоящото стопански растеж) предвид на отрицателната обстановка заради пандемията от ковид и ограниченията за нейното ограничение.

Тя сподели, че фискалните тласъци, напъните за всеобща имунизация и предстоящото облекчение на ограниченията, свързани с коронавирусната пандемия " поддържат упованията за постоянен стопански скок през 2021 година ". Шефът на ЕЦБ означи, че възобновяване на световното търсене, обединено с фискалните ограничения, ще подкрепи икономическата интензивност на единния блок, наблягайки обаче, че продължаващата коронавирусна пандемия и обвързваните с него ограничения за ограничение ще продължат да тегнат над стопанската система.

Лагард уточни, че краткотрайни фактори и растящите енергийни цени ще доведат до по-висока потребителска инфлация, в сравнение с се очакваше през тази и идната година.

Инфлацията обаче ще остане под целевото равнище на ЕЦБ за малко под 2% през идващите години, до момента в който на стопанската система ще са нужни няколко години, с цел да се върне още веднъж до предпандемичното си равнище, както към четвъртото тримесечие на 2020 година Брутният вътрешен продукт на еврозоната остава с 4,9% под равнището си от преди коронавирусната пандемия, уточни още Кристин Лагард.

Централният банкер още веднъж акцентира, че ЕЦБ не организира политика, обвързвана с съответен обменен курс на еврото. ЕЦБ обаче " следи доста деликатно " динамичността на лихвените проценти заради тяхното влияние върху икономическата интензивност и вероятностите за ценова непоклатимост в еврозоната.

Макроикономически прогнози на ЕЦБ (през март 2021 година и през декември 2020 г.)