ESA тества постояннотоков йонен двигател, който използва въздуха като гориво
Европейската галактическа организация (ESA) организира първите в света тествания на електрически мотор, в който като гориво (работно тяло) се употребяват молекулите на разводнен въздух.
Тази технология е известна като Air-Breathing Electric Propulsion или Atmosphere-Breathing Electric Propulsion (ABEP). Предвижда се тези мотори да бъдат конфигурирани в спътници, които бързо се движат на доста ниски орбити.
Космическият уред GOCE с йонен мотор, употребен за сформиране картата на земната гравитация, работеше в продължение на 56 месеца на височина 260 км. Технологичното време на живот на този спътник бе лимитирано от количеството ксеноново гориво – апаратът разполагаше единствено с 40 кг. Когато ксенонът свърши, спътникът падна от орбита и изгоря в атмосферата. С новия мотор това няма по какъв начин да стане, тъй като даже и в най-горните пластове на атмосферата има задоволително молекули О2.
Тоест, тук става дума за напълно нов клас спътници, които могат да работят доста дълго време, съвсем безкрайно, на прекомерно ниска орбита. И това не е всичко. Подобни апарати са в положение да работят в горните пластове на атмосферата на други планети. Например да употребяват въглеродния диоксид от атмосферата на Марс.
Йонният мотор е вид електрически ракетен мотор, тягата в който се основава от йонизиран газ, интензивен до доста висока скорост благодарение на електрическо поле. В моторите от този вид няма движещи се елементи, като за основаването на двигателна сила е задоволително да се подаде напрежение от слънчевите панели към индуктивностите и ускорителите. В структурата на този мотор „генераторът на потока от частици“ обезпечава високоскоростен входен поток от молекули. Този модул е създаден от полската компания QuinteScience. След това частиците се йонизират и се изхвърлят на открито, създавайки по този метод двигателна сила.
Йонният мотор на ESA
За своя план, експертите на ESA са трансформирали структурата на общоприетия йонен постояннотоков мотор по подобен метод, че да може да употребява молекулите на кислорода с централизация, при която спътникът може да ги прихване на височина 200 км при скорост 7 км/с.
Плътността на атмосферата зависи от височината и слънчевата интензивност. Влияние оказва и местоположението и сезона. В новия мотор, това въздействие е регистрирано.
Експерименталният мотор на ESA бе направен от италианската компания Sitael. Това е двустепенен мотор, който обезпечава по-добра йонизация и ускоряване на частиците спрямо по-традиционните решения. Конструкцията е тествана в компютърна симулация, а в този момент бяха осъществени първите на практика проби.
Изпитанията бяха направени във вакуумна камера със симулация на 200 километрова височина.
На първия стадий йонният мотор бе тестван с ксеноново гориво, подадено от генератор на вързоп от частици. След това ксенонът бе отчасти сменен с азотно-кислородна примес. Когато цветът на реактивната бликам от ксеноново наследник се смени на ален, стана ясно, че моторът работи.
На последния стадий моторът бе неведнъж стартиран с елементарен атмосферен въздух. Работата е естествена. По този метод, потреблението на въздуха като гориво за работата на електрически мотор към този момент не е фантастика, а доста добре работеща концепция.
Тази технология е известна като Air-Breathing Electric Propulsion или Atmosphere-Breathing Electric Propulsion (ABEP). Предвижда се тези мотори да бъдат конфигурирани в спътници, които бързо се движат на доста ниски орбити.
Космическият уред GOCE с йонен мотор, употребен за сформиране картата на земната гравитация, работеше в продължение на 56 месеца на височина 260 км. Технологичното време на живот на този спътник бе лимитирано от количеството ксеноново гориво – апаратът разполагаше единствено с 40 кг. Когато ксенонът свърши, спътникът падна от орбита и изгоря в атмосферата. С новия мотор това няма по какъв начин да стане, тъй като даже и в най-горните пластове на атмосферата има задоволително молекули О2.
Тоест, тук става дума за напълно нов клас спътници, които могат да работят доста дълго време, съвсем безкрайно, на прекомерно ниска орбита. И това не е всичко. Подобни апарати са в положение да работят в горните пластове на атмосферата на други планети. Например да употребяват въглеродния диоксид от атмосферата на Марс.
Йонният мотор е вид електрически ракетен мотор, тягата в който се основава от йонизиран газ, интензивен до доста висока скорост благодарение на електрическо поле. В моторите от този вид няма движещи се елементи, като за основаването на двигателна сила е задоволително да се подаде напрежение от слънчевите панели към индуктивностите и ускорителите. В структурата на този мотор „генераторът на потока от частици“ обезпечава високоскоростен входен поток от молекули. Този модул е създаден от полската компания QuinteScience. След това частиците се йонизират и се изхвърлят на открито, създавайки по този метод двигателна сила.
Йонният мотор на ESA
За своя план, експертите на ESA са трансформирали структурата на общоприетия йонен постояннотоков мотор по подобен метод, че да може да употребява молекулите на кислорода с централизация, при която спътникът може да ги прихване на височина 200 км при скорост 7 км/с.
Плътността на атмосферата зависи от височината и слънчевата интензивност. Влияние оказва и местоположението и сезона. В новия мотор, това въздействие е регистрирано.
Експерименталният мотор на ESA бе направен от италианската компания Sitael. Това е двустепенен мотор, който обезпечава по-добра йонизация и ускоряване на частиците спрямо по-традиционните решения. Конструкцията е тествана в компютърна симулация, а в този момент бяха осъществени първите на практика проби.
Изпитанията бяха направени във вакуумна камера със симулация на 200 километрова височина.
На първия стадий йонният мотор бе тестван с ксеноново гориво, подадено от генератор на вързоп от частици. След това ксенонът бе отчасти сменен с азотно-кислородна примес. Когато цветът на реактивната бликам от ксеноново наследник се смени на ален, стана ясно, че моторът работи.
На последния стадий моторът бе неведнъж стартиран с елементарен атмосферен въздух. Работата е естествена. По този метод, потреблението на въздуха като гориво за работата на електрически мотор към този момент не е фантастика, а доста добре работеща концепция.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ