ЕК стартира наказателни процедури срещу България
Европейската комисия (ЕК) взе решения за закриване на четири наказателни процедури, като открива една нова за нарушавания в региона на околната среда и предявява нов иск против България. Това оповестиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Три от процедурите са открити още през 2019 година и 2020 г . за несъблюдение на условията на три наставления. Това са директивите по отношение на: излъчванията от индустрията - сложно попречване и надзор на замърсяването; оценката на въздействието на някои обществени и частни планове върху околната среда; контрола на заплахите от огромни повреди, които включват рискови субстанции. С обнародването през 2022 година в „ Държавен вестник “ на промени в Закона за запазване на околната среда и на Наредбата за изискванията и реда за осъществяване на оценка на въздействието върху околната среда позволените нарушавания са отстранени, показват от Министерство на околната среда и водите. Четвъртата закрита наказателна процедура стартира през есента на 2022 година за липса на съобщение от страна на България за дълготрайната ѝ тактика , направена съгласно условията на Регламент на Европейския съюз за ръководството на Енергийния съюз и на дейностите в региона на климата . Дългосрочната тактика за намаляване на изменението на климата до 2050 година на България е призната с решение на Министерския съвет от 21 октомври 2022 година, което разреши на България да рапортува пред Европейска комисия осъществяването на своето обвързване. От Министерство на околната среда и водите означават, че с решенията си за закриване на четирите наказателни процедури Европейска комисия дава оценка, че България е изпълнила отговорностите си и е отстранила позволените нарушавания на правото на Европейски Съюз.
Със свое решение, обаче, Европейска комисия също изпраща публични уведомителни писма до 14 страни членки, измежду които и България, във връзка с намаляването на излъчванията на няколко замърсителя на въздуха. От страните членки се изисква да основат национални стратегии за надзор на замърсяването на въздуха, с цел да покажат по какъв начин тези задължения за понижаване ще бъдат изпълнени. Министерство на околната среда и водите подхваща нужните дейности за промени в Националната стратегия за надзор на замърсяването на въздуха 2020-2030 година Амонякът , произлизащ от селскостопанския бранш, е замърсителят, за който множеството от страните членки не съблюдават отговорностите си.
Освен против България, на същото съображение са открити наказателни процедури против още 13 страни – Дания, Ирландия, Испания, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Австрия, Полша, Португалия, Румъния и Швеция.
Днес Европейска комисия взе решение и да предяви иск пред Съда на Европейски Съюз против България за това, че не е изпълнила отговорностите си по Регламент на Европейски Съюз по отношение на предотвратяването и ръководството на въвеждането и разпространяването на инвазивни непознати типове (ИЧВ). Освен България, това решение на Европейска комисия за завеждане на каузи пред Съда на Европейски Съюз визира още пет страни членки – Ирландия, Гърция, Италия, Латвия и Португалия.
Европейска комисия заяви още, че предявява искове против България и Словакия пред Съда на Европейския съюз за налагане на санкции за това, че не са въвели в националното си законодателство европейските правила за силата от възобновими източници. Държавите в Европейски Съюз трябваше да вкарат разпоредбите до 30 юни 2021 година България и Словакия до момента не са съобщили за никакви ограничения за смяна на законодателството съгласно условията.
Междувременно по-рано стана ясно, че Европейската комисия ни приканва да приведем схемата за обезщетяване на потребителите на горива в сходство с разпоредбите за свободно придвижване и правилото на недискриминация. Срещу нашата страна се открива наказателна процедура за въвеждането на ограничения, които опонират на наредбите за вътрешния пазар в Европейски Съюз.
България вкара скица за компенсациите, с които се понижава крайната цена на горивата , единствено за притежателите на транспортни средства, регистрирани в страната. Схемата предвиждаше ползвателите на транспортни средства, мотоциклети и мотори, регистрирани в България, да имат право на по-ниски цени на горивата. Компенсацията водеше до понижаване на цената на горивото с 0,25 лева за литър. Намалението, обаче, не важи за коли, които не са регистрирани в България, регистрира Европейска комисия. Следователно тази мярка е мощно дискриминационна и несъразмерна, написа в известието.
Европейска комисия изисква от българските управляващи да съблюдават правилата за свободно придвижване на артикули и хора и за недискриминация по отношение на жителите на Европейски Съюз. Осигуряването на вярното деяние на единния пазар е от изключително значение и главно средство за превъзмогване на разрушителните стопански резултати от съветското навлизане в Украйна, се добавя в известието. Едностранното деяние на национално ниво и въвеждането на дискриминационно отношение не е решение. България разполага с два месеца, с цел да отговори на опасенията, изразени от Европейска комисия, а в противоположен случай комисията добавя, че може да продължи с наказателната процедура.
По втора наказателна процедура Европейска комисия изпраща мнения до нашата страна, Белгия, Чехия, Дания, Германия, Ирландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Холандия, Австрия, Полша, Румъния, Словения, Словакия и Финландия поради невъвеждането на европейските правила за командироването на служащи. Правилата са свързани с битката с измамите и заобикалянето на условията, достъпа до информация и административното съдействие сред страните в Европейски Съюз.
Правилата дефинират административните условия и ограниченията за надзор, които страните могат да постановат, с цел да следят спазването на разпоредбите, пази правата на командированите служащи и ги защищават от неподходящо отношение от страна на работодателя при правосъдни или административни дейности, като обезпечават дейно използване и събиране на административни санкции и санкции в страните от Европейски Съюз. Според разпоредбите страните би трябвало да вкарат ефикасни, съразмерни и възпиращи санкции при нарушаване.
През юли 2021 година Европейска комисия изпрати публични уведомителни писма до 24 страни от Европейски Съюз и в този момент продължава процедурата по отношение на 17 страни, които към момента не са въвели вярно някои или всички европейски условия. Съответните страни разполагат с два месеца, с цел да подхващат нужните ограничения, в противоположен случай Европейска комисия може да реши да отнесе случаите до Съда на Европейския съюз, се разяснява в известието.
Три от процедурите са открити още през 2019 година и 2020 г . за несъблюдение на условията на три наставления. Това са директивите по отношение на: излъчванията от индустрията - сложно попречване и надзор на замърсяването; оценката на въздействието на някои обществени и частни планове върху околната среда; контрола на заплахите от огромни повреди, които включват рискови субстанции. С обнародването през 2022 година в „ Държавен вестник “ на промени в Закона за запазване на околната среда и на Наредбата за изискванията и реда за осъществяване на оценка на въздействието върху околната среда позволените нарушавания са отстранени, показват от Министерство на околната среда и водите. Четвъртата закрита наказателна процедура стартира през есента на 2022 година за липса на съобщение от страна на България за дълготрайната ѝ тактика , направена съгласно условията на Регламент на Европейския съюз за ръководството на Енергийния съюз и на дейностите в региона на климата . Дългосрочната тактика за намаляване на изменението на климата до 2050 година на България е призната с решение на Министерския съвет от 21 октомври 2022 година, което разреши на България да рапортува пред Европейска комисия осъществяването на своето обвързване. От Министерство на околната среда и водите означават, че с решенията си за закриване на четирите наказателни процедури Европейска комисия дава оценка, че България е изпълнила отговорностите си и е отстранила позволените нарушавания на правото на Европейски Съюз.
Със свое решение, обаче, Европейска комисия също изпраща публични уведомителни писма до 14 страни членки, измежду които и България, във връзка с намаляването на излъчванията на няколко замърсителя на въздуха. От страните членки се изисква да основат национални стратегии за надзор на замърсяването на въздуха, с цел да покажат по какъв начин тези задължения за понижаване ще бъдат изпълнени. Министерство на околната среда и водите подхваща нужните дейности за промени в Националната стратегия за надзор на замърсяването на въздуха 2020-2030 година Амонякът , произлизащ от селскостопанския бранш, е замърсителят, за който множеството от страните членки не съблюдават отговорностите си.
Освен против България, на същото съображение са открити наказателни процедури против още 13 страни – Дания, Ирландия, Испания, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Австрия, Полша, Португалия, Румъния и Швеция.
Днес Европейска комисия взе решение и да предяви иск пред Съда на Европейски Съюз против България за това, че не е изпълнила отговорностите си по Регламент на Европейски Съюз по отношение на предотвратяването и ръководството на въвеждането и разпространяването на инвазивни непознати типове (ИЧВ). Освен България, това решение на Европейска комисия за завеждане на каузи пред Съда на Европейски Съюз визира още пет страни членки – Ирландия, Гърция, Италия, Латвия и Португалия.
Европейска комисия заяви още, че предявява искове против България и Словакия пред Съда на Европейския съюз за налагане на санкции за това, че не са въвели в националното си законодателство европейските правила за силата от възобновими източници. Държавите в Европейски Съюз трябваше да вкарат разпоредбите до 30 юни 2021 година България и Словакия до момента не са съобщили за никакви ограничения за смяна на законодателството съгласно условията.
Междувременно по-рано стана ясно, че Европейската комисия ни приканва да приведем схемата за обезщетяване на потребителите на горива в сходство с разпоредбите за свободно придвижване и правилото на недискриминация. Срещу нашата страна се открива наказателна процедура за въвеждането на ограничения, които опонират на наредбите за вътрешния пазар в Европейски Съюз.
България вкара скица за компенсациите, с които се понижава крайната цена на горивата , единствено за притежателите на транспортни средства, регистрирани в страната. Схемата предвиждаше ползвателите на транспортни средства, мотоциклети и мотори, регистрирани в България, да имат право на по-ниски цени на горивата. Компенсацията водеше до понижаване на цената на горивото с 0,25 лева за литър. Намалението, обаче, не важи за коли, които не са регистрирани в България, регистрира Европейска комисия. Следователно тази мярка е мощно дискриминационна и несъразмерна, написа в известието.
Европейска комисия изисква от българските управляващи да съблюдават правилата за свободно придвижване на артикули и хора и за недискриминация по отношение на жителите на Европейски Съюз. Осигуряването на вярното деяние на единния пазар е от изключително значение и главно средство за превъзмогване на разрушителните стопански резултати от съветското навлизане в Украйна, се добавя в известието. Едностранното деяние на национално ниво и въвеждането на дискриминационно отношение не е решение. България разполага с два месеца, с цел да отговори на опасенията, изразени от Европейска комисия, а в противоположен случай комисията добавя, че може да продължи с наказателната процедура.
По втора наказателна процедура Европейска комисия изпраща мнения до нашата страна, Белгия, Чехия, Дания, Германия, Ирландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Холандия, Австрия, Полша, Румъния, Словения, Словакия и Финландия поради невъвеждането на европейските правила за командироването на служащи. Правилата са свързани с битката с измамите и заобикалянето на условията, достъпа до информация и административното съдействие сред страните в Европейски Съюз.
Правилата дефинират административните условия и ограниченията за надзор, които страните могат да постановат, с цел да следят спазването на разпоредбите, пази правата на командированите служащи и ги защищават от неподходящо отношение от страна на работодателя при правосъдни или административни дейности, като обезпечават дейно използване и събиране на административни санкции и санкции в страните от Европейски Съюз. Според разпоредбите страните би трябвало да вкарат ефикасни, съразмерни и възпиращи санкции при нарушаване.
През юли 2021 година Европейска комисия изпрати публични уведомителни писма до 24 страни от Европейски Съюз и в този момент продължава процедурата по отношение на 17 страни, които към момента не са въвели вярно някои или всички европейски условия. Съответните страни разполагат с два месеца, с цел да подхващат нужните ограничения, в противоположен случай Европейска комисия може да реши да отнесе случаите до Съда на Европейския съюз, се разяснява в известието.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ