Китай губи колективната си памет с изтриване на части от интернет
Когато изявленията им и профилите им биват цензурирани, го одобряват с примирие. Живеят в паралелна онлайн галактика. Но го знаят и даже се майтапят с това.
Сега обаче откриват, че под фасада, цялостна с къси видеа, стрийминг онлайн и електронна търговия, техният интернет – както и груповата им онлайн памет – изчезва на части, написа колумнистката на New York Times Ли Юан.
Публикация в WeChat на 22 май, която бе необятно споделена, оповестява, че съвсем цялата информация, оповестена в китайски портали за вести, блогове, конгреси и обществени медии сред 1995 и 2005 година към този момент не е налична, съобщи Investor.bg.
„ Китайският интернет се срутва с все по-бърз ритъм “, се споделя в заглавието. Очаквано, самата обява скоро е цензурирана.
„ Преди вярвахме, че интернет има памет “, написа Хъ Дзяйен, блогър, който написа за сполучливи предприемачи, в обява. „ Но не осъзнавахме, че тази памет е като на златна рибка “.
Невъзможно е да се дефинира какъв брой тъкмо и какво наличие е изчезнало. Ли Юан от New York Times обаче прави опит. Използвайки най-голямата китайска търсачка – Baidu, тя търси някои от образците, посочени в обявата на Хъ, фокусирайки се в същата времева рамка сред средата на 90-те и средата на първото десетилетие на новия век.
Търсенията включват едни от най-успешните китайски интернет бизнесмени – Джак Ма от Alibaba и Пони Ма от Tencent, както и китайския водач Си Дзинпин. Търсенето на Джак Ма не изкарва резултати, на Пони Ма – единствено три, а на Си Дзинпин – също нула.
След това авторката търси информация за една от най-големите нещастия в Китай през последните няколко десетилетия – огромното земетресение в Съчуан от 12 май 2008 година, при което умират 69 хиляди души. То се случва в къс интервал, когато китайските публицисти са имали повече независимост, в сравнение с Комунистическата партия всекидневно позволява, и са основали доста висококачествена публицистика.
При търсене във времева рамка от 12 май 2008 година до 12 май 2009 година обаче в Baidu излизат единствено 9 страници с резултати, множеството от които са публикации в уеб сайтове на централното държавно управление или държавната телевизия Central Central Television (CCTV). При познаване на имената на публицистите и организациите им излизат малко повече.
Всяка страница с резултати изкарва към 10 резултата. Търсенето демонстрира доста дребна парченце от покритието по това време, огромна част от което е оповестено на уеб страниците на вестници и списания, изпратили публицисти в епицентъра на земетресението. Освен това не излизат никакви изключителни вести или прояви на онлайн тъга, каквито в действителност е имало.
Освен казуса с изгубването на наличие, има и различен, по-голям: китайският интернет се свива. През 2023 година е имало 3,9 млн. уеб страницата в Китай, което е с една трета по-малко по отношение на 5,3 млн. през 2017 година, демонстрират данни на интернет регулатора.
Китай има 1 милиарда интернет потребителите, или близо една пета от онлайн популацията на света. Въпреки това броят на уеб страниците на китайски език е единствено 1,3% от общите по света по отношение на 4,3% през 2013 година - срив от 70% в границите на едно десетилетие, показва Web Technology Surveys, която след онлайн използването на най-ползваните езици за наличие.
Една от аргументите за спада е, че за уеб страниците е механически мъчно и скъпо да архивират по-старо наличие, и то освен в Китай. Но в Китай другата причина е политическа.
Интернет издателите, изключително новинарските портали и обществените медии, са изправени пред засилен напън за цензуриране, откакто страната направи властнически и националистически завой под управлението на Си Дзинпин. Поддържането на киберпространството на Китай политически и културно чисто е висша заповед на Комунистическата партия. Интернет фирмите имат по-голям тласък да цензурират прекомерно доста и да оставят по-старото наличие да изчезне, като не го архивират.
Много хора откриват, че онлайн съществуването им също е изтрито.
Преди две седмици Нанфу Уан открива, че информацията за нея в сходен на Wikipedia уебсайт липсва. Уан, която е основател на документални филми, търси името си в уеб страницата за кино рецензии Douban, само че и там няма нищо. Същото е и с WeChat.
„ Някои от филмите, на които съм била режисьор, са били изтрити и неразрешени от китайския интернет “, споделя тя. „ Но този път чувствам, че аз, като част от историята, съм изтрита “. Тя не знае с какво е провокирала това.
Джан Пин, по-известен с псевдонима си Чан Пин, е един от най-известните публицисти в Китай през 2000-те години. Статиите му са на всички места. След това през 2011 година писанията му провокират гнева на цензурата.
„ Присъствието ми в обществения дискурс беше задушено доста по-сериозно, в сравнение с чаках, и това съставлява забележителна загуба на персоналния ми живот “, сподели ми той. „ Животът ми беше обезсилен “.
Много хора съзнателно крият онлайн изявленията си, тъй като могат да бъдат употребявани против тях от партията или нейните прокси лица. В наклонност, наречена „ копаене на гробове “, националистически настроени младежи, наричани little pinks, изливат писанията си върху остарели онлайн текстове на интелектуалци, актьори и авторитетни хора.
„ Въпреки че сме склонни да мислим за интернет като ненапълно лекомислен “, споделя Иън Джонсън, дълготраен сътрудник и създател в Китай, „ без доста от тези уеб сайтове и неща губим елементи от груповата ни памет “.
В книгата си Sparks той споделя за смели историци в Китай, които работят скрито, цитирайки онлайн източниците Internet Archive for Chinese в бележките си в края, защото знае, че в последна сметка те ще изчезнат.
Има и други планове за избавяне на китайските мемоари и история от изпадане в нищото. Greatfire.org има няколко уеб страницата, които дават достъп до цензурирано наличие. China Digital Times, организация с нестопанска цел, която се бори с цензурата, архивира активност, която е била или има заплаха да бъде блокирана. Журналистът Джан Пин е негов изпълнителен редактор.
Хе, създател на обявата в WeChat, която бързо се популяризира на всички места, е бездънен черноглед, че заличаването на историята в Китай може да бъде преобърнато.
„ Ако в този момент към момента можете да видите ранна информация в китайския интернет “, написа той, „ това е просто последният лъч на залязващото слънце “.
Сега обаче откриват, че под фасада, цялостна с къси видеа, стрийминг онлайн и електронна търговия, техният интернет – както и груповата им онлайн памет – изчезва на части, написа колумнистката на New York Times Ли Юан.
Публикация в WeChat на 22 май, която бе необятно споделена, оповестява, че съвсем цялата информация, оповестена в китайски портали за вести, блогове, конгреси и обществени медии сред 1995 и 2005 година към този момент не е налична, съобщи Investor.bg.
„ Китайският интернет се срутва с все по-бърз ритъм “, се споделя в заглавието. Очаквано, самата обява скоро е цензурирана.
„ Преди вярвахме, че интернет има памет “, написа Хъ Дзяйен, блогър, който написа за сполучливи предприемачи, в обява. „ Но не осъзнавахме, че тази памет е като на златна рибка “.
Невъзможно е да се дефинира какъв брой тъкмо и какво наличие е изчезнало. Ли Юан от New York Times обаче прави опит. Използвайки най-голямата китайска търсачка – Baidu, тя търси някои от образците, посочени в обявата на Хъ, фокусирайки се в същата времева рамка сред средата на 90-те и средата на първото десетилетие на новия век.
Търсенията включват едни от най-успешните китайски интернет бизнесмени – Джак Ма от Alibaba и Пони Ма от Tencent, както и китайския водач Си Дзинпин. Търсенето на Джак Ма не изкарва резултати, на Пони Ма – единствено три, а на Си Дзинпин – също нула.
След това авторката търси информация за една от най-големите нещастия в Китай през последните няколко десетилетия – огромното земетресение в Съчуан от 12 май 2008 година, при което умират 69 хиляди души. То се случва в къс интервал, когато китайските публицисти са имали повече независимост, в сравнение с Комунистическата партия всекидневно позволява, и са основали доста висококачествена публицистика.
При търсене във времева рамка от 12 май 2008 година до 12 май 2009 година обаче в Baidu излизат единствено 9 страници с резултати, множеството от които са публикации в уеб сайтове на централното държавно управление или държавната телевизия Central Central Television (CCTV). При познаване на имената на публицистите и организациите им излизат малко повече.
Всяка страница с резултати изкарва към 10 резултата. Търсенето демонстрира доста дребна парченце от покритието по това време, огромна част от което е оповестено на уеб страниците на вестници и списания, изпратили публицисти в епицентъра на земетресението. Освен това не излизат никакви изключителни вести или прояви на онлайн тъга, каквито в действителност е имало.
Освен казуса с изгубването на наличие, има и различен, по-голям: китайският интернет се свива. През 2023 година е имало 3,9 млн. уеб страницата в Китай, което е с една трета по-малко по отношение на 5,3 млн. през 2017 година, демонстрират данни на интернет регулатора.
Китай има 1 милиарда интернет потребителите, или близо една пета от онлайн популацията на света. Въпреки това броят на уеб страниците на китайски език е единствено 1,3% от общите по света по отношение на 4,3% през 2013 година - срив от 70% в границите на едно десетилетие, показва Web Technology Surveys, която след онлайн използването на най-ползваните езици за наличие.
Една от аргументите за спада е, че за уеб страниците е механически мъчно и скъпо да архивират по-старо наличие, и то освен в Китай. Но в Китай другата причина е политическа.
Интернет издателите, изключително новинарските портали и обществените медии, са изправени пред засилен напън за цензуриране, откакто страната направи властнически и националистически завой под управлението на Си Дзинпин. Поддържането на киберпространството на Китай политически и културно чисто е висша заповед на Комунистическата партия. Интернет фирмите имат по-голям тласък да цензурират прекомерно доста и да оставят по-старото наличие да изчезне, като не го архивират.
Много хора откриват, че онлайн съществуването им също е изтрито.
Преди две седмици Нанфу Уан открива, че информацията за нея в сходен на Wikipedia уебсайт липсва. Уан, която е основател на документални филми, търси името си в уеб страницата за кино рецензии Douban, само че и там няма нищо. Същото е и с WeChat.
„ Някои от филмите, на които съм била режисьор, са били изтрити и неразрешени от китайския интернет “, споделя тя. „ Но този път чувствам, че аз, като част от историята, съм изтрита “. Тя не знае с какво е провокирала това.
Джан Пин, по-известен с псевдонима си Чан Пин, е един от най-известните публицисти в Китай през 2000-те години. Статиите му са на всички места. След това през 2011 година писанията му провокират гнева на цензурата.
„ Присъствието ми в обществения дискурс беше задушено доста по-сериозно, в сравнение с чаках, и това съставлява забележителна загуба на персоналния ми живот “, сподели ми той. „ Животът ми беше обезсилен “.
Много хора съзнателно крият онлайн изявленията си, тъй като могат да бъдат употребявани против тях от партията или нейните прокси лица. В наклонност, наречена „ копаене на гробове “, националистически настроени младежи, наричани little pinks, изливат писанията си върху остарели онлайн текстове на интелектуалци, актьори и авторитетни хора.
„ Въпреки че сме склонни да мислим за интернет като ненапълно лекомислен “, споделя Иън Джонсън, дълготраен сътрудник и създател в Китай, „ без доста от тези уеб сайтове и неща губим елементи от груповата ни памет “.
В книгата си Sparks той споделя за смели историци в Китай, които работят скрито, цитирайки онлайн източниците Internet Archive for Chinese в бележките си в края, защото знае, че в последна сметка те ще изчезнат.
Има и други планове за избавяне на китайските мемоари и история от изпадане в нищото. Greatfire.org има няколко уеб страницата, които дават достъп до цензурирано наличие. China Digital Times, организация с нестопанска цел, която се бори с цензурата, архивира активност, която е била или има заплаха да бъде блокирана. Журналистът Джан Пин е негов изпълнителен редактор.
Хе, създател на обявата в WeChat, която бързо се популяризира на всички места, е бездънен черноглед, че заличаването на историята в Китай може да бъде преобърнато.
„ Ако в този момент към момента можете да видите ранна информация в китайския интернет “, написа той, „ това е просто последният лъч на залязващото слънце “.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ