Заради социалните помощи Европа остава без работна ръка
Европа остава без работна ръка, а като съществени аргументи анализаторите сочат застаряващото население и великодушните обществени системи, които сътвориха трето потомство безработни на държавни помощи. През последните 10 години в Европейски Съюз влязоха милиони мигранти от Африка и Азия, само че това не усъвършенства положението на трудовия пазар. И по тази причина Стара Европа продължава да разчита на свежите попълнения от Източна Европа, най-много – в опазването на здравето, обществения патронаж, строителството и селското стопанство.
Италианският министър на труда Елвира Калдероне разгласи тази седмица, че страната е изправена пред сериозен дефицит на работна ръка от към 1 милион души, тъй като от ден на ден хора излизат от трудовия пазар, защото се пенсионират, а техни заместници не се намират. Според Калдероне най-важната цел на държавното управление е
да накара всеки италианец да работи.
Това обаче се оказва невероятно, колкото и великодушни да са държавните тласъци.
Италианската Асоциация на туристическата промишленост показва, че секторът продължава да е изключително съществено обиден от този дефицит. Големият проблем е, че квалифицирани фрагменти няма, е неквалифицираните не желаят да работят.
В селското стопанство ситуацията е още по-тежко, а за събирането на реколтата през лятото и есента са нужни най-малко още 100 000 души. За да бъде решен този проблем, държавното управление разисква пакет от неотложни ограничения, които ще дадат резултат… най-рано след няколко години.
В Германия обстановката е още по-плашеща. Според ново изследване на Германския стопански институт през 2022 година дефицитът на квалифицирани служащи е достигнал рекордни размери и в момента
на трудовия пазар липсват над 630 000 квалифицирани служащи.
Сред най-засегнатите браншове са опазването на здравето, обществените услуги, образованието, строителството, архитектурата, геодезията и строителните технологии, където шест от всеки 10 свободни работни места са свободни.
Не по-малък брой служащи са нужни и за места, където не се желае специфична подготовка. Например, грижата за възрастни хора в Германия се крепи на служащите мигранти, защото
690 000 от заетите в този бранш са чужденци.
Предишният канцлер Ангела Меркел вярваше, най-малко за известно време имигрантите ще са глътка пресен въздух за немската стопанска система. Тези очаквания обаче не се сбъднаха, а и по принцип не може да се разчита мигрантският напор да е непрекъснат избавителен пояс. Причините са доста – невладеене на език, липса на умения, мъчно адаптиране към новата среда и т.н Онези обаче, които желаят да се приспособяват и да работят, към този момент са наети.
Само по време на огромната мигрантска рецесия през 2015 г.
бяха подадени над 1.25 млн. претенции за леговище в Европейски Съюз.
През годините броят им понижа и през 2021 година броят на настояванията спадна на към 632 300 молби.
През 2022 година година притокът от мигранти внезапно се усили, като тази наклонност продължава и през тази година. В същото време, поради съветската инвазия в Украйна, Европа одобри най-големия брой бягащи от боен спор след Втората международна война. И още – преди войната светът бе в стопански ступор поради пандемията, а след нашествието пламна енергийната криза…
Всички тези условия натовариха до прекаленост обществените системи в европейските страни. Но не са причина да забравяме, че няколко европейски страни отглеждат към този момент трето потомство безработни, разчитащи на обществени помощи.
Стотици хиляди хора в Европа цялостен живот са се възползвали от едно от най-големите богатства на цивилизацията – обществената страна, с цел да си почиват. Сега обаче стана ясно, че тази обществена страна би трябвало да сложи някакъв лимит на приемливост.
Съвсем явно е, че моделът „ Да прецакаш системата “ не е фиктивен в България, макар че се ползва доста сполучливо. Дори в най-високо развитите западноевропейски страни, част от популацията в дейна възраст се скатава от работа и живее на гърба на системата.
Явно е пристигнал момента за крайни непопулистки ограничения, като да вземем за пример прекъсване на обществените помощи на здрави и прави хора, които могат да си намерят работа, само че не желаят. Колкото и да бягаме от езика на омразата и политнекоректните прилагателни, извънредно време е развъждането на лентяи и хрантутници да бъде неразрешено със закон. Защо нищо обществено няма в това, до момента в който те си почиват, други да работят, с цел да им покрият помощите с налозите си.
Италианският министър на труда Елвира Калдероне разгласи тази седмица, че страната е изправена пред сериозен дефицит на работна ръка от към 1 милион души, тъй като от ден на ден хора излизат от трудовия пазар, защото се пенсионират, а техни заместници не се намират. Според Калдероне най-важната цел на държавното управление е
да накара всеки италианец да работи.
Това обаче се оказва невероятно, колкото и великодушни да са държавните тласъци.
Италианската Асоциация на туристическата промишленост показва, че секторът продължава да е изключително съществено обиден от този дефицит. Големият проблем е, че квалифицирани фрагменти няма, е неквалифицираните не желаят да работят.
В селското стопанство ситуацията е още по-тежко, а за събирането на реколтата през лятото и есента са нужни най-малко още 100 000 души. За да бъде решен този проблем, държавното управление разисква пакет от неотложни ограничения, които ще дадат резултат… най-рано след няколко години.
В Германия обстановката е още по-плашеща. Според ново изследване на Германския стопански институт през 2022 година дефицитът на квалифицирани служащи е достигнал рекордни размери и в момента
на трудовия пазар липсват над 630 000 квалифицирани служащи.
Сред най-засегнатите браншове са опазването на здравето, обществените услуги, образованието, строителството, архитектурата, геодезията и строителните технологии, където шест от всеки 10 свободни работни места са свободни.
Не по-малък брой служащи са нужни и за места, където не се желае специфична подготовка. Например, грижата за възрастни хора в Германия се крепи на служащите мигранти, защото
690 000 от заетите в този бранш са чужденци.
Предишният канцлер Ангела Меркел вярваше, най-малко за известно време имигрантите ще са глътка пресен въздух за немската стопанска система. Тези очаквания обаче не се сбъднаха, а и по принцип не може да се разчита мигрантският напор да е непрекъснат избавителен пояс. Причините са доста – невладеене на език, липса на умения, мъчно адаптиране към новата среда и т.н Онези обаче, които желаят да се приспособяват и да работят, към този момент са наети.
Само по време на огромната мигрантска рецесия през 2015 г.
бяха подадени над 1.25 млн. претенции за леговище в Европейски Съюз.
През годините броят им понижа и през 2021 година броят на настояванията спадна на към 632 300 молби.
През 2022 година година притокът от мигранти внезапно се усили, като тази наклонност продължава и през тази година. В същото време, поради съветската инвазия в Украйна, Европа одобри най-големия брой бягащи от боен спор след Втората международна война. И още – преди войната светът бе в стопански ступор поради пандемията, а след нашествието пламна енергийната криза…
Всички тези условия натовариха до прекаленост обществените системи в европейските страни. Но не са причина да забравяме, че няколко европейски страни отглеждат към този момент трето потомство безработни, разчитащи на обществени помощи.
Стотици хиляди хора в Европа цялостен живот са се възползвали от едно от най-големите богатства на цивилизацията – обществената страна, с цел да си почиват. Сега обаче стана ясно, че тази обществена страна би трябвало да сложи някакъв лимит на приемливост.
Съвсем явно е, че моделът „ Да прецакаш системата “ не е фиктивен в България, макар че се ползва доста сполучливо. Дори в най-високо развитите западноевропейски страни, част от популацията в дейна възраст се скатава от работа и живее на гърба на системата.
Явно е пристигнал момента за крайни непопулистки ограничения, като да вземем за пример прекъсване на обществените помощи на здрави и прави хора, които могат да си намерят работа, само че не желаят. Колкото и да бягаме от езика на омразата и политнекоректните прилагателни, извънредно време е развъждането на лентяи и хрантутници да бъде неразрешено със закон. Защо нищо обществено няма в това, до момента в който те си почиват, други да работят, с цел да им покрият помощите с налозите си.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ