Проблем ли e за икономиката ръстът на заплатите в публичния сектор
Евгений Кънев, доктор по стопанска система, шеф на консултантската компания за сливания и придобивания Maconis
Предизборното нарастване на заплатите в обществения бранш и в частност на държавната администрация с по-голям ритъм от тези в частния бранш повдигна доста въпроси за отражението му върху действителната стопанска система.
На пръв взор е обикновено да допуснем, че в предизборно време и епидемиологична обстановка увеличението на заплатите в обществения бранш е популистка и нездравословна мярка. Може и да се разтревожим, че изпреварват растежа на заплатите в частния бранш. На втори взор, в случай че се абстрахираме от определения миг за това деяние, то не трябва да води до терзания по няколко аргументи.
На първо място, усилват се заплати на нормално подценени обществени чиновници като учители. Но и в държавната администрация се усилват заплатите най-вече на най-ниско платените чиновници, с цел да се понижат изкуствено основаните разлики от друго възнаграждение на подобен всъщност труд.
Като цяло е известно, че междинната заплата в държавната администрация е малко над междинната за страната от към 1500 лева месечно, само че неправилно се счита, че трудът на тази администрация е не изключително дипломиран и затова е редно да получава под междинната заплата.
Но с толкоз ниски заплати в действителност привличаме най-ниско квалифицираните да вземат участие в ръководството на страната или по този начин подтикваме търсене на законови малки врати за спомагателни хонорари или незаконови способи за личностно обогатяване.
Капитал - брой 12
Проблемът не е в междинната заплата на администрацията, а в прекомерно многото държавни чиновници в изискванията на отсъстващо електронно ръководство.
На второ място, в случай че съпоставим съотношението сред междинната заплата в държавното ръководство и Брутният вътрешен продукт на глава от популацията - коефициент, употребен от Световната банка - ще видим, че сме даже под равнището на най-развитите страни в Западна и Централна Европа или колкото тяхното съответствие сред 1 и 2, в случай че прибавим и обществените осигуровки, които в този момент страната заплаща от името на чиновниците си. За съпоставяне - в Южна Америка този коефициент е сред 3 и 5, а в Африка сред 6 и 9 пъти.
На трето място, не трябва да безпокои и вероятно отрицателната корелация или въздействие върху заплатите в частния бранш. Подробно проучване на ЕЦБ от 2019 година на зависимостта на заплатите в частния бранш от внезапна смяна на заплатите в обществения бранш в еврозоната разкрива, че когато заплатите в държавния бранш порастват, то в частния бранш в Южна Европа (Франция, Италия и Испания) те също порастват, само че съвсем не въздействат на тези в Северна Европа. Така затрудняват конкурентоспособността на частния бранш в Южна Европа, само че не и на този в Северна Европа.
Предизборното нарастване на заплатите в обществения бранш и в частност на държавната администрация с по-голям ритъм от тези в частния бранш повдигна доста въпроси за отражението му върху действителната стопанска система.
На пръв взор е обикновено да допуснем, че в предизборно време и епидемиологична обстановка увеличението на заплатите в обществения бранш е популистка и нездравословна мярка. Може и да се разтревожим, че изпреварват растежа на заплатите в частния бранш. На втори взор, в случай че се абстрахираме от определения миг за това деяние, то не трябва да води до терзания по няколко аргументи.
На първо място, усилват се заплати на нормално подценени обществени чиновници като учители. Но и в държавната администрация се усилват заплатите най-вече на най-ниско платените чиновници, с цел да се понижат изкуствено основаните разлики от друго възнаграждение на подобен всъщност труд.
Като цяло е известно, че междинната заплата в държавната администрация е малко над междинната за страната от към 1500 лева месечно, само че неправилно се счита, че трудът на тази администрация е не изключително дипломиран и затова е редно да получава под междинната заплата.
Но с толкоз ниски заплати в действителност привличаме най-ниско квалифицираните да вземат участие в ръководството на страната или по този начин подтикваме търсене на законови малки врати за спомагателни хонорари или незаконови способи за личностно обогатяване.
Капитал - брой 12
Проблемът не е в междинната заплата на администрацията, а в прекомерно многото държавни чиновници в изискванията на отсъстващо електронно ръководство.
На второ място, в случай че съпоставим съотношението сред междинната заплата в държавното ръководство и Брутният вътрешен продукт на глава от популацията - коефициент, употребен от Световната банка - ще видим, че сме даже под равнището на най-развитите страни в Западна и Централна Европа или колкото тяхното съответствие сред 1 и 2, в случай че прибавим и обществените осигуровки, които в този момент страната заплаща от името на чиновниците си. За съпоставяне - в Южна Америка този коефициент е сред 3 и 5, а в Африка сред 6 и 9 пъти.
На трето място, не трябва да безпокои и вероятно отрицателната корелация или въздействие върху заплатите в частния бранш. Подробно проучване на ЕЦБ от 2019 година на зависимостта на заплатите в частния бранш от внезапна смяна на заплатите в обществения бранш в еврозоната разкрива, че когато заплатите в държавния бранш порастват, то в частния бранш в Южна Европа (Франция, Италия и Испания) те също порастват, само че съвсем не въздействат на тези в Северна Европа. Така затрудняват конкурентоспособността на частния бранш в Южна Европа, само че не и на този в Северна Европа.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ