Евгени Динев е може би най-популярният български фотограф пейзажист днес.

Нереална реалност

Евгени Динев е може би най-популярният български фотограф пейзажист през днешния ден. Преди броени дни името му нашумя с впечатляващ триумф - той попадна в топ 10 на международна ранглиста за пейзажисти.

Евгени споделя, че със фотосите си се стреми да запечата красиви гледки по безподобен метод. И като негови почитатели несъмнено можем да потвърдим: пред обектива му природата се разкрива в цялото си съвършенство. С доста самообладание, с чувството за уместно място и миг, той придава и на нормалния пейзаж нехарактерен взор. В непрекъснато търсене на нови завладяващи гледки Евгени е постоянно на път. Още от невероятните му фотоси на evgenidinev.com.

Фарът на Ахтопол

Като полуда

Започнах да фотографирам от любознание. За мен това беше безусловно непозната територия. Красивите пейзажни фотографии, които по това време можеха да се видят най-много в книжарницата, като се изключи че ме заплениха, отключиха в мен неподозирана пристрастеност. Бях обладан до полуда да открия съвършения пейзаж и с настървението на ловджия, гонещ плячката си, неуморно обикалях в издирването му. Най-добре се усещам на своята територия, която в световен мащаб е относително малко позната. Не е като Патагония, Исландия или Нова Зеландия, където вървят доста фотографи, за мен е по-интересно да диря красивото край себе си.

Искърският пролом

Гори и потоци

Българската природа е неповторима: има четири сезона, комбиниране на планини, плодородна земя, изход на море в относително компактна територия. От всичко това най-привързан се усещам към отдалечените, труднодостъпни кътчета на родината ни, където измежду девствени гори и бистри потоци можеш да избягаш изцяло от цивилизацията.
Невероятни са нашите непокътнати остарели гори най-много в Балкана и на места из Родопите, Странджа, Рила, Пирин. Дори по нормалните туристически направления те наподобяват толкоз живописни, без аналог. Особено впечатляващи са през пролетта, когато паднат мъглите, или пък наесен, когато букаците се прошарят. Също и измежду люта зима, когато студът скове в студ клоните и всичко побелее.

Резерватът Козя стена

Крепостта Овеч над Провадия

Слънчогледи и страсти

Представете си какво е видял Ван Гог, до момента в който е рисувал слънчогледите. По същия метод всеки фотограф следи посвоему природата. Един ще я види красиво, различен грозно… В това е майсторството - да уловиш момента, в който светлината изрисува по неповторим метод природата. Обикновеният фен би трябвало да има богато въображение, с цел да види същия този пейзаж през очите на създателя. За уменията на фотографа пейзажист отличен индикатор е отношението на фена към неговото творчество. Ако фотосите му не провокират безразличие, а страсти, значи той е на прав път. За да снимаш измежду природата, би трябвало да обичаш да го правиш, принудително не става. Да не пестиш сили и средства в търсене на ултимативния пейзаж. В последна сметка всички положени старания в един миг се връщат...