Банките се дебнат - коя първа ще вдигне лихвите
ЕЦБ с следващ ход против инфлацията, ФЕД пасува Големите депозити с дълъг период към този момент са с по-голяма рентабилност
През юни Федералният запас за пръв път направи пауза след поредност от покачвания на лихвите. Европейската централна банка /ЕЦБ/ обаче не пропусна да затвърди рестриктивната си политика с нарастване на главните лихвени проценти с 25 базисни пункта.
-->
От 21 юни ЕЦБ подвига за осми следващ път увеличи лихвения % за главните интервенции по рефинансиране (по които комерсиалните банки могат да заемат средства от ЕЦБ за период от една седмица), за пределното кредитно облекчение (цената, която банките заплащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ с даване на обезпечение) и депозитното облекчение (който банките получават за депозирането на средства овърнайт при ЕЦБ). По трите интервенции лихвите се подвигат надлежно до 4,00%, 4,25% и 3,50%. Още същия ден няколко европейски банки последваха ЕЦБ и също подвигнаха лихвените проценти.
Какво обаче се случва у нас?
България се оказва една от страните с най-ниски лихви по новите заеми в Европейски Съюз. По данни на ЕЦБ, през април 2023 година междинният лихвен % за нов жилищен заем у нас е едвам 2,6%, като единствено в Малта равнището е по-ниско (2%). Най-високите лихви за ипотечните заеми са в Унгария (10,1%), Полша (8,7%) и Румъния (7,9%). За цялата еврозона междинната рента за новите жилищни заеми е 3,6%.
Подобна е картината и при новите заеми за нефинансовите предприятия - междинната рента у нас е 3,4%, като по-ниски са равнищата единствено в Малта и Люксембург. Най-високите лихви са в Унгария (9,5%), Румъния (9,1%) и Чехия (8,7%), а междинното равнище в еврозоната още веднъж е по-високо от това у нас, въпреки и минимално - 4,3%. Изключение вършат лихвите по новоотпусканите потребителски заеми, при които се намираме по средата. Средната рента по този тип заеми у нас е 8,6%, по отношение на 7,5% за Еврозоната. Най-ниските равнища са във Франция (5,7%) и Кипър (5,3%), а най-високите в Малта (34,4%) и Унгария (15,8%).
Колко дълго българските клиенти на банките ще са облагодетелствани?
Изглежда не остава доста време, тъй като лихвите по заемите зависят и от оскъпяването на депозитите. А там към този момент се вижда покачване на равнищата. След като дълго време при влоговете процентите бяха на нула и даже негативни, в този момент към този момент 1% рентабилност не е необичайност, изключително при дребните банки. Той нормално е за влоговете в евро.
През последните седмици порастват лихвите по дълготрайни депозити при няколко банки, които оферират лихви до 1,5% за до 36 мeсеца и 2% за до 5 години.
По-големите депозити, оставени за по-голям период, са желани от банките най-малко по две аргументи - едната е, че клиентите по-рядко ги тегляд, с цел да покриват битови разходи с тях. А другата е, че когато са оставени за по-дълъг период, банката има опция да ги влага в по-дългосрочни планове.
Данните на Българска народна банка демонстрират, че към края на март депозитите до 1000 лв. са намалели с близо 98 000 броя. Спад има и при тези от 1000 до 2500 лева и от 2500 до 5000 лева Увеличение обаче има при влогове за суми от 20 000 до 200 000 лева
" Мисля, че настъпи един миг, в който съотношението кредит-депозит, който близо 10 години беше под 100% - т.е. имаше повече депозити, в сравнение с заеми, сега е 103 %, което значи, че събраните на локално равнище депозити към този момент са раздадени като заеми ", съобщи банкерът Левон Хампарцумян, представен от Би Ти Ви.
" Практиката демонстрира, че покачването на лихвените равнища, когато няма други проблеми, каквито имаше в миналата рецесия, се дължи на желанието на съответната банка да притегли повече запас от този, който има, с цел да може да стане по конкурентна на пазара на заеми ", сподели финансовият анализатор Иван Стайков.
Така че първите лястовици за по-високите лихви и у нас към този момент са пристигнали. Въпросът е обаче, че конкуренцията стопира банките да вършат внезапни ходове.
" Банките у нас чакат кой ще мигне пръв, с цел да се стигне до повишение на лихвите по депозитите и заемите ", обясни Хампарцумян по Нова тв. Според него лихвите са релативно ниски поради конкуренцията сред банките. Новите заеми са по-скъпи. Старите - според от изискванията, са може би по-изгодни. Според Хампарцумян лихвите по новите заеми няма да се покачат внезапно, заемите няма да станат недостъпни, само че всички би трябвало да са по-консервативни, когато ги дават и когато ги употребяват.
Подобно мнение изрази и основният изпълнителен шеф на ОББ Питър Рубен в изявление за " 24 часа ": " Сега сме във етапа, в която се гледаме и чакаме. В един миг някоя банка ще стигне до позицията, в която ще би трябвало да заплаща за депозити и тогава ние, другите банки, ще се присъединим към това съревнование. Това ще вдигне маржовете ", сподели той.
През юни Федералният запас за пръв път направи пауза след поредност от покачвания на лихвите. Европейската централна банка /ЕЦБ/ обаче не пропусна да затвърди рестриктивната си политика с нарастване на главните лихвени проценти с 25 базисни пункта.
-->
От 21 юни ЕЦБ подвига за осми следващ път увеличи лихвения % за главните интервенции по рефинансиране (по които комерсиалните банки могат да заемат средства от ЕЦБ за период от една седмица), за пределното кредитно облекчение (цената, която банките заплащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ с даване на обезпечение) и депозитното облекчение (който банките получават за депозирането на средства овърнайт при ЕЦБ). По трите интервенции лихвите се подвигат надлежно до 4,00%, 4,25% и 3,50%. Още същия ден няколко европейски банки последваха ЕЦБ и също подвигнаха лихвените проценти.
Какво обаче се случва у нас?
България се оказва една от страните с най-ниски лихви по новите заеми в Европейски Съюз. По данни на ЕЦБ, през април 2023 година междинният лихвен % за нов жилищен заем у нас е едвам 2,6%, като единствено в Малта равнището е по-ниско (2%). Най-високите лихви за ипотечните заеми са в Унгария (10,1%), Полша (8,7%) и Румъния (7,9%). За цялата еврозона междинната рента за новите жилищни заеми е 3,6%.
Подобна е картината и при новите заеми за нефинансовите предприятия - междинната рента у нас е 3,4%, като по-ниски са равнищата единствено в Малта и Люксембург. Най-високите лихви са в Унгария (9,5%), Румъния (9,1%) и Чехия (8,7%), а междинното равнище в еврозоната още веднъж е по-високо от това у нас, въпреки и минимално - 4,3%. Изключение вършат лихвите по новоотпусканите потребителски заеми, при които се намираме по средата. Средната рента по този тип заеми у нас е 8,6%, по отношение на 7,5% за Еврозоната. Най-ниските равнища са във Франция (5,7%) и Кипър (5,3%), а най-високите в Малта (34,4%) и Унгария (15,8%).
Колко дълго българските клиенти на банките ще са облагодетелствани?
Изглежда не остава доста време, тъй като лихвите по заемите зависят и от оскъпяването на депозитите. А там към този момент се вижда покачване на равнищата. След като дълго време при влоговете процентите бяха на нула и даже негативни, в този момент към този момент 1% рентабилност не е необичайност, изключително при дребните банки. Той нормално е за влоговете в евро.
През последните седмици порастват лихвите по дълготрайни депозити при няколко банки, които оферират лихви до 1,5% за до 36 мeсеца и 2% за до 5 години.
По-големите депозити, оставени за по-голям период, са желани от банките най-малко по две аргументи - едната е, че клиентите по-рядко ги тегляд, с цел да покриват битови разходи с тях. А другата е, че когато са оставени за по-дълъг период, банката има опция да ги влага в по-дългосрочни планове.
Данните на Българска народна банка демонстрират, че към края на март депозитите до 1000 лв. са намалели с близо 98 000 броя. Спад има и при тези от 1000 до 2500 лева и от 2500 до 5000 лева Увеличение обаче има при влогове за суми от 20 000 до 200 000 лева
" Мисля, че настъпи един миг, в който съотношението кредит-депозит, който близо 10 години беше под 100% - т.е. имаше повече депозити, в сравнение с заеми, сега е 103 %, което значи, че събраните на локално равнище депозити към този момент са раздадени като заеми ", съобщи банкерът Левон Хампарцумян, представен от Би Ти Ви.
" Практиката демонстрира, че покачването на лихвените равнища, когато няма други проблеми, каквито имаше в миналата рецесия, се дължи на желанието на съответната банка да притегли повече запас от този, който има, с цел да може да стане по конкурентна на пазара на заеми ", сподели финансовият анализатор Иван Стайков.
Така че първите лястовици за по-високите лихви и у нас към този момент са пристигнали. Въпросът е обаче, че конкуренцията стопира банките да вършат внезапни ходове.
" Банките у нас чакат кой ще мигне пръв, с цел да се стигне до повишение на лихвите по депозитите и заемите ", обясни Хампарцумян по Нова тв. Според него лихвите са релативно ниски поради конкуренцията сред банките. Новите заеми са по-скъпи. Старите - според от изискванията, са може би по-изгодни. Според Хампарцумян лихвите по новите заеми няма да се покачат внезапно, заемите няма да станат недостъпни, само че всички би трябвало да са по-консервативни, когато ги дават и когато ги употребяват.
Подобно мнение изрази и основният изпълнителен шеф на ОББ Питър Рубен в изявление за " 24 часа ": " Сега сме във етапа, в която се гледаме и чакаме. В един миг някоя банка ще стигне до позицията, в която ще би трябвало да заплаща за депозити и тогава ние, другите банки, ще се присъединим към това съревнование. Това ще вдигне маржовете ", сподели той.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ