Под игото на чиновниците
Ето, стигнахме и до такава степен някакви служители от Министерството на образованието да желаят да сменят " турско иго " със " взаимно общуване. Оставката на просветния министър не значи, че не би трябвало да се почисти до дъно зародилата полемика по какъв начин да назоваваме тези пет века от нашата история.
Противниците на използването на термина " турско иго " настояват, че иго е нямало, тъй като българския народ е имал " право на благосъстоятелност, напредване и търговия. " Съвременни американски и други учени утвърждават, че съществуват разнообразни категории на " иго ". Има правна формулировка, употребена в интернационалните конвенции, само че има и такива, които съществуват в публичното схващане и те са разнообразни при всеки от народите. Това, което свързва тези разнообразни категории, е насилственото очистване на държавността на тези нации, загубата на свободно словоизявление, използването на принуждение за практикуване на надзор върху индивида, неговата употреба в стопански смисъл и напън в разнообразни форми да се откаже от религията си. Разбира се и опцията да бъде похитен и продаден в иго. В поробена България собствеността, обикновените човешки права и даже живота на българите, които са отказвали да одобряват исляма, са били застрашени. Това е разказано в доста национални песни, от български летописци и от задгранични пътешественици. Поп Минчо Христов в своето изложение " Видрица " предава спомените на майка си за това по какъв начин турците при отстъпването си по време на руско-турската война от 1828г. са влачели със себе си " плебеи и робини ". За подчиняване и продажба на български дами и деца загатват венецианския нотариус Антонио Брешияно през 1381г., бургундският рицар Бертрандон де ла Брокиер през 1432 година,монахът Бартоломео де Яно през 1443 година, Френският странник Жан Гасо през 1547 г, англичанинът Рийд Уолш, през 1827 година, немският посланик Стефан Герлах, прекарал в Турция пет години (1573-1578), както и Фелдмаршал Хелмут Молтке, боен консултант на султан Махмуд II през 1936-1839 година
Френският публицист Иван дьо Вестин разказва, по какъв начин при потушаването на Априлското въстание през 1876 година, доста дами и деца от региона на Копривщица са отвлечени и продадени на тайните пазари в Цариград.
Но какъв по-ярък образец за принуждение от заповедта на султан Мехмед III, който подрежда, в случай че някой родител се опълчи да съобщи за еничарин сина си, да се обеси незабавно!
Не всичко е било наред и със " свободното напредване " на българите, тъй като доста селяни са били закрепостени към султанските, вакъфските и спахийските земи.
Прилагана е и икономическата употреба и насила, която се е изразявала най-силно във формата на многочислени налози -от десятъка и джизието (налог, плащан от " неверниците " ) до такива като налог за кошара, воденица, пасбище, сено или брой бъчви вино.
Неофициално, само че самоволно прилаган е безобразният налог диш-хакъ /зъбен данък/. Става дума за такса, плащана от " гяурина, хранещ гратис правоверните ", задето са си хабели зъбите с неговата храна. Съществувала е и " ангарията " - насилствена безвъзмездна работа в интерес на владетеля ".
По отношение на " правото на търговия " пък, българите са били принудени да заплащат най-различни такси за присъединяване в пазари и панаири, и такси върху цената на продадените артикули.
Когато се приказва за " правата " на българите по време на " владичеството ", следва и да се спомене за неналичието на такива. Българите- християни не са можели да бъдат очевидци по правосъдни каузи. Забранено им е било да изнасят от своите църкви кръстове, икони, да устройват литийни шествия.
По въпроса за робството, най- блестящо са се изразявали националните будители и революционери. Още Паисий написа, че сме станали " турски плебеи ". А след него Раковски споделя: " По-добре една дребна маломинутна гибел за независимост, в сравнение с постоянно робския живот под тия безчовечни турски страдания! ". Има още доста образци: Добри Чинтулов / " Доста иго и тиранство " /, Иван Вазов / " Кочо " - " недоволен плебей " /, Христо Ботев / " Пейте робини...в таз робска земя " /. В писмо на Васил Левски до богат българин пък неведнъж е изречена думата " плебей " и производните и " рабски синджири ", " робско тегло ", " рабски вериги ", " рабски въздишки и охкания. " " Роби сме и ние българите ", ясно и изрично споделя Апостола.
И в този момент следва огромния въпрос: На кого да имат вяра българските ученици- на Паисий, Раковски, Вазов, Ботев и Левски или на служителите? В устрема си за политическа уместност и неправилно смятайки, че използването на понятието " турско иго " води до разделяне сред българи и турци те правят грях и поругаване на историческата истина и националната памет, като го заместват със " взаимно общуване ". Днешните български турци не носят отговорност за злодеянията на турските султани и локални владетели, по този начин както и днешните американци не носят виновност за робовладелството, упражнявано от техните предшественици. Българският народ не е таял и не таи неприятни усеща към останалите по нашите земи турци. Българи и турци са живели и не престават да живеят и през днешния ден в мир и съгласие, в една обща за тях страна, по този начин както го е желал Левски. И не инцидентно създателят на Движение за права и свободи Ахмед Доган е окачил портрета на Левски на стената в кабинета си.
Противниците на използването на термина " турско иго " настояват, че иго е нямало, тъй като българския народ е имал " право на благосъстоятелност, напредване и търговия. " Съвременни американски и други учени утвърждават, че съществуват разнообразни категории на " иго ". Има правна формулировка, употребена в интернационалните конвенции, само че има и такива, които съществуват в публичното схващане и те са разнообразни при всеки от народите. Това, което свързва тези разнообразни категории, е насилственото очистване на държавността на тези нации, загубата на свободно словоизявление, използването на принуждение за практикуване на надзор върху индивида, неговата употреба в стопански смисъл и напън в разнообразни форми да се откаже от религията си. Разбира се и опцията да бъде похитен и продаден в иго. В поробена България собствеността, обикновените човешки права и даже живота на българите, които са отказвали да одобряват исляма, са били застрашени. Това е разказано в доста национални песни, от български летописци и от задгранични пътешественици. Поп Минчо Христов в своето изложение " Видрица " предава спомените на майка си за това по какъв начин турците при отстъпването си по време на руско-турската война от 1828г. са влачели със себе си " плебеи и робини ". За подчиняване и продажба на български дами и деца загатват венецианския нотариус Антонио Брешияно през 1381г., бургундският рицар Бертрандон де ла Брокиер през 1432 година,монахът Бартоломео де Яно през 1443 година, Френският странник Жан Гасо през 1547 г, англичанинът Рийд Уолш, през 1827 година, немският посланик Стефан Герлах, прекарал в Турция пет години (1573-1578), както и Фелдмаршал Хелмут Молтке, боен консултант на султан Махмуд II през 1936-1839 година
Френският публицист Иван дьо Вестин разказва, по какъв начин при потушаването на Априлското въстание през 1876 година, доста дами и деца от региона на Копривщица са отвлечени и продадени на тайните пазари в Цариград.
Но какъв по-ярък образец за принуждение от заповедта на султан Мехмед III, който подрежда, в случай че някой родител се опълчи да съобщи за еничарин сина си, да се обеси незабавно!
Не всичко е било наред и със " свободното напредване " на българите, тъй като доста селяни са били закрепостени към султанските, вакъфските и спахийските земи.
Прилагана е и икономическата употреба и насила, която се е изразявала най-силно във формата на многочислени налози -от десятъка и джизието (налог, плащан от " неверниците " ) до такива като налог за кошара, воденица, пасбище, сено или брой бъчви вино.
Неофициално, само че самоволно прилаган е безобразният налог диш-хакъ /зъбен данък/. Става дума за такса, плащана от " гяурина, хранещ гратис правоверните ", задето са си хабели зъбите с неговата храна. Съществувала е и " ангарията " - насилствена безвъзмездна работа в интерес на владетеля ".
По отношение на " правото на търговия " пък, българите са били принудени да заплащат най-различни такси за присъединяване в пазари и панаири, и такси върху цената на продадените артикули.
Когато се приказва за " правата " на българите по време на " владичеството ", следва и да се спомене за неналичието на такива. Българите- християни не са можели да бъдат очевидци по правосъдни каузи. Забранено им е било да изнасят от своите църкви кръстове, икони, да устройват литийни шествия.
По въпроса за робството, най- блестящо са се изразявали националните будители и революционери. Още Паисий написа, че сме станали " турски плебеи ". А след него Раковски споделя: " По-добре една дребна маломинутна гибел за независимост, в сравнение с постоянно робския живот под тия безчовечни турски страдания! ". Има още доста образци: Добри Чинтулов / " Доста иго и тиранство " /, Иван Вазов / " Кочо " - " недоволен плебей " /, Христо Ботев / " Пейте робини...в таз робска земя " /. В писмо на Васил Левски до богат българин пък неведнъж е изречена думата " плебей " и производните и " рабски синджири ", " робско тегло ", " рабски вериги ", " рабски въздишки и охкания. " " Роби сме и ние българите ", ясно и изрично споделя Апостола.
И в този момент следва огромния въпрос: На кого да имат вяра българските ученици- на Паисий, Раковски, Вазов, Ботев и Левски или на служителите? В устрема си за политическа уместност и неправилно смятайки, че използването на понятието " турско иго " води до разделяне сред българи и турци те правят грях и поругаване на историческата истина и националната памет, като го заместват със " взаимно общуване ". Днешните български турци не носят отговорност за злодеянията на турските султани и локални владетели, по този начин както и днешните американци не носят виновност за робовладелството, упражнявано от техните предшественици. Българският народ не е таял и не таи неприятни усеща към останалите по нашите земи турци. Българи и турци са живели и не престават да живеят и през днешния ден в мир и съгласие, в една обща за тях страна, по този начин както го е желал Левски. И не инцидентно създателят на Движение за права и свободи Ахмед Доган е окачил портрета на Левски на стената в кабинета си.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ