Как политици сменят родината си за евро
Естонски политик призна, че в структурите на Европейски Съюз заплащат доста добре и по тази причина всеки желае да отиде там
Опитните еврочиновници получават над 18 хиляди евро месечно, а минималната заплата в евроструктурите е 2600 евро
Бившият вицепрезидент на Европейската комисия Сийм Калас и комисар на Европейски Съюз по въпросите на администрацията, одита и битката с измамите през 2004-2010 година, както и европейският комисар по въпросите на превоза за интервала 2010-2014 година, направи самопризнание, което за политиците от Европейски Съюз не е загадка, само че е незнайно за доста от хората: “Сега всеки знае, че там заплащат доста добре, тъй че всички се борят да попаднат там ”.
Защо доста европейски политици, в това число и тези от Естония, като Сийм Калас желаят да са в Европарламента, и де факто напущат политическата сцена в своята страна?
Много по-малко се знае за активността на националните политици в Брюксел, в сравнение с за работата на локалните депутати в родината им. Много евроскептици, с пренебрежение се отнасят към длъжностните лица от Брюксел и евродепутатите.
Рядко, след работата си в структурите на Евросъюза, политиците от Естония, Латвия или Литва се връщат на високи позиции в своята страна. Има и изключения. Президентът на Литва Далия Грибаускайте, чийто последна позиция в родината й преди да отиде в Европейски Съюз не беше неприятна – министър на финансите. В Брюксел тя стана еврокомисар по бюджет и финансово обмисляне и през 2009 година, се върна в литовската политика на най-високо равнище като претендент за президент на републиката. И завоюва изборите.
Габриел Ландсбергис беше изпратен в Брюксел като внук на гуруто на литовските десни професор Витаутас Ландсбергис.
Друг образец е някогашният европарламентарист, в този момент водач на опозиционната, само че доста авторитетна литовска консервативна партия, Габриел Ландсбергис. Но той е изключение от разпоредбите и беше изпратен в Брюксел като внук на всемогъщия по литовските ограничения гуру на локалните десни, остарелия професор Витаутас Ландсбергис. Това беше първият скандал в тази партия, когато внукът, без никакъв политически опит, внезапно беше показан като претендент за финансово преференциалния Европарламент и измести заслужили ветерани, консерватори, а откакто се върна от Брюксел във Вилнюс стана началник на партия… Може би младият политик го готвят за стола на президента. Но такава кариера не е за внука на всеки.
Историята на Сийм Калас е друга. Преди да влезе в Еврокомисията, той заемаше високи длъжности в своята страна и решително градеше своята кариера от заместник-редактор на ежедневника на Централен комитет на комунистическата партия на Естония “Глас на народа ” до министър-председател на самостоятелна Естония. Той беше ръководител на Централния съюз на профсъюзите в Естония, народен представител във Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики, президент на банката на Естония, министър на външните работи и министър на финансите на Република Естония и най-после, преди да замине за структурите на Европейски Съюз, министър председател.
Но откакто се върна в Естония, след доста години в бюрокрацията в Брюксел с видимо огромен европейски опит, кариерата му бе прекъсната след опита му да бъде определен за президент. Държавният глава на Естония се избира от локалния парламент и макар, че той беше считан за политик от тежка категория, беше изхвърлен от политическия живот на родината си.
По мотив на неговия 70-и рожден ден той си спомни за работата си в Еврокомисията: “Мога да кажа, че ме изпратиха там принудително. Днес разбирам, че в случай че не бях отишъл тогава, щях да позволи огромна неточност ”. Защо? Сийм Калас спекулира с великите каузи, които се правят в европейския Олимп, само че призна, че работата в Брюксел е от изгода за персоналното му материално богатство. “Но тогава аз не знаех нищо за това ”. Наистина ли не знаеше? Или това е финансово преференциална позиция, която не е обидна за изпратените там огромни политици? А за дребните е една добра хранилка.
И в действителност, какво влече балтийските политици в структурите на Европейския съюз, откакто болшинството от тях губи трибуната в родината си и доста постоянно потъват в давност?
Това е точният миг да погледнем в портфейлите на брюкселските служители и депутатите в интервала, в който Сийм Калас беше там. Всъщност, Брюксел не разяснява тази тематика, само че имаме шанс, че през 2013 година бяха оповестени данните за заплатите на длъжностни лица от Европейски Съюз.
Германското издание на Die Welt am Sonntag по-късно заяви, че доста от опитните еврочиновници получават над 18 хиляди евро месечно. Информационната организация Euronews удостовери: Да, 18 хиляди, а минималната заплата на еврочиновника е 2600 евро. За служащ на копирна машина или защо? И това не е по никакъв начин неприятно.
А какъв брой е получавал Сийм Калас? Заплатата на ръководителя на Европейската комисия е била 24,422 хиляди евро, а всеки от неговите заместници, в това число и естонският политик, е получавал 22,963 хиляди евро за месец.
“Позицията на държавен чиновник в Европейски Съюз е най-добре платената по стандартите на Европа ”, съобщи Райнър Холцнагел, президент на Германската федерация на данъкоплатците.
Според Холцнагел, след свадите, свързани с такива огромни заплащания, в действителност нищо не се е трансформирало. Останаха неизброимите обилни привилегии, в това число и необлагаемите. Очевидно, нищо не е променено и в този момент, откакто депутатът от Европарламента от партията на ХДС Ингеборг Гресле съобщи, че заповедта, с която са избрани заплащанията през 2013 година, ще е годна до 2023 година.
А какъв брой получава не еврочиновникът, а евродепутатът? Основната заплата на член на Европейския парламент през 2014 година бе 8 023,53 евро. В допълнение, към нея той получава 4,299 евро за поддръжка на офис и още 4,243 евро за командировки. Съдейки по думите на Ингеборг Гресле, тези суми остават до 2023 година.
Да, може би си коства да преборите за мястото на евродепутат и да пожертвате кариерата в родината, само че за сметка на това ще се сдобиете с евра.
(Превод за „ Труд ” Павел Павлов)
Опитните еврочиновници получават над 18 хиляди евро месечно, а минималната заплата в евроструктурите е 2600 евро
Бившият вицепрезидент на Европейската комисия Сийм Калас и комисар на Европейски Съюз по въпросите на администрацията, одита и битката с измамите през 2004-2010 година, както и европейският комисар по въпросите на превоза за интервала 2010-2014 година, направи самопризнание, което за политиците от Европейски Съюз не е загадка, само че е незнайно за доста от хората: “Сега всеки знае, че там заплащат доста добре, тъй че всички се борят да попаднат там ”.
Защо доста европейски политици, в това число и тези от Естония, като Сийм Калас желаят да са в Европарламента, и де факто напущат политическата сцена в своята страна?
Много по-малко се знае за активността на националните политици в Брюксел, в сравнение с за работата на локалните депутати в родината им. Много евроскептици, с пренебрежение се отнасят към длъжностните лица от Брюксел и евродепутатите.
Рядко, след работата си в структурите на Евросъюза, политиците от Естония, Латвия или Литва се връщат на високи позиции в своята страна. Има и изключения. Президентът на Литва Далия Грибаускайте, чийто последна позиция в родината й преди да отиде в Европейски Съюз не беше неприятна – министър на финансите. В Брюксел тя стана еврокомисар по бюджет и финансово обмисляне и през 2009 година, се върна в литовската политика на най-високо равнище като претендент за президент на републиката. И завоюва изборите.
Габриел Ландсбергис беше изпратен в Брюксел като внук на гуруто на литовските десни професор Витаутас Ландсбергис. Друг образец е някогашният европарламентарист, в този момент водач на опозиционната, само че доста авторитетна литовска консервативна партия, Габриел Ландсбергис. Но той е изключение от разпоредбите и беше изпратен в Брюксел като внук на всемогъщия по литовските ограничения гуру на локалните десни, остарелия професор Витаутас Ландсбергис. Това беше първият скандал в тази партия, когато внукът, без никакъв политически опит, внезапно беше показан като претендент за финансово преференциалния Европарламент и измести заслужили ветерани, консерватори, а откакто се върна от Брюксел във Вилнюс стана началник на партия… Може би младият политик го готвят за стола на президента. Но такава кариера не е за внука на всеки.
Историята на Сийм Калас е друга. Преди да влезе в Еврокомисията, той заемаше високи длъжности в своята страна и решително градеше своята кариера от заместник-редактор на ежедневника на Централен комитет на комунистическата партия на Естония “Глас на народа ” до министър-председател на самостоятелна Естония. Той беше ръководител на Централния съюз на профсъюзите в Естония, народен представител във Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики, президент на банката на Естония, министър на външните работи и министър на финансите на Република Естония и най-после, преди да замине за структурите на Европейски Съюз, министър председател.
Но откакто се върна в Естония, след доста години в бюрокрацията в Брюксел с видимо огромен европейски опит, кариерата му бе прекъсната след опита му да бъде определен за президент. Държавният глава на Естония се избира от локалния парламент и макар, че той беше считан за политик от тежка категория, беше изхвърлен от политическия живот на родината си.
По мотив на неговия 70-и рожден ден той си спомни за работата си в Еврокомисията: “Мога да кажа, че ме изпратиха там принудително. Днес разбирам, че в случай че не бях отишъл тогава, щях да позволи огромна неточност ”. Защо? Сийм Калас спекулира с великите каузи, които се правят в европейския Олимп, само че призна, че работата в Брюксел е от изгода за персоналното му материално богатство. “Но тогава аз не знаех нищо за това ”. Наистина ли не знаеше? Или това е финансово преференциална позиция, която не е обидна за изпратените там огромни политици? А за дребните е една добра хранилка.
И в действителност, какво влече балтийските политици в структурите на Европейския съюз, откакто болшинството от тях губи трибуната в родината си и доста постоянно потъват в давност?
Това е точният миг да погледнем в портфейлите на брюкселските служители и депутатите в интервала, в който Сийм Калас беше там. Всъщност, Брюксел не разяснява тази тематика, само че имаме шанс, че през 2013 година бяха оповестени данните за заплатите на длъжностни лица от Европейски Съюз.
Германското издание на Die Welt am Sonntag по-късно заяви, че доста от опитните еврочиновници получават над 18 хиляди евро месечно. Информационната организация Euronews удостовери: Да, 18 хиляди, а минималната заплата на еврочиновника е 2600 евро. За служащ на копирна машина или защо? И това не е по никакъв начин неприятно.
А какъв брой е получавал Сийм Калас? Заплатата на ръководителя на Европейската комисия е била 24,422 хиляди евро, а всеки от неговите заместници, в това число и естонският политик, е получавал 22,963 хиляди евро за месец.
“Позицията на държавен чиновник в Европейски Съюз е най-добре платената по стандартите на Европа ”, съобщи Райнър Холцнагел, президент на Германската федерация на данъкоплатците.
Според Холцнагел, след свадите, свързани с такива огромни заплащания, в действителност нищо не се е трансформирало. Останаха неизброимите обилни привилегии, в това число и необлагаемите. Очевидно, нищо не е променено и в този момент, откакто депутатът от Европарламента от партията на ХДС Ингеборг Гресле съобщи, че заповедта, с която са избрани заплащанията през 2013 година, ще е годна до 2023 година.
А какъв брой получава не еврочиновникът, а евродепутатът? Основната заплата на член на Европейския парламент през 2014 година бе 8 023,53 евро. В допълнение, към нея той получава 4,299 евро за поддръжка на офис и още 4,243 евро за командировки. Съдейки по думите на Ингеборг Гресле, тези суми остават до 2023 година.
Да, може би си коства да преборите за мястото на евродепутат и да пожертвате кариерата в родината, само че за сметка на това ще се сдобиете с евра.
(Превод за „ Труд ” Павел Павлов)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ