Издевателства на високо равнище
Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио- и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992 г.), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.
Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина.
Преводът е на Иван Тотоманов.
Достоевски има един подобен „ мем “: Ако няма Бог, всичко е разрешено. В днешния свят това може да се перифразира по този начин: Ако няма интернационално право, всичко е разрешено.
От началото на 2026 година се оказахме в безусловно нов свят, в който на мястото на интернационалното право Путин и Тръмп, единият по-рано, другият по-късно, сложиха личната си визия за морала, което в действителност се назовава безчинство, в случай че не и деребейство, т.е. безчинство над целия свят.
Колективна Европа (поне по-голямата ѝ част) към този момент няма никакви илюзии във връзка с морала на Путин, обаче в този момент би трябвало да свикне с това, че моралът на Тръмп е значително успореден на морала на Путин. Съвсем до неотдавна Америка, която пази Европа през Втората международна война и по-късно и през Студената война, беше гаранция за сигурността й. И то макар че с времето в Европа се появи премного пренебрежителна, даже отрицателна визия за Америка като за страна с примитивна просвета. И в този момент Америка на Тръмп (както самият той, по този начин и всички към него) със садистично наслаждение оставя Европа на произвола на ориста пред лицето на непредсказуемия (също като Тръмп) Путин. Европейски Съюз вършеше добра работа в спокойно време, само че през днешния ден, във времето на военни спорове и мирогледни борби, пролича раздробеността и слабостта на Европа.
Путин, изключително откогато почна пълномащабната война с Украйна, намерено се гаври с Европа, вижда в нея морална мизерия и закърняващо потребителско общество. В Русия пък цени обичайните полезности и православната нравственос. Те би трябвало да създадат народа дисциплиниран, народ, който се ръководи по-лесно, само че дали самият той има вяра в тези полезности, живее ли съгласно тях, това е различен въпрос, и то сериозен. Гаврата с Европа е изключително явна в писмените изказвания на някогашния демократичен президент на Русия, „ предрешилия “ се Дмитрий Медведев, които постоянно са написани на гаменски език с очевидното единодушие на президента. Медведев го помня напълно различен човек. В края на първото десетилетие на новото хилядолетие вечеряхме в Централния дом на литераторите в Москва и Медведев разказваше, че на него, сина на петербургски професор, най-големите му другари като дете били книгите; на въпроса ми дали се счита за демократ отговори с „ да “, само че след това намерения и сподели „ по-скоро либерал “. Хората от обкръжението на днешния шеф имат четири благоприятни условия: да се съгласят с концепциите му, да ги уволнят, т.е. да ги смъкват, да ги вкарат в пандиза или да се простят с живота си. Медведев реши да остане на власт.
Сега към издевателствата на Путин се причислява и Тръмп със своя приоритет към личния му морал, който явно му оказа помощ във венецуелската случка с отвличането на Мадуро. След което в действителност прекали с концепцията си да превземе Гренландия, само че сякаш май се освести. А по-нататък може би има намерение да превземе Куба, Колумбия и Мексико? Тръмп си е избрал за консултант по вътрешната сигурност Стивън Милър, спрямо който даже днешният Медведев никак го няма и който смая света с очевидно фашисткото си изказване, че можем да си приказваме колкото си щем за интернационална нравственос и по този начин нататък, обаче живеем в този, в действителния свят, който се ръководи със мощ и господство. „ Това са стоманените закони на света “, сподели Милър.
Дълго ли обаче Америка ще живее съгласно тези „ стоманени “ закони? Тръмп не е безконечен като президент: още три години – и довиждане. Известно е обаче, че е по-лесно да разрушиш, в сравнение с да построиш още веднъж. Пък и Тръмп се е запасил със същия като него кандидат за американския трон – днешният вицепрезидент Ванс. Думата има американският народ, който в по-голямата си част към този момент два пъти гласоподава за Тръмп.
Но по този начин или другояче, отводът от интернационалното право се стартира от Путин. И ясно се очерта със започването на войната против Украйна на 24 февруари 2022 година. Ясно е, че Путин беше изначално разгневен от желанието на Украйна да влезе в НАТО и опцията за това. И продължава да гледа на тази опция като на удар против сигурността на Русия. Истинска победа в тази война Путин ще реализира тогава, когато в Киев се появи негов човек, марионетка от вида на Лукашенко. За тази цел Русия прави всичко украинците да се уморят до гибел от войната и съгласно сюжета на стокхолмския синдром да потърсят сдобряване с Путин. Но даже това да стане, действително войната няма да свърши. Тя ще премине в партизанско придвижване – като партизанските дейности след 1945 година, най-много в Западна Украйна, които не стопират доникъде на 1950-те. Тоест, в случай че не спре войната, Путин ще живее с нея чак до гибелта си.
Заедно с концепцията за приоритет на личния морал над интернационалното право се ражда и новият облик на управниците на Русия и Америка.
Тръмп може да си разреши да каже, като нов олимпиец, че президентът на Колумбия Густаво Петро би трябвало „ да си пази гъза “ (Путин също обича неприличните думи, dirty words). „ Колумбия се ръководи от болен човек, който обича да създава кокаин и да го продава в Съединени американски щати. Той има кокаинови заводи и фабрики, само че скоро няма да ги има “ – разяснява опасността си Тръмп, който напълно неотдавна извади страната си от 66 интернационалните организации, в това число ЮНЕСКО.
Но в случай че Тръмп през днешния ден прави едвам първите крачки към диктаторското всемогъщество, тъй като към момента му пречат демократичните институции на Съединени американски щати, в това число Конгресът и Сенатът, то московският му сътрудник за 25 години стана напълно недостижим.
Големите времеви мащаби на днешната война трансформират визията и за самия Путин. Той към този момент не е инцидентен човек на съветския престол (както го възприемаха преди, и освен опозицията), а някакъв избраник божи (със гигантски права и задължения). Разбиране за този вид разбиране има и в Китай, и в Индия, въобще в Изтока, само че за Запада Путин сякаш към момента е водач за публични срещи с ръкостискания (Макрон желае да се срещне с него, и освен той).
Обожествяването на Путин е нов феномен. Сега той е напълно настрана от всички други ръководители на Русия – всичките те, било министърът на външните работи или високопоставените му другари от вилното населено място Озеро – са негова свита. На седми януари Путин посрещна Рождество Христово с неколцина наградени с ордени офицери от ГРУ в една черква край Москва, намираща се на територията на военна зона. В късата си тирада той направи паралел сред Христа Спасителя и съветските военни – спасителите на Украйна.
Целта на пропагандата, изключително военната, е несъществуващото да се направи съществуващо. Но всичко си има граници, свързани с правдоподобността. Путин излезе отвън рамките на правдоподобността в историята с украинските дронове, които съгласно него били цялостен орляк и желали да унищожат резиденцията му и него в нея. Възможно е мотив за тази история да са неотдавнашните думи на Зеленски, че желае гибелта на Путин. Но това са единствено думи, нищо повече.
За Зеленски краят на войната е спасението на Украйна. Собственото му бъдеще прочее е под огромен въпрос. Днес става въпрос за териториални отстъпки. Русия може и да се съгласи на помирение, в случай че Зеленски ѝ даде Донбас (според Рубио там във притежание на Украйна са останали единствено 40-50 километра, не повече). Но какво ще значи предаването на Донбас за самия Зеленски? Дали той ще победи на следвоенните президентски избори и в случай че не, с какви проблеми ще се сблъска и дали тези проблеми няма да доведат до това да го вкарат в пандиза? Това не е ясно, това е мистерия. Още повече че, както ми се коства, войната би трябвало да се спре в точния момент. Има един значим исторически образец – съветско-финландската Зимна война през 1939-1940 година. Огромната руска войска атакува Финландия вероломно, само че макар голямото си предимство във въоръжението не съумява да я победи. Финландците също не съумяват да победят. В последна сметка се подписва кротичък контракт, съгласно който финландците губят няколко източни територии, граничещи със Съветския съюз, в това число втория си по величина град Виборг. В последна сметка обаче те си остават демократична страна с пазарна стопанска система и след това Финландия процъфтява.
А пък Путин изменти целия свят, като съобщи на всички и съответно на Тръмп, че са го нападнали украински дронове. И какво да прави в този момент Тръмп, откакто американското разузнаване към този момент му рапортува, че Путин го лъже? На кого да има вяра? На Путин или на американското разузнаване?
До какво ще докара спорът сред тези двама самодържци с съвсем идентичен морал и съвсем другари? Понеже излиза, че с историята с дроновете Путин се подиграва персонално на Тръмп!
Ясно е, че Путин в никакъв случай няма да се откаже от думите си и че в случай че реши да спре дейната част на войната, ще го направи единствено на свои, освен това още по-твърди условия. Мирният развой, въпреки и постепенно, само че беше тръгнал, а в този момент се озова в задънена улица. Путин прибягна към похватите на махленски гамен – да се гаври с всички, да ги унижава, да ги ошашави, да ги победи.
С две думи, издевателството на Путин е началото на нов интервал във войната. Но даже Путин да реши да я завърши, в следвоенна Украйна неотложно ще стартира нова война – за власт, а в това путинската агитация няма равни, тя има и пари, и опит, като се почне още от руските времена.
На Путин въобще не му е нужно да стопира тази война. Първо, той напредва - постепенно, само че несъмнено. Второ, приключването на войната води до несигурност. Какво да се прави с бойците, които ще се върнат? Може да има огромен проблем с агресивното им държание. Как стопанската система да тръгне отново по мирни релси? Какво да се прави с протестните настроения? По време на война несъгласните могат да бъдат наречени предатели, обаче в спокойно време какви са? А какво да се прави с Европа, която явно няма бързо да е склонна да си сътрудничи с путинска Русия?
Ето за какво когато Путин самолично лъже Тръмп, който надълбоко в душата си го обича, това си е същински скандал и Американеца не елементарни това на Путин. Незабавно го унизи с пленяването на танкерите от по този начин наречения съветски „ горист флот “. За кого са преференциални случките на Тръмп? Кой печели от тях? Зеленски или Путин? Какво може да му даде Зеленски? Тръмп няма да получи никаква Нобелова премия за мир заради позицията си за Гренландия. Не, по-добре по-бързо да завършва войната – та даже при изискванията на Путин, пък след това към този момент да се занимава със Западното полукълбо. Но какво ще стане в този момент с договарянията за завършек на войната? Това отново е в ръцете на Путин – в скрито единодушие с въпросния Тръмп.
И дали тогава късметлийчето Путин ще завоюва?
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ