Суперхраните на есента: ключът към здравословния живот
Есента постоянно се трансформира в сезон на настинки и грипозни положения.
Може да ги избегнете, като се обличате по-топло и хапвате верните храни. Знае се, че ключът към крепкото здраве се крие точно в продуктите, които използваме за подготвяне на обичаните ни блюда.
Предлагаме ви няколко сезонни храни, които като се изключи че са вкусни, ще се отразят отлично върху организма ви и ще ви оказват помощ да сте здрави и енергични.
iStock/Getty Images
Цвекло
Още 2000 година пр.Хр. асирийците, вавилонците и персите познавали цвеклото като овощно и лекарствено растение, а като зеленчукова просвета стартира да се отглежда не по-късно от 1000 година пр.Хр.
Първоначално са се употребявали за храна единствено листата, само че скоро грудката става главната хранителна част.
Във всички времена и в другите нации цвеклото постоянно се е смятало за лечебно растение . Още Хипократ е признал неговото лечебно деяние и го присъединил в състава на редица лекарствени предписания.
Съдържащият се в цвеклото бетаин укрепва кръвоносните съдове, намалява кръвното налягане и усъвършенства работата на черния дроб, форсира обмена на веществата и оттова се явява дейно средство при затлъстяване. Диетичното и козметичното деяние на сока от цвекло е прочут още от древността - да съхранява свежестта на кожата на лицето. Производството на захар в България е почнало през 1898 година когато е била издигната първата захарна фабрика в София. Освен за захар в кулинарията, от цвеклото можем да приготвим превъзходни салати, супи и гарнитури. Използват се както грудката, по този начин и листата на младото цвекло. Сокът от цвеклото е великолепен оцветител в алено.
iStock/Getty Images
Ряпа
По нашите земи ряпата е била позната още от древността и е била значим хранителен артикул в живота на средновековните българи. В ряпата се съдържат захари (предимно фруктоза), целулоза, малко ненаситени мазнини и малко белтъци, само че доста ензими и витамини. В корените се съдържат етерични масла, които усъвършенстват храносмилането и сърдечната активност, както и гликозиди, които също подкрепят сърцето, само че и придават прочут пикантен усет. Ряпата съдържа доста калиеви соли (черната - 3 пъти повече от бялата). Тя съдържа витамин В1, който възстановява активността на нервната система.
Веществата в ряпата възбуждат отделянето на стомашен сок и по този начин покачват апетита. Тя засилва активността на черния дроб и отделянето на злобен сок, което пречи на образуването на жлъчни камъни . Целулозата подкрепя активизирането на чревната перисталтика и пречи на застоя на хранителни субстанции. Това оказва доста удобен резултат и за понижаване на холестерола, което е отлична профилактика за атеросклероза.
Тиква
За нея сме ви писали неведнъж. Нейното наличие е непогрешим сателит на есента. Малко са българите, които да не са я опитвали - печена, варена или в тиквеник. За татковина на тиквата се считат Америка и Азия.
iStock/Getty Images
Днес типовете тикви са обособени в групи - елементарна (фуражна), едроплодна (кестенка или цигулка) и готварска тиквичка (сакъзка).
Плодовете на тиквата са доста разнородни по форма и багра. Повърхността им е гладка, мрежовидно напукана, с брадавици или сегменти. Месестата част според от сорта има характерен цвят, дебелина и консистенция. Семената са елипсовидни с друга величина. Съхранява се елементарно съвсем през цялата зима.
Тиквата е богата на хранителни субстанции - по хранителност надвишава картофите, наличието ѝ на каротин е по-голямо от това на морковите и е сред най-богатите на каротин растения. Тиквата има и лечебно деяние - печена или варена се употребява при бъбречни или сърдечни болести, при болести на черния дроб. Може да се употребява от деца, бременни и възрастни хора, прекарали тежки болести. Високото наличие на калий е потребно при нараснало кръвно налягане, а наличието на микроелементи (желязо, манган) е от изгода при малокръвие.
Дюля
Дюлевият плод е богат на захари (предимно фруктоза), на органични киселини, пектинови субстанции, слузести субстанции и целулоза. Има доста витамини - най-силно е наличието на РР, С и Е. От минералните соли максимален дял се пада на калия, следван от калция и фосфора. От микроелементите впечатлява изобилието на мед-140 мг на 100 г плод. От органичните киселини в най-голямо количество е ябълчната, след което се подрежда винената. Етеричните масла придават характерния прелестен мирис на плода , а пектиновите субстанции са със мощно изразен удобен резултат върху стомаха и червата.
Именити антични лекари Хипократ, Гален, Авицена са предписвали пресни дюли, сок или мармалад от тях като ободряващо, апетитовъзбуждащо средство и при разнообразни стомашни разстройства. Отвара от дюлеви плодове и семена и през днешния ден се предлага при стомашни разстройства и кръвотечения. Лечебният резултат се дължи на пектиновите и дъбилни субстанции. За болните от белодробна туберкулоза дюлята е изключително потребна, а пък печена се предлага като затягащо средство при диарии.
Нар
Нарът е прочут като културно растение на народите от най-дълбока античност. В гробницата Тел ал Амарна (Египет) от времето на фараона Аменхотеп (1375-1358 година пр.Хр.) е открита рисунка на нар . Там той е бил уважаван като знак на плодовитостта, употребен е за лек. Ароматният и ободрителен сок съдържа до 20% захари, 9% киселини (лимонова и ябълчна), от 0,208 до 0,218% минерални субстанции, включително манган, фосфор, магнезий, алуминий, силиций, хром, никел, калций, мед.
iStock/Getty Images
Богат е на витамините С, В1, В2, В6, В12, Р, съдържа и витамин А . В него има дъбилни и багрилни субстанции, флавоноиди, катехини, белтъци, 15 на брой аминокиселини, азотни субстанции, нишесте, целулоза, течни масла, съдържащи витамин Е.
Кората на плода е богата на дъбилни субстанции и се употребява в кожарската промишленост, както и във тип на чай при остро стомашно разстройство и срещу тения. От кората на растението се боядисва вълна в кафяв цвят, а с цветовете - вълна и коприна.
В националната медицина се използва при трескави положения, малария, скорбут, ангина, кашлица, анемия, бронхиална астма, при лекуване на туберкулоза, пневмония, бъбречни рецесии, дерматити, изгаряния, отравяния . Сокът на киселите и сладко-киселите нарове се предлага при диабет.
Плодовете на нара се използват в необработен или консервиран тип (правят се кисели, мусове), служи за оцветяване на сладкарски произведения и сладолед. Сварен и сбит, наровият сок се употребява като фалшификация в източните печени месни, птичи и рибни ястия.
Гренадинът (сок от нар с добавка на захар) е неотменна част от доста типичен коктейли. От сока се подготвят меки сухи виновност, а в Кавказ сокът се сгъстява и от него се подготвя фалшификация – " нашараби ".
Може да ги избегнете, като се обличате по-топло и хапвате верните храни. Знае се, че ключът към крепкото здраве се крие точно в продуктите, които използваме за подготвяне на обичаните ни блюда.
Предлагаме ви няколко сезонни храни, които като се изключи че са вкусни, ще се отразят отлично върху организма ви и ще ви оказват помощ да сте здрави и енергични.
iStock/Getty Images Цвекло
Още 2000 година пр.Хр. асирийците, вавилонците и персите познавали цвеклото като овощно и лекарствено растение, а като зеленчукова просвета стартира да се отглежда не по-късно от 1000 година пр.Хр.
Първоначално са се употребявали за храна единствено листата, само че скоро грудката става главната хранителна част.
Във всички времена и в другите нации цвеклото постоянно се е смятало за лечебно растение . Още Хипократ е признал неговото лечебно деяние и го присъединил в състава на редица лекарствени предписания.
Съдържащият се в цвеклото бетаин укрепва кръвоносните съдове, намалява кръвното налягане и усъвършенства работата на черния дроб, форсира обмена на веществата и оттова се явява дейно средство при затлъстяване. Диетичното и козметичното деяние на сока от цвекло е прочут още от древността - да съхранява свежестта на кожата на лицето. Производството на захар в България е почнало през 1898 година когато е била издигната първата захарна фабрика в София. Освен за захар в кулинарията, от цвеклото можем да приготвим превъзходни салати, супи и гарнитури. Използват се както грудката, по този начин и листата на младото цвекло. Сокът от цвеклото е великолепен оцветител в алено.
iStock/Getty Images Ряпа
По нашите земи ряпата е била позната още от древността и е била значим хранителен артикул в живота на средновековните българи. В ряпата се съдържат захари (предимно фруктоза), целулоза, малко ненаситени мазнини и малко белтъци, само че доста ензими и витамини. В корените се съдържат етерични масла, които усъвършенстват храносмилането и сърдечната активност, както и гликозиди, които също подкрепят сърцето, само че и придават прочут пикантен усет. Ряпата съдържа доста калиеви соли (черната - 3 пъти повече от бялата). Тя съдържа витамин В1, който възстановява активността на нервната система.
Веществата в ряпата възбуждат отделянето на стомашен сок и по този начин покачват апетита. Тя засилва активността на черния дроб и отделянето на злобен сок, което пречи на образуването на жлъчни камъни . Целулозата подкрепя активизирането на чревната перисталтика и пречи на застоя на хранителни субстанции. Това оказва доста удобен резултат и за понижаване на холестерола, което е отлична профилактика за атеросклероза.
Тиква
За нея сме ви писали неведнъж. Нейното наличие е непогрешим сателит на есента. Малко са българите, които да не са я опитвали - печена, варена или в тиквеник. За татковина на тиквата се считат Америка и Азия.
iStock/Getty Images Днес типовете тикви са обособени в групи - елементарна (фуражна), едроплодна (кестенка или цигулка) и готварска тиквичка (сакъзка).
Плодовете на тиквата са доста разнородни по форма и багра. Повърхността им е гладка, мрежовидно напукана, с брадавици или сегменти. Месестата част според от сорта има характерен цвят, дебелина и консистенция. Семената са елипсовидни с друга величина. Съхранява се елементарно съвсем през цялата зима.
Тиквата е богата на хранителни субстанции - по хранителност надвишава картофите, наличието ѝ на каротин е по-голямо от това на морковите и е сред най-богатите на каротин растения. Тиквата има и лечебно деяние - печена или варена се употребява при бъбречни или сърдечни болести, при болести на черния дроб. Може да се употребява от деца, бременни и възрастни хора, прекарали тежки болести. Високото наличие на калий е потребно при нараснало кръвно налягане, а наличието на микроелементи (желязо, манган) е от изгода при малокръвие.
Дюля
Дюлевият плод е богат на захари (предимно фруктоза), на органични киселини, пектинови субстанции, слузести субстанции и целулоза. Има доста витамини - най-силно е наличието на РР, С и Е. От минералните соли максимален дял се пада на калия, следван от калция и фосфора. От микроелементите впечатлява изобилието на мед-140 мг на 100 г плод. От органичните киселини в най-голямо количество е ябълчната, след което се подрежда винената. Етеричните масла придават характерния прелестен мирис на плода , а пектиновите субстанции са със мощно изразен удобен резултат върху стомаха и червата.
Именити антични лекари Хипократ, Гален, Авицена са предписвали пресни дюли, сок или мармалад от тях като ободряващо, апетитовъзбуждащо средство и при разнообразни стомашни разстройства. Отвара от дюлеви плодове и семена и през днешния ден се предлага при стомашни разстройства и кръвотечения. Лечебният резултат се дължи на пектиновите и дъбилни субстанции. За болните от белодробна туберкулоза дюлята е изключително потребна, а пък печена се предлага като затягащо средство при диарии.
Нар
Нарът е прочут като културно растение на народите от най-дълбока античност. В гробницата Тел ал Амарна (Египет) от времето на фараона Аменхотеп (1375-1358 година пр.Хр.) е открита рисунка на нар . Там той е бил уважаван като знак на плодовитостта, употребен е за лек. Ароматният и ободрителен сок съдържа до 20% захари, 9% киселини (лимонова и ябълчна), от 0,208 до 0,218% минерални субстанции, включително манган, фосфор, магнезий, алуминий, силиций, хром, никел, калций, мед.
iStock/Getty Images Богат е на витамините С, В1, В2, В6, В12, Р, съдържа и витамин А . В него има дъбилни и багрилни субстанции, флавоноиди, катехини, белтъци, 15 на брой аминокиселини, азотни субстанции, нишесте, целулоза, течни масла, съдържащи витамин Е.
Кората на плода е богата на дъбилни субстанции и се употребява в кожарската промишленост, както и във тип на чай при остро стомашно разстройство и срещу тения. От кората на растението се боядисва вълна в кафяв цвят, а с цветовете - вълна и коприна.
В националната медицина се използва при трескави положения, малария, скорбут, ангина, кашлица, анемия, бронхиална астма, при лекуване на туберкулоза, пневмония, бъбречни рецесии, дерматити, изгаряния, отравяния . Сокът на киселите и сладко-киселите нарове се предлага при диабет.
Плодовете на нара се използват в необработен или консервиран тип (правят се кисели, мусове), служи за оцветяване на сладкарски произведения и сладолед. Сварен и сбит, наровият сок се употребява като фалшификация в източните печени месни, птичи и рибни ястия.
Гренадинът (сок от нар с добавка на захар) е неотменна част от доста типичен коктейли. От сока се подготвят меки сухи виновност, а в Кавказ сокът се сгъстява и от него се подготвя фалшификация – " нашараби ".
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ