Еритроцитите или познати още като червени кръвни клетки са основна

Еритроцитите или познати още като червени кръвни кафези са съществена част от формените детайли на кръвта. Те са с максимален условен брой сред кръвните кафези. Основната им роля за организма е преносът на О2 до тъканите както и изнасянето на въглеродния диоксид до белите дробове. Тази функционалност се реализира с помощта на главната им съставка – хемоглобина, който обезпечава преноса на газове в организма.

Хемоглобинът има роля и в поддържане на алкално-киселинното равновесие и контролиране на йонния състав на кръвта.

Еритроцитите са безядрени кафези и се нуждаят от високо равнище на глюкоза в тяхната среда (кръвта), с цел да осъществят обикновено функционалностите си. При попадане в урината последователно те трансформират формата си и се лизират.

Еритроцитите не се разделят, техният живот почти се равнява на 100-120 дни, след което се унищожават и подменят с новоизградени от костния мозък. Ежедневно към 1% от количеството на еритроцитите се унищожава. Образуването им се подтиква от изпадането на тъканите в хипоксия (намалено количество на кислород). В такива условия се покачва секрецията на хормон, който се създава в клетките на бъбреците – еритропоетин. Той от своя страна подтиква растежа и развиването на предшествениците на еритроцитите в костния мозък, което води до увеличение на алените кръвни кафези в кръвта.

Референтните граници на еритроцитите са 4.1 – 5.5 х 10 12 /л при дамите и 4.5-6.2 х 10 12/л при мъжете. При новородени границата е 4.0 - 6.6 х 10 12/л, а във възрастта сред 3-6 години: 3.9-5.3 х 10 12/л.

При бременни се следи релативно понижаване на броя на алените кръвни кафези, заради нарасналото количество на течностите в организма.
Броят на еритроцитите понижава при кръвозагуба, само че едвам след първото денонощие от случая. Причината за това е, че при остра кръвозагуба е налице загуба на еритроцити и плазма в идентични съотношения първоначално. Нарушеното формиране на еритроцитите в костния мозък, както и вътресъдовата им хемолиза (разграждане на алените кръвни кафези и отделянето на хемоглобин в околната течност) също са част от аргументите за пониженият им брой в кръвта. Хемолизата се дължи най-често на генетични недостатъци.

Свързани публикации.. Животът на еритроцитите – 120 дни, 280 км и 3800 кв. м повърхност 0 Автоимунни хемолитични анемии - за какво се унищожават еритроцитите? 0 Старите еритроцити рискови при кръвопреливане 0

Увеличен брой на еритроцитите се регистрира при т. нар полицитемия (полиглобулия) . Тя от своя страна може да бъде първична или компесаторна – да вземем за пример при таласемия.

Повишеното количество на еритроцитите може да бъде разследване на дехидратация (намалено количество на течностите в организма) – при приложението на диуретици да вземем за пример. При хронична хипоксия също е налице увеличено количество на алените кръвни кафези – най-често това се следи при по-дълго престояване на висока надморска височина , където кислородът във въздуха е разводнен.

Самостоятелното проучване на еритроцитите в кръвта има релативно ниска диагностична стойност. Правилно е да бъдат оценени редом стойностите на хемоглобина и хематокрита. При съществуване на патологични промени се мерят стойностите и на други индикатори – да вземем за пример MCV (среден размер на еритроцита).

При съществуването на болнав синдром в допълнение информация може да даде и микроскопското проучване – морфология на еритроцитите.