Енио Мориконе отказал на Клинт Истууд и развенчал Тарантино
Енио Мориконе е освен най-великият композитор в историята на киното, само че и от един от най-големите чешити в хрониките на седмото изкуство. Маестрото, който умря преди броени дни на 91 поради затруднения от строшен крайник, от много време е мъж на достойнството. Като същински католик и римлянин той слага фамилията и приятелите над всичко останало. Неслучайно в авто некролога, който написа собственоръчно преди да се придвижи в отвъдното, Мориконе се сбогува с жена си, децата им, внуците и Джузепе Торнаторе – режисьорът на „ Ново кино „ Парадизо “, с който по приятелски си разделят славата и премиите.
„ Аз, Енио Мориконе, съм мъртъв. Обявявам това на всички, които постоянно са били покрай мен и на другите, които се намират надалеч. Поздравявам ви с огромна обич “, споделя той и загатва още сестрите си, а по-късно разкрива, че най-болезнено ще се раздели с жена си Мария. „ Той си отиде призори – с безусловно здрав разсъдък “, цитират медиите юристът на Мориконе.
Спагети уестърните не са най-голямата горделивост на Мориконе, само че международната му популярност потегля точно от тях. Легендата стартира с трилогията с Клинт Истууд „ За шепа долари “, „ За няколко $ повече “, „ Добрият, неприятният, злият “. В началото режисьорът Серджо Леоне не може да си разреши симфоничен орекстър и вика остарелия си другар да му напише саундтрака. Мориконе би трябвало да пести от бюджета и по тази причина употребява всички вероятни звуци, които са съответни на сюжета – от изстрели до тътен на конски копита. След триумфа на каубойските продукции стартират да го канят от целия свят. Френската премия „ Сезар “ му връчват след премиерата на „ Професионалистът “ с Жан-Пол Белмондо. Тъкмо чарът на артиста и музиката шедьовър трансформират в шлагер елементарната кримка на Жорж Лотнер. Следват мафиотските саги „ Имало едно време в Америка “ и „ Недосегаемите “ с Робърт де Ниро и още цяла звездна компания - филми, които остават безусловно неповторими. Клинт Истууд се пробва да притегли Мориконе в своя тим, само че Енио остава правилен на Серджо Леоне, с който са дружно съвсем от деца. Музиката в „ Легенда за пианиста “ на Джузепе Торнаторе през 1998-а пък му носи „ Златен глобус “. „ Гадни копилета “ за нацистката опозиция в Париж е първият му дует с Куентин Тарантино, чиито филми са модерна класика. През 2012-а вършат дружно „ Джанго без окови “ – музиката в него потвърждава, че Мориконе постоянно има с какво да изненада публиката. Последната му работа в киното още веднъж е с Тарантино – в „ Омразната осморка “, за която получава втория си „ Оскар “, като първият е за изцяло творчество от 2007-а. „ Тази победа не съумя да ме трогне. Но по тази причина пък гърбът ме заболя поради дългия полет. Оскарът ме зарадва единствено заради една причина – откакто го взех, към този момент можех да си потегли от това извънредно скучно и помпозно събитие. Ненавиждам пътуването до Америка. “, е споделял геният, подписал безконечните мелодии в 500 кино лентата.
Преди години немският „ Плейбой “ пък цитира Мориконе, който – съгласно текста в списанието - никак не харесвал безредния жанр на Тарантино: всичко се случвало в последната минута, без мисъл и никой не знаел какво ще излезе. „ Той се появява от нищото и желае да получи цялостния саундтрак след няколко дни. Това е невероятно. Това ме изкарва от равновесие. Нямам желание да понасям сходно отношение – последния път му го споделих. Следващия път ще бъда внезапен и безапелационен. Не мисля, че е добър режисьор. Като същински глупак краде непознатото и прави комбинации. В това няма нищо автентично и то не го прави експерт. Той е безличие спрямо Джон Хюстън, Алфред Хичкок или Били Уайлдър. Те са класа, а той забърква остарели манджи на нов огън “, е бил коментарът на Мориконе съгласно „ Плейбой “. Холивуд и Тарантино обожават Енио и никой не реагира. Не след дълго самият той споделя: „ Никога не съм бил отрицателно надъхан към Академията и Куентин – нито пък считам филмите му за отпадък “. Адвокатът на Мориконе тогава е претрупан с задачата да обясни по какъв начин думите са получили публичност. „ Тарантино е популярен създател и съм благополучен, че мога да работя с него. Високо оценявам взаимната ни активност “ е финалният щрих на словесната драма. От „ Плейбой “ настояват, че мнението на маестрото е от негово изявление, което, несъмнено, в никакъв случай не се появява върху страниците на мъжката библия. През 2018-а Мориконе се отдръпва от сцената.
Световноизвестният композитор беше заровен в стеснен фамилен кръг на камерна гала в гробището " Лаурентино " в южните околности на италианската столица. Там ще бъде построена и гробницата на семейството Мориконе, предадоха италианските медии.
„ Аз, Енио Мориконе, съм мъртъв. Обявявам това на всички, които постоянно са били покрай мен и на другите, които се намират надалеч. Поздравявам ви с огромна обич “, споделя той и загатва още сестрите си, а по-късно разкрива, че най-болезнено ще се раздели с жена си Мария. „ Той си отиде призори – с безусловно здрав разсъдък “, цитират медиите юристът на Мориконе.
Спагети уестърните не са най-голямата горделивост на Мориконе, само че международната му популярност потегля точно от тях. Легендата стартира с трилогията с Клинт Истууд „ За шепа долари “, „ За няколко $ повече “, „ Добрият, неприятният, злият “. В началото режисьорът Серджо Леоне не може да си разреши симфоничен орекстър и вика остарелия си другар да му напише саундтрака. Мориконе би трябвало да пести от бюджета и по тази причина употребява всички вероятни звуци, които са съответни на сюжета – от изстрели до тътен на конски копита. След триумфа на каубойските продукции стартират да го канят от целия свят. Френската премия „ Сезар “ му връчват след премиерата на „ Професионалистът “ с Жан-Пол Белмондо. Тъкмо чарът на артиста и музиката шедьовър трансформират в шлагер елементарната кримка на Жорж Лотнер. Следват мафиотските саги „ Имало едно време в Америка “ и „ Недосегаемите “ с Робърт де Ниро и още цяла звездна компания - филми, които остават безусловно неповторими. Клинт Истууд се пробва да притегли Мориконе в своя тим, само че Енио остава правилен на Серджо Леоне, с който са дружно съвсем от деца. Музиката в „ Легенда за пианиста “ на Джузепе Торнаторе през 1998-а пък му носи „ Златен глобус “. „ Гадни копилета “ за нацистката опозиция в Париж е първият му дует с Куентин Тарантино, чиито филми са модерна класика. През 2012-а вършат дружно „ Джанго без окови “ – музиката в него потвърждава, че Мориконе постоянно има с какво да изненада публиката. Последната му работа в киното още веднъж е с Тарантино – в „ Омразната осморка “, за която получава втория си „ Оскар “, като първият е за изцяло творчество от 2007-а. „ Тази победа не съумя да ме трогне. Но по тази причина пък гърбът ме заболя поради дългия полет. Оскарът ме зарадва единствено заради една причина – откакто го взех, към този момент можех да си потегли от това извънредно скучно и помпозно събитие. Ненавиждам пътуването до Америка. “, е споделял геният, подписал безконечните мелодии в 500 кино лентата.
Преди години немският „ Плейбой “ пък цитира Мориконе, който – съгласно текста в списанието - никак не харесвал безредния жанр на Тарантино: всичко се случвало в последната минута, без мисъл и никой не знаел какво ще излезе. „ Той се появява от нищото и желае да получи цялостния саундтрак след няколко дни. Това е невероятно. Това ме изкарва от равновесие. Нямам желание да понасям сходно отношение – последния път му го споделих. Следващия път ще бъда внезапен и безапелационен. Не мисля, че е добър режисьор. Като същински глупак краде непознатото и прави комбинации. В това няма нищо автентично и то не го прави експерт. Той е безличие спрямо Джон Хюстън, Алфред Хичкок или Били Уайлдър. Те са класа, а той забърква остарели манджи на нов огън “, е бил коментарът на Мориконе съгласно „ Плейбой “. Холивуд и Тарантино обожават Енио и никой не реагира. Не след дълго самият той споделя: „ Никога не съм бил отрицателно надъхан към Академията и Куентин – нито пък считам филмите му за отпадък “. Адвокатът на Мориконе тогава е претрупан с задачата да обясни по какъв начин думите са получили публичност. „ Тарантино е популярен създател и съм благополучен, че мога да работя с него. Високо оценявам взаимната ни активност “ е финалният щрих на словесната драма. От „ Плейбой “ настояват, че мнението на маестрото е от негово изявление, което, несъмнено, в никакъв случай не се появява върху страниците на мъжката библия. През 2018-а Мориконе се отдръпва от сцената.
Световноизвестният композитор беше заровен в стеснен фамилен кръг на камерна гала в гробището " Лаурентино " в южните околности на италианската столица. Там ще бъде построена и гробницата на семейството Мориконе, предадоха италианските медии.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ