Готови ли са българските граждани да произвеждат сами енергията си?
Енергийните общности са организации на жители, дребни и междинни предприятия и/или общини, които разрешават участниците в тях да споделят, създават и употребяват сила за общо богатство. В законодателството на Европейски Съюз правата им са уредени въз основа на правилата на кооперирането, при които финансовата облага не е съществена цел. Общата активност реализира други стопански, обществени и екологични изгоди. Например – понижаване цените на силата, възстановяване на околната среда в района, набиране на фондове за общополезни действия: пенсионно обезпечаване, облагородяване на градската среда, поощряване на културна или спортна активност, оползотворяване на локални запаси и така нататък За да се даде опция на жителите да се кооперират и да не зависят напълно от огромните енергийни предприятия, би трябвало да бъдат въведени някои съответни законодателни промени в България, както и да се предприеме осъзната политическа и административна интензивност в тази посока.
Европейските политики в основата на енергийните общности
Европейските закони изискват страните да предизвикват основаване на енергийни общности и повече автономия на потребителите на сила. Класическият енергиен бизнес в България скептично разяснява, че у нас няма почва за децентрализирана сила. Според някои, изискванията за коопериране в действителност са налице, само че липсва гражданско предпочитание и потребност от сходни начинания.
Моделите и визията на Европейската комисия (ЕК) водят в друга посока. Група притежатели на фамилни хотели в развъртян туристически град да вземем за пример, вземат решение да построят в свободна земя наоколо дребна фотоволтаична централа, която да зареди постройките им. Изчисляват дали таксите за потреблението на локалната електроразпределителна мрежа са по-изгодни от създаване на директни кабели до обектите. Правят избор съгласно сметките и разпределят между тях изгодата от създадената сила съгласно дяловете си. Останалото могат да продължат да получават през обществената мрежа. Осигуряват си известна степен на самостоятелност и по-ниски цени на тока. Чрез акумулатори, когато са налични, могат да използват външна сила, когато цените са най-ниски, а не когато “не грее слънце ”. Това е една от вероятните визии за ефикасни енергийни общности. Технологиите и силите може да са разнородни – слънце, вятър, геотермална сила, биомаса.
Какво съставляват енергийните общности?
Енергийните общности се развиват по света по натурален метод посредством склонността на жители и бизнеси към коопериране. В основата е концепцията за “кооперативите ”, които според ООН и Международния алианс на кооперативите се построяват върху няколко фундаментални правилото:
- доброволност
- демократични връзки
- стопански принос на членовете
- самостоятелност и самостоятелност
- обучение, образования и осведоменост
- кооперация сред кооперативите
- угриженост към общността.
Енергийните кооперативи са обединяване на жители и сдружения с обща цел произвеждане и ползване на сила.
По-конкретно, електрическа сила, само че освен. Европейските наставления уреждат два съществени типа общности – за възобновима сила и цивилен. Първите би трябвало да имат план за произвеждане на сила от възобновими източници. При вторите това не е наложително. Има и други нюанси в разликите на регулациите. В актуалната публикация ще обърнем внимание повече на общите им черти, само че въпреки всичко с фокус към чистата сила.
Инвестиция или икономическа сигурност
Според интернационалните практики кооперирането е форма за инвестиция, която цели по-скоро обществена и икономическа сигурност, а не финансово струпване.
Европейското законодателство изисква главните цели на общностите да бъдат: “[… Осигуряване] не толкоз [на] финансови, колкото екологични, стопански или обществени изгоди на своите членове или на регионите, в които оперира ”.
Какво значи едно икономическо начинание да не цели облага? Очевидният случай е потреблението от лично произвеждане да понижи потребността да се купува електрическа сила от общия пазар. Друг образец са кооперативи в Дания, които събират приходите от общи вятърни електрически централи в пенсионен фонд на членовете си. Общностите в Гърция имат (на теория) съществена задача да обезпечат електроснабдяването на отдалечените и островни региони. И още – инвестиция на жители в произвеждане на сила, снабдяваща извънредно общински здания (в Единбург).
Изграждането на сполучлив енергиен план в една гражданска или междуселска общественост може да се стреми да вложи приходите в инфраструктурно усъвършенстване на региона или да обезпечи по-евтина сила за локално произвеждане – и в двата случая по този метод районът ще получи конкурентно преимущество.
Ако общините имат повече автономия да дефинират локалните данъчни и финансови политики, доходи за градски планове ще могат да се получават от сходни вложения на жителите вместо посредством събрани данъци или помощ от държавния фиск. Средствата ще могат да се влагат във възобновяване на културни монументи, в спортни или артистични мероприятия, инфраструктура и така нататък
Децентрализирана и демократична сила
Икономическите и културните цели на кооперативите са добавена стойност в интерес на жителите и регионите. В основата на енергийните политики на Европейския съюз въпреки всичко стоят задачите за енергийна сигурност и самостоятелност, както и ангажираността за климатичен неутралитет.
Енергийните общности дружно с дейните консуматори (или производители-потребители, или prosumеrs) са в основата на концепциите за децентрализация и “демократизация ” на енергийния пазар. Тези понятия изпъкват в доста други области на актуалния живот. Един от образците са някои цифрови и осведомителни технологии, като блокчейн. Децентрализацията се показва и в споделеното прилагане на услуги и артикули. Изглежда, че тези процеси ще се задълбочават в синхрон с глобализиращия се свят.
Eнергийните регулации в България са основани за времето, когато енергийният бранш е доминиран от огромните индустриални съоръжения за произвеждане.
Настоящите регулации в същината и философията си построяват енергийните връзки на пазара двустранно и строго разделно:
- енергийни предприятия (в огромната си част естествени монополи или преобладаващи пазарни играчи)
- и консуматори – само с право да се причислят и да заплащат сметките, които са избрани от доставчиците или регулаторите.
Онагледено, досегашният централизиран енергиен модел наподобява по този начин:
Характеризира се с огромни енергийни предприятия – производители и обществена мрежа. Регулаторът (окото) би трябвало да ги следи и управлява, с цел да обезпечава правата на потребителите. Енергийният пазар обаче зависи от тези малцина, огромни бизнес – участници. Ако огромният падне, всички падат. Затова регулаторът естествено се грижи огромният да не падне, от време на време за сметка на дребните – потребителите.
Децентрализацията е провокирана повече от потребността Европа да диверсифицира своите енергийни източници, да бъде самостоятелна и да преодолее климатичните опасности. Наред с тези съществени претекстове за промяна, децентрализацията може да обезпечи повече автономия и икономическа сигурност на обособените консуматори на сила.
В децентрализирания модел огромните енергийни предприятия работят наред с дребни производства и вътрешни мрежи на потребителите. Крайният консуматор не е подвластен единствено от огромните енергийни предприятия, тъй като обезпечава силата си самичък или посредством свои сътрудници. Има разнородни благоприятни условия за доставяне, а освен посредством обществената мрежа.
Резултатът е по-голям избор и автономия за потребителя. Сближават се функциите на огромните производители и потребителите. Грижата на регулатора се разпределя уравновесено към всички, тъй като рухването на един огромен не значи колапс на цялата система.
Източник: Unsplash
Има ли потребност от смяна на българските енергийни регулации?
Европейските регулации отварят пътя за новите технологии и оттова – на новите модели на пазарни връзки. Технологичният път включва умни мрежи, предпазване на сила, повече възобновими енергийни източници (ВЕИ), водород, термопомпи, геотермална сила, повече електромобилност.
Но регулациите, заложени в Директива 2018/2001 за поощряване потреблението на сила от възобновими източници (RED II), не са имплементирани изцяло в България към този момент повече от една година.
В момента в българското законодателство липсват доста от детайлите, които, в случай че не пречат по безспорен метод, то сигурно не улесняват или подтикват повече интензивност у потребителите.
Множество жители се пробват да изградят свои съоръжения, само че срещат или бюрократични усложнения или неизясненост като какви се причисляват към мрежата – като производители или консуматори. Какви сметки би трябвало да заплащат и кой може да им подсигурява създаване на интелигентна мрежа, в случай че не престават да заплащат таксите за мрежови услуги. Защо нито потребителите на природен газ, нито на електрическа сила, не могат да виждат сметката си в действително време?
Използването на дребни или огромни акумулатори трансформира ли притежателя им в производител или той към момента остава консуматор на сила? Индустриалните съоръжения за предпазване също нямат приета роля на енергийния пазар сега. Затворените мрежи у нас са приети за извънредно лимитирани случаи. Затова не е ясно дали енергийна общественост ще може да сътвори своя затворена мрежа, в случай че в нея вземат участие битови консуматори.
Няма изчерпателна уредба на опциите за виртуално чисто отчитане на потребена/разходена сила. Това значи, че никой консуматор или група консуматори не може да разчита, че търговец на електрическа сила или крайният доставчик ще се съгласи на сходни търговски условия.
В същото време разпоредбите за етажната благосъстоятелност вършат съвсем невъзможна самодейността за обособени живущи в общия блок.
Дори и с някои облекчения в Закона за устройство на територията, консуматор или общественост би трябвало минат през няколко разнообразни институции, с цел да реализиран задачата си.
За да избегнат затрудненията, доста жители заобикалят дребните административни формалности. За бизнесите обаче е по-рисково да построяват и употребяват енергийни съоръжения на ръба на закона.
Трябва да отбележим и неналичието на институционална поддръжка от българските органи.
В момента няма единни портали и осведомителни акции по отношение на това по какъв начин жителите могат да построяват свои енергийни обекти. Няма идея и по какъв начин да се вкарат условията на RED II за обслужване на сходни планове на едно гише.
Фрагментарността в законодателство по тези въпроси слагат напълно тежестта на жителите и бизнесите да намерят криволичещата пътека до резултат, който Европейска комисия приканва страните да приоритизират и да насърчат да се развива.
Колко елементарно би трябвало да е на обособения консуматор да се включи?
В резюме, могат да се маркират главните репери на визията какъв би трябвало да е пътят за жителите, в случай че желаят да се възползват от новите технологии.
Естествено е да стартираме от дребното и да растем. Трябва да стартираме от
дейния консуматор – жител или бизнес.
Той би трябвало да стига до “едно гише ”, на което, първо, да получи информация – техническа и регулаторна, и по-късно да показа за утвърждение плановете си. Това “гише ” би трябвало да дава убеденост на жителите какво и по какъв начин е допустимо. Не е обикновено да се подават документи и заявки с непрекъснато терзание от отвод и с подготвеност за тъжби.
На второ място,
би трябвало да има регламентирани благоприятни условия за търговски връзки.
Трябва да има изясненост по какъв начин могат да се употребяват и споделят акумулатори, зарядни станции, съоръжения за произвеждане. Както и да бъде разказано какви могат да са връзките с търговци и крайни доставчици. Освен това не би следвало план, който не цели чиста финансова облага, да се полза с непотребни налози и такси.
Редно е жителите и вложителите да знаят действително какви са проектите за развиване на обществените мрежи. Както и до каква степен една енергийна общественост може да влага в своя “умна ” инфраструктура.
Макар и изглеждащи като декор, битовите спънки също би трябвало да бъдат преодолени – това включва съществуващите блокажи в връзките на етажната благосъстоятелност.
Каква е ролята на умния град?
Когато тръгваме по пътя на децентрализация, локалните институции автоматизирано изкристализират като естествения център на тези процеси. Умният град лесно може да бъде в центъра на добруването на жителите и локалния бизнес. След обезпечаване на регулаторната рамката в главните закони,
общините и градовете би трябвало да поемат ролята на “едното гише ” и да напътят и поддържат хората към сходни начинания.
Те могат да са ефикасен посредник сред потребителите и електроразпределителните сдружения, тъй като управляват градежите и на двете страни и възнамеряват инфраструктурното развиване на града.
Нещо повече, световно има от ден на ден образци за това по какъв начин разнообразни планове и вложения се реализират с помощта на инициативността на общините. От една страна, това е посредством даване на информация – за локалните запаси, регулации, подготвени модели на кооперативи, бидейки хъб за показване на технологии. От друга, това е директната самодейност на града – да взе участие в локални планове като се ангажира да използва чистата сила, като отдаде площи за планове, като обезпечава инфраструктура за споделена и електромобилност и доста други. Проблем има в това, че би трябвало да бъде запалена изобретателната сила на не изключително инициативните общински екипи.
Често е притеснителна инертността, с която институциите в България се отнасят към международните трендове на развиване.
А в тази ситуация с енергийните общности, да вземем за пример, европейските политики и закони изискват националните ни органи да са мотор и подстрекател на нововъведенията. Оптимистични са самодейностите на гражданското общество, на обособени бизнесмени и дребни и огромни бизнеси, само че без управническа решителност и политическа воля някои браншове ще останат пагубно парализирани в предишното.
Автор: Павлин Стоянов / Климатека
Павлин Стоянов е част от авторския екип на Климатека, той е правист, приключил е СУ “Св. Климент Охридски ”, специализирал e британско и европейско право към Кеймбридж. Развива правни технологии и специализира в областите енергетика и климат от съвсем 15 година Павлин е началник за България на екипа, съветвал моделирането на Националния проект енергетика и климат.
В обявата са употребявани материали от:
- Енергийните общности – в основата на децентрализацията на енергийната система
- https://www.climateka.bg/medii-capital-pavlin-stoyanov-zeleni-gradove/
- RESCOOP
- EU Report
- Case studies EU
- JRC Publications Repository – Energy communities: an overview of energy and social innovation (europa.eu)
- Brixton Energy
- Edinburgh Community Solar Co-operative
- Isle of Eigg
