Макрон се прицели високо, но успя ли да се задържи на върха през 2017 г.
Еманюел Макрон, амбициозният нов президент на Франция, желае да даде подтик на изпадналата в рецесия Европа, само че първо би трябвало да реши съществени проблеми в личната си страна.
Бившият капиталов банкер изкачи стремглаво бързо френската политическа стълбица, с цел да стане на 39 години най-младият определен държавен глава в историята на страната.
Наричан от някои " демократичен популист ", той мина през социалистическата партия и министерски пост в държавното управление на президента Франсоа Оланд, с цел да сложи през април предходната година началото на центристки политически план и да завоюва триумфално президентските избори този май, обещавайки на процедура десни промени.
Амбициите
Победата на Макрон се дължеше на два съществени фактора - на желанието на доста от французите за действителна смяна в страната - за повече морал в политиката, възкръсване на стопанската система и по-голяма сигурност - само че и на слабостта на обичайните политически партии и достигането на крайнодясната Марин льо Пен до балотажа.
Тя бе извънредно значима за Европейския съюз, претърпял през последните години съществени разтърсвания - от забавянето на стопанската система през миграционния напор до новата " Студена война " с Русия. На фона на възхода на популистки партии в редица страни от Европейски Съюз, успеха на Макрон бе още по-важна, поради обстоятелството кой бе главният му противник - антиевропейски настроената Марин льо Пен.
© Reuters
Новият френски президент даде обещание амбициозни и извънредно нужни, само че мъчителни и от дълго време закъснели промени. Показателно е, че ограничения в такава демократична тенденция бяха подхванати даже от неговия предходник, социалиста Оланд.
Според данни на Европейската статистическа работа (Евростат) предходната година Франция е била страната от Европейски Съюз, преразпределяща максимален дял от брутния вътрешен артикул (БВП), 47.6%, при приблизително ниво от 40 на 100. Отново съгласно статистика на Евростат, страната е била преди всичко през 2015 година по обществени разноски, 34% от Брутният вътрешен продукт, при приблизително равнище в съюза от 29 на 100. Франция е и международен първенец по дълготрайно приемане на пенсия от популацията, сочат данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване.
Все още на върха на известността, Макрон си обезпечи през юни устойчиво парламентарно болшинство за пробутване на промените, нужни, с цел да бъде Франция конкурентна в динамичния, новаторски и глобализиран свят.
Неговите устремни първични триумфи може да бъдат обяснени с два фактора - осъзнаването от доста французи, че страната им има потребност от дълбоки промени, от една страна, и с имиджа и харизмата, с които младият политик лансираше по " популистки " метод едни другояче непопулярни демократични ограничения, от друга. Именно този долавян популизъм сякаш бе ключът към стремителния напредък на Макрон - той употребява същите принадлежности като своите популистки, антиевропейски противници, с цел да се трансформира във водещ глас на либералите и последователите на европейската интеграция в Европейски Съюз.
© Reuters
Брижит Макрон
" Методът Макрон " е новият " Трети път ", намирайки баланс сред технокрацията и популизма, разяснява вестник " Ню Йорк таймс ".
Френският президент излезе с огромни оферти за промени, както в страната, по този начин и в Европейския съюз като цяло. Двете огромни политически цели на Макрон са да поправи френската стопанска система и Европа, писа американският всекидневник.
Във Франция президентът стартира дълбоки преобразувания - от либерализирането на регулациите за възкръсване на икономическия напредък до прокарването на закон за морализиране на политическия живот. На общностно ниво той също предлага амбициозни промени - общ бюджет и министър на финансите на еврозоната, данъчна хармонизация в Европейски Съюз до 2025 година - основни условия за създаване на един същински стопански и валутен съюз - както и за усилване на Европа на защитата.
Популярността
Но както постоянно се случва в политиката, гласоподавателите първо гласоподават за смяната, когато назреят съответните публични условия, а по-късно бързо стартират да недоволстват от подхванатите ограничения, когато ги обиден персонално.
В резултат известността на френския президент спадна внезапно - с невижданите за първите шест месеца от мандат 20% - изключително поради промяната на пазара на труда, която бе усетена най-остро от необятни пластове на популацията в една страна с надълбоко вкоренени социалистически обичаи. Макрон си навлече рецензии и поради своя жанр, считан от мнозина за властнически.
Според изследване на института " Ифоп " от ноември за вестник " Журнал дю Диманш " повече от половината от французите, към 54%, към този момент не одобряваха работата на своя президент, а на противоположното мнение бяха 46 на 100.
Популярност и изборни победи в политиката обаче постоянно носят краткосрочни, отлагащи решението ограничения, а не стратегически и в действителност нужни, само че мъчителни ходове.
© Reuters
Макрон дружно с Арнолд Шварценегер по време на срещата на върха за климата в Париж
" Той гледа в доста дълготраен проект и не отстъпва ", заключи човек от близкото обграждане на Макрон, представен от " Франк прес ".
Ключът дали френският президент ще успее може би се крие в това до каква степен са подготвени неговите сънародници да одобряват действителността, че с цел да остане страната им международна мощ, в ерата на глобализация и засилваща се интернационална конкуренция, е належащо да се приспособи и реформира.
" (Франция) е узряла за тези промени ", увери държавен източник, представен от " Франк прес ".
Но дали това в действителност е по този начин, следва да забележим. Макрон въпреки всичко има време - изборният календар е празен до изборите за Европейски парламент през 2019 година, а съгласно изследвания към половината французи признават, че още е рано за оценки. При това сондаж на института " Ифоп " от този месец сподели ново превръщане на наклонността в интерес на Макрон - президентът към този момент се радва на утвърждение от 57%, което го подрежда в тройката на най-популярните френски политици.
Френско-германската връзка
Поводи за внимателен оптимизъм дават и някои развития в Европейски Съюз, по-конкретно в Германия. Европейският дневен ред на френския президент изглеждаше застрашен от неуспеха на проевропейския немски канцлер Ангела Меркел да образува болшинство с либералите и Зелените. Все отново консервативният блок на Меркел наподобява на път да се контракти за нова " огромна коалиция " със социалдемократите.
Онова, което се случва в Германия и Франция, е извънредно значимо за целия Европейски Съюз, защото това са двете най-големи европейски стопански системи и несъмнено мотори на съюза. Неписано предписание е, че постоянно Франция предлага концепциите, а Германия - обезпечава парите. Затова очертаващата се нова огромна и твърдо проевропейска коалиция сред двете водещи политически сили отвъд Рейн вещае положително бъдеще за проектите на Макрон, след годините на застой и търсене на еднаквост от страна на Европейски Съюз. Още повече че немските либерали биха били до известна степен проблематичен сътрудник от негова позиция, най-много поради желанието им да лимитират наливането на пари в съюза от Германия.
© Reuters
Макрон и брачната половинка му Брижит по време на коледно празненство за деца в Елисейския замък
По подигравка на ориста Меркел чакаше с години упорит сътрудник във Франция, а в този момент, когато има подобен, самата тя е с отслабени позиции, отбелязва обаче " Ройтерс ". Агенцията показва, че напоследък Макрон е " дал на задна " за предлаганите от него амбициозни промени в еврозоната, на фона на възходяща опозиция, като е отдал приоритет на въпроси на общоевропейско ниво, да вземем за пример защитата, миграцията, енергетиката и дигитализацията.
Тясното преплитане сред домашния и европейския дневен ред на френския президент може би бе очебийно най-ясно от сполучливата му акция за стягане на изискванията за командирован труд в Европейски Съюз. Тази система е остро подложена на критика в " обществена " Франция, само че от нейното реформиране се чака да бъдат наранени хиляди служащи, най-много от по-бедни източноевропейски страни.
Целта на демарша на френския президент бе да понижи по-безболезнено безработицата в страната, защото той бе наясно, че доста по-важната промяна на вътрешния пазар на труда ще срещне гневна опозиция.
По данни на Евростат безработните във Франция са намалели от 10 на 9.4% от октомври 2016 до октомври 2017 година - статистика, която дава прочут мотив за оптимизъм, само че и удостоверява нуждата от непопулярни, структурни вътрешни промени.
Президентът е наясно и с това.
Макрон се пробва да промени френската логика на психиката, отбелязва по този мотив английското списание " Икономист ". Той насочи тежки думи по адрес на " лентяите " и " завистниците ", които винят заможните и хулят съумелите, и си завоюва етикета " президент на богатите ", отбелязва " Франс прес ". " Икономист " заключава, че Макрон въпреки всичко е съумял да прогони духа на комунизма при прокарването на трудовата промяна, само че към момента е допустимо да го срещне след време по улиците.
През септември " Ню Йорк таймс " пророкува, че това ще е следващият провалил се френски президент. Популярността му понижа, и поради непопулярните промени, и поради нападателния му жанр, означи американският всекидневник, чиито мрачни прогнози обаче сякаш са опровергавани от последните изследвания на публичното мнение.
© Reuters
Макрон и немския канцлер Ангела Меркел
" Ню Йорк таймс " омаловажи и икономическите промени на френския президент. Макрон стигна до там да ги назова " Коперникова гражданска война ", само че той просто тласка Франция малко по-надолу по пътя на трудовата дерегулация и фискалните икономии, а други страни от дълго време са минали оттова.
Миналия месец американското списание " Тайм " постави на закачлива първа страница в собствен брой фотография на френския президент с огромно заглавие " Следващият водач на Европа ", само че с уточняваща звездичка: " Ако първо успее да овладее Франция ".
Към това може да се прибавят френските упоритости за водеща роля по въпроса за климата и дипломатическите начинания на Макрон на редица места в Близкия изток и Африка...
Преди броени дни упоритостите на младия водач на Франция бяха насърчени с удостояването му с влиятелната немска премия " Карл Велики " поради неговата " мощна визия за една нова Европа и преоткриването на европейския план ". Летящ старт, който припомня този на един различен известен началник, Барак Обама, който получи Нобеловата премия за мир още през първата година от мандата си като президент на Съединени американски щати, през 2009 година. Сега, когато Обама към този момент напусна Белия дом, равносметката от ръководството му наподобява по-скромна от упованията. Само бъдещето ще покаже дали Макрон ще бъде по-успешен./БТА
Бившият капиталов банкер изкачи стремглаво бързо френската политическа стълбица, с цел да стане на 39 години най-младият определен държавен глава в историята на страната.
Наричан от някои " демократичен популист ", той мина през социалистическата партия и министерски пост в държавното управление на президента Франсоа Оланд, с цел да сложи през април предходната година началото на центристки политически план и да завоюва триумфално президентските избори този май, обещавайки на процедура десни промени.
Амбициите
Победата на Макрон се дължеше на два съществени фактора - на желанието на доста от французите за действителна смяна в страната - за повече морал в политиката, възкръсване на стопанската система и по-голяма сигурност - само че и на слабостта на обичайните политически партии и достигането на крайнодясната Марин льо Пен до балотажа.
Тя бе извънредно значима за Европейския съюз, претърпял през последните години съществени разтърсвания - от забавянето на стопанската система през миграционния напор до новата " Студена война " с Русия. На фона на възхода на популистки партии в редица страни от Европейски Съюз, успеха на Макрон бе още по-важна, поради обстоятелството кой бе главният му противник - антиевропейски настроената Марин льо Пен.
© Reuters
Новият френски президент даде обещание амбициозни и извънредно нужни, само че мъчителни и от дълго време закъснели промени. Показателно е, че ограничения в такава демократична тенденция бяха подхванати даже от неговия предходник, социалиста Оланд.
Според данни на Европейската статистическа работа (Евростат) предходната година Франция е била страната от Европейски Съюз, преразпределяща максимален дял от брутния вътрешен артикул (БВП), 47.6%, при приблизително ниво от 40 на 100. Отново съгласно статистика на Евростат, страната е била преди всичко през 2015 година по обществени разноски, 34% от Брутният вътрешен продукт, при приблизително равнище в съюза от 29 на 100. Франция е и международен първенец по дълготрайно приемане на пенсия от популацията, сочат данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване.
Все още на върха на известността, Макрон си обезпечи през юни устойчиво парламентарно болшинство за пробутване на промените, нужни, с цел да бъде Франция конкурентна в динамичния, новаторски и глобализиран свят.
Неговите устремни първични триумфи може да бъдат обяснени с два фактора - осъзнаването от доста французи, че страната им има потребност от дълбоки промени, от една страна, и с имиджа и харизмата, с които младият политик лансираше по " популистки " метод едни другояче непопулярни демократични ограничения, от друга. Именно този долавян популизъм сякаш бе ключът към стремителния напредък на Макрон - той употребява същите принадлежности като своите популистки, антиевропейски противници, с цел да се трансформира във водещ глас на либералите и последователите на европейската интеграция в Европейски Съюз.
© Reuters
Брижит Макрон
" Методът Макрон " е новият " Трети път ", намирайки баланс сред технокрацията и популизма, разяснява вестник " Ню Йорк таймс ".
Френският президент излезе с огромни оферти за промени, както в страната, по този начин и в Европейския съюз като цяло. Двете огромни политически цели на Макрон са да поправи френската стопанска система и Европа, писа американският всекидневник.
Във Франция президентът стартира дълбоки преобразувания - от либерализирането на регулациите за възкръсване на икономическия напредък до прокарването на закон за морализиране на политическия живот. На общностно ниво той също предлага амбициозни промени - общ бюджет и министър на финансите на еврозоната, данъчна хармонизация в Европейски Съюз до 2025 година - основни условия за създаване на един същински стопански и валутен съюз - както и за усилване на Европа на защитата.
Популярността
Но както постоянно се случва в политиката, гласоподавателите първо гласоподават за смяната, когато назреят съответните публични условия, а по-късно бързо стартират да недоволстват от подхванатите ограничения, когато ги обиден персонално.
В резултат известността на френския президент спадна внезапно - с невижданите за първите шест месеца от мандат 20% - изключително поради промяната на пазара на труда, която бе усетена най-остро от необятни пластове на популацията в една страна с надълбоко вкоренени социалистически обичаи. Макрон си навлече рецензии и поради своя жанр, считан от мнозина за властнически.
Според изследване на института " Ифоп " от ноември за вестник " Журнал дю Диманш " повече от половината от французите, към 54%, към този момент не одобряваха работата на своя президент, а на противоположното мнение бяха 46 на 100.
Популярност и изборни победи в политиката обаче постоянно носят краткосрочни, отлагащи решението ограничения, а не стратегически и в действителност нужни, само че мъчителни ходове.
© Reuters
Макрон дружно с Арнолд Шварценегер по време на срещата на върха за климата в Париж
" Той гледа в доста дълготраен проект и не отстъпва ", заключи човек от близкото обграждане на Макрон, представен от " Франк прес ".
Ключът дали френският президент ще успее може би се крие в това до каква степен са подготвени неговите сънародници да одобряват действителността, че с цел да остане страната им международна мощ, в ерата на глобализация и засилваща се интернационална конкуренция, е належащо да се приспособи и реформира.
" (Франция) е узряла за тези промени ", увери държавен източник, представен от " Франк прес ".
Но дали това в действителност е по този начин, следва да забележим. Макрон въпреки всичко има време - изборният календар е празен до изборите за Европейски парламент през 2019 година, а съгласно изследвания към половината французи признават, че още е рано за оценки. При това сондаж на института " Ифоп " от този месец сподели ново превръщане на наклонността в интерес на Макрон - президентът към този момент се радва на утвърждение от 57%, което го подрежда в тройката на най-популярните френски политици.
Френско-германската връзка
Поводи за внимателен оптимизъм дават и някои развития в Европейски Съюз, по-конкретно в Германия. Европейският дневен ред на френския президент изглеждаше застрашен от неуспеха на проевропейския немски канцлер Ангела Меркел да образува болшинство с либералите и Зелените. Все отново консервативният блок на Меркел наподобява на път да се контракти за нова " огромна коалиция " със социалдемократите.
Онова, което се случва в Германия и Франция, е извънредно значимо за целия Европейски Съюз, защото това са двете най-големи европейски стопански системи и несъмнено мотори на съюза. Неписано предписание е, че постоянно Франция предлага концепциите, а Германия - обезпечава парите. Затова очертаващата се нова огромна и твърдо проевропейска коалиция сред двете водещи политически сили отвъд Рейн вещае положително бъдеще за проектите на Макрон, след годините на застой и търсене на еднаквост от страна на Европейски Съюз. Още повече че немските либерали биха били до известна степен проблематичен сътрудник от негова позиция, най-много поради желанието им да лимитират наливането на пари в съюза от Германия.
© Reuters
Макрон и брачната половинка му Брижит по време на коледно празненство за деца в Елисейския замък
По подигравка на ориста Меркел чакаше с години упорит сътрудник във Франция, а в този момент, когато има подобен, самата тя е с отслабени позиции, отбелязва обаче " Ройтерс ". Агенцията показва, че напоследък Макрон е " дал на задна " за предлаганите от него амбициозни промени в еврозоната, на фона на възходяща опозиция, като е отдал приоритет на въпроси на общоевропейско ниво, да вземем за пример защитата, миграцията, енергетиката и дигитализацията.
Тясното преплитане сред домашния и европейския дневен ред на френския президент може би бе очебийно най-ясно от сполучливата му акция за стягане на изискванията за командирован труд в Европейски Съюз. Тази система е остро подложена на критика в " обществена " Франция, само че от нейното реформиране се чака да бъдат наранени хиляди служащи, най-много от по-бедни източноевропейски страни.
Целта на демарша на френския президент бе да понижи по-безболезнено безработицата в страната, защото той бе наясно, че доста по-важната промяна на вътрешния пазар на труда ще срещне гневна опозиция.
По данни на Евростат безработните във Франция са намалели от 10 на 9.4% от октомври 2016 до октомври 2017 година - статистика, която дава прочут мотив за оптимизъм, само че и удостоверява нуждата от непопулярни, структурни вътрешни промени.
Президентът е наясно и с това.
Макрон се пробва да промени френската логика на психиката, отбелязва по този мотив английското списание " Икономист ". Той насочи тежки думи по адрес на " лентяите " и " завистниците ", които винят заможните и хулят съумелите, и си завоюва етикета " президент на богатите ", отбелязва " Франс прес ". " Икономист " заключава, че Макрон въпреки всичко е съумял да прогони духа на комунизма при прокарването на трудовата промяна, само че към момента е допустимо да го срещне след време по улиците.
През септември " Ню Йорк таймс " пророкува, че това ще е следващият провалил се френски президент. Популярността му понижа, и поради непопулярните промени, и поради нападателния му жанр, означи американският всекидневник, чиито мрачни прогнози обаче сякаш са опровергавани от последните изследвания на публичното мнение.
© Reuters
Макрон и немския канцлер Ангела Меркел
" Ню Йорк таймс " омаловажи и икономическите промени на френския президент. Макрон стигна до там да ги назова " Коперникова гражданска война ", само че той просто тласка Франция малко по-надолу по пътя на трудовата дерегулация и фискалните икономии, а други страни от дълго време са минали оттова.
Миналия месец американското списание " Тайм " постави на закачлива първа страница в собствен брой фотография на френския президент с огромно заглавие " Следващият водач на Европа ", само че с уточняваща звездичка: " Ако първо успее да овладее Франция ".
Към това може да се прибавят френските упоритости за водеща роля по въпроса за климата и дипломатическите начинания на Макрон на редица места в Близкия изток и Африка...
Преди броени дни упоритостите на младия водач на Франция бяха насърчени с удостояването му с влиятелната немска премия " Карл Велики " поради неговата " мощна визия за една нова Европа и преоткриването на европейския план ". Летящ старт, който припомня този на един различен известен началник, Барак Обама, който получи Нобеловата премия за мир още през първата година от мандата си като президент на Съединени американски щати, през 2009 година. Сега, когато Обама към този момент напусна Белия дом, равносметката от ръководството му наподобява по-скромна от упованията. Само бъдещето ще покаже дали Макрон ще бъде по-успешен./БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ