Диагнозата на един народ
Елена Гунчева
Бях доста дребна, когато България тържествено празнуваше 1300-годишнината си. Чакахме деветмилионното българче. Бяхме горди, че сме българи, макар че банани имаше единствено по Коледа. Но магазините бяха цялостни с евтини и качествени артикули, налични за всеки. Бедни нямаше. Нито един път тогава не видях просещи хора или ровещи по боклука. Бяхме горди българи...
Днес с овче примирие чакаме да се стопим до два милиона, от които не се знае дали въобще ще има българи. Приемаме с безшумно равнодушие евакуацията на три милиона българи в чужбина - да работят там, с цел да оцелеят и да живеят в естествени страни.
Изгонени от родината си
Плащаме си здравни осигуровки, с цел да има нови джипове за началниците в Здравната каса, а когато би трябвало да се лекуваме, слагаме касички по магазините и околните ни се молят като просяци за пари, с цел да живеем. Някои не съумяват - в просперираща България бедните умират. А те са доста...
Работим доста, работим от заран до мрак. А получаваме подаяния, които разрешават единствено да оцелеем на ръба. И то не всеки път. Системата е такава, че не разрешава естествен живот. Правителството разяснява, че просперираме, а не разяснява просперитетът на компаниите за бързи заеми, от които вземат заеми работещите при непостижима рента. Не разясняват растежа на необслужваните заеми и най-много за какво се постанова работещи хора да вземат заеми, с цел да си платят сметките - за ток, за вода, за наеми, с цел да приготвят детето си за учебно заведение.
Това ли е просперитетът? Вестниците са цялостни със случаи на самоубийства, доста от тях са поради бедност, беднотия и неспособност за лекуване. И забравяме доста бързо, тъй като ни е позор да се замислим в какво превърнахме родината си. В която вместо да чакаме деветмилионния българин, четем за умрели от апетит и мраз старци, за татковци, които са се запалили от обезсърчение от мизерията и неможещи да нахранят децата си, за самоубийства поради отнети от банки и други кредитори домове, изхвърлени на улицата фамилии, тормоз от кредиторите.
Но другояче... просперираме
Не мога да позная българите. От горделив и рационален народ се превърнахме в стадо. В хора, при които единствено лоботомията би могла да изясни мисленето и реакциите им. Беззъби, небогати, облечени в облекла втора ръка се хилят малоумно и се снимат с палача си. Броят си мизерните заплати и още по-мизерни пенсии, само че се радват, че Той щял да даде 24 милиона лв. за някакъв суперкомпютър и да се заеме - персонално Той, с климатичните промени.
Това не е обикновено. Не мога да го приема за обикновено. Възхваляваме и гласуваме за тези, които ни убиват. Дори Стокхолмският синдром не може да го изясни. Възхваляваме палачите си. С безшумно примирие и незаинтересованост одобряваме, че България няма бъдеще и сме последните българи. Допускаме да ни бият и ограбват недосегаемите - и вместо да ги пометем, ревем като вдовици по медиите. Радваме се, че безработицата намалявала, а не виждаме, че не останаха работоспособни хора в България. Възмущаваме се от корупцията, кражбите и алчната безочливост на шайката, а по-късно тичаме като селски идиоти да ги приветстваме и да им махаме с ръка, до момента в който те се вършат на наши господари.
Това е краят!
Краят на един горделив, популярен народ. Оцеляхме по турско, оцеляхме по византийско иго, оцеляхме 1300 години, а в този момент се унищожаваме сами поради малоумието си и психическите си отклонения. Защото това, което се случва, НЕ Е НОРМАЛНО. Не е обикновено да гледаме една крадла по малкия екран по какъв начин ни поучава и с изключение на бърборене да не подхващаме нищо друго.
Не е обикновено хора с душевен отклонения, наследници на убийци на деца, вместо да ги лекуваме, да ги пращаме за евродепутати, не е обикновено най-корумпираните да са тези, които сякаш би трябвало да се борят с престъпността. Не е обикновено да ни ръководи психологично болен нарушител, а ние да му се радваме - все едно яйце ни бели и да го възхваляваме, до момента в който ни убива.
Какво ни става, българи? Защо се предаваме? Защо позволяваме да сме последните българи?
ЗАЩО, Пожарна охрана ДЯВОЛИТЕ, НЕ ПРАВИМ НИЩО???
Фейсбук
Бях доста дребна, когато България тържествено празнуваше 1300-годишнината си. Чакахме деветмилионното българче. Бяхме горди, че сме българи, макар че банани имаше единствено по Коледа. Но магазините бяха цялостни с евтини и качествени артикули, налични за всеки. Бедни нямаше. Нито един път тогава не видях просещи хора или ровещи по боклука. Бяхме горди българи...
Днес с овче примирие чакаме да се стопим до два милиона, от които не се знае дали въобще ще има българи. Приемаме с безшумно равнодушие евакуацията на три милиона българи в чужбина - да работят там, с цел да оцелеят и да живеят в естествени страни.
Изгонени от родината си
Плащаме си здравни осигуровки, с цел да има нови джипове за началниците в Здравната каса, а когато би трябвало да се лекуваме, слагаме касички по магазините и околните ни се молят като просяци за пари, с цел да живеем. Някои не съумяват - в просперираща България бедните умират. А те са доста...
Работим доста, работим от заран до мрак. А получаваме подаяния, които разрешават единствено да оцелеем на ръба. И то не всеки път. Системата е такава, че не разрешава естествен живот. Правителството разяснява, че просперираме, а не разяснява просперитетът на компаниите за бързи заеми, от които вземат заеми работещите при непостижима рента. Не разясняват растежа на необслужваните заеми и най-много за какво се постанова работещи хора да вземат заеми, с цел да си платят сметките - за ток, за вода, за наеми, с цел да приготвят детето си за учебно заведение.
Това ли е просперитетът? Вестниците са цялостни със случаи на самоубийства, доста от тях са поради бедност, беднотия и неспособност за лекуване. И забравяме доста бързо, тъй като ни е позор да се замислим в какво превърнахме родината си. В която вместо да чакаме деветмилионния българин, четем за умрели от апетит и мраз старци, за татковци, които са се запалили от обезсърчение от мизерията и неможещи да нахранят децата си, за самоубийства поради отнети от банки и други кредитори домове, изхвърлени на улицата фамилии, тормоз от кредиторите.
Но другояче... просперираме
Не мога да позная българите. От горделив и рационален народ се превърнахме в стадо. В хора, при които единствено лоботомията би могла да изясни мисленето и реакциите им. Беззъби, небогати, облечени в облекла втора ръка се хилят малоумно и се снимат с палача си. Броят си мизерните заплати и още по-мизерни пенсии, само че се радват, че Той щял да даде 24 милиона лв. за някакъв суперкомпютър и да се заеме - персонално Той, с климатичните промени.
Това не е обикновено. Не мога да го приема за обикновено. Възхваляваме и гласуваме за тези, които ни убиват. Дори Стокхолмският синдром не може да го изясни. Възхваляваме палачите си. С безшумно примирие и незаинтересованост одобряваме, че България няма бъдеще и сме последните българи. Допускаме да ни бият и ограбват недосегаемите - и вместо да ги пометем, ревем като вдовици по медиите. Радваме се, че безработицата намалявала, а не виждаме, че не останаха работоспособни хора в България. Възмущаваме се от корупцията, кражбите и алчната безочливост на шайката, а по-късно тичаме като селски идиоти да ги приветстваме и да им махаме с ръка, до момента в който те се вършат на наши господари.
Това е краят!
Краят на един горделив, популярен народ. Оцеляхме по турско, оцеляхме по византийско иго, оцеляхме 1300 години, а в този момент се унищожаваме сами поради малоумието си и психическите си отклонения. Защото това, което се случва, НЕ Е НОРМАЛНО. Не е обикновено да гледаме една крадла по малкия екран по какъв начин ни поучава и с изключение на бърборене да не подхващаме нищо друго.
Не е обикновено хора с душевен отклонения, наследници на убийци на деца, вместо да ги лекуваме, да ги пращаме за евродепутати, не е обикновено най-корумпираните да са тези, които сякаш би трябвало да се борят с престъпността. Не е обикновено да ни ръководи психологично болен нарушител, а ние да му се радваме - все едно яйце ни бели и да го възхваляваме, до момента в който ни убива.
Какво ни става, българи? Защо се предаваме? Защо позволяваме да сме последните българи?
ЗАЩО, Пожарна охрана ДЯВОЛИТЕ, НЕ ПРАВИМ НИЩО???
Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ