СКАНДАЛНО! Тотален провал с електронното здравеопазване, а държавата прахосала десетки милиони за него! ШЕСТИМА БОРИСОВИ МИНИСТРИ ОТГОВОРНИ! Вижте ги!
Електронното опазване на здравето е приоритет във всички държавни стратегии и национални здравни тактики у нас през последното десетилетие. За 10 години "приоритетът " е единствено на хартия, на процедура тук има цялостен неуспех, установи Сметната палата.
България няма интегрирана здравно-информационна система, която да обезпечава нужната информация на властта и пациентите. Без отговор остава въпросът изпълняваме ли уговорките си по трансграничния продан на здравни данни.
"На фона на бързото развиване на електронното опазване на здравето в другите европейски страни, обменът на данни в действително време сред осведомителните системи и регистрите у нас продължава да бъде непостигнато предизвикателство ", се споделя в резюмето към отчета след одита на СП на осъществяването на "Електронно опазване на здравето " за интервала 1 януари 2012 година - 30 юни 2016 година
Отговорност за управническите решения в този интервал носят шестима министри, петима шефове на НЗОК и шестима шефове на Националния център по публично здраве и разбори.
Министрите са: Стефан Константинов, Десислава Атанасова, проф. доктор Николай Петров, доктор Таня Андреева-Райнова, доктор Мирослав Ненков и доктор Петър Москов.
Управителите на НЗОК са: доктор Нели Нешева, Марияна Василева-Иванова, доктор Пламен Цеков, доктор Румяна Тодорова и доктор Глинка Комитов.
Директорите на НЦОЗА са: доктор Ивайло Ваклинов, доцент Християн Грива, проф. доктор Петко Салчев, доцент доктор Жени Николова, проф. доктор Пламен Димитров и доцент доктор Христо Хинков.
"Изграждането на електронното опазване на здравето е реализирано в изискванията на доста чести структурни и кадрови промени както на високите управнически равнища, по този начин и на равнище експертен личен състав. Не е основана ефикасна система за съгласуваност и координиране на дейностите, плановете и публичните поръчки сред институциите, което поражда условия за безрезултатно разходване на обществените средства и закъснение в реализацията на стратегическите цели ", установяват инспекторите.
Налице е дълго закъснение в построяването на електронното опазване на здравето. Действията на институциите могат да бъдат избрани като неефективни, пишат от Палатата и показват образци:
- от 2012 година до момента са направени няколко безуспешни опита за осъществяване на планове за основаване на интегрирана/национална здравно осведомителна система, само че публичните поръчки са прекратявани с разнообразни претекстове, в това число: липса на ясна идея за построяването на системата и на проект за нужните финансови ресурси;
- налице е повтаряне на функционалности и планове на други институции;
- дейностите на Министерството на здравеопазването не са разисквани и съгласувани с НЗОК като основен участник в здравно-информационната система на опазването на здравето.
Например през 2012 година са открити поредно две процедури за публични поръчки по план за създаване на национална здравно осведомителна система, като първата е прекъсната от министъра на опазването на здравето, а втората е обжалвана и Комисията за защита на конкуренцията анулира решението на министъра на опазването на здравето за разкриване на процедурата като незаконосъобразно. Така заради неспособност да бъде изпълнен в период, през април 2013 година планът е преустановен и средствата по безвъзмездната финансова помощ в размер на 9, 7 млн. остават неусвоени.
Следващият опит е през 2014 година – различен план за създаване на здравна осведомителна система е утвърден за финансиране със средства от Публичната капиталова стратегия „ Растеж и стабилно развиване на районите “ в размер на 12 млн. лева През юни 2014 година от Министерството на здравеопазването е открита процедура за възлагане на социална поръчка, само че два месеца по-късно е прекъсната и обезпечените 12 млн. лв. не са усвоени.
"Неуспехите демонстрират, че цялостната организация на процеса по обмисляне и реализация на плановете за електронно опазване на здравето и публичните поръчки е неефективна и се нуждае от значително възстановяване ", пишат от СП.
По време на одита Министерство на здравеопазването е в развой на създаване на нов план за кандидатстване за непосредствено даване на безплатна финансова помощ по Оперативна стратегия „ Добро ръководство “ 2014-2020 за финансиране на построяването на национална здравна осведомителна система. Към актуалният миг договорът за даване на финансова помощ на стойност 12 млн. лева е подписан и осъществяването на плана следва.
Приемането на здравно-информационни стандарти е нужна стъпка към построяването на Национална здравно-информационна система. До края на одитирания интервал няма създадени и одобрени национални здравно-информационни стандарти и здравна документи, съответстващи на опциите за електронна обработка и продан на здравна и здравна информация. След одитирания интервал е призната Наредба за въвеждане на наложителни здравноинформационни стандарти, само че в нея не се планува наложително използване на стандартите за всички участници в процеса (въведени са единствено за лечебните заведения) и по тази причина тя не е задоволителна да контролира и обслужва обмена на информация.
Отделните осведомителните системи и регистри в опазването на здравето не са интегрирани и продан на данни в действително време сред тях не се реализира.
Автоматичен продан на данни сред осведомителните системи на НЗОК, на Национален център по публично здраве и разбори и на Министерството на здравеопазването не се реализира. Не е регламентиран и механизъм за параленост и надзор на данните сред техните осведомителните системи в случаите, в които нормативната уредба изисква събирането на едни и същи данни от разнообразни институции.
Въведените политики за сигурност на информацията и ограниченията за отбрана на данните от неоторизиран достъп в Министерството на здравеопазването, НЗОК и Национален център по публично здраве и разбори не са сертифицирани в сходство с интернационалния стандарт ISO 27001:2005.
Почти 10 години след осъзнатата и стратегически заявена нужда не са основани електронно направление, електронна рецепта и други софтуерни приложения за продан на данни в действително време. По време на правене на одитния отчет е създаден първообраз на система за електронна рецепта, електронно направление и електронен амбулаторен лист, който се чака да бъде въведен на процедура в идващите години.
Не е построено цялостно електронно здравно досие, което да обезпечи на жителите и медицинските експерти нужната информация за взимане на съответни решения в процеса на диагностика, лекуване и рехабилитация. Единствено НЗОК поддържа отчасти здравно пациентско досие, като информацията се акумулира и показва на здравноосигурените лица чрез Персонализирана осведомителна система, само че и тя се нуждае от рационализиране. Към края на одитирания интервал информацията в съществуващите електронни здравни досиета е непълна и неточна. Например, при тестване е открито деформиране на здравното положение на пациент и регистрирана несъществуваща хоспитализация.
Няма работещ Национален здравен портал, който да бъде употребен като единна точка за достъп до електронни здравни услуги и даване на значима информация за здравна профилактика, здравно обучение и други
Системата за мониторинг и надзор върху реализацията на електронното опазване на здравето се нуждае от значително възстановяване. Липсва одобрена процедура за надзор и настоящ санкциониращ механизъм и при явното закъснение в реализацията на електронното опазване на здравето, това основава предпоставки за безконтролно подценяване на смисъла на този основен приоритет.
Резултатите от извършеното национално представително проучване на удовлетвореността на жителите от реализацията на електронното опазване на здравето удостоверяват съществуването на основни пропуски в активността на институциите.
То демонстрира, че 53% от хората нямат визия какво е електронно опазване на здравето. Само 8% настояват, че са доста удовлетворени от институциите при реализацията му. 66% от осведомените с електронното опазване на здравето споделят, че отговорността за построяването му е на Министерство на здравеопазването. 8% споделят, че имат достъп до електронното си здравно досие, делът на употребяваните е-здравни услуги е 9%. Само 5% имат доверие в отбраната на персоналните данни, обработвани за задачите на електронното опазване на здравето. 18% считат, че концепцията за потребление на пръстов отпечатък не е неприятна.
След одита Сметната палата е дала на министъра на опазването на здравето 20 рекомендации, а на шефа на НЗОК – 7, които би трябвало да се изпълнят до края на 2018 година.
България няма интегрирана здравно-информационна система, която да обезпечава нужната информация на властта и пациентите. Без отговор остава въпросът изпълняваме ли уговорките си по трансграничния продан на здравни данни.
"На фона на бързото развиване на електронното опазване на здравето в другите европейски страни, обменът на данни в действително време сред осведомителните системи и регистрите у нас продължава да бъде непостигнато предизвикателство ", се споделя в резюмето към отчета след одита на СП на осъществяването на "Електронно опазване на здравето " за интервала 1 януари 2012 година - 30 юни 2016 година
Отговорност за управническите решения в този интервал носят шестима министри, петима шефове на НЗОК и шестима шефове на Националния център по публично здраве и разбори.
Министрите са: Стефан Константинов, Десислава Атанасова, проф. доктор Николай Петров, доктор Таня Андреева-Райнова, доктор Мирослав Ненков и доктор Петър Москов.
Управителите на НЗОК са: доктор Нели Нешева, Марияна Василева-Иванова, доктор Пламен Цеков, доктор Румяна Тодорова и доктор Глинка Комитов.
Директорите на НЦОЗА са: доктор Ивайло Ваклинов, доцент Християн Грива, проф. доктор Петко Салчев, доцент доктор Жени Николова, проф. доктор Пламен Димитров и доцент доктор Христо Хинков.
"Изграждането на електронното опазване на здравето е реализирано в изискванията на доста чести структурни и кадрови промени както на високите управнически равнища, по този начин и на равнище експертен личен състав. Не е основана ефикасна система за съгласуваност и координиране на дейностите, плановете и публичните поръчки сред институциите, което поражда условия за безрезултатно разходване на обществените средства и закъснение в реализацията на стратегическите цели ", установяват инспекторите.
Налице е дълго закъснение в построяването на електронното опазване на здравето. Действията на институциите могат да бъдат избрани като неефективни, пишат от Палатата и показват образци:
- от 2012 година до момента са направени няколко безуспешни опита за осъществяване на планове за основаване на интегрирана/национална здравно осведомителна система, само че публичните поръчки са прекратявани с разнообразни претекстове, в това число: липса на ясна идея за построяването на системата и на проект за нужните финансови ресурси;
- налице е повтаряне на функционалности и планове на други институции;
- дейностите на Министерството на здравеопазването не са разисквани и съгласувани с НЗОК като основен участник в здравно-информационната система на опазването на здравето.
Например през 2012 година са открити поредно две процедури за публични поръчки по план за създаване на национална здравно осведомителна система, като първата е прекъсната от министъра на опазването на здравето, а втората е обжалвана и Комисията за защита на конкуренцията анулира решението на министъра на опазването на здравето за разкриване на процедурата като незаконосъобразно. Така заради неспособност да бъде изпълнен в период, през април 2013 година планът е преустановен и средствата по безвъзмездната финансова помощ в размер на 9, 7 млн. остават неусвоени.
Следващият опит е през 2014 година – различен план за създаване на здравна осведомителна система е утвърден за финансиране със средства от Публичната капиталова стратегия „ Растеж и стабилно развиване на районите “ в размер на 12 млн. лева През юни 2014 година от Министерството на здравеопазването е открита процедура за възлагане на социална поръчка, само че два месеца по-късно е прекъсната и обезпечените 12 млн. лв. не са усвоени.
"Неуспехите демонстрират, че цялостната организация на процеса по обмисляне и реализация на плановете за електронно опазване на здравето и публичните поръчки е неефективна и се нуждае от значително възстановяване ", пишат от СП.
По време на одита Министерство на здравеопазването е в развой на създаване на нов план за кандидатстване за непосредствено даване на безплатна финансова помощ по Оперативна стратегия „ Добро ръководство “ 2014-2020 за финансиране на построяването на национална здравна осведомителна система. Към актуалният миг договорът за даване на финансова помощ на стойност 12 млн. лева е подписан и осъществяването на плана следва.
Приемането на здравно-информационни стандарти е нужна стъпка към построяването на Национална здравно-информационна система. До края на одитирания интервал няма създадени и одобрени национални здравно-информационни стандарти и здравна документи, съответстващи на опциите за електронна обработка и продан на здравна и здравна информация. След одитирания интервал е призната Наредба за въвеждане на наложителни здравноинформационни стандарти, само че в нея не се планува наложително използване на стандартите за всички участници в процеса (въведени са единствено за лечебните заведения) и по тази причина тя не е задоволителна да контролира и обслужва обмена на информация.
Отделните осведомителните системи и регистри в опазването на здравето не са интегрирани и продан на данни в действително време сред тях не се реализира.
Автоматичен продан на данни сред осведомителните системи на НЗОК, на Национален център по публично здраве и разбори и на Министерството на здравеопазването не се реализира. Не е регламентиран и механизъм за параленост и надзор на данните сред техните осведомителните системи в случаите, в които нормативната уредба изисква събирането на едни и същи данни от разнообразни институции.
Въведените политики за сигурност на информацията и ограниченията за отбрана на данните от неоторизиран достъп в Министерството на здравеопазването, НЗОК и Национален център по публично здраве и разбори не са сертифицирани в сходство с интернационалния стандарт ISO 27001:2005.
Почти 10 години след осъзнатата и стратегически заявена нужда не са основани електронно направление, електронна рецепта и други софтуерни приложения за продан на данни в действително време. По време на правене на одитния отчет е създаден първообраз на система за електронна рецепта, електронно направление и електронен амбулаторен лист, който се чака да бъде въведен на процедура в идващите години.
Не е построено цялостно електронно здравно досие, което да обезпечи на жителите и медицинските експерти нужната информация за взимане на съответни решения в процеса на диагностика, лекуване и рехабилитация. Единствено НЗОК поддържа отчасти здравно пациентско досие, като информацията се акумулира и показва на здравноосигурените лица чрез Персонализирана осведомителна система, само че и тя се нуждае от рационализиране. Към края на одитирания интервал информацията в съществуващите електронни здравни досиета е непълна и неточна. Например, при тестване е открито деформиране на здравното положение на пациент и регистрирана несъществуваща хоспитализация.
Няма работещ Национален здравен портал, който да бъде употребен като единна точка за достъп до електронни здравни услуги и даване на значима информация за здравна профилактика, здравно обучение и други
Системата за мониторинг и надзор върху реализацията на електронното опазване на здравето се нуждае от значително възстановяване. Липсва одобрена процедура за надзор и настоящ санкциониращ механизъм и при явното закъснение в реализацията на електронното опазване на здравето, това основава предпоставки за безконтролно подценяване на смисъла на този основен приоритет.
Резултатите от извършеното национално представително проучване на удовлетвореността на жителите от реализацията на електронното опазване на здравето удостоверяват съществуването на основни пропуски в активността на институциите.
То демонстрира, че 53% от хората нямат визия какво е електронно опазване на здравето. Само 8% настояват, че са доста удовлетворени от институциите при реализацията му. 66% от осведомените с електронното опазване на здравето споделят, че отговорността за построяването му е на Министерство на здравеопазването. 8% споделят, че имат достъп до електронното си здравно досие, делът на употребяваните е-здравни услуги е 9%. Само 5% имат доверие в отбраната на персоналните данни, обработвани за задачите на електронното опазване на здравето. 18% считат, че концепцията за потребление на пръстов отпечатък не е неприятна.
След одита Сметната палата е дала на министъра на опазването на здравето 20 рекомендации, а на шефа на НЗОК – 7, които би трябвало да се изпълнят до края на 2018 година.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ