Д-р Димитър Богданов, педагогически съветник: Всеки да напр...
Експертите да стигнат до единно мнение и то да бъде декларирано, с цел да няма комплициране
Психолозите да дадат успокоителна чаша на всички възрастови групи.
Най-важното е човек да подхожда положително и да се запита „ И какво от това? “
Законът даде доста права на родителите, само че от време на време развяването им не е в интерес на детето
Родителите да одобряват, че пробата не заплашва децата, и те да влязат в клас с учителя. Всичко друго е прекомерно огромен компромис
- Г-н Богданов, какво се случва с връзките сред учебното заведение и родителите. Скъсаха ли се връзките?
- В нашето учебно заведение виждам добър синхрон сред екипа и родителите. Почти във всички сфери имаме съгласие. Може да сме изключение, само че родителите дори ни спомагат. В по-широк проект обаче фактически противоепидемичните ограничения оставиха родителите у дома, с цел да оказват помощ на по-малките възпитаници. Получи се известно отдалечаване. Наруши се общуването, както и в цялото общество, вследствие на обществената изолираност.
- Дори и при присъствено образование родителят към този момент втора година е на тротоара - поради ограничавания достъп на външни лица. Той вижда ли към този момент въобще учителя?
- Основното нещо в начален стадий е присъственото образование. Защото тук се слага началото на навиците, уменията за учене, за труд и социализацията. Тя не може да стане отдалечено. Адаптирането става в учебни условия. Това неизбежно се отразява при децата. След като се върнат от онлайн образование, при някои виждаме проблеми с неприятна акомодация. Други се затварят. Всяко дете характерно го претърпява. Това трае 1-2 седмици, до момента в който още веднъж се приспособят. Присъствената форма е незаменима. И когато я няма, когато има ограничавания и за родителя в достъпа до учебно заведение - от това страдат всички.
Добре споделяме към този момент в Google класрум.
Но този контакт в електронна среда не е пълностоен
като общуването онлайн. Нашите родители ги тревожи идното тестване на учениците. Трудно вземат решение. Имат доста въпроси. Още щом излезе първата заповед, с шефа говорихме с няколко класни ръководители. За наша наслада, за минути ¾ от родителите се съгласиха на връщане против тестване. Най-важното е да стартираме присъствено, в обезпечена безвредна среда.
- В последните дни обаче сме очевидци на рецесия на доверието - и при родителите, и при учителите. Вижда се голяма опозиция. Как си обяснявате твърдата решителност на родителя да взима самичък решенията -като че ли не се доверява на престижа нито на медика, нито на учебните управляващи, нито на институциите въобще?
- Основното, което тревожи родителите, е, че децата са още дребни да бъдат подлагани на проби. Това усещаме ние, психолозите, в връзката с родителите. Не биха желали в тази възраст да ги подлагат на такива операции,
търсят способи допустимо ли е това да се избегне.
Но има към този момент написани документи, които би трябвало да се извършват.
- Не Ви ли се коства, че съпротивата не е единствено против тестването, а като че ли против всичко?
- Тези процеси ескалираха и тук, и по целия свят, може би поради тази неуравновесеност -постоянно се приказва за болни и жертви. Това повишава тревогата. Още повече, че има опълчване сред лекарските класи - една част смятат имунизацията за метод да се преодолее пандемията, други са на друго мнение. Когато експертите, които са основните престижи, не са на една позиция, всички останали се объркват и се люшкат сред крайни позиции. Трябва да се стигне до единно мнение и то да бъде декларирано. Това ще даде изясненост - кое е належащо, кое е най-добре за всички и по какъв начин да се случи. Това би довело до повече успокоение и измежду родителите, и измежду педагозите.
- Как се отразява всичко това на децата, които са неволни очевидци? Какво претърпяват те, в случай че са сред няколко престижа, които настояват разнообразни неща?
- При дребните още няма осъзнаване и зрялост, детето мъчно може самичко да реши и да проектира в бъдещето възможен резултат от дадена позиция. В тази възраст съвсем постоянно то се доверява на родителя.
Но при по-големите има към този момент сериозно мислене. Те към този момент имат свое мнение. А в този момент има и известна степен на изолираност.
И те влизат в спор - и с родителите, и с педагозите
Това е форма на протест, която наподобява като експанзия. Тя е неразбираема и за самите тях, тъй като е нещо напълно ново. При по-голяма психическа неустойчивост се появяват страхове - така наречен коронавирус уплаха. На целия свят му следва занапред да се оправя с това.
Но тук е ролята на психолозите да дадат една успокоителна чаша на всички възрастови групи. Да се даде вяра, че можем да се оправим. Важно е да си дадем кураж и да бъдем положително настроени. Представяте ли си човек да отвори чадъра на отрицателните страсти и да тръгне под него? Той излиза прочувствено смачкан. Това неизбежно се отразява на неговия живот в всекидневието. И назад - без значение какво се случва, в случай че той отвори чадъра на позитивното мислене, ще живее по-нормално и по-спокойно. Този метод аз ползвам и в връзките с децата, и с сътрудниците, и когато работех към БЧК, и към Националния център за психологично здраве. Това давам като съвет на всички деца. Най-важното е човек да подхожда положително и да се запита: „ И какво от това? “. Ако го стори, ще разбере, че най-лошото, което може да се случи, не е чак толкоз апокалиптично.
Напротив, дори има опция да живее по-добре
- Кой е потребният ход, с цел да бъдат в тази сложна обстановка съидейници родителите и учебното заведение?
- Да пътуваме в един транспортен съд. Както в едно семейство - в случай че има търкания, единият би трябвало да отстъпи. Компромис би трябвало да създадат и учителите, и родителите. Необходим е даже от страна на тези, които основават законите и разпоредбите. В противоположен случай корабът ще се изгуби в океана на недоверието.
- Изглеждат доста малко склонни да правят отстъпка. Така бе и когато се появи планът за Стратегията за протекция на детето - в нея страната разписваше грижа и поддръжка за децата, а родителите разчетоха това като вмешателство.
- Много сте права. Още през 2000 година, когато влезе в действие Законът за протекция на детето, той даде доста права. Но по някакъв метод родителите ги изтълкуваха посвоему.
И някак се обезличи функционалността на специалиста -
и на обществения служащ, и на педагога. Респектът пострада. Във времето, в което ние сме били възпитаници, учителят беше престиж. После се дадоха доста права на децата, само че непрекъснатото им развяване докара до проблеми, когато в действителност дейностите не са за тяхно положително. Учителят към този момент не е на нужния фундамент и няма толкоз огромно въздействие. В доста учебни заведения има доста положителни педагози, които съумяват да се сработят. Но на доста места сме очевидци родителят да надвишава правата си, дадени от Закона за протекция на детето.
- Не страдат ли от това децата, в чието име сякаш всички декларират своята позиция и не отстъпват от нея?
- За жал, да. Разкъсват се и губят престижи и в лицето на родителя, и на учебното заведение. Освен това се възползват, че има малки врати.
- Тази обстановка явно ще продължи още дълго. Как виждате опциите въпреки всичко да се гради учебна общественост, в случай че поради ограниченията са секнали всевъзможни начинания, които сплотяват?
- Мой сътрудник показа паниката, за която говорите - няма опция за празници, за екскурзии, за прекарване дружно на нещо прелестно, което основава неофициални връзки, стимулира, трансформира хората в съидейници. Когато те са имали такава непосредственост, когато са претърпели дружно наслада, обвързвана с децата,
тогава в сложни моменти доста по-лесно се сплотяват.
Сега сме лишени от това - лимитирани са всевъзможни изяви, благоприятни условия за пощения на театри и извънкласни действия, занимания по ползи. Ние самите не можем да изпълним тези срещи. Така всеки някак се затваря в себе си. Прибира се в своя дом. Това дава отражение.
В нашия колектив има традиция преди началото на образователната година да отидем на Бачковския манастир. Да бъдем дружно, да получим благословия и да имаме персонално време за нас. Да излезем от ролята на педагога, да забележим индивида един в различен. Ако не можем да вършим такива неща, страдат връзките. От това всеки го боли.
- Родителите също. Семействата на един клас първолаци да вземем за пример вероятно още не се познават. Виждали ли са се, с изключение на на първия образователен ден?
- Едва ли. А ние чакаме в този момент от тях да вземат групово решение да се тестват ли децата, да се върнат ли присъствено, или да останат онлайн. Трудно се стига до общо мнение, в случай че не е имало опция за другарство и взаимно взимане на решения преди този момент. Опознаването през обществените мрежи и вайбър не е същинското другарство. Но в това време ние сме длъжни да съблюдаваме разпоредбите и нямаме изключително доста други възможности в сегашния миг. Трябва да оцелеем първо физически. Всички търсим метод родителите да не са зад бариерата на учебното заведение, а да бъдат вътре дружно с нас. Но би трябвало да се съблюдават ограниченията. И отново сме пред несъгласието - престоявайки дълго в онлайн среда, се губи връзката с учителя, а след това той чака родителят да е негов съидейник. Затова е положително решението децата да се върнат присъствено, като се ползва тестването и родителят взе участие.
- Какво съветвате родителя?
- По-големите деца у дома натрупват килограми, получават се проблеми в социализацията. Стоят дълго пред екрана, а са лишени от връзка с връстници. И като татко, и като психолог
поучавам родителите да разрешат на децата да се върнат присъствено
в учебно заведение - това е незаменимо. Какво по-добро от това детето да е в своята среда и да поддържа връзка лице в лице. Всичко друго води до съществени душевен проблеми в развиването на децата по-нататък.
Много е значимо сега всички да успокоят родителите - и политиците, и лекарите, и психолозите. Да се приказва почтено и умерено, без да се придърпва тематиката на една страна. Да се каже, че няма нищо ужасно да се направи тест. Родителите да одобряват, че това не заплашва децата. И те да са в клас с учителя си. Всичко друго е прекомерно огромен компромис, който е в тяхна щета -когато те построяват А и Б на личността си посредством другарство и игра. Затова в нашето учебно заведение сме открити, откровени и това дава опция да има доверие.
Д-р Димитър Богданов е педагогичен консултант в НУ „ Христо Ботев “. Завършил е начална педагогика, има магистратури по ръководство на обществените действия, по приложна логика на психиката, докторска степен по педагогика, доктрина на възпитанието и дидактика. В просветителната система е от 10 година
Психолозите да дадат успокоителна чаша на всички възрастови групи.
Най-важното е човек да подхожда положително и да се запита „ И какво от това? “
Законът даде доста права на родителите, само че от време на време развяването им не е в интерес на детето
Родителите да одобряват, че пробата не заплашва децата, и те да влязат в клас с учителя. Всичко друго е прекомерно огромен компромис
- Г-н Богданов, какво се случва с връзките сред учебното заведение и родителите. Скъсаха ли се връзките?
- В нашето учебно заведение виждам добър синхрон сред екипа и родителите. Почти във всички сфери имаме съгласие. Може да сме изключение, само че родителите дори ни спомагат. В по-широк проект обаче фактически противоепидемичните ограничения оставиха родителите у дома, с цел да оказват помощ на по-малките възпитаници. Получи се известно отдалечаване. Наруши се общуването, както и в цялото общество, вследствие на обществената изолираност.
- Дори и при присъствено образование родителят към този момент втора година е на тротоара - поради ограничавания достъп на външни лица. Той вижда ли към този момент въобще учителя?
- Основното нещо в начален стадий е присъственото образование. Защото тук се слага началото на навиците, уменията за учене, за труд и социализацията. Тя не може да стане отдалечено. Адаптирането става в учебни условия. Това неизбежно се отразява при децата. След като се върнат от онлайн образование, при някои виждаме проблеми с неприятна акомодация. Други се затварят. Всяко дете характерно го претърпява. Това трае 1-2 седмици, до момента в който още веднъж се приспособят. Присъствената форма е незаменима. И когато я няма, когато има ограничавания и за родителя в достъпа до учебно заведение - от това страдат всички.
Добре споделяме към този момент в Google класрум.
Но този контакт в електронна среда не е пълностоен
като общуването онлайн. Нашите родители ги тревожи идното тестване на учениците. Трудно вземат решение. Имат доста въпроси. Още щом излезе първата заповед, с шефа говорихме с няколко класни ръководители. За наша наслада, за минути ¾ от родителите се съгласиха на връщане против тестване. Най-важното е да стартираме присъствено, в обезпечена безвредна среда.
- В последните дни обаче сме очевидци на рецесия на доверието - и при родителите, и при учителите. Вижда се голяма опозиция. Как си обяснявате твърдата решителност на родителя да взима самичък решенията -като че ли не се доверява на престижа нито на медика, нито на учебните управляващи, нито на институциите въобще?
- Основното, което тревожи родителите, е, че децата са още дребни да бъдат подлагани на проби. Това усещаме ние, психолозите, в връзката с родителите. Не биха желали в тази възраст да ги подлагат на такива операции,
търсят способи допустимо ли е това да се избегне.
Но има към този момент написани документи, които би трябвало да се извършват.
- Не Ви ли се коства, че съпротивата не е единствено против тестването, а като че ли против всичко?
- Тези процеси ескалираха и тук, и по целия свят, може би поради тази неуравновесеност -постоянно се приказва за болни и жертви. Това повишава тревогата. Още повече, че има опълчване сред лекарските класи - една част смятат имунизацията за метод да се преодолее пандемията, други са на друго мнение. Когато експертите, които са основните престижи, не са на една позиция, всички останали се объркват и се люшкат сред крайни позиции. Трябва да се стигне до единно мнение и то да бъде декларирано. Това ще даде изясненост - кое е належащо, кое е най-добре за всички и по какъв начин да се случи. Това би довело до повече успокоение и измежду родителите, и измежду педагозите.
- Как се отразява всичко това на децата, които са неволни очевидци? Какво претърпяват те, в случай че са сред няколко престижа, които настояват разнообразни неща?
- При дребните още няма осъзнаване и зрялост, детето мъчно може самичко да реши и да проектира в бъдещето възможен резултат от дадена позиция. В тази възраст съвсем постоянно то се доверява на родителя.
Но при по-големите има към този момент сериозно мислене. Те към този момент имат свое мнение. А в този момент има и известна степен на изолираност.
И те влизат в спор - и с родителите, и с педагозите
Това е форма на протест, която наподобява като експанзия. Тя е неразбираема и за самите тях, тъй като е нещо напълно ново. При по-голяма психическа неустойчивост се появяват страхове - така наречен коронавирус уплаха. На целия свят му следва занапред да се оправя с това.
Но тук е ролята на психолозите да дадат една успокоителна чаша на всички възрастови групи. Да се даде вяра, че можем да се оправим. Важно е да си дадем кураж и да бъдем положително настроени. Представяте ли си човек да отвори чадъра на отрицателните страсти и да тръгне под него? Той излиза прочувствено смачкан. Това неизбежно се отразява на неговия живот в всекидневието. И назад - без значение какво се случва, в случай че той отвори чадъра на позитивното мислене, ще живее по-нормално и по-спокойно. Този метод аз ползвам и в връзките с децата, и с сътрудниците, и когато работех към БЧК, и към Националния център за психологично здраве. Това давам като съвет на всички деца. Най-важното е човек да подхожда положително и да се запита: „ И какво от това? “. Ако го стори, ще разбере, че най-лошото, което може да се случи, не е чак толкоз апокалиптично.
Напротив, дори има опция да живее по-добре
- Кой е потребният ход, с цел да бъдат в тази сложна обстановка съидейници родителите и учебното заведение?
- Да пътуваме в един транспортен съд. Както в едно семейство - в случай че има търкания, единият би трябвало да отстъпи. Компромис би трябвало да създадат и учителите, и родителите. Необходим е даже от страна на тези, които основават законите и разпоредбите. В противоположен случай корабът ще се изгуби в океана на недоверието.
- Изглеждат доста малко склонни да правят отстъпка. Така бе и когато се появи планът за Стратегията за протекция на детето - в нея страната разписваше грижа и поддръжка за децата, а родителите разчетоха това като вмешателство.
- Много сте права. Още през 2000 година, когато влезе в действие Законът за протекция на детето, той даде доста права. Но по някакъв метод родителите ги изтълкуваха посвоему.
И някак се обезличи функционалността на специалиста -
и на обществения служащ, и на педагога. Респектът пострада. Във времето, в което ние сме били възпитаници, учителят беше престиж. После се дадоха доста права на децата, само че непрекъснатото им развяване докара до проблеми, когато в действителност дейностите не са за тяхно положително. Учителят към този момент не е на нужния фундамент и няма толкоз огромно въздействие. В доста учебни заведения има доста положителни педагози, които съумяват да се сработят. Но на доста места сме очевидци родителят да надвишава правата си, дадени от Закона за протекция на детето.
- Не страдат ли от това децата, в чието име сякаш всички декларират своята позиция и не отстъпват от нея?
- За жал, да. Разкъсват се и губят престижи и в лицето на родителя, и на учебното заведение. Освен това се възползват, че има малки врати.
- Тази обстановка явно ще продължи още дълго. Как виждате опциите въпреки всичко да се гради учебна общественост, в случай че поради ограниченията са секнали всевъзможни начинания, които сплотяват?
- Мой сътрудник показа паниката, за която говорите - няма опция за празници, за екскурзии, за прекарване дружно на нещо прелестно, което основава неофициални връзки, стимулира, трансформира хората в съидейници. Когато те са имали такава непосредственост, когато са претърпели дружно наслада, обвързвана с децата,
тогава в сложни моменти доста по-лесно се сплотяват.
Сега сме лишени от това - лимитирани са всевъзможни изяви, благоприятни условия за пощения на театри и извънкласни действия, занимания по ползи. Ние самите не можем да изпълним тези срещи. Така всеки някак се затваря в себе си. Прибира се в своя дом. Това дава отражение.
В нашия колектив има традиция преди началото на образователната година да отидем на Бачковския манастир. Да бъдем дружно, да получим благословия и да имаме персонално време за нас. Да излезем от ролята на педагога, да забележим индивида един в различен. Ако не можем да вършим такива неща, страдат връзките. От това всеки го боли.
- Родителите също. Семействата на един клас първолаци да вземем за пример вероятно още не се познават. Виждали ли са се, с изключение на на първия образователен ден?
- Едва ли. А ние чакаме в този момент от тях да вземат групово решение да се тестват ли децата, да се върнат ли присъствено, или да останат онлайн. Трудно се стига до общо мнение, в случай че не е имало опция за другарство и взаимно взимане на решения преди този момент. Опознаването през обществените мрежи и вайбър не е същинското другарство. Но в това време ние сме длъжни да съблюдаваме разпоредбите и нямаме изключително доста други възможности в сегашния миг. Трябва да оцелеем първо физически. Всички търсим метод родителите да не са зад бариерата на учебното заведение, а да бъдат вътре дружно с нас. Но би трябвало да се съблюдават ограниченията. И отново сме пред несъгласието - престоявайки дълго в онлайн среда, се губи връзката с учителя, а след това той чака родителят да е негов съидейник. Затова е положително решението децата да се върнат присъствено, като се ползва тестването и родителят взе участие.
- Какво съветвате родителя?
- По-големите деца у дома натрупват килограми, получават се проблеми в социализацията. Стоят дълго пред екрана, а са лишени от връзка с връстници. И като татко, и като психолог
поучавам родителите да разрешат на децата да се върнат присъствено
в учебно заведение - това е незаменимо. Какво по-добро от това детето да е в своята среда и да поддържа връзка лице в лице. Всичко друго води до съществени душевен проблеми в развиването на децата по-нататък.
Много е значимо сега всички да успокоят родителите - и политиците, и лекарите, и психолозите. Да се приказва почтено и умерено, без да се придърпва тематиката на една страна. Да се каже, че няма нищо ужасно да се направи тест. Родителите да одобряват, че това не заплашва децата. И те да са в клас с учителя си. Всичко друго е прекомерно огромен компромис, който е в тяхна щета -когато те построяват А и Б на личността си посредством другарство и игра. Затова в нашето учебно заведение сме открити, откровени и това дава опция да има доверие.
Д-р Димитър Богданов е педагогичен консултант в НУ „ Христо Ботев “. Завършил е начална педагогика, има магистратури по ръководство на обществените действия, по приложна логика на психиката, докторска степен по педагогика, доктрина на възпитанието и дидактика. В просветителната система е от 10 година
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ