"Екшън", ама български
" Екшън " идва със поръчката да е пресен, друг, неуважителен и въодушевен от непознати жанрови мостри филм, който развлича, разсмива и " не съдържа креативен търсения и горест ". Завидна упоритост, само че както споделяше един грузински тост - " да пием за това, нашите стремежи да подхождат на нашите благоприятни условия "!
За разлика от други " зрителски " български филми в последните години ( " Корпус за бързо реагиране ", трите на Ники Илиев, " 11А " и " 12А " и т.н.) този не е основан с частни средства, а се възползва от дотация на НФЦ. Разбира се, 324 000 лева са смешна сума за филм, който съдържа всичко от индианци до извънземни, от каубои до еврейски трафиканти на диаманти и от съветски мафиоти до якудза нинджи. Но у нас парите са най-честото опрощение за какво един филм е зле изработен, а останалите 7/8 от айсберга нормално са напълно други аргументи.
Сценарист е Тео Чепилов, част от четиричленния авторски екип на " Под прикритие " и " Дъвка за балончета ". Той е човек с капацитет и въображение, само че и с не по-малка потребност от дисциплинираност. Режисира дебютантът в игралното кино Радослав Илиев, също натрупал опит в малкия екран. Очевидно не е могъл да канализира и подреди необузданите хрумвания на Тео. " Екшън " е подигравка, въпреки да се самоопределя като " ирония на киноиндустрията ". Създателите му, към които се числи и работещият в Канада оператор Борислав Пенчев, ненапълно въплъщават себе си в тримата основни герои - неудачници, които обожават киното и евтините екшъни с Джон Келър (събирателен облик на Ван Дам, Сталоун и Чък Норис). Като деца те зеят възхитено пред епизодите на " Турбо ченге " - (находчиво) фиктивен треторазряден екшън, сходен на тези, които се разпространяваха на пиратски видеокасети с неприятно качество и всички герои - в това число дамите - бяха дублирани с равния глас на Васил Кожухаров.
Да, паметният глас е тук, като трибют към киноманската ни младост! Но на 16-20-годишните, в които се цели този филм, това име не приказва нищо. Не е ясно за кого са и многочислените кино препратки и цитати в " Екшън ", като феновете на Тарантино и Гай Ричи (от тях е заимствано най-много) би следвало да имат по-високи условия какво гледат. А носталгичната нотка допуска възраст 30+.
Когато порастват, трите момчета към момента живеят " във кино лентата ": те сe забъркват във всевъзможни каши, в това число с присъединяване на изпадналия собствен кумир, пристигнал да снима в " Бояна ". Иронията по адрес на " Ню Имидж " към този момент идва напълно вътрешнозаводска. Затова в името на неинформирания фен пародията, парадоксът и хаосът на екрана доближават кресчендо равнища.
Актьорската игра на тримата (Пламен Димов, Петър Петров и Милко Йовчев) е читалищна самоинициатива. Някои от многочислените чужденци на екрана обаче са находка - да вземем за пример японецът Юта Такенака, който след България отпътува да снима с Понг Джун-Хо, носителя на несметни награди (включително 6 номинации " Оскар " ) за своя " Паразит ". По-известните родни имена са София Бобчева и Яна Маринова, като техните функции траят към 30 секунди.
Режисурата е безредна и гъмжи от сбъркани постановъчни решения. Действието скача от сцена в сцена без особена логическа връзка, реализацията на множеството епизоди е на равнище тв студио. Монтажът също е чудноват - " ампутиране " на фрагмента преди края, стартиране на музика и друга, напълно несвързана картина. Очаквах още малко и да тръгнат ръкопляскания на запис като в токшоу. Във финалните си 20 минути " Екшън " поддържа положително движение и въодушевление, а-ха да замязя на филм. Но общо остава на равнище " почитател фикшън ". Ако харесваш Тарантино, можеш да го разиграваш в сценки пред блока или в драмкръжока. За да снимаш подигравка, не е нужно тя да наподобява като на ниска цена ерзац.
В умозаключение - " Екшън " има някои положителни хрумки и възприятие за комизъм, както и удивителна липса на възприятие за мярка (това може да се чете и като плюс, и като минус). Ако човек търси леко забавление без искания, може даже да се посмее. Може би този опит би стоял по-добре на дребния екран, в къси, скечови епизоди. Но в този си тип " филм " той не е. Дори в " Мозъчни донори " има повече кино.
За разлика от други " зрителски " български филми в последните години ( " Корпус за бързо реагиране ", трите на Ники Илиев, " 11А " и " 12А " и т.н.) този не е основан с частни средства, а се възползва от дотация на НФЦ. Разбира се, 324 000 лева са смешна сума за филм, който съдържа всичко от индианци до извънземни, от каубои до еврейски трафиканти на диаманти и от съветски мафиоти до якудза нинджи. Но у нас парите са най-честото опрощение за какво един филм е зле изработен, а останалите 7/8 от айсберга нормално са напълно други аргументи.
Сценарист е Тео Чепилов, част от четиричленния авторски екип на " Под прикритие " и " Дъвка за балончета ". Той е човек с капацитет и въображение, само че и с не по-малка потребност от дисциплинираност. Режисира дебютантът в игралното кино Радослав Илиев, също натрупал опит в малкия екран. Очевидно не е могъл да канализира и подреди необузданите хрумвания на Тео. " Екшън " е подигравка, въпреки да се самоопределя като " ирония на киноиндустрията ". Създателите му, към които се числи и работещият в Канада оператор Борислав Пенчев, ненапълно въплъщават себе си в тримата основни герои - неудачници, които обожават киното и евтините екшъни с Джон Келър (събирателен облик на Ван Дам, Сталоун и Чък Норис). Като деца те зеят възхитено пред епизодите на " Турбо ченге " - (находчиво) фиктивен треторазряден екшън, сходен на тези, които се разпространяваха на пиратски видеокасети с неприятно качество и всички герои - в това число дамите - бяха дублирани с равния глас на Васил Кожухаров.
Да, паметният глас е тук, като трибют към киноманската ни младост! Но на 16-20-годишните, в които се цели този филм, това име не приказва нищо. Не е ясно за кого са и многочислените кино препратки и цитати в " Екшън ", като феновете на Тарантино и Гай Ричи (от тях е заимствано най-много) би следвало да имат по-високи условия какво гледат. А носталгичната нотка допуска възраст 30+.
Когато порастват, трите момчета към момента живеят " във кино лентата ": те сe забъркват във всевъзможни каши, в това число с присъединяване на изпадналия собствен кумир, пристигнал да снима в " Бояна ". Иронията по адрес на " Ню Имидж " към този момент идва напълно вътрешнозаводска. Затова в името на неинформирания фен пародията, парадоксът и хаосът на екрана доближават кресчендо равнища.
Актьорската игра на тримата (Пламен Димов, Петър Петров и Милко Йовчев) е читалищна самоинициатива. Някои от многочислените чужденци на екрана обаче са находка - да вземем за пример японецът Юта Такенака, който след България отпътува да снима с Понг Джун-Хо, носителя на несметни награди (включително 6 номинации " Оскар " ) за своя " Паразит ". По-известните родни имена са София Бобчева и Яна Маринова, като техните функции траят към 30 секунди.
Режисурата е безредна и гъмжи от сбъркани постановъчни решения. Действието скача от сцена в сцена без особена логическа връзка, реализацията на множеството епизоди е на равнище тв студио. Монтажът също е чудноват - " ампутиране " на фрагмента преди края, стартиране на музика и друга, напълно несвързана картина. Очаквах още малко и да тръгнат ръкопляскания на запис като в токшоу. Във финалните си 20 минути " Екшън " поддържа положително движение и въодушевление, а-ха да замязя на филм. Но общо остава на равнище " почитател фикшън ". Ако харесваш Тарантино, можеш да го разиграваш в сценки пред блока или в драмкръжока. За да снимаш подигравка, не е нужно тя да наподобява като на ниска цена ерзац.
В умозаключение - " Екшън " има някои положителни хрумки и възприятие за комизъм, както и удивителна липса на възприятие за мярка (това може да се чете и като плюс, и като минус). Ако човек търси леко забавление без искания, може даже да се посмее. Може би този опит би стоял по-добре на дребния екран, в къси, скечови епизоди. Но в този си тип " филм " той не е. Дори в " Мозъчни донори " има повече кино.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ