Гледаме Васко Кръпката, Шарл Азнавур и Ленърд Коен
Екранни истории за фамозни музиканти са измежду шлагерите в програмата на " София филм фест ". Световната премиера на филма-концерт по случай 30-годишнината на обичаната блус и рокендрол тайфа „ Подуене Блус Бенд “ среща публиката с Васко Кръпката и още 20 популярни родни негови сътрудници. Продукцията на режисьора Мартин Балтаджиев ще раздруса с мощен тон и впечатляваща визия на 26 септември в " Люмиер ".
За феновете на френските шансони, на Едит Пиаф и Шарл Азнавур, е специфичното кино предложение „ Шарл за Азнавур ". Голяма част от архивните документални фрагменти, употребявани във кино лентата, са дело на самия Азнавур. Известният френски актьор ги прави с първата камера, която Едит Пиаф му подарява през 1948 година – тогава той към момента не знае, че тази камера ще се трансформира в негово въодушевление за цялостен живот. До 1982 година Шарл снима часове материал, който слага основите на неговия кино дневник. Той снима живота си и в това време живее като на кино. Където и да отиде, камерата го следва и записва всеки подробност – миговете от живота, местата, през които минава, приятелите, обичаните, проблемите. Няколко месеца преди да напусне този свят, Азнавур стартира да систематизира филмите си благодарение на Марк ди Доменико. Така се появява концепцията за този документален филм, който може да бъде забелязан на 25 септември в Дома на киното и Френския институт “.
Публиката в София ще гледа документалния филм „ Ина де Ярд ", режисиран от Питър Уебър, ръководителят на интернационалното жури на 24-ия " София филм фест ". Историята е портрет на група пионери реге-музиканти, пресъздаващ обществените полезности на този жанр в музиката и пристрастеността към нея на едно по-старо потомство в опита му да я съобщи на по-младите. Сюжетът припомня историята към основаването на „ Буена Виста Сошъл Клъб “. Група ветерани музиканти от Global South се събират за концерт. Филмът показва групировката, която свири кавъри на типичен шлагери, смесени с фрагменти от оригиналите, които са отпреди 50 години... Очарованието на кино лентата и неговите звезди е в това, че те просто желаят да вършат музика. И да ловят риба. И да се радват на слънцето, а когато са на по 70 години могат самоуверено да кажат, че са си го заслужили. Това е портрет на един не толкоз комплициран живот, който наподобява много идиличен под звуците на реге-музиката. Филмът на Питър Уебър може да бъде забелязан на 25 септември в кино „ Одеон “ и на 27 септември в Дома на киното.
„ Мариан и Ленърд: любовни фивми " е задълбочено вглеждане във връзката сред именития канадски музикант Ленърд Коен и норвежката му муза Мариан Илен. Филмът води феновете на странствуване в предишното на Коен и документира любовта на живота му и негова муза - Мариан (една от най-известните песни на Коен е „ So Long Marianne “, отдадена точно на нея). След като се разделят, Мариан и Коен не престават да поддържат връзка до края на живота си. И двамата си отидоха от този свят в границите на няколко месеца един след различен през 2016 година и Ленард Коен остави прочувствено последно писмо до Мариан, събрало дълбоката му обич и почитание към нея… Прожекцията е на 26 септември в „ Одеон “ и на 29 септември в Дома на киното.
„ Бащите на хард рока " проследява историята на двама от най-уважаваните музиканти в света на ъндърграунд музиката – Роджър Мирит и Вини Стигма ”, които са при започване на 40-та година от своята кариера, а мейнстриймът изобщо не е чувал за тях. Това никога не значи, че те не са положителни музиканти или нямат своята аудитория, а единствено потвърждава, че хардкорът като под-жанр на пънка е останал в конспиративност от самото си основаване и правилен на себе си се трансформира в самостоятелно придвижване. Страстта на „ бащите на хардкора “ Мирит и Стигма към музикалната сцена разкрива тайфа, която не е образувана за няколко изяви или с цел да завоюва пари, а група, която в никакъв случай няма да спре да съществува. Филмът показва днешния живот на музикантите, като ловко преплита в историята и архивни фрагменти от локалната телевизия, както и видео и фотоси на групата. Въпреки че през днешния ден хардкор-групи съществуват по целия свят, началото може да се наблюдава по улиците на Ню Йорк през 80-те години. Шанс да се върнем в това време посредством киното имаме на 27 септември в „ Одеон “ и на 3 октомври в Дома на киното.
П рожекцията на чаровния филм „ Аврора " е на 27 септември във Френския институт. Историята се вглежда в странния свят на норвежката старлетка Аврора Акснес и компликациите към основаването на втория ѝ албум и международното ѝ турне. Филмът е съкровен и витален портрет на една млада поп-звезда, която се стреми да осмисли своето място в света. Дори да наподобява необикновено, музикалната промишленост продължава да бъде брутално място за оцеляване на изпълнителите. Докато платформи като YouTube и Instagram дават прекомерно лесна сцена да станеш прочут, с цел да се превърнеш в звезда на музикалната сцена към момента са нужни много старания и безпощадни контракти с мениджъри и музикални компании, които подсигуряват най-много пъклен труд и съвсем никакви пари за цената на славата.
За феновете на френските шансони, на Едит Пиаф и Шарл Азнавур, е специфичното кино предложение „ Шарл за Азнавур ". Голяма част от архивните документални фрагменти, употребявани във кино лентата, са дело на самия Азнавур. Известният френски актьор ги прави с първата камера, която Едит Пиаф му подарява през 1948 година – тогава той към момента не знае, че тази камера ще се трансформира в негово въодушевление за цялостен живот. До 1982 година Шарл снима часове материал, който слага основите на неговия кино дневник. Той снима живота си и в това време живее като на кино. Където и да отиде, камерата го следва и записва всеки подробност – миговете от живота, местата, през които минава, приятелите, обичаните, проблемите. Няколко месеца преди да напусне този свят, Азнавур стартира да систематизира филмите си благодарение на Марк ди Доменико. Така се появява концепцията за този документален филм, който може да бъде забелязан на 25 септември в Дома на киното и Френския институт “.
Публиката в София ще гледа документалния филм „ Ина де Ярд ", режисиран от Питър Уебър, ръководителят на интернационалното жури на 24-ия " София филм фест ". Историята е портрет на група пионери реге-музиканти, пресъздаващ обществените полезности на този жанр в музиката и пристрастеността към нея на едно по-старо потомство в опита му да я съобщи на по-младите. Сюжетът припомня историята към основаването на „ Буена Виста Сошъл Клъб “. Група ветерани музиканти от Global South се събират за концерт. Филмът показва групировката, която свири кавъри на типичен шлагери, смесени с фрагменти от оригиналите, които са отпреди 50 години... Очарованието на кино лентата и неговите звезди е в това, че те просто желаят да вършат музика. И да ловят риба. И да се радват на слънцето, а когато са на по 70 години могат самоуверено да кажат, че са си го заслужили. Това е портрет на един не толкоз комплициран живот, който наподобява много идиличен под звуците на реге-музиката. Филмът на Питър Уебър може да бъде забелязан на 25 септември в кино „ Одеон “ и на 27 септември в Дома на киното.
„ Мариан и Ленърд: любовни фивми " е задълбочено вглеждане във връзката сред именития канадски музикант Ленърд Коен и норвежката му муза Мариан Илен. Филмът води феновете на странствуване в предишното на Коен и документира любовта на живота му и негова муза - Мариан (една от най-известните песни на Коен е „ So Long Marianne “, отдадена точно на нея). След като се разделят, Мариан и Коен не престават да поддържат връзка до края на живота си. И двамата си отидоха от този свят в границите на няколко месеца един след различен през 2016 година и Ленард Коен остави прочувствено последно писмо до Мариан, събрало дълбоката му обич и почитание към нея… Прожекцията е на 26 септември в „ Одеон “ и на 29 септември в Дома на киното.
„ Бащите на хард рока " проследява историята на двама от най-уважаваните музиканти в света на ъндърграунд музиката – Роджър Мирит и Вини Стигма ”, които са при започване на 40-та година от своята кариера, а мейнстриймът изобщо не е чувал за тях. Това никога не значи, че те не са положителни музиканти или нямат своята аудитория, а единствено потвърждава, че хардкорът като под-жанр на пънка е останал в конспиративност от самото си основаване и правилен на себе си се трансформира в самостоятелно придвижване. Страстта на „ бащите на хардкора “ Мирит и Стигма към музикалната сцена разкрива тайфа, която не е образувана за няколко изяви или с цел да завоюва пари, а група, която в никакъв случай няма да спре да съществува. Филмът показва днешния живот на музикантите, като ловко преплита в историята и архивни фрагменти от локалната телевизия, както и видео и фотоси на групата. Въпреки че през днешния ден хардкор-групи съществуват по целия свят, началото може да се наблюдава по улиците на Ню Йорк през 80-те години. Шанс да се върнем в това време посредством киното имаме на 27 септември в „ Одеон “ и на 3 октомври в Дома на киното.
П рожекцията на чаровния филм „ Аврора " е на 27 септември във Френския институт. Историята се вглежда в странния свят на норвежката старлетка Аврора Акснес и компликациите към основаването на втория ѝ албум и международното ѝ турне. Филмът е съкровен и витален портрет на една млада поп-звезда, която се стреми да осмисли своето място в света. Дори да наподобява необикновено, музикалната промишленост продължава да бъде брутално място за оцеляване на изпълнителите. Докато платформи като YouTube и Instagram дават прекомерно лесна сцена да станеш прочут, с цел да се превърнеш в звезда на музикалната сцена към момента са нужни много старания и безпощадни контракти с мениджъри и музикални компании, които подсигуряват най-много пъклен труд и съвсем никакви пари за цената на славата.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ