Екип от европейски учени използва мощен телескоп в Чили, като

Екип от европейски учени употребява мощен телескоп в Чили, като го насочи към някои доста млади звезди на четири милиона километра и, за тяхна наслада, откри признаци на някои доста забавни химични съединения, въртящи се в галактическия прахуляк и газ.

Две години лиши на учените да прочетат данните и в този момент разгласиха резултатите. Оказва се, че съединенията – метил изоцианат и гликолонитрил – са вероятни първични материали за развиването на живота. Учените ги назовават ​​„ пребиотици “.

Остава доста работа, преди да можем да кажем сигурно от кое място сме пристигнали и по какъв начин други типове могат да се развият на безчет други обитаеми планети във Вселената.

Космическите изследвания по-рано, към този момент са разкрили пребиотици в метеоритите, както и в съвсем незабелязано тънкия прахуляк, който се простира сред звездите. Но намирането им в обширната буря към двойка към момента образуващи се „ протозвезди “ – пещите на сътворението на Вселената – може да ни приближи стъпка по-близо до разбирането от кое място идва животът и по какъв начин той може да се популяризира из Вселената.

Екипът от осем учени, управителен от Нилс Лигтеринк, физик от университета в Берн, Швейцария, разгласява своите открития в онлайн научното списание arXiv. Списанието Astronomy and Astrophysics също одобри проучването за издание.

„ Новите открития на CH3NCO и HOCH2CN са спомагателни доказателства за огромен междузвезден контейнер от пребиотични молекули, които могат да допринесат за образуването на биомолекули на скалистите планети “, пишат учените.

Откритите от европейците химикали в най-хубавия случай са еволюционна насочна точка. „ Това, което всъщност не знаем, е по какъв начин стигаме от тях към живота “, споделя Мартин Доминик, астроном от Университета Сейнт Андрюс в Обединеното кралство.

През март 2019 година екипът на Лигтеринк командва телескопа Армата, който е масив от 66 обособени телескопа, разпръснати в пустинята на огромна надморска височина в Чили.

Надявайки се на доказателства за пребиотици, те насочиха инструментите към Serpens SMM1-a, далечна протозвезда, която постепенно се образува в облак от прахуляк и газ. Същият екип пресява и съществуващите данни от изследването на Atacama на друга протозвезда, IRAS 16293B.

Различните химикали излъчват разнообразни модели на електромагнитна сила – „ спектрални пръстови отпечатъци “, назовава ги Лигтеринк. Тези пръстови отпечатъци са улики, които учените тук на Земята четат, с цел да дефинират състава на планети и звезди, невероятно отдалечени от нас.

Пребиотиците оказват помощ да се образуват пептидните структури, които от своя страна образуват протеини, които сами по себе си правят огромна част от работата в живите кафези.

Ако пребиотиците участват във образуването на звезда и също в планетите на тази звезда, те биха могли да оказват помощ да се изясни по какъв начин се е развил животът на най-малко една от към 700 квинтилиона планети във Вселената.

Те също могат да оказват помощ да се изясни по какъв начин животът в последна сметка може да се развие на други планети.

„ Смятаме, че животът на планети като Земята е зародил от по този начин наречената пребиотична чорба – в основата си натурален химически реактор – в която се събират огромно многообразие от молекули, с цел да стартират биохимични реакции и в последна сметка да образуват първия елементарен организъм “, споделя Лигтеринк.

„ Ако доста други звездообразуващи райони са толкоз богати на пребиотични молекули, е евентуално този сюжет да се случи и на доста други планети “, прибавя Лигтеринк, „ увеличавайки вероятността животът да се появи на други планети и по този метод вероятността да го намерим! „

За да бъде ясно, екипът очакваше да открие пребиотика метил изоцианат, корозивен химикал, който участва в пестицидите и лепилата. Имаше го в действителност, плаващ в небесните вихри към Serpens SMM1-a и IRAS 16293B.

Но имаше и изненада в данните. Пребиотичният гликолонитрил също беше там. Учените са откривали този химикал единствено един път в галактически изследвания. „ Следователно това в действителност е най-важното реализирано в нашата наблюдателна стратегия “, споделя Лигтеринк.

Първото по рода си изобретение на екипа, както на метил изоцианат, по този начин и на гликолонитрил към млади протозвезди ни насочва към по-пълно схващане от кое място идва животът. Но е ясно, че пропущаме огромни елементи от пъзела.

„ Разбира се, има и други условия, нужни за появяването на живота, само че знаем най-малко, че са налични някои основни съставки “, сподели Одри Кутенс, астрофизик от Университета в Бордо във Франция и член на екипа.

„ Засега взаимоотношението сред образуването на звезди и пребиотичните молекули към момента е мистерия “, сподели Лигтеринк. „ Със сигурност пребиотиците се образуват по време на образуването на звезди и химичните реакции се въздействат от образуването на звезди, само че по какъв метод към момента не знаем. “

В реалност в научните кръгове се води развълнуван спор за това какъв брой огромен е еволюционният пъзел – и какъв брой повече би трябвало да научим, преди да можем да кажем сигурно по какъв начин сме стигнали до тук и дали е евентуално да останем сами във Вселената.

„ Към този миг нямаме директна връзка сред тези молекули, плаващи в космоса, и всевъзможни форми на живот наоколо до техните протозвезди “, сподели Дъглас Вакоч, президент на научна група в Сан Франциско Messaging Extraterrestrial Intelligence. „ Всъщност към момента чакаме да открием първия извънземен бацил някъде. “

„ Не виждам огромната работа в намирането на биоорганики в космоса, нито наоколо, нито надалеч от небесни обекти “, споделя Гилбърт Левин, някогашен академик от НАСА, който оказа помощ за ранното търсене на живот на Марс. „ Нищо от това не ни доближава по-близо до знанието по какъв начин е зародил животът. Как преминавате границата от нежива към жива материя? “

Но Вакоч отбрани работата на екипа на Лигтеринк. „ Разбира се, те не пренаписаха галактическата история, когато откриха забавни химикали, които се въртят към двойка млади звезди. Но никой в никакъв случай не взема решение толкоз огромна тайнственост като произхода на живота с едно само проучване “.

„ Научният напредък е кумулативен “, споделя Вакоч. „ Молекула по молекула, стигаме до все по-всеобхватно схващане за същността и състава на Вселената. Не е нужно да спечелите Нобелова премия, с цел да извършите значим принос като астроном. „

Още открития безспорно предстоят. Големият милиметров телескоп – масива Atacama в Чили е превъзходен инструмент за проучване на далечни звезди. Но идват и още по-добри.

НАСА приготвя мощния галактически телескоп Джеймс Уеб за изстрелването през октомври. А също толкоз усъвършенстваният галактически телескоп за Атмосферно отдалечено засичане с инфрачервения набор на екзопланети на Европейската галактическа организация или ARIEL, би трябвало да се издигне в космоса през 2029 година