“Тайната” болест или защо се страхуват мъжете?
Ежегоден скрининг след 40 години даже и без признаци Напредъкът в лекуването на рака на простатата е огромен
Доц. доктор Желязко Арабаджиев е експерт по здравна онкология с повече от 15 години опит, шеф на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му ползи са в региона на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно сдружение по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни сдружения по онкология. Автор е на над 60 публикации, изявления в български и интернационалните списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации.Всяка седмица доцент Арабаджиев дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ".
Пишете ни на адрес: [email protected]
Простатата - нерядко е наричана, въпреки и в закачлив жанр, " второто сърце " на мъжа. Това нарицателно название евентуално е произлязло от анатомичната форма на простатната жлеза, наподобяваща сърце, както и заради огромното й значение в организма на мъжа и лесното й увреждане от разнообразни фактори и процеси вън и вътре в жлезата. Простатната жлеза, посредством секретите които създава, взе участие в поддържане на репродуктивните функционалности на мъжа, анатомично е ситуирана на пътя на приключване на урината от пикочния мехур, както и е обект на мощно въздействие от страна на тестостерона (мъжкият сексуален хормон), които е причина за нейното увеличаване. Нарушение в някои от тези функционалности на жлезата водят до функционални и анатомични отклонения и от там признаци от страна на пикочно-половата система на мъжа. Различни възпалителни (простатити) и доброкачествени (хиперплазии) нарушавания са най-честите болести на простатната жлеза, само че с най-голямо значение за самочувствието и живота на мъжа съставлява ракът (карциномът) на простатата. Въпреки, че е измежду най-честите злокачествени болести при мъжа, диагностициран е и при доста от най-известните в света мъже - артисти, политици, общественици, и без значение от огромния прогрес в ранната диагностика и лекуване, ракът на простатата към момента е причина за мощна тревога, обезсърчение, терзание, даже позор у огромна част от мъжете, които чуват за първи път тази диагноза.
Ето за какво тази седмица, отговаряме* на някои от най-честите въпроси свързани с рака на простатата.
1.
Простатният карцином е най-честото злокачественно заболяване при мъжете в България като по данни на GLOBOCAN (Международна обсерватория за рака) през 2020г. броят на новодиагностицирани с това заболяване случаи е 4 983 мъже. В процентно измерение тези случаи са 24.3% от всички малигнени болести при мъжете. Благодарение на информираността на пациентите, напредналите диагностични и лечебни благоприятни условия, смъртността от простатен рак през последното десетилетие понижава. Отново по данни на GLOBOCAN за 2020 година от простатен рак са умряли 1215 мъже, като при мъжете това е 5-тата по периодичност причина за гибел от онкологочно заболяване. За съпоставяне, да вземем за пример, от рак на белите дробове през 2020 година са болни 4300 души (мъже и жени) и при съвсем толкоз - 3900 души, точно това е причина за гибел.
Ракът на простата е доста по-често срещан при пациенти на възраст над 75 година, като даже съществува един афоризъм, че " всеки мъж на 100-годишна възраст, 100% би развил рак на простатата ". Въпреки това, в нашата клинична процедура имаме и случаи на мъже с рак на простатата на възраст 45-50 години, като особено за тези пациенти е, че болестта нерядко е диагностицирано в по-напреднал етап, както и протичането му е по-агресивно.
2.
Дори и без съществуване на признаци мъжете след 40-годишна възраст подлежат на годишен скрининг на простат-специфичен антиген (PSA) и при обнормени стойности и на клиничен обзор от уролог. Ранните признаци на заболяването да дискретни - най-вече постоянно уриниране вечер, усложнение в уринирането, а когато се открива кръв в урината или семенната течност, задръжка на урината, мъка в перинеалната област или по костите - евентуално се касае за много по-напреднало заболяване. Трябва да се помни, че ракът на простатата метастазира най-вече по хематогенен (кръвен) път и заради това нерядко метастазите са по кости, в костен мозък, ЦНС, бели дробове и заради това признаците от увреда на тези органи и системи предвещават неприятна прогноза за пациента.
3.
След 40-45 годишна възраст с проучване на туморен маркер PSА (от англ. Prostate specific antigen - простата характерен антиген) и клиничен обзор на простатната жлеза при експерт уролог. Желателно е лабораторното проучване на PSA и клиничният обзор да се организират след няколко на ден полово самоограничение, както и физически извършения или контузии в региона на таза - да вземем за пример каране на колело или вибромасажни вани (джакузи).
4.
Лечението на рака на простатата доста еволюира през последното десетилетие, което обезпечи по-голяма дълготрайност на живота на пациентите и по-добро качество на живота, в това число непокътната физическа интензивност и работоспособност. В оперативното лекуване на простатния карцином необятно навлезе роботизираната хирургия, осигуряваща точно премахване на тумора, къс болничен интервал и по-редки прояви на страничните резултати от интервенцията. Напредък имаме и в консервативното лекуване - лъчево и лекарствено.
По отношение на лъчетерапията, поради повишените и прецизирани способи на облъчване, брахитерапията даде една надеждна опция на оперативното лекуване. Разбира се радикалните способи, оперативни или лъчеви, имат своите неподходящи странични резултати и заради това преди пациента да предприеме каквото и да е коренно лекуване, наложително би трябвало да се осведоми за съпътстващите затруднения.
По отношение на лекарственото лекуване на рака на простатата напредъкът е максимален. Десетилетия наред ракът на простатата се лекува с ендокринна (хормонална) терапия, която има за цел да спре производството на тестостерон или усвояването му от туморните кафези. В ранните години това лекуване се е провеждало с лекарствени артикули, които са предизвиквали тежки странични резултати и са влошавали качеството на живот на пациентите. Нещо повече - до преди не доста години при пациентите с рак на простата постоянно единственото лекуване се е свеждало до оперативно премахване на тестисите на мъжа (орхиектомия - бел.авт.), което с изключение на тежкото психологично травмиране на пациентите, изключително по-младите от тях, е представлявало и непростим хирургичен риск. В съвремието хормоналното лекуване продължава да е водещо при рака на простатата, само че е показано от съвременни с допустим профил на сигурност лекарствени артикули. С инжекции поставяни на 3 или 6 месеца подкожно се блокира производството на тестостерон в тестисите, което е доста по-приемливо от хирургичното им унищожаване. Лечението с медикаменти под формата на таблетки (антиандрогени - бел.авт.) обезпечава блокирането на рецепторите за тестостерон, намиращи се върху туморните кафези. Така се обезпечава " хормонално неподходяща среда " за туморните кафези на карцинома на простатата и те умират. Тези лекарствени артикули за перорално приложение са лесни за приемане и с добър профил на сигурност, като водят до доста удължение на времето до следваща градация и най-много до увеличение на общата преживяемост. Споменатите лекарствени артикули се ползват при пациенти, както в етап на появили се метастази, по този начин и в по-ранни стадии на заболяването, където имат резултат на закъснение появяването на метастазите.
За разлика от други типове рак, при простатния карцином ролята на химиотерапията е лимитирана единствено до случаите, когато болестта е диагностицирано в напреднал, с голям брой метастази развой или при крах на хормоналното лекуване.
Съществуват и още по-иновативни лекарства за лекуване - така наречен радионуклеиди с дозирана радиоактивност (галий, радий и други подобни), които до неотдавна бяха употребявани единствено като контрастни " субстанции " в образната диагностика на рака на простата, само че от скоро и поради напредъка в направлението ядрена медицина, в този момент се употребяват сполучливо и дейно в лекуването на костните метастази от простатен карцином. Попаднали посредством инжектиране в организма на пациента, тези радионуклеиди доближават единствено и само до туморните кафези, където освобождават радиоактивност и по този начин ги унищожат. За благополучие, тези способи са на път да се вкарат и ползват и в България, въпреки на този стадий, здравната каса да не може предлага цялостното им възнаграждение за здравно-осигурените пациенти.
Мъжете над 40-годишна възраст да организират постоянни профилактични прегледи при уролог - клиничен обзор и следене на PSA. Провеждане на биопсия с потвърждаване от експерт патолог е наложително, с цел да се сложи диагнозата карцином на простатата. Провеждане на нагледно проучване след слагане на диагнозата и преди предприемане на лекуване посредством магнитно-резонансно проучване на дребен таз за простатата, компютър-томографско проучване на тялото, в това число скениране на костната система. Обсъждане на всеки един пациент в мултидисциплинарен екип (уролог, онколог, лъчетерапевт и изразителен специалист) и информиране на пациента за страничните резултати от всеки от препоръчаните лечебни способи. Разбира се, това разискване не трябва да води до закъснение в лекуването, тъй като успеваемостта на терапиите понижава колкото по-късно е сложена диагнозата и е стартирано лекуването. Разговори на пациента с психолог са доста целесъобразни, с цел да се резервира удобното психическо и физическо положение на мъжа, такова каквото е било преди слагане на диагнозата рак на простата. Нерядко вследствие на провежданото лекуване на рака на простатата, а и по психични аргументи, свързани с заболяването, страда половата функционалност на мъжа, което в допълнение е причина за подтиснатост и позор от диагнозата - това не трябва да се позволява и би трябвало да се отстрани с медикаментозни и психически похвати.
*отговорите на въпросите са основани на просвета, учредена на доказателствата, подкрепени от високо следени и прецизни клинични изпитвания.
Доц. доктор Желязко Арабаджиев е експерт по здравна онкология с повече от 15 години опит, шеф на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му ползи са в региона на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно сдружение по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни сдружения по онкология. Автор е на над 60 публикации, изявления в български и интернационалните списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации.Всяка седмица доцент Арабаджиев дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Простатата - нерядко е наричана, въпреки и в закачлив жанр, " второто сърце " на мъжа. Това нарицателно название евентуално е произлязло от анатомичната форма на простатната жлеза, наподобяваща сърце, както и заради огромното й значение в организма на мъжа и лесното й увреждане от разнообразни фактори и процеси вън и вътре в жлезата. Простатната жлеза, посредством секретите които създава, взе участие в поддържане на репродуктивните функционалности на мъжа, анатомично е ситуирана на пътя на приключване на урината от пикочния мехур, както и е обект на мощно въздействие от страна на тестостерона (мъжкият сексуален хормон), които е причина за нейното увеличаване. Нарушение в някои от тези функционалности на жлезата водят до функционални и анатомични отклонения и от там признаци от страна на пикочно-половата система на мъжа. Различни възпалителни (простатити) и доброкачествени (хиперплазии) нарушавания са най-честите болести на простатната жлеза, само че с най-голямо значение за самочувствието и живота на мъжа съставлява ракът (карциномът) на простатата. Въпреки, че е измежду най-честите злокачествени болести при мъжа, диагностициран е и при доста от най-известните в света мъже - артисти, политици, общественици, и без значение от огромния прогрес в ранната диагностика и лекуване, ракът на простатата към момента е причина за мощна тревога, обезсърчение, терзание, даже позор у огромна част от мъжете, които чуват за първи път тази диагноза.
Ето за какво тази седмица, отговаряме* на някои от най-честите въпроси свързани с рака на простатата.
1.
Простатният карцином е най-честото злокачественно заболяване при мъжете в България като по данни на GLOBOCAN (Международна обсерватория за рака) през 2020г. броят на новодиагностицирани с това заболяване случаи е 4 983 мъже. В процентно измерение тези случаи са 24.3% от всички малигнени болести при мъжете. Благодарение на информираността на пациентите, напредналите диагностични и лечебни благоприятни условия, смъртността от простатен рак през последното десетилетие понижава. Отново по данни на GLOBOCAN за 2020 година от простатен рак са умряли 1215 мъже, като при мъжете това е 5-тата по периодичност причина за гибел от онкологочно заболяване. За съпоставяне, да вземем за пример, от рак на белите дробове през 2020 година са болни 4300 души (мъже и жени) и при съвсем толкоз - 3900 души, точно това е причина за гибел.
Ракът на простата е доста по-често срещан при пациенти на възраст над 75 година, като даже съществува един афоризъм, че " всеки мъж на 100-годишна възраст, 100% би развил рак на простатата ". Въпреки това, в нашата клинична процедура имаме и случаи на мъже с рак на простатата на възраст 45-50 години, като особено за тези пациенти е, че болестта нерядко е диагностицирано в по-напреднал етап, както и протичането му е по-агресивно.
2.
Дори и без съществуване на признаци мъжете след 40-годишна възраст подлежат на годишен скрининг на простат-специфичен антиген (PSA) и при обнормени стойности и на клиничен обзор от уролог. Ранните признаци на заболяването да дискретни - най-вече постоянно уриниране вечер, усложнение в уринирането, а когато се открива кръв в урината или семенната течност, задръжка на урината, мъка в перинеалната област или по костите - евентуално се касае за много по-напреднало заболяване. Трябва да се помни, че ракът на простатата метастазира най-вече по хематогенен (кръвен) път и заради това нерядко метастазите са по кости, в костен мозък, ЦНС, бели дробове и заради това признаците от увреда на тези органи и системи предвещават неприятна прогноза за пациента.
3.
След 40-45 годишна възраст с проучване на туморен маркер PSА (от англ. Prostate specific antigen - простата характерен антиген) и клиничен обзор на простатната жлеза при експерт уролог. Желателно е лабораторното проучване на PSA и клиничният обзор да се организират след няколко на ден полово самоограничение, както и физически извършения или контузии в региона на таза - да вземем за пример каране на колело или вибромасажни вани (джакузи).
4.
Лечението на рака на простатата доста еволюира през последното десетилетие, което обезпечи по-голяма дълготрайност на живота на пациентите и по-добро качество на живота, в това число непокътната физическа интензивност и работоспособност. В оперативното лекуване на простатния карцином необятно навлезе роботизираната хирургия, осигуряваща точно премахване на тумора, къс болничен интервал и по-редки прояви на страничните резултати от интервенцията. Напредък имаме и в консервативното лекуване - лъчево и лекарствено.
По отношение на лъчетерапията, поради повишените и прецизирани способи на облъчване, брахитерапията даде една надеждна опция на оперативното лекуване. Разбира се радикалните способи, оперативни или лъчеви, имат своите неподходящи странични резултати и заради това преди пациента да предприеме каквото и да е коренно лекуване, наложително би трябвало да се осведоми за съпътстващите затруднения.
По отношение на лекарственото лекуване на рака на простатата напредъкът е максимален. Десетилетия наред ракът на простатата се лекува с ендокринна (хормонална) терапия, която има за цел да спре производството на тестостерон или усвояването му от туморните кафези. В ранните години това лекуване се е провеждало с лекарствени артикули, които са предизвиквали тежки странични резултати и са влошавали качеството на живот на пациентите. Нещо повече - до преди не доста години при пациентите с рак на простата постоянно единственото лекуване се е свеждало до оперативно премахване на тестисите на мъжа (орхиектомия - бел.авт.), което с изключение на тежкото психологично травмиране на пациентите, изключително по-младите от тях, е представлявало и непростим хирургичен риск. В съвремието хормоналното лекуване продължава да е водещо при рака на простатата, само че е показано от съвременни с допустим профил на сигурност лекарствени артикули. С инжекции поставяни на 3 или 6 месеца подкожно се блокира производството на тестостерон в тестисите, което е доста по-приемливо от хирургичното им унищожаване. Лечението с медикаменти под формата на таблетки (антиандрогени - бел.авт.) обезпечава блокирането на рецепторите за тестостерон, намиращи се върху туморните кафези. Така се обезпечава " хормонално неподходяща среда " за туморните кафези на карцинома на простатата и те умират. Тези лекарствени артикули за перорално приложение са лесни за приемане и с добър профил на сигурност, като водят до доста удължение на времето до следваща градация и най-много до увеличение на общата преживяемост. Споменатите лекарствени артикули се ползват при пациенти, както в етап на появили се метастази, по този начин и в по-ранни стадии на заболяването, където имат резултат на закъснение появяването на метастазите.
За разлика от други типове рак, при простатния карцином ролята на химиотерапията е лимитирана единствено до случаите, когато болестта е диагностицирано в напреднал, с голям брой метастази развой или при крах на хормоналното лекуване.
Съществуват и още по-иновативни лекарства за лекуване - така наречен радионуклеиди с дозирана радиоактивност (галий, радий и други подобни), които до неотдавна бяха употребявани единствено като контрастни " субстанции " в образната диагностика на рака на простата, само че от скоро и поради напредъка в направлението ядрена медицина, в този момент се употребяват сполучливо и дейно в лекуването на костните метастази от простатен карцином. Попаднали посредством инжектиране в организма на пациента, тези радионуклеиди доближават единствено и само до туморните кафези, където освобождават радиоактивност и по този начин ги унищожат. За благополучие, тези способи са на път да се вкарат и ползват и в България, въпреки на този стадий, здравната каса да не може предлага цялостното им възнаграждение за здравно-осигурените пациенти.
Мъжете над 40-годишна възраст да организират постоянни профилактични прегледи при уролог - клиничен обзор и следене на PSA. Провеждане на биопсия с потвърждаване от експерт патолог е наложително, с цел да се сложи диагнозата карцином на простатата. Провеждане на нагледно проучване след слагане на диагнозата и преди предприемане на лекуване посредством магнитно-резонансно проучване на дребен таз за простатата, компютър-томографско проучване на тялото, в това число скениране на костната система. Обсъждане на всеки един пациент в мултидисциплинарен екип (уролог, онколог, лъчетерапевт и изразителен специалист) и информиране на пациента за страничните резултати от всеки от препоръчаните лечебни способи. Разбира се, това разискване не трябва да води до закъснение в лекуването, тъй като успеваемостта на терапиите понижава колкото по-късно е сложена диагнозата и е стартирано лекуването. Разговори на пациента с психолог са доста целесъобразни, с цел да се резервира удобното психическо и физическо положение на мъжа, такова каквото е било преди слагане на диагнозата рак на простата. Нерядко вследствие на провежданото лекуване на рака на простатата, а и по психични аргументи, свързани с заболяването, страда половата функционалност на мъжа, което в допълнение е причина за подтиснатост и позор от диагнозата - това не трябва да се позволява и би трябвало да се отстрани с медикаментозни и психически похвати.
*отговорите на въпросите са основани на просвета, учредена на доказателствата, подкрепени от високо следени и прецизни клинични изпитвания.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ