Бизнесът: Българинът трябва да работи повече
Ефективността на българските чиновници е прекомерно ниска и това постанова потребността от повече ексклузивен труд за реализиране на заложените цели пред бизнеса. Това разяснява изпълнителният шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов пред Христо Николов в утринния блок на Bloomberg TV Bulgaria - „ Бизнес старт “.
Предложението на бизнеса за нарастване на нормата за ексклузивен труд е мотив за необятно публично разискване, защото пазарът на труда не съумява да покрие потребностите на работодателите у нас.
„ В България продуктивността на българския служащ е в пъти по-ниска от тази на междинния европеец. Затова би трябвало да се работи повече, с цел да се откри метод по какъв начин да се създава повече. Доходите и успеваемостта на работа сега са свързани с количеството на положения труд “, съобщи Иванов.
Индустриалният бранш е този, в които най-често се постанова на служащите да се трудят изключително, отбелязва изпълнителният шеф на АИКБ. Административният и комерсиалният бранш рядко имат сходни потребности.
„ Нека влезем в една догадка. Аз съм служащ, а Вие - шеф. Вашата компания поема огромна поръчка за несъмнено време, само че предприятието Ви е прекомерно малко, с цел да се оправи. В обстановка, в която на пазара на труда липсват задоволително квалифицирани нови чиновници за наемане, Вие ми оферирате да работим изключително при по-добри финансови условия за мен. Аз одобрявам предлагането Ви, само че вместо да стартираме работа, законът ни не разрешава, тъй като в Кодекса на труда е вписано, че не може на годишна база да работя повече от 150 часа изключително. Това е прекомерно малко и точно по тази причина желаеме да увеличим оптимално допустимата норма на 300 часа на година “, сподели още Иванов.
Изпълнителният шеф на АИКБ е склонен със синдикатите, че увеличеното работно време ще повлияе отрицателно на персоналното време и уговорките към фамилията, само че крайното решение остава в ръцете на чиновниците.
Предложението на бизнеса за нарастване на нормата за ексклузивен труд е мотив за необятно публично разискване, защото пазарът на труда не съумява да покрие потребностите на работодателите у нас.
„ В България продуктивността на българския служащ е в пъти по-ниска от тази на междинния европеец. Затова би трябвало да се работи повече, с цел да се откри метод по какъв начин да се създава повече. Доходите и успеваемостта на работа сега са свързани с количеството на положения труд “, съобщи Иванов.
Индустриалният бранш е този, в които най-често се постанова на служащите да се трудят изключително, отбелязва изпълнителният шеф на АИКБ. Административният и комерсиалният бранш рядко имат сходни потребности.
„ Нека влезем в една догадка. Аз съм служащ, а Вие - шеф. Вашата компания поема огромна поръчка за несъмнено време, само че предприятието Ви е прекомерно малко, с цел да се оправи. В обстановка, в която на пазара на труда липсват задоволително квалифицирани нови чиновници за наемане, Вие ми оферирате да работим изключително при по-добри финансови условия за мен. Аз одобрявам предлагането Ви, само че вместо да стартираме работа, законът ни не разрешава, тъй като в Кодекса на труда е вписано, че не може на годишна база да работя повече от 150 часа изключително. Това е прекомерно малко и точно по тази причина желаеме да увеличим оптимално допустимата норма на 300 часа на година “, сподели още Иванов.
Изпълнителният шеф на АИКБ е склонен със синдикатите, че увеличеното работно време ще повлияе отрицателно на персоналното време и уговорките към фамилията, само че крайното решение остава в ръцете на чиновниците.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ