Пожар с 24 май. Ще изгорим ли в него и българската азбука?
Едва разхлабила жегата хватката си у нас с градус-два и живакът в термометъра на публичното напрежение внезапно скочи до рискови стойности.
Огромен летен пожар възпламени предлагането на „ Продължаваме промяната – Демократична България ” за промени в конституцията. Само след няколко часа никой към този момент не се интересуваше от правосъдната промяна, пълномощията на основния прокурор, двата нови съвета на магистратите и самостоятелната конституционно тъжба.
-->
Защото лумнаха пламъците на политическите пристрастености към 24 май – би трябвало ли да размени 3 март като народен празник. И изпепелиха както концепциите за смяна в статута на служебното държавно управление, по този начин и екзотичното предложение да се понижат кметските мандати до 2. Първото предложение е директна война с президента, второто – опит за силово решение на кметските избори в доста обитаеми места.
Оставяме настрани въпроса, че сглобката, некоалицията, кооперацията за властта е прекомерно нежна. И се крепи на две неща – уговорката за правосъдна промяна и попълване на вакантните места в регулаторите. Всяко отклоняване от голямата цел може да счупи съюза.
И се стопираме единствено на тематиката в този момент ли бе моментът да се разпалят пристрастеностите какъв да е националният празник на България. Само за няколко минути страната си се върна в 90-те, когато от заран до вечер в Народното събрание се водеха пехливански битки за герба и така наречен „ Пежо на Жан Виденов ”.
Предложението за 24 май като народен празник пристигна още на 25 май 2022 година Направиха го ГЕРБ. Днес ПП-ДБ стъпват на това и афишират, че предварителни диалози са водени както с партията на Борисов, по този начин и с Движение за права и свободи. Но от ГЕРБ изсъхнало заявиха единствено: „ Ще подкрепим план за конституционни промени, който има утвърждението и на трите парламентарни групи, участващи в договарянията - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. ”.
Движение за права и свободи знаково замълчаха.
24 май е венецът на безспорните дати, само че към момента сме единствената страна в Европейския съюз без културен институт, а го предложих преди време, напомни вицепрезидентът Илияна Йотова. Битката й за достойното място на кирилицата и българския език е от години, само че не среща подобаваща институционална поддръжка.
Трети март е проблематична дата в българската история, стимулира предлагането на ПП-ДБ Даниел Лорер. И си навлече гнева на Слави Трифонов. Господин Лорер, отиди в Плевен, застани на площада и кажи, че Трети март е проблематична дата в българската история и ще видиш какво ще стане! – отговори му водачът на Има Такъв Народ, като изясни, че е евроатлантик. „ Путин води мракобесна, страшна и ненужна война в Украйна. Но това изобщо не трансформира българската история, освобождението на моя роден град и освобождението на България ”, написа Трифонов. И изиска референдум.
Социологът Първан Симеонов хвърли напалм в пожара от отзиви, заявявайки че като „ юрист на Дявола ” не може да подмине „ голямата неточност, която моите естествени другари от прозападните сили у нас, направиха. ”.
Отпушиха бутилката. 24 май е 10 пъти по-добър народен празник от 3 март. Но предлагането - да не приказваме за налагането - на това ще има тъкмо противоположния резултат, разгласи социологът.
Управляващите следват украинския сюжет за България, намеси се и водачът на „ Възраждане ” Костадин Костадинов.
Националният празник е тематика, по която всеки българин има мнение. И нито една позиция не трябва да бъде подценявана. Защото това е датата, която би трябвало да сплотява. Уви, с слагането на тематиката в дневния ред на обществото, лумна нов пожар на разделяне. Ясно е, че във време на война, всяка връзка с съветския агресор е проблем. Но, колкото и да се написа от спечелилите и властта, историята почива на обстоятелства. И сигурно съображение имат и тези, които през днешния ден питат: Какво ще кажем – че Санстефанският блян не ни е значим към този момент?
Веднъж разгоряла се, стихията от мнения дава причини и на другите, които споделят, че националният празник би трябвало да е 6 септември. Защото със Съединението ставаме същинска страна. И сме си го създали сами – на инат на великите сили и макар тях.
Не липсват учредения и за поддръжниците на 22 септември – Независимостта, която толкоз години бе жертва на просъветската идеология, че през днешния ден денят е повече мотив за късна фамилна почивка, в сравнение с държавен празник.
Безспорно обаче най-българският ден е 24 май. Със сигурност е най-достоен за народен празник. Българската писменост ни прави неповторими в света, дали сме я на милиони, в това число Русия. А и сме единственият народ, който чества единен познанието – тези изначална мощ, която движи света напред.
Но редно ли е националният празник да се дефинира с партийно решение и партийно гласоподаване? Не би трябвало ли това да се реши в необятна полемика?
И не на последно място. Постигна се консенсус за правосъдната промяна. Плах, нерешителен, само че консенсус. Използването му за пъкъл хок промени, свързани със служебното държавно управление, кметовете и националния празник, оставя неприятното чувство, че се търси пренаписване на конституцията без Велико народно събрание. Не че не е допустимо, само че надали е редно.
И най-после – царе сме на палежите. Подклаждаме ги, до момента в който не изпепелят всичко. Но дано не оставяме в тях да бъде овъглено единственото нещо, което до момента е останало неопетнено – 24 май, делото на светите братя Кирил и Методий и българската писменост. Тази, на която пишем татковина.
Огромен летен пожар възпламени предлагането на „ Продължаваме промяната – Демократична България ” за промени в конституцията. Само след няколко часа никой към този момент не се интересуваше от правосъдната промяна, пълномощията на основния прокурор, двата нови съвета на магистратите и самостоятелната конституционно тъжба.
-->
Защото лумнаха пламъците на политическите пристрастености към 24 май – би трябвало ли да размени 3 март като народен празник. И изпепелиха както концепциите за смяна в статута на служебното държавно управление, по този начин и екзотичното предложение да се понижат кметските мандати до 2. Първото предложение е директна война с президента, второто – опит за силово решение на кметските избори в доста обитаеми места.
Оставяме настрани въпроса, че сглобката, некоалицията, кооперацията за властта е прекомерно нежна. И се крепи на две неща – уговорката за правосъдна промяна и попълване на вакантните места в регулаторите. Всяко отклоняване от голямата цел може да счупи съюза.
И се стопираме единствено на тематиката в този момент ли бе моментът да се разпалят пристрастеностите какъв да е националният празник на България. Само за няколко минути страната си се върна в 90-те, когато от заран до вечер в Народното събрание се водеха пехливански битки за герба и така наречен „ Пежо на Жан Виденов ”.
Предложението за 24 май като народен празник пристигна още на 25 май 2022 година Направиха го ГЕРБ. Днес ПП-ДБ стъпват на това и афишират, че предварителни диалози са водени както с партията на Борисов, по този начин и с Движение за права и свободи. Но от ГЕРБ изсъхнало заявиха единствено: „ Ще подкрепим план за конституционни промени, който има утвърждението и на трите парламентарни групи, участващи в договарянията - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. ”.
Движение за права и свободи знаково замълчаха.
24 май е венецът на безспорните дати, само че към момента сме единствената страна в Европейския съюз без културен институт, а го предложих преди време, напомни вицепрезидентът Илияна Йотова. Битката й за достойното място на кирилицата и българския език е от години, само че не среща подобаваща институционална поддръжка.
Трети март е проблематична дата в българската история, стимулира предлагането на ПП-ДБ Даниел Лорер. И си навлече гнева на Слави Трифонов. Господин Лорер, отиди в Плевен, застани на площада и кажи, че Трети март е проблематична дата в българската история и ще видиш какво ще стане! – отговори му водачът на Има Такъв Народ, като изясни, че е евроатлантик. „ Путин води мракобесна, страшна и ненужна война в Украйна. Но това изобщо не трансформира българската история, освобождението на моя роден град и освобождението на България ”, написа Трифонов. И изиска референдум.
Социологът Първан Симеонов хвърли напалм в пожара от отзиви, заявявайки че като „ юрист на Дявола ” не може да подмине „ голямата неточност, която моите естествени другари от прозападните сили у нас, направиха. ”.
Отпушиха бутилката. 24 май е 10 пъти по-добър народен празник от 3 март. Но предлагането - да не приказваме за налагането - на това ще има тъкмо противоположния резултат, разгласи социологът.
Управляващите следват украинския сюжет за България, намеси се и водачът на „ Възраждане ” Костадин Костадинов.
Националният празник е тематика, по която всеки българин има мнение. И нито една позиция не трябва да бъде подценявана. Защото това е датата, която би трябвало да сплотява. Уви, с слагането на тематиката в дневния ред на обществото, лумна нов пожар на разделяне. Ясно е, че във време на война, всяка връзка с съветския агресор е проблем. Но, колкото и да се написа от спечелилите и властта, историята почива на обстоятелства. И сигурно съображение имат и тези, които през днешния ден питат: Какво ще кажем – че Санстефанският блян не ни е значим към този момент?
Веднъж разгоряла се, стихията от мнения дава причини и на другите, които споделят, че националният празник би трябвало да е 6 септември. Защото със Съединението ставаме същинска страна. И сме си го създали сами – на инат на великите сили и макар тях.
Не липсват учредения и за поддръжниците на 22 септември – Независимостта, която толкоз години бе жертва на просъветската идеология, че през днешния ден денят е повече мотив за късна фамилна почивка, в сравнение с държавен празник.
Безспорно обаче най-българският ден е 24 май. Със сигурност е най-достоен за народен празник. Българската писменост ни прави неповторими в света, дали сме я на милиони, в това число Русия. А и сме единственият народ, който чества единен познанието – тези изначална мощ, която движи света напред.
Но редно ли е националният празник да се дефинира с партийно решение и партийно гласоподаване? Не би трябвало ли това да се реши в необятна полемика?
И не на последно място. Постигна се консенсус за правосъдната промяна. Плах, нерешителен, само че консенсус. Използването му за пъкъл хок промени, свързани със служебното държавно управление, кметовете и националния празник, оставя неприятното чувство, че се търси пренаписване на конституцията без Велико народно събрание. Не че не е допустимо, само че надали е редно.
И най-после – царе сме на палежите. Подклаждаме ги, до момента в който не изпепелят всичко. Но дано не оставяме в тях да бъде овъглено единственото нещо, което до момента е останало неопетнено – 24 май, делото на светите братя Кирил и Методий и българската писменост. Тази, на която пишем татковина.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ