Следите на руската салата не водят към Русия...
Едва ли има някой, който да не познава съветската салата. Вкусната композиция от майонеза, варени картофи, грах, моркови, кисели краставички, варено пиле или салам е доставяла наслаждение на не един познавач на хубавата храна и е спасявала не един чревоугодник от апетит. Тя е изключително известно предястие както в България, по този начин и в доста други страни по света.
Но съветската салата в действителност не се споделя по този начин във всички страни - в огромна част от тях тя е известна като салата Оливие. И явно може много да се поспори дали е напълно съветска.
Руснаците са уверени, че салатата Оливие е френска, до момента в който французите я назовават прецизно “руска салата ”. И всички имат право: салатата Оливие е била измислена от френския готвач Люсиен Оливие, който живял в Москва в края на 19 век. Оттогава тя е претърпяла доста промени, които изцяло са я порусофили.
Историята на една от най-известните салати стартира в деня, в който най-малкият наследник в фамилията на френски готвачи взема решение да отиде да търси щастието си в Русия. Той поставя в куфарите си и рецептата за сос “Провансал ”, измислена от татко му и защитавана в най-дълбока загадка.
В Москва Люсиен Оливие (защото става дума за него) отваря ресторант “Ермитаж ” на площад Трубная и става прочут доста бързо с помощта на своята салата с провансалски сос. Месо от яребица, картофи, краставички, маслини, марули, трюфели… Всички те са подправени с майонеза и соев сос.
Тази изискана примес превзема небцето на съветските гастрономи, които до този миг са привикнали да употребяват кисело зеле и кисели краставички. Цяла Москва се пробва, въпреки на вятъра, да се добере до тайната на вкусната салата. Заради интереса ресторантът “Ермитаж ” отбелязва бързо растеж на клиентелата и Люсиен, претрупан от работа, потъпква правилото си да е самичък в кухнята като наема помощник-готвач.
Той обаче се оказал ревностен и злорад. Наблюдавал непрекъснато основния готвач и в последна сметка се добрал до рецептата. След това напуща учителя си и отива да работи за ресторант “Москва ”. Там обаче не съумява да възпроизведе тъкмо кулинарното произведение на Люсиен Оливие и новата салата се получава единствено на половина като истинската.
Но точно тази “опростена ” версия ще стане известна измежду популацията, постигайки бързо голям триумф. Ястието ще преживее даже революцията от 1917 година, само че поради дефицита на храна, то ще изгуби още една част от своите съставки, с цел да стане в последна сметка салатата, която познаваме през днешния ден.
Салатата Оливие е мощно вплетена в съветските кулинарни обичаи. Тя се сервира по случай всички огромни фамилни празници и най-много за Нова година.
