Как да изчислим каква пенсия ще получаваме на старини?
Едва ли има човек, който да не си е задавал в миналото този въпрос. Отговорът обаче не е еднопосочен и, за положително или за неприятно, размерът на пенсията, с която ще разполагаме на старини, няма по какъв начин да бъде изчислен тъкмо.
Той зависи от няколко променливи, написа, като част от тях зависят от персоналния ви приход, а други се въздействат от общите стопански индикатори. Но с цел да сметнем най-малко почти на какви приходи бихме могли да разчитаме след пенсионирането, би трябвало да знаем по какъв начин работи пенсионната система.
В България настоящата пенсионна система е основана върху три стълба - наложителното обществено обезпечаване под формата на вноски в Националния застрахователен институт, наложителното обезпечаване в частен пенсионен фонд и доброволните вноски във фондовете за в допълнение пенсионно обезпечаване.
Държавно публично обезпечаване (ДОО)
Държавното публично обезпечаване действа въз основата на така наречен " разходопокривен " принцип, прочут още и като взаимен принцип. При него, най-общо казано, работещото население изплаща приходите на пенсионерите посредством своите вноски.
Тези вноски не се съхраняват в самостоятелни партиди, което значи, че делът от заплатата ви, който всеки месец отива в Държавното публично обезпечаване, не се пази за вашата персонална пенсия, а постъпва в бюджета на Националния застрахователен институт, откъдето се заплащат актуалните пенсии.
Допълнително наложително пенсионно обезпечаване
Допълнителното наложително пенсионно обезпечаване е вторият дирек на българската пенсионна система. Той действа на финансов принцип - всеки работещ внася пари в самостоятелна партида, ръководена от частен пенсионен фонд, която е негова благосъстоятелност и може да бъде наследявана.
Фондовете, които ръководят тези средства, са задължени да ги влагат и да реализират избрана рентабилност, тъй че вноските на бъдещите пенсионери да не бъдат " изядени " от инфлацията. Срещу това свое обвързване пенсионните фондове получават избран % от тези вноски под формата на такса за ръководство.
В България този втори дирек е наложителен за всички работещи, родени след 31 декември 1959 година За родените преди товацялата вноска за пенсия постъпва в първия дирек, т. е. в бюджета на Националния застрахователен институт.
Парите от вноските по втория осигуретелен дирек се ръководят от частните универсални пенсионни фондове. Хората, родени след 31 декември 1959 година, които поставят първа и второкласен труд, вършат вноски и в така наречен професионални пенсионни фондове.
Родените след 1959 г.могат и да се откажат от втория застрахователен дирек, в случай че заявяват, че желаят цялата им вноска да отива в държавното публично обезпечаване. Това е допустимо за хората, на които им остават по-малко от пет години до пенсия. Изборът обаче е еднократен и един път декларирано, прехвърлянето не може да стане в противоположната посока (от Национален осигурителен институт към частен пенсионен фонд).
Допълнително непринудено пенсионно обезпечаване
Допълнителното непринудено пенсионно обезпечаване е третият дирек на пенсионната система у нас. Както допуска и определението му, присъединяване в него е напълно непринудено. Всеки работещ може да прави вноски във фондовете за непринудено пенсионно обезпечаване в какъвто размер желае и може да се разреши.
Колкото по-голяма е тази вноска и колкото по-голяма е доходността, реализирана от съответния фонд, толкоз по-голям ще бъде и размерът на спомагателната пенсия. Той ще се добави към този на наложителната, която въпросният човек ще получи от първия и втория дирек, откакто се пенсионира.
Как можем да изчислим размера на нашата бъдеща пенсия?
За родените след 1959 г.по-голямата част от вноската за пенсия (малко над 19%) от осигурителния приход отива в първия дирек на държавното публично обезпечаване, а към 5% се внасят в повсеместен пенсионен фонд. Работещите първа и второкласен внасят в допълнение надлежно 12% и 7% в професионалните пенсионни фондове.
Размерът на пенсията, която всеки работещ ще получава от държавното публично обезпечаване, се пресмята по специфична формула, която включва приходите, върху които се е осигурявалпо време на трудовия си стаж, междинната работна заплата в страната за съответния интервал, както и междинната работна заплата директно преди пенсионирането.
Формулата се базира на така наречен " самостоятелен коефициент ", който съставлява съотношението сред приходите, върху които се осигурявате по време на трудовия ви стаж, и размерана междинната работна заплата за същия интервал. Колкото по-големи са тези приходи по отношение на междинното заплащане, толкоз по-голям ще бъде и самостоятелният ви коефициент, който взе участие в определянето на размера на пенсията.
За времето до 31 декември 1996 г.осигуряващите се могат да изберат три години от стажа си (обикновено тези, в които са получавали най-високо възнаграждение), като самостоятелният им коефициент за този интервал се пресмята като съответствие сред осигурителния им приход и междинната работна заплата в страната за съответния откъслек от време.
За интервала след 1997 г.нататък самостоятелният коефициент представлава съотношението сред средномесечния застрахователен приход на лицето и средномесечния застрахователен приход за страната до пенсионирането.
При изчисляването на самостоятелния коефициент на лицата, родени след 31 декември 1959 година, осигурителният приход за всеки месец, през който лицето е обезпечавано в повсеместен пенсионен фонд, се понижава с прихода, избран въз основа на съотношението за съответния месец сред размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд " Пенсии " на ДОО за трета категория труд. Това е по този начин, тъй като тези хора ще получат част от своята " втора " пенсия от обслужващия ги частен пенсионен фонд, а не от държавното публично обезпечаване.
Важно е да се означи, че понижението на самостоятелния коефициент е строго самостоятелно за всяко настрана лице, като това зависи директно от неговата осигурителна история и съответните интервали на обезпечаване.
Другият значим фактор за размера на пенсията е трудовият стаж - колкотопо-дълъг е той, толкоз по-голяма е и пенсията, отпусната от страната.
При изчисляването на осигурителниястаж за пенсия трудовият стаж от първа и второкласен се " приравнява " на трета категория, според от съответната специалност.
Така да вземем за пример, една година застрахователен стаж от първа категория се зачита за три години застрахователен стаж от трета категория за миньорите, водолазите, летците и военните, участващи в действителни бойни дейности.
Една година фактически изслужено време се зачита за две години застрахователен стаж от трета категория за летателния състав на витломоторната авиация, парашутистите, служещите в групите за защита към граничните полицейски сектори и на надводните кораби, и други
За останалите специалности от първа категория една година действителен стаж се равнява на 1 година и 8 месеца от трета категория, а за тези от второкласен - една година действителен стаж се равнява на 1 година и 3 месеца от трета категория.
Право на пенсия за застрахователен стаж и възраст се придобива при навършена възраст 61 години и 8 месеца и застрахователен стаж от 36 години за дамите, и навършена възраст 64 години и 4 месеца и застрахователен стаж от 39 години за мъжете.
Прилага се и тежест на осигурителния стаж, каквато законодателството е предвиждало при отпущането на пенсията. В България за пенсиите, отпуснати след 24 декември 2021 година,се ползва тежест от 1.35 на 100 за годините застрахователен стаж без преобразяване, а за разликата до общата дълготрайност на зачетения застрахователен стаж, трансфорат към трета категория труд, се ползва тежест от 1.2 на 100.
Как наподобява формулата за пресмятане на пенсиите?
Размерът на пенсията, която осигуряващите се биха получили от държавното публично обезпечаване, се счита по следната формула:
ПОСВ = СОД х ИК х (ОС/100), където:
ПОСВе размерът на пенсията за застрахователен стаж и възраст;СОДе средномесечният застрахователен приход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на разпределяне на пенсията;ИКе самостоятелният коефициент на лицето;ОСе осигурителният стаж на лицето, трансфорат към трета категория труд и умножен по % 1.35 за всяка година застрахователен стаж и съответната пропорционална част от този % за месеците застрахователен стаж.
А формулата за пресмятане на самостоятелния коефициент е следната:
ИК = (ИК1 x 36 месеца + ИК2 x ZZZмесеца)/(36 + ZZZ месеца), където:ИКе самостоятелният коефициент на лицето;ИК1е съотношението сред средномесечния застрахователен приход на лицето за определен от него тригодишен интервал (36 месеца) до 31.12.1996 година и средномесечната работна заплата за страната за същия интервал, оповестена от Националния статистически институт;ИК2е съотношението сред средномесечния застрахователен приход на лицето за интервала след 31.12.1996 година до пенсионирането (ZZZ месеца) и средномесечния застрахователен приход за страната за същия интервал, разгласен от Националния застрахователен институт.
Индивидуалният коефициент се дефинира, като всяко от съотношенията – ИК 1 и ИК 2, се умножи по броя на месеците, за които е открито, и сборът на получените творби се раздели на общия брой на месеците, включени в двата интервала.
На уеб страницата на Националния застрахователен институт има, с който всеки може да сметне прогнознияразмер на пенсията си, на база актуалните си приходи. Институцията обаче прецизира, че тези калкулации са предварителни и имат напълно планиран темперамент, защото размерът на действителната пенсия при пенсиониране, както към този момент стана дума, зависиот доста други фактори.
За да се употребява калкулаторът, се изисква персонален ПИК код, който всеки осигуряващ се може да получи от Национален осигурителен институт. На базата на формулата за пресмятане на пенсиите обаче, можем да дадем няколко образеца, основани на разнообразни проблеми, като тук също следва да се направи конкретизиране, че образците са напълно с планиран темперамент и може да се разминават с окончателния действителен размер на пенсията.
За хората, на които им следва директно пенсиониране в близко бъдеще, изчисленията са по-лесни, защото те са на финала на своя трудов стаж и измененията, които могат да настъпят в оставащите им няколко месеца, година или две, няма да имат толкоз огромна тежест върху крайния резултат.
Докато за един по-млад човек, на 30 или 40 години, който би трябвало да работи още най-малко две или три десетилетия, с цел да получи право на пенсиониране, измененията в размера на осигурителния приход или в преизчисляването на стажа, според от категорията на неговия труд, могат да бъдат фрапантни.
Да вземем за образец мъж на 65 години, който към този момент е достигнал нужната възръст за пенсиониране и има трудов стаж от 40 години трета категория. Той е роден през 1957 година, което значи, че не се обезпечава в повсеместен пенсионен фонд и цялата пенсия, която ще получи, идва от първия дирек на държавното публично обезпечаване.
Да приемем, че в по-голямата част от трудовия си стаж той е получавал заплата, равна на междинната за страната. Това значи, че самостоятелният му коефициент, изчислен по горната формула, е 1.
Ако се пенсионира незабавно, формулата за пресмятане на неговата пенсия ще наподобява по следния метод:
Тоест, в горния образец размерът на пенсията ще е 826 лв. и 20 стотинки на месец.
Нека да вземем още един проблем с осигуряващо се лице, на което му следва директно пенсиониране. Този път става въпрос за жена на 62 години с трудов стаж от 36 години. Тя е родена през 1960 година, което значи, че от 2005 г.част от нейните осигурителни вноски отиват в повсеместен пенсионен фонд.
За облекчение на изчисленията, дано да приемем, че нейното заплащане в по-голямата част от трудовия ѝ стаж също е било равно на междинното за страната, т. е. самостоятелният ѝ коефициент е еднакъв на 1, само че този път той е понижен със съответния % от вноската, който е отивала в УПФ в последните 17 години от трудовия ѝ стаж (от 2005 година насам).
Както към този момент стана ясно, намаляването на самостоятелния коефицент, с отчитане на вноската за УПФ, е строго самостоятелно за всеки, само че в съответния случай одобряваме, че крайният самостоятелен коефицент, за задачите на пенсионнната формула, е 0.9.
Така тя наподобява по следния метод:
Размерът на месечната пенсия от ДОО възлиза на 669.22 лв., само че сметките в този образец не свършват дотук, тъй като въпросното лице би трябвало да получи и " втора " пенсия от своя повсеместен пенсионен фонд. Размерът ѝ зависи от средствата, насъбрани по персоналната партида, както и от доходността, реализирана от съответния фонд, понижена с размера на таксите за ръководство.
Съществуват няколко вероятни метода за погашение на средствата при пенсиониране от повсеместен пенсионен фонд при постигане на нужната възраст, според от насъбраните средства по самостоятелната партида на обезпеченото лице.
Средствата по партидата могат да бъдат изплатени еднократно за лицата с натрупвания по партидата по-малки от трикратния най-малък месечен размер на държавната пенсия за застрахователен стаж и възраст. В момента тя е 467 лв..
Разсроченото погашение на средствата е допустимо за лицата, чиито натрупвания по партидата в повсеместен пенсионен фонд не са задоволителни за отпущането на пожизнена пенсия, само че надвишават трикратния най-малък месечен размер на държавната пенсия за застрахователен стаж и възраст.
За да бъде отпусната пожизнена пенсия от УПФ, месечният ѝ размер би трябвало да е в размер на най-малко 15% от минималната държавна пенсия, т.е. към 70 лв..
Изплащането на първите пенсии от втория застрахователен дирек в България стартира през септември 2021 година, или близо 20 години след основаването на първите частни пенсионни фондове у нас. Това е почти половината от общоприетата фаза на струпване на пенсионни спестявания в финансовия дирек, която всекидневно продължава към 40 години в множеството страни, в които той действа.
В горния случай става въпрос за 20 години, в които дамата от образеца е внасяла по 5% от средномесечния си застрахователен приход в УПФ. Имайки поради междинната работна заплата в страната за този интервал и доходността на пенсионните фондове, която е малко над 5% годишно за последните две десетилетия, може да се направи извода, че средствата по въпросната партида най-вероятно няма да са задоволителни за разпределяне на пожизнена пенсия, или в случай че са, то тя ще е покрай минималния вероятен размер от 70 лв. на месец.
По друг метод обаче стоят нещата за по-младите хора, чиито трудов стаж е почнал след въвеждането на втория застрахователен дирек.
Това е по този начин, тъй като техните вноски в частните пенсионни фондове, както и доходността, осъществена от ръководството на тези средства, ще се начислява в доста по-дълъг интервал от време.
Нека да разгледаме един сходен образец - мъж на 35 години, който е почнал работа на 25-годишна възраст и му остават почти още 30 години до пенсия. Нека да приемем, че в продължение на своя трудов стаж той ще получава заплата, близка до междинната за страната и че към 20% от общата му вноска за обществено обезпечаване ще отива в повсеместен пенсионен фонд.
Това значи, че поправеният му самостоятелен коефициент ще бъде 0.8. Една от променливите във формулата за пенсията е средномесечният застрахователен приход за страната в 12-те месеца преди отпущането на пенсията.
Прогнозирането на този размер след 30 години е извънредно мъчно, заради което ще приемем, че темповете на нарастване на приходите в България ще бъдат близки до тези в Европейския съюз през последните десетилетия, което прави по към 5% приблизително на година.
В момента междинната брутна работна заплата у нас е 1530 лв., което значи, че през 2052 година, когато лицето от нашия образец ще би трябвало да се пенсионира, тя ще е към 6600 лв.. При това състояние формулатаза пресмятане на неговата пенсия от държавното публично обезпечаване ще наподобява по този начин (разбира се, при допускане, че нормативната уредба за нейното структуриране няма да се промени дотогава):
Това би бил размерът на държавната пенсия, която индивидът от образеца ще получава след пенсионирането си.
Как стоят нещата с неговата " втора пенсия " от финансовия дирек? При вноска към УПФ, в размер на 5% от осигурителния приход, и междинна годишна рентабилност от 5%, сега на пенсионирането си по лучната партида на лицето ще има насъбрани почти 270 000 лв., които ще бъдат задоволителни за разпределяне на пожизнена пенсия от 1320 лв. на месец, т.е. общата пенсия от първия и втория дирек ще бъде на стойност съвсем 4100 лв..
При планирана междинна работна заплата от 6600 лв., това значи коефициент на заменяне на прихода от 62% - съотношението сред пенсията и приходите, които обещано лице е получавало в дейната си трудова възраст. Това би било доста по-висок индикатор от този, който получават хората, пенсионирали се през 2022 година
За тези от тях, които получават пенсия единствено от първия дирек, той е към 54%, а за първите пенсионери, които разчитат и на втория дирек, той даже е под 50% все още. Средно за всички пенсионери у нас коефициентът на заменяне на приходите е малко над 40 на 100.
За съпоставяне, в страните от Западна Европа той се движи към 70%.
Важно конкретизиране е, че във всички горепосочени образци приходите, употребявани за пресмятане на прогнозната пенсия, са близки до междинните за страната. Ако едно лице получава заплата над междинната, то би разполагало както с по-висок самостоятелен коефициент за пресмятане на държавната пенсия, по този начин и с повече средства по частната си партида в универсалния пенсионен фонд.
А в случай че по време на част от трудовия стаж се отделят средства и за вноска във фонд за непринудено пенсионно обезпечаване, то крайният размер на пенсията може да варира доста по отношение на изчислените в образците междинни стойности.
Той зависи от няколко променливи, написа, като част от тях зависят от персоналния ви приход, а други се въздействат от общите стопански индикатори. Но с цел да сметнем най-малко почти на какви приходи бихме могли да разчитаме след пенсионирането, би трябвало да знаем по какъв начин работи пенсионната система.
В България настоящата пенсионна система е основана върху три стълба - наложителното обществено обезпечаване под формата на вноски в Националния застрахователен институт, наложителното обезпечаване в частен пенсионен фонд и доброволните вноски във фондовете за в допълнение пенсионно обезпечаване.
Държавно публично обезпечаване (ДОО)
Държавното публично обезпечаване действа въз основата на така наречен " разходопокривен " принцип, прочут още и като взаимен принцип. При него, най-общо казано, работещото население изплаща приходите на пенсионерите посредством своите вноски.
Тези вноски не се съхраняват в самостоятелни партиди, което значи, че делът от заплатата ви, който всеки месец отива в Държавното публично обезпечаване, не се пази за вашата персонална пенсия, а постъпва в бюджета на Националния застрахователен институт, откъдето се заплащат актуалните пенсии.
Допълнително наложително пенсионно обезпечаване
Допълнителното наложително пенсионно обезпечаване е вторият дирек на българската пенсионна система. Той действа на финансов принцип - всеки работещ внася пари в самостоятелна партида, ръководена от частен пенсионен фонд, която е негова благосъстоятелност и може да бъде наследявана.
Фондовете, които ръководят тези средства, са задължени да ги влагат и да реализират избрана рентабилност, тъй че вноските на бъдещите пенсионери да не бъдат " изядени " от инфлацията. Срещу това свое обвързване пенсионните фондове получават избран % от тези вноски под формата на такса за ръководство.
В България този втори дирек е наложителен за всички работещи, родени след 31 декември 1959 година За родените преди товацялата вноска за пенсия постъпва в първия дирек, т. е. в бюджета на Националния застрахователен институт.
Парите от вноските по втория осигуретелен дирек се ръководят от частните универсални пенсионни фондове. Хората, родени след 31 декември 1959 година, които поставят първа и второкласен труд, вършат вноски и в така наречен професионални пенсионни фондове.
Родените след 1959 г.могат и да се откажат от втория застрахователен дирек, в случай че заявяват, че желаят цялата им вноска да отива в държавното публично обезпечаване. Това е допустимо за хората, на които им остават по-малко от пет години до пенсия. Изборът обаче е еднократен и един път декларирано, прехвърлянето не може да стане в противоположната посока (от Национален осигурителен институт към частен пенсионен фонд).
Допълнително непринудено пенсионно обезпечаване
Допълнителното непринудено пенсионно обезпечаване е третият дирек на пенсионната система у нас. Както допуска и определението му, присъединяване в него е напълно непринудено. Всеки работещ може да прави вноски във фондовете за непринудено пенсионно обезпечаване в какъвто размер желае и може да се разреши.
Колкото по-голяма е тази вноска и колкото по-голяма е доходността, реализирана от съответния фонд, толкоз по-голям ще бъде и размерът на спомагателната пенсия. Той ще се добави към този на наложителната, която въпросният човек ще получи от първия и втория дирек, откакто се пенсионира.
Как можем да изчислим размера на нашата бъдеща пенсия?
За родените след 1959 г.по-голямата част от вноската за пенсия (малко над 19%) от осигурителния приход отива в първия дирек на държавното публично обезпечаване, а към 5% се внасят в повсеместен пенсионен фонд. Работещите първа и второкласен внасят в допълнение надлежно 12% и 7% в професионалните пенсионни фондове.
Размерът на пенсията, която всеки работещ ще получава от държавното публично обезпечаване, се пресмята по специфична формула, която включва приходите, върху които се е осигурявалпо време на трудовия си стаж, междинната работна заплата в страната за съответния интервал, както и междинната работна заплата директно преди пенсионирането.
Формулата се базира на така наречен " самостоятелен коефициент ", който съставлява съотношението сред приходите, върху които се осигурявате по време на трудовия ви стаж, и размерана междинната работна заплата за същия интервал. Колкото по-големи са тези приходи по отношение на междинното заплащане, толкоз по-голям ще бъде и самостоятелният ви коефициент, който взе участие в определянето на размера на пенсията.
За времето до 31 декември 1996 г.осигуряващите се могат да изберат три години от стажа си (обикновено тези, в които са получавали най-високо възнаграждение), като самостоятелният им коефициент за този интервал се пресмята като съответствие сред осигурителния им приход и междинната работна заплата в страната за съответния откъслек от време.
За интервала след 1997 г.нататък самостоятелният коефициент представлава съотношението сред средномесечния застрахователен приход на лицето и средномесечния застрахователен приход за страната до пенсионирането.
При изчисляването на самостоятелния коефициент на лицата, родени след 31 декември 1959 година, осигурителният приход за всеки месец, през който лицето е обезпечавано в повсеместен пенсионен фонд, се понижава с прихода, избран въз основа на съотношението за съответния месец сред размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд " Пенсии " на ДОО за трета категория труд. Това е по този начин, тъй като тези хора ще получат част от своята " втора " пенсия от обслужващия ги частен пенсионен фонд, а не от държавното публично обезпечаване.
Важно е да се означи, че понижението на самостоятелния коефициент е строго самостоятелно за всяко настрана лице, като това зависи директно от неговата осигурителна история и съответните интервали на обезпечаване.
Другият значим фактор за размера на пенсията е трудовият стаж - колкотопо-дълъг е той, толкоз по-голяма е и пенсията, отпусната от страната.
При изчисляването на осигурителниястаж за пенсия трудовият стаж от първа и второкласен се " приравнява " на трета категория, според от съответната специалност.
Така да вземем за пример, една година застрахователен стаж от първа категория се зачита за три години застрахователен стаж от трета категория за миньорите, водолазите, летците и военните, участващи в действителни бойни дейности.
Една година фактически изслужено време се зачита за две години застрахователен стаж от трета категория за летателния състав на витломоторната авиация, парашутистите, служещите в групите за защита към граничните полицейски сектори и на надводните кораби, и други
За останалите специалности от първа категория една година действителен стаж се равнява на 1 година и 8 месеца от трета категория, а за тези от второкласен - една година действителен стаж се равнява на 1 година и 3 месеца от трета категория.
Право на пенсия за застрахователен стаж и възраст се придобива при навършена възраст 61 години и 8 месеца и застрахователен стаж от 36 години за дамите, и навършена възраст 64 години и 4 месеца и застрахователен стаж от 39 години за мъжете.
Прилага се и тежест на осигурителния стаж, каквато законодателството е предвиждало при отпущането на пенсията. В България за пенсиите, отпуснати след 24 декември 2021 година,се ползва тежест от 1.35 на 100 за годините застрахователен стаж без преобразяване, а за разликата до общата дълготрайност на зачетения застрахователен стаж, трансфорат към трета категория труд, се ползва тежест от 1.2 на 100.
Как наподобява формулата за пресмятане на пенсиите?
Размерът на пенсията, която осигуряващите се биха получили от държавното публично обезпечаване, се счита по следната формула:
ПОСВ = СОД х ИК х (ОС/100), където:
ПОСВе размерът на пенсията за застрахователен стаж и възраст;СОДе средномесечният застрахователен приход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на разпределяне на пенсията;ИКе самостоятелният коефициент на лицето;ОСе осигурителният стаж на лицето, трансфорат към трета категория труд и умножен по % 1.35 за всяка година застрахователен стаж и съответната пропорционална част от този % за месеците застрахователен стаж.
А формулата за пресмятане на самостоятелния коефициент е следната:
ИК = (ИК1 x 36 месеца + ИК2 x ZZZмесеца)/(36 + ZZZ месеца), където:ИКе самостоятелният коефициент на лицето;ИК1е съотношението сред средномесечния застрахователен приход на лицето за определен от него тригодишен интервал (36 месеца) до 31.12.1996 година и средномесечната работна заплата за страната за същия интервал, оповестена от Националния статистически институт;ИК2е съотношението сред средномесечния застрахователен приход на лицето за интервала след 31.12.1996 година до пенсионирането (ZZZ месеца) и средномесечния застрахователен приход за страната за същия интервал, разгласен от Националния застрахователен институт.
Индивидуалният коефициент се дефинира, като всяко от съотношенията – ИК 1 и ИК 2, се умножи по броя на месеците, за които е открито, и сборът на получените творби се раздели на общия брой на месеците, включени в двата интервала.
На уеб страницата на Националния застрахователен институт има, с който всеки може да сметне прогнознияразмер на пенсията си, на база актуалните си приходи. Институцията обаче прецизира, че тези калкулации са предварителни и имат напълно планиран темперамент, защото размерът на действителната пенсия при пенсиониране, както към този момент стана дума, зависиот доста други фактори.
За да се употребява калкулаторът, се изисква персонален ПИК код, който всеки осигуряващ се може да получи от Национален осигурителен институт. На базата на формулата за пресмятане на пенсиите обаче, можем да дадем няколко образеца, основани на разнообразни проблеми, като тук също следва да се направи конкретизиране, че образците са напълно с планиран темперамент и може да се разминават с окончателния действителен размер на пенсията.
За хората, на които им следва директно пенсиониране в близко бъдеще, изчисленията са по-лесни, защото те са на финала на своя трудов стаж и измененията, които могат да настъпят в оставащите им няколко месеца, година или две, няма да имат толкоз огромна тежест върху крайния резултат.
Докато за един по-млад човек, на 30 или 40 години, който би трябвало да работи още най-малко две или три десетилетия, с цел да получи право на пенсиониране, измененията в размера на осигурителния приход или в преизчисляването на стажа, според от категорията на неговия труд, могат да бъдат фрапантни.
Да вземем за образец мъж на 65 години, който към този момент е достигнал нужната възръст за пенсиониране и има трудов стаж от 40 години трета категория. Той е роден през 1957 година, което значи, че не се обезпечава в повсеместен пенсионен фонд и цялата пенсия, която ще получи, идва от първия дирек на държавното публично обезпечаване.
Да приемем, че в по-голямата част от трудовия си стаж той е получавал заплата, равна на междинната за страната. Това значи, че самостоятелният му коефициент, изчислен по горната формула, е 1.
Ако се пенсионира незабавно, формулата за пресмятане на неговата пенсия ще наподобява по следния метод:
Тоест, в горния образец размерът на пенсията ще е 826 лв. и 20 стотинки на месец.
Нека да вземем още един проблем с осигуряващо се лице, на което му следва директно пенсиониране. Този път става въпрос за жена на 62 години с трудов стаж от 36 години. Тя е родена през 1960 година, което значи, че от 2005 г.част от нейните осигурителни вноски отиват в повсеместен пенсионен фонд.
За облекчение на изчисленията, дано да приемем, че нейното заплащане в по-голямата част от трудовия ѝ стаж също е било равно на междинното за страната, т. е. самостоятелният ѝ коефициент е еднакъв на 1, само че този път той е понижен със съответния % от вноската, който е отивала в УПФ в последните 17 години от трудовия ѝ стаж (от 2005 година насам).
Както към този момент стана ясно, намаляването на самостоятелния коефицент, с отчитане на вноската за УПФ, е строго самостоятелно за всеки, само че в съответния случай одобряваме, че крайният самостоятелен коефицент, за задачите на пенсионнната формула, е 0.9.
Така тя наподобява по следния метод:
Размерът на месечната пенсия от ДОО възлиза на 669.22 лв., само че сметките в този образец не свършват дотук, тъй като въпросното лице би трябвало да получи и " втора " пенсия от своя повсеместен пенсионен фонд. Размерът ѝ зависи от средствата, насъбрани по персоналната партида, както и от доходността, реализирана от съответния фонд, понижена с размера на таксите за ръководство.
Съществуват няколко вероятни метода за погашение на средствата при пенсиониране от повсеместен пенсионен фонд при постигане на нужната възраст, според от насъбраните средства по самостоятелната партида на обезпеченото лице.
Средствата по партидата могат да бъдат изплатени еднократно за лицата с натрупвания по партидата по-малки от трикратния най-малък месечен размер на държавната пенсия за застрахователен стаж и възраст. В момента тя е 467 лв..
Разсроченото погашение на средствата е допустимо за лицата, чиито натрупвания по партидата в повсеместен пенсионен фонд не са задоволителни за отпущането на пожизнена пенсия, само че надвишават трикратния най-малък месечен размер на държавната пенсия за застрахователен стаж и възраст.
За да бъде отпусната пожизнена пенсия от УПФ, месечният ѝ размер би трябвало да е в размер на най-малко 15% от минималната държавна пенсия, т.е. към 70 лв..
Изплащането на първите пенсии от втория застрахователен дирек в България стартира през септември 2021 година, или близо 20 години след основаването на първите частни пенсионни фондове у нас. Това е почти половината от общоприетата фаза на струпване на пенсионни спестявания в финансовия дирек, която всекидневно продължава към 40 години в множеството страни, в които той действа.
В горния случай става въпрос за 20 години, в които дамата от образеца е внасяла по 5% от средномесечния си застрахователен приход в УПФ. Имайки поради междинната работна заплата в страната за този интервал и доходността на пенсионните фондове, която е малко над 5% годишно за последните две десетилетия, може да се направи извода, че средствата по въпросната партида най-вероятно няма да са задоволителни за разпределяне на пожизнена пенсия, или в случай че са, то тя ще е покрай минималния вероятен размер от 70 лв. на месец.
По друг метод обаче стоят нещата за по-младите хора, чиито трудов стаж е почнал след въвеждането на втория застрахователен дирек.
Това е по този начин, тъй като техните вноски в частните пенсионни фондове, както и доходността, осъществена от ръководството на тези средства, ще се начислява в доста по-дълъг интервал от време.
Нека да разгледаме един сходен образец - мъж на 35 години, който е почнал работа на 25-годишна възраст и му остават почти още 30 години до пенсия. Нека да приемем, че в продължение на своя трудов стаж той ще получава заплата, близка до междинната за страната и че към 20% от общата му вноска за обществено обезпечаване ще отива в повсеместен пенсионен фонд.
Това значи, че поправеният му самостоятелен коефициент ще бъде 0.8. Една от променливите във формулата за пенсията е средномесечният застрахователен приход за страната в 12-те месеца преди отпущането на пенсията.
Прогнозирането на този размер след 30 години е извънредно мъчно, заради което ще приемем, че темповете на нарастване на приходите в България ще бъдат близки до тези в Европейския съюз през последните десетилетия, което прави по към 5% приблизително на година.
В момента междинната брутна работна заплата у нас е 1530 лв., което значи, че през 2052 година, когато лицето от нашия образец ще би трябвало да се пенсионира, тя ще е към 6600 лв.. При това състояние формулатаза пресмятане на неговата пенсия от държавното публично обезпечаване ще наподобява по този начин (разбира се, при допускане, че нормативната уредба за нейното структуриране няма да се промени дотогава):
Това би бил размерът на държавната пенсия, която индивидът от образеца ще получава след пенсионирането си.
Как стоят нещата с неговата " втора пенсия " от финансовия дирек? При вноска към УПФ, в размер на 5% от осигурителния приход, и междинна годишна рентабилност от 5%, сега на пенсионирането си по лучната партида на лицето ще има насъбрани почти 270 000 лв., които ще бъдат задоволителни за разпределяне на пожизнена пенсия от 1320 лв. на месец, т.е. общата пенсия от първия и втория дирек ще бъде на стойност съвсем 4100 лв..
При планирана междинна работна заплата от 6600 лв., това значи коефициент на заменяне на прихода от 62% - съотношението сред пенсията и приходите, които обещано лице е получавало в дейната си трудова възраст. Това би било доста по-висок индикатор от този, който получават хората, пенсионирали се през 2022 година
За тези от тях, които получават пенсия единствено от първия дирек, той е към 54%, а за първите пенсионери, които разчитат и на втория дирек, той даже е под 50% все още. Средно за всички пенсионери у нас коефициентът на заменяне на приходите е малко над 40 на 100.
За съпоставяне, в страните от Западна Европа той се движи към 70%.
Важно конкретизиране е, че във всички горепосочени образци приходите, употребявани за пресмятане на прогнозната пенсия, са близки до междинните за страната. Ако едно лице получава заплата над междинната, то би разполагало както с по-висок самостоятелен коефициент за пресмятане на държавната пенсия, по този начин и с повече средства по частната си партида в универсалния пенсионен фонд.
А в случай че по време на част от трудовия стаж се отделят средства и за вноска във фонд за непринудено пенсионно обезпечаване, то крайният размер на пенсията може да варира доста по отношение на изчислените в образците междинни стойности.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ