Кои фирми произвеждат пластмасата, заляла света?
Едва 20 компании са източник на повече от половината пластмасови произведения за еднократна приложимост в света. В техните ръце стои бъдещето на рецесията със замърсяването на околната среда. Това излиза наяве от мащабно проучване разкриващо корпоративната мрежа зад производството на пластмаса и опустошителното влияние на тези бизнеси върху природата.
Изследването е озаглавено Plastic Waste Makers Index и е извършено с присъединяване на London School of Economics, съобщава BBC. От него излиза наяве, че пластмасовите артикули за еднократна приложимост, измежду които бутилки, опаковки за храни и торбички, се създават съвсем само от изкопаеми горива.
Тези артикули имат къс витален цикъл и в последна сметка се изгарят, натрупат на сметища или се озовават в океаните.
Анализирани са към 1 000 заводи. Сред тях са маркирани 20 нефтохимични колоси, произвеждащи най-големи количества от полимерите, които са нужната суровина за произвеждане на пластмасовите артикули
Тези 20 компании са източник на 55% % от пластмасовите боклуци от артикули за еднократна приложимост в света.
Сред тях са ExxonMobil – енергийна компания за рандеман и преправка на петрол и природен газ със седалище в Тексас, Dow – американска многонационална химическа корпорация, която е е измежду трите най-големи производители на химически субстанции в света, и Sinopec – китайско дружество за петрол и газ със седалище в Пекин.
Проучването включва по-дълъг лист със 100 компании, които са източник на 90% от пластмасови произведения за еднократна приложимост в света.
Финансиране вместо регулация
В проучването се отбелязва още, че близо 60% от общественото финансиране, допринасящо за рецесията с отпадъците, идва от 20 интернационалните банки. От 2011 година насам секторът е подсилен със заеми за общо 30 милиарда $ от тези 20 финансови институции, измежду които личат имената на Barclays, HSBC и Bank of America.
" Траекториите на климатичната рецесия и рецесията с пластмасовите боклуци са поразително сходни и се преплитат от ден на ден ", разяснява някогашният вицепрезидент на Съединени американски щати Ал Гор в изказване, съпътстващо прочуването.
" Докато информираност към цената на замърсяването с пластмаса пораства, нефтохимическата промишленост ни споделя, че виновността е в нас, насочвайки вниманието към смяна в държанието на крайните консуматори на тези артикули, вместо към разрешаване на казуса при неговия източник ", добавя той.
50 кг пластмаса на човек за година
В рамките на изследването е направена и ранглиста на страните, които генерират най-вече пластмасови боклуци при еднократна приложимост на глава от популацията.
Лидери са Австралия и Съединени американски щати, които годишно генерират над 50 кг боклуци от пластмасови артикули за еднократна приложимост на глава от популацията. Следват Южна Корея и Англия, които генерират над 40 кг на човек за година.
Възможно е частично нарастването на пластмасовите боклуци да се дължи на по-голямата потребност от маски и друго защитно и здравно съоръжение, подбудено от рецесията с Covid-19. BBC отбелязва още, че изследването идва директно откакто се откри, че пластмаса, събрана за преработване от английските фамилии, в действителност е изхвърлена в Турция.
Защо бъдещето на Европа би трябвало да бъде зелено?
Изследването е озаглавено Plastic Waste Makers Index и е извършено с присъединяване на London School of Economics, съобщава BBC. От него излиза наяве, че пластмасовите артикули за еднократна приложимост, измежду които бутилки, опаковки за храни и торбички, се създават съвсем само от изкопаеми горива.
Тези артикули имат къс витален цикъл и в последна сметка се изгарят, натрупат на сметища или се озовават в океаните.
Анализирани са към 1 000 заводи. Сред тях са маркирани 20 нефтохимични колоси, произвеждащи най-големи количества от полимерите, които са нужната суровина за произвеждане на пластмасовите артикули
Тези 20 компании са източник на 55% % от пластмасовите боклуци от артикули за еднократна приложимост в света.
Сред тях са ExxonMobil – енергийна компания за рандеман и преправка на петрол и природен газ със седалище в Тексас, Dow – американска многонационална химическа корпорация, която е е измежду трите най-големи производители на химически субстанции в света, и Sinopec – китайско дружество за петрол и газ със седалище в Пекин.
Проучването включва по-дълъг лист със 100 компании, които са източник на 90% от пластмасови произведения за еднократна приложимост в света.
Финансиране вместо регулация
В проучването се отбелязва още, че близо 60% от общественото финансиране, допринасящо за рецесията с отпадъците, идва от 20 интернационалните банки. От 2011 година насам секторът е подсилен със заеми за общо 30 милиарда $ от тези 20 финансови институции, измежду които личат имената на Barclays, HSBC и Bank of America.
" Траекториите на климатичната рецесия и рецесията с пластмасовите боклуци са поразително сходни и се преплитат от ден на ден ", разяснява някогашният вицепрезидент на Съединени американски щати Ал Гор в изказване, съпътстващо прочуването.
" Докато информираност към цената на замърсяването с пластмаса пораства, нефтохимическата промишленост ни споделя, че виновността е в нас, насочвайки вниманието към смяна в държанието на крайните консуматори на тези артикули, вместо към разрешаване на казуса при неговия източник ", добавя той.
50 кг пластмаса на човек за година
В рамките на изследването е направена и ранглиста на страните, които генерират най-вече пластмасови боклуци при еднократна приложимост на глава от популацията.
Лидери са Австралия и Съединени американски щати, които годишно генерират над 50 кг боклуци от пластмасови артикули за еднократна приложимост на глава от популацията. Следват Южна Корея и Англия, които генерират над 40 кг на човек за година.
Възможно е частично нарастването на пластмасовите боклуци да се дължи на по-голямата потребност от маски и друго защитно и здравно съоръжение, подбудено от рецесията с Covid-19. BBC отбелязва още, че изследването идва директно откакто се откри, че пластмаса, събрана за преработване от английските фамилии, в действителност е изхвърлена в Турция.
Защо бъдещето на Европа би трябвало да бъде зелено?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ