Едно време какви зли свекърви имахме, а сега колко лоши

„ Едно време какви зли свекърви имахме, а в този момент какъв брой неприятни станаха снахите ” - по този начин несъмнено стартират множеството диалози на събралите се на кафе свекърви. Рядко се случва във въпросната компания да има и една, която стои отсрани и мълчи. Защо ли? Защото се схваща със снаха си и не може да каже нищо неприятно за нея. Как да увеличим популaцията на този тип?

Ако приемем, че първоначално постоянно е словото, то казусът идва още от думата свекърва. Значението й от старобългарски е „ све ” (своя) „ кръв ” (кръв), т.е. с този човек сте една кръв; той към този момент е ваш непосредствен родственик. Друг забавен факт е, че думата свекърва няма умалителна форма. За сметка на това доста по-често се употребява „ свекървище ”, натоварено с негативен прочувствен заряд.

Ако бързо прекрачите езиковата преграда и вместо „ ало ”, „ ехтене ”, „ свеки ” и други сходни се обърнете към тази жена с „ майко ”, дребната стъпка към доближаването към този момент ще е реалност. По принцип е мъчно да наречеш различен човек, с изключение на родната си майка по този начин, само че има дами, които в действителност с времето потвърждават, че го заслужават. Използвайте обръщението единствено в случай че в действителност го чувствате по този начин. В противоположен случай думата извънредно горчи в устата – и в директния, и в преносния смисъл.

Една национална приказка споделя за мъж, който решил да изпита жена си като й споделил, че майка му ще живее с тях, само че в мазето. От брачната половинка се желало единствено да й носи храна. Жената дълго се правила, че извършва отговорностите си, само че след време вдигнала скандал на мъжа си и споделила, че свекърва й доста я изнервя. Тогава мъжът разкрил истината – в мазето нямало никого, с изключение на остарял дънер, увит с облекла. „ Пън, не дънер, щом е свекърва вън! ” – споделила дамата. Изводът от приказката – не бъдете преднамерени. Дайте късмет на връзките си. Опитайте се да опознаете майката на брачна половинка си, преди да я обявите за зложелател.

Процесът на съгласие е двустранен. И двете страни би трябвало да поставят старания, с цел да преодолеят компликациите. Ако се мъчи единствено единият, задачата е обречена на неуспех. Разберете къде тъкмо е казусът. Най-често това е, че се борите за любовта и вниманието на еднакъв мъж – за едната брачен партньор, за другата наследник. Майката се опасява, че губи сина си, за който е била най-важната жена цялостен живот. Започва да се усеща ненужна и самотна. Френската психоаналитичка Кристин Оливие назовава това събитие феномен на провалената вяра. Майката е възпитавала сина си, без да се замисля за момента, в който той ще напусне нейния живот. Несъзнателно тя го е формирала съгласно личния си блян. Изведнъж идеалът й самичък пожелава да се отдалечи от нея. Собственическото възприятие в тази ситуация може да бъде наречено даже наставнически нарцисизъм. От другата страна е брачната половинка, която желае да поеме своята функционалност на дамата в фамилията и домакинята в дома си. Всяка интервенция в тази реализация е опасност за нея.

Извоювайте си персонална територия, в която свекървата не може да се меси. Ясно й покажете, че там тя няма думата. И за утешение въпреки всичко не забравяйте, че и най-досадната свекърва, все в миналото си потегля. Тогава оставате вие, вашият дом и вашето семейство. Продължава: Разбирателството свекърва-снаха – задача допустима II