Как Цветан Василев и Иво Прокопиев опитват да употребят решението на Съда в Страсбург за КТБ
Едно решение на Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ) разбуни за краткодуховете из финансово-политическите среди у нас. Фактът, чe решението бе употребеноот един от жалбоподателите стремително и даже не бе дадена опция наобществеността да се запознае с съответното наличие на решението - а на първо място снегови манипулативни тълкования, демонстрира, че още веднъж сме очевидци на опит заподмяна на истината към банкрута през 2014 година на четвъртата по величина българскабанка. Бързината, с която заинтригуваната страна – а точно кръгът жалбоподатели предЕСПЧ, се опита да използва правосъдното решение (за да внуши, че ще последва своеобразнаправна лавина у нас, под формата на инспектиране на от дълго време влезнали в действие решения нанационалните съдилища), поражда редица въпроси, свързани с някои странниобстоятелства към решението на Съда в Страсбург за КТБ.Знаел ли е Цветан Василев авансово изхода от делото пред Европейски съд по правата на човека?Още преди месец, в коментар във връзка свалянето му от търсене от „ Интерпол “,укриващият се в Белград някогашен мажоритарен притежател на Корпоративна комерсиална банка(КТБ) - Цветан Василев, косвено анонсира оповестеното във вторник от Европейски съд по правата на човека съдебнорешение. Едва ли Василев е разчитал на интуицията си, на мнението на представляващитего пред Съда в Страсбург юристи или просто е блъфирал, по-скоро е разполагал спредварителна информация, което е повече от неправилно. А източниците на такаваинформация могат да са два, освен това взаимно свързани – един в Страсбург и един вСофия.През последната половин година, минала под знака на войната в Украйна,дългогодишните разкрития за връзките на Василев с близки до режима в Кремъл рускиолигарси откриха своето цялостно удостоверение, както от голям брой независимиизточници, по този начин също и от самите управляващи в Москва или околните до тях предприемачи сконтакти в съветските специфични служби. Просто в Кремъл към този момент няма какво да губят ибуквално осветиха мрежите си за въздействие по света, измежду които и тези на Балканите, в товачисло у нас и в прилежаща Сърбия. Заради това не бе инцидентно и окончателното решение насъдебните управляващи в Белград да обезпечат политически чадър над банкрутиралия фараон,като му дават леговище. То от своя страна послужи за събаряне на Цветан Василев отсписъка за търсене с „ алена бюлетина “ на Интерпол. Но Василев ще продължи даизбягва да влиза в страни от Европейския съюз, тъй като там ще бъде задържан на
съображение Европейска заповед за арест, издадена от България. Но тъкмо, тъй като близкитеотношения на Цветан Василев със глобени съветски олигарси като КонстантинМалофеев откриха своята цялостна верификация, от значително значение за защитната тезана банкера дезертьор, че е жертва на политически скрит план у нас, бе да си обезпечи свое лоби ив демократичния свят. В огромна степен това се случва с решението на Европейски съд по правата на човека от вторник.Същото освен, че не може да породи съответни правни последствия у нас, само че и носисвоите основни пороци, изразяващи се в фрапантен спор на ползи.Въпросът, знаел ли е Цветан Василев авансово решението на Европейски съд по правата на човека по жалбата набившите му шефове на КТБ, хвърля дълбока сянка на подозрение върху една отинституциите, трансформирали се в стожер на демократичния свят. Повече от проблематично е, че вседемчленното жури участва и българският арбитър в Страсбург – Йонко Грозев. Самопреди две години, задълбочено изследване на самостоятелни френски адвокати, уличи именноГрозев в тежък спор на ползи по редица правосъдни каузи пред Европейски съд по правата на човека. Чрезпроследяване на правосъдната процедура, анализаторите разкриха, че Грозев е следвало да синаправи отказ по десетки каузи, само че не го е сторил. По сходен метод е следвало да сеотведе и по делото на Василев и компания против българската страна, с оглед наполитическия детайл на проблема. Но не, Грозев още веднъж не го е направил, което в голямастепен изяснява и политическия темперамент на част от решението.Флагрантен образец за спор на ползи в Европейски съд по правата на човека е прословутото дело „ Колеви срещуБългария “, по което Йонко Грозев е бил юрист на жалбоподателите, а в този момент, в качествотому на арбитър, го употребява, с цел да оказва лобистки и деструктивен напън за ограничаваненезависимостта на българската прокуратура. В правосъдния състав по въпросното дело етогавашният български арбитър в Европейски съд по правата на човека Здравка Калайджиева, която четири години по-късно изненадващо се отдръпна от поста в изгода точно на Грозев. Самата процедура поизбора на български арбитър в Страсбург през 2014-2015 година, извършена в мандата направосъдния министър Христо Иванов, бе съпроводена от кавги, поради зависимостимежду членове на журито по избора и предизвестения любимец Грозев.Дали пък точно българският представител в правосъдния състав не е индикирал заочаквания излаз от делото пред свои дългогодишни сътрудници в адвокатските среди у нас, аоттам това да е стигнало до Цветан Василев? Има и друга догадка, от кое място ЦветанВасилев може да е знаел авансово, че част от решението на съдиите в Страсбург щебъде такова, че да се употребява за пропагандни цели. И тази догадка е с адрес София.Бездействало ли е Министерство на правораздаването?Фактите сочат, че Европейски съд по правата на човека е гледал делото по исковете на шефовете на КТБ, назначениот Василев и неговата компания „ Бромак “, в мандата на правосъдния министър НадеждаЙорданова, която при избора на Грозев за български арбитър бе шеф на кабинета на
днешния си партиен шеф Христо Иванов. В този смисъл, повече от състоятелен евъпросът – бездействало ли е Министерство на правораздаването, в лицето на свояпроцесуален представител пред Европейски съд по правата на човека, по делото, водено от юристи на Цветан Василевсрещу България. Изясняването на тази детайлност е от значително значение, с оглед нафакта, че Надежда Йорданова обществено легитимира под формата на персонални срещи, притова на няколко пъти - Георги Георгиев – водачът на сдружението „ БОЕЦ “, който започнасвоята професионална протестърска кариера след общата фотография от лобито на хотел вБелград още преди седем години. Нещо повече, една от срещите сред НадеждаЙорданова и протежето на Цветан Василев - Георги Георгиев, се състоя броени дни следкато тя бе посетила Съда в Страсбург, с цел да се срещне неразбираемо за какво точно със съдияЙонко Грозев.Политическата част в решението на ЕСПЧПо създание, с изключение на чисто правната страна на решението на европейския съд,което, както към този момент бе маркирано, няма да има директни последствия за завършили вечесъдебни проблеми у нас, то тук-там актът има по-скоро политически темперамент. Това еособено видно от появилите се тълкования и откровени операции у нас, още предиюристите да се срещнали всъщност със правосъдното решение. Употребата му с чистоспекулативни цели, още повече слага под подозрение обективността на българския съдияЙонко Грозев до различен основен състезател в сагата „ КТБ “ – олигархът Иво Прокопиев. Впродължение на 15 години Грозев бе стартиран от изданията на Прокопиев, което в голямастепен изяснява и изпращането на тогавашния създател на Българския хелзинкскикомитет през 2015 година за арбитър в Страсбург, точно след процедура, прокарана отполитическото прокси на кръга „ Капитал “ Христо Иванов. Що се отнася до интереса наПрокопиев от създалата се обстановка, то подобен несъмнено съществува. Макар и дапротиворечи на дълго лансираната от медиите на Прокопиев теза за КТБ и стоящия задизточването й фараон Цветан Василев. В този смисъл, налице е опит за политическаупотреба на правосъдното решение, изключително в подтекста на започващата предизборнакампания за предварителния парламентарен избор, като нормалните цели на задкулиснитекръгове още веднъж ще са някогашните ръководещи от ГЕРБ и сигурно опозиционниядепутат от Движение за права и свободи Делян Пеевски.Прокопиев и Василев още веднъж в общ хорМоже и да звучи парадоксално, само че интерпретациите, а и част от самото решение на Европейски съд по правата на човека,показа образно какъв брой близки в действителност са си станали двамата тогавашни съперници – ИвоПрокопиев и Цветан Василев. В предишното медиите на Прокопиев интензивно лансирахатезата, че под контрола на Цветан Василев КТБ е превърната във финансова пирамида, атой като неин мажоритарен притежател е употребявал непозволено финансовите активи,включително за политически инженеринг и медийно въздействие. Години след банкрута на КТБ,
двамата откриха допирни точки в опитите да овладеят страната, като преди товаоправят сметките си с правораздаването. В последна сметка – както няма безконечни другари, таканяма и безконечни врагове, изключително общите ползи го постановат. Прокопиев и Василев са едни от най-големите лобисти и подмолни играчи, коитоползват всевъзможен запас, с цел да си разрешат проблемите с прокуратурата иантикорупционната комисия. И двамата имат обилни финансови и материални активи,запорирани точно по искане на държавното обвиняване и КПКОНПИ, а допреди двегодини Прокопиев бе обвиняем по дело пред спецправосъдието, какъвто, въпреки и задочно,дълги години се води и Цветан Василев. Заради това не е изненада, че медиите,обслужващи Цветан Василев, тези, благосъстоятелност на Прокопиев, както и следващитередакционната политика на неговите, лансираха в общественото пространство тезата, чеотнемането на лиценза на КТБ следвало да докара до преразглеждане от българския съд навече влезнали в действие решения, свързани с банкрута на банката и изключително в частта заприсъждане на компенсации на някогашните притежатели и шефове.Решението всъщност - съдът в Страсбург поряза финансовите искания набеглеца банкерСамо че в правосъдния акт категорично се показва, че „ осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека нетрябва непозволено да нарушава правилата на мощ на пресъдено нещо и на правнатасигурност в гражданския развой “, което е ясна индикация, че седем години следотнемането на лиценза на финансовата пирамида КТБ и дума не може да става, въпросът дасе „ отваря “ още веднъж под формата на формиране и разглеждане на искания по нови делаили посредством инспектиране на старите. Нещо повече, в правосъдното решение на европейския съд сесочи, че „ реабилитирането на нарушените права не е нужно да мине през обезсилване наотнемането на лиценза или на подбудените от него резултати “. Това вероятно може да сеслучи посредством компенсации, само че едвам откакто се потвърди, че дейностите на Българска народна банка са билиумишлени. Нещо, което е невероятно, предвид на всички обстоятелства, материали, отчети ипроучвания, разкрили повода за банкрута на банката.Видно е, че решението на Европейски съд по правата на човека има политическа част, за която постоянно ще останесъмнението, че е прокарана в спор на ползи на един от членовете на съдебниясъстав. Но в това време съдиите в Страсбург дават доста явен знак, че претенциите нажалбоподателите по отношение на българската страна са повече от неоснователни. Противно навнушенията, че България е наказана, Европейски съд по правата на човека отхвърля в цялостен размер исковете за 5,3 млрд.лв. компенсации, претендирани от Цветан Василев и назначените от него в миналотоуправители на банкрутиралия трезор. Това в действителност е значителният миг в решението насъда. То в цялостна степен обезсилва опитите на Василев, посредством неговите юристи, да лансиратезата за правни последствия от правосъдния акт на Европейски съд по правата на човека по повод и на наказателнотодело за умишления банкрут на КТБ, което не е завършило още даже на първа инстанция.
Несериозно звучат мнения, че решението на Съда в Страсбург доказвало пълнатаневинност на укриващия се към този момент осем години от българските управляващи банкер дезертьор. ЦветанВасилев, сходно на доста други обвинени, подсъдими и наказани, изцяло разбираемоне е удовлетворен от проверяващите го органи и обвиняващия го прокурор, а и от обвинител №1и несъмнено, има право да твърди, че е почтен, само че не и като за задачата си служи спревратно пояснение на едно правосъдно решение, пък било то и на Европейски съд по правата на човека. В този смисълсамо във фантазиите на Василев остават фантазиите му за „ листопад “ от оставки намагистрати като някогашният основен прокурор Сотир Цацаров и актуалният Иван Гешев.Както към този момент бе маркирано, несъстоятелно звучат и претенциите, че посредством поредност от жалбидо българските съдилища, главно пред Върховния административен съд (ВАС), трябвада има нов прочит на банкрута на КТБ, изключително що се отнася до претенциите за финансовокомпенсиране на шефовете и на мажоритарния притежател Цветан Василев. Вместонещо сходно, Европейски съд по правата на човека показва, че, с цел да извърши решението, българските управляващи следва дапроменят съответна наредба в Закона за банковата неплатежоспособност.А, с цел да е изцяло ясно, че страната не дължи нищо на Цветан Василев и приближенитему, съдиите в Страсбург отхвърлят даже и настояванията им разноските по делото в размер на270 хиляди евро, да бъдат платени от България. Не, дължимите адвокатски възнаграждения са засметка на жалбоподателите, излиза наяве от решението на съда. Все отново даже в Страсбург санаясно, че половин милион лв. са нищо за Цветан Василев, на фона на заграбенитемилиарди от пирамидата КТБ.
съображение Европейска заповед за арест, издадена от България. Но тъкмо, тъй като близкитеотношения на Цветан Василев със глобени съветски олигарси като КонстантинМалофеев откриха своята цялостна верификация, от значително значение за защитната тезана банкера дезертьор, че е жертва на политически скрит план у нас, бе да си обезпечи свое лоби ив демократичния свят. В огромна степен това се случва с решението на Европейски съд по правата на човека от вторник.Същото освен, че не може да породи съответни правни последствия у нас, само че и носисвоите основни пороци, изразяващи се в фрапантен спор на ползи.Въпросът, знаел ли е Цветан Василев авансово решението на Европейски съд по правата на човека по жалбата набившите му шефове на КТБ, хвърля дълбока сянка на подозрение върху една отинституциите, трансформирали се в стожер на демократичния свят. Повече от проблематично е, че вседемчленното жури участва и българският арбитър в Страсбург – Йонко Грозев. Самопреди две години, задълбочено изследване на самостоятелни френски адвокати, уличи именноГрозев в тежък спор на ползи по редица правосъдни каузи пред Европейски съд по правата на човека. Чрезпроследяване на правосъдната процедура, анализаторите разкриха, че Грозев е следвало да синаправи отказ по десетки каузи, само че не го е сторил. По сходен метод е следвало да сеотведе и по делото на Василев и компания против българската страна, с оглед наполитическия детайл на проблема. Но не, Грозев още веднъж не го е направил, което в голямастепен изяснява и политическия темперамент на част от решението.Флагрантен образец за спор на ползи в Европейски съд по правата на човека е прословутото дело „ Колеви срещуБългария “, по което Йонко Грозев е бил юрист на жалбоподателите, а в този момент, в качествотому на арбитър, го употребява, с цел да оказва лобистки и деструктивен напън за ограничаваненезависимостта на българската прокуратура. В правосъдния състав по въпросното дело етогавашният български арбитър в Европейски съд по правата на човека Здравка Калайджиева, която четири години по-късно изненадващо се отдръпна от поста в изгода точно на Грозев. Самата процедура поизбора на български арбитър в Страсбург през 2014-2015 година, извършена в мандата направосъдния министър Христо Иванов, бе съпроводена от кавги, поради зависимостимежду членове на журито по избора и предизвестения любимец Грозев.Дали пък точно българският представител в правосъдния състав не е индикирал заочаквания излаз от делото пред свои дългогодишни сътрудници в адвокатските среди у нас, аоттам това да е стигнало до Цветан Василев? Има и друга догадка, от кое място ЦветанВасилев може да е знаел авансово, че част от решението на съдиите в Страсбург щебъде такова, че да се употребява за пропагандни цели. И тази догадка е с адрес София.Бездействало ли е Министерство на правораздаването?Фактите сочат, че Европейски съд по правата на човека е гледал делото по исковете на шефовете на КТБ, назначениот Василев и неговата компания „ Бромак “, в мандата на правосъдния министър НадеждаЙорданова, която при избора на Грозев за български арбитър бе шеф на кабинета на
днешния си партиен шеф Христо Иванов. В този смисъл, повече от състоятелен евъпросът – бездействало ли е Министерство на правораздаването, в лицето на свояпроцесуален представител пред Европейски съд по правата на човека, по делото, водено от юристи на Цветан Василевсрещу България. Изясняването на тази детайлност е от значително значение, с оглед нафакта, че Надежда Йорданова обществено легитимира под формата на персонални срещи, притова на няколко пъти - Георги Георгиев – водачът на сдружението „ БОЕЦ “, който започнасвоята професионална протестърска кариера след общата фотография от лобито на хотел вБелград още преди седем години. Нещо повече, една от срещите сред НадеждаЙорданова и протежето на Цветан Василев - Георги Георгиев, се състоя броени дни следкато тя бе посетила Съда в Страсбург, с цел да се срещне неразбираемо за какво точно със съдияЙонко Грозев.Политическата част в решението на ЕСПЧПо създание, с изключение на чисто правната страна на решението на европейския съд,което, както към този момент бе маркирано, няма да има директни последствия за завършили вечесъдебни проблеми у нас, то тук-там актът има по-скоро политически темперамент. Това еособено видно от появилите се тълкования и откровени операции у нас, още предиюристите да се срещнали всъщност със правосъдното решение. Употребата му с чистоспекулативни цели, още повече слага под подозрение обективността на българския съдияЙонко Грозев до различен основен състезател в сагата „ КТБ “ – олигархът Иво Прокопиев. Впродължение на 15 години Грозев бе стартиран от изданията на Прокопиев, което в голямастепен изяснява и изпращането на тогавашния създател на Българския хелзинкскикомитет през 2015 година за арбитър в Страсбург, точно след процедура, прокарана отполитическото прокси на кръга „ Капитал “ Христо Иванов. Що се отнася до интереса наПрокопиев от създалата се обстановка, то подобен несъмнено съществува. Макар и дапротиворечи на дълго лансираната от медиите на Прокопиев теза за КТБ и стоящия задизточването й фараон Цветан Василев. В този смисъл, налице е опит за политическаупотреба на правосъдното решение, изключително в подтекста на започващата предизборнакампания за предварителния парламентарен избор, като нормалните цели на задкулиснитекръгове още веднъж ще са някогашните ръководещи от ГЕРБ и сигурно опозиционниядепутат от Движение за права и свободи Делян Пеевски.Прокопиев и Василев още веднъж в общ хорМоже и да звучи парадоксално, само че интерпретациите, а и част от самото решение на Европейски съд по правата на човека,показа образно какъв брой близки в действителност са си станали двамата тогавашни съперници – ИвоПрокопиев и Цветан Василев. В предишното медиите на Прокопиев интензивно лансирахатезата, че под контрола на Цветан Василев КТБ е превърната във финансова пирамида, атой като неин мажоритарен притежател е употребявал непозволено финансовите активи,включително за политически инженеринг и медийно въздействие. Години след банкрута на КТБ,
двамата откриха допирни точки в опитите да овладеят страната, като преди товаоправят сметките си с правораздаването. В последна сметка – както няма безконечни другари, таканяма и безконечни врагове, изключително общите ползи го постановат. Прокопиев и Василев са едни от най-големите лобисти и подмолни играчи, коитоползват всевъзможен запас, с цел да си разрешат проблемите с прокуратурата иантикорупционната комисия. И двамата имат обилни финансови и материални активи,запорирани точно по искане на държавното обвиняване и КПКОНПИ, а допреди двегодини Прокопиев бе обвиняем по дело пред спецправосъдието, какъвто, въпреки и задочно,дълги години се води и Цветан Василев. Заради това не е изненада, че медиите,обслужващи Цветан Василев, тези, благосъстоятелност на Прокопиев, както и следващитередакционната политика на неговите, лансираха в общественото пространство тезата, чеотнемането на лиценза на КТБ следвало да докара до преразглеждане от българския съд навече влезнали в действие решения, свързани с банкрута на банката и изключително в частта заприсъждане на компенсации на някогашните притежатели и шефове.Решението всъщност - съдът в Страсбург поряза финансовите искания набеглеца банкерСамо че в правосъдния акт категорично се показва, че „ осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека нетрябва непозволено да нарушава правилата на мощ на пресъдено нещо и на правнатасигурност в гражданския развой “, което е ясна индикация, че седем години следотнемането на лиценза на финансовата пирамида КТБ и дума не може да става, въпросът дасе „ отваря “ още веднъж под формата на формиране и разглеждане на искания по нови делаили посредством инспектиране на старите. Нещо повече, в правосъдното решение на европейския съд сесочи, че „ реабилитирането на нарушените права не е нужно да мине през обезсилване наотнемането на лиценза или на подбудените от него резултати “. Това вероятно може да сеслучи посредством компенсации, само че едвам откакто се потвърди, че дейностите на Българска народна банка са билиумишлени. Нещо, което е невероятно, предвид на всички обстоятелства, материали, отчети ипроучвания, разкрили повода за банкрута на банката.Видно е, че решението на Европейски съд по правата на човека има политическа част, за която постоянно ще останесъмнението, че е прокарана в спор на ползи на един от членовете на съдебниясъстав. Но в това време съдиите в Страсбург дават доста явен знак, че претенциите нажалбоподателите по отношение на българската страна са повече от неоснователни. Противно навнушенията, че България е наказана, Европейски съд по правата на човека отхвърля в цялостен размер исковете за 5,3 млрд.лв. компенсации, претендирани от Цветан Василев и назначените от него в миналотоуправители на банкрутиралия трезор. Това в действителност е значителният миг в решението насъда. То в цялостна степен обезсилва опитите на Василев, посредством неговите юристи, да лансиратезата за правни последствия от правосъдния акт на Европейски съд по правата на човека по повод и на наказателнотодело за умишления банкрут на КТБ, което не е завършило още даже на първа инстанция.
Несериозно звучат мнения, че решението на Съда в Страсбург доказвало пълнатаневинност на укриващия се към този момент осем години от българските управляващи банкер дезертьор. ЦветанВасилев, сходно на доста други обвинени, подсъдими и наказани, изцяло разбираемоне е удовлетворен от проверяващите го органи и обвиняващия го прокурор, а и от обвинител №1и несъмнено, има право да твърди, че е почтен, само че не и като за задачата си служи спревратно пояснение на едно правосъдно решение, пък било то и на Европейски съд по правата на човека. В този смисълсамо във фантазиите на Василев остават фантазиите му за „ листопад “ от оставки намагистрати като някогашният основен прокурор Сотир Цацаров и актуалният Иван Гешев.Както към този момент бе маркирано, несъстоятелно звучат и претенциите, че посредством поредност от жалбидо българските съдилища, главно пред Върховния административен съд (ВАС), трябвада има нов прочит на банкрута на КТБ, изключително що се отнася до претенциите за финансовокомпенсиране на шефовете и на мажоритарния притежател Цветан Василев. Вместонещо сходно, Европейски съд по правата на човека показва, че, с цел да извърши решението, българските управляващи следва дапроменят съответна наредба в Закона за банковата неплатежоспособност.А, с цел да е изцяло ясно, че страната не дължи нищо на Цветан Василев и приближенитему, съдиите в Страсбург отхвърлят даже и настояванията им разноските по делото в размер на270 хиляди евро, да бъдат платени от България. Не, дължимите адвокатски възнаграждения са засметка на жалбоподателите, излиза наяве от решението на съда. Все отново даже в Страсбург санаясно, че половин милион лв. са нищо за Цветан Василев, на фона на заграбенитемилиарди от пирамидата КТБ.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ