Едно от водните съкровища на Хърватия са Плитвишките езера. Те

Едно от водните съкровища на Хърватия са Плитвишките езера. Те са ситуирани в Плитвишкото карстово плато и съставляват огърлица от 16 изумрудено тюркоазени езера, преливащи се едно в друго измежду прелестна поредност от водопади, които падат от друга височина. 

Названието " Плитвице “ датира от далечната 1777 г.  и е записано от Доминик Вукасович, духовник от Оточац.

Районът е разгласен за Национален парк " Плитвишки езера ” през 1949 година, а през 1979 година е включен в листата на ЮНЕСКО за международно завещание.  

Първоначално до Плитвишките езера се е стигало единствено по горски пътеки, до момента в който през 1958 година управата на парка не предлага да бъде построена система от дървени мостчета и пътеки, спомагащи за по-впечатляваща разходка из този изящен регион на Хърватия. Вървейки по тези дървени пътеки и мостчета, посетителят е в непосреден допир с невероятни гледки.



Паркът " Плитвишки езера " с повърхност 294,82 km²  и е най-старият от осемте хърватски национални парка. Най-високата точна в рамките на парка е при Селишки връх (1279 м), а най-ниската – при Корански мост (367 м).

Поради другите си естествени дадености и местонахождение езерата се разделят на Горни и Долни. Най-високото от тях – Прошчанското, се намира на 639 м надморска височина и има дълбочина 37 м и дължина 2,5 км.  Долните езера, от които най-ниско е Новаковича брод с 503 м надморска височина, са ситуирани в каньон от отвесни скали, изсечени от реката преди появяването на езерата.

Легенда споделя, че образуването на Плитвишките езера е с помощта на Черната кралица, която изпратила доста дъжд, с цел да реализира молитвите на хората от региона поради сушата. Този естествен феномен е ситуиран в региона Лика в централната част на Хърватия, сред планините Мала Капела и Плешивиц. Отстой на 150 км от хърватската столицата Загреб.

Един от първите откриватели на този естествен феномен адакемик Иво Певалек, споделя: " Водата, езера, водопади и гори има и на други места по света. Но езерата на Плитвице са единствени, неповторими! Посетете ги! Вижте ги! " . Благодарение на резултатите от неговите изследвания върху произхода на неповторимите бигорни каскади.



Причудливите форми на скалите в региона на парка съставляват седиментни поликристални шуплести скали, наречени травертини. Те се получават посредством отсрочване на калциев карбонат от течащата вода, богата на калций. При излизане на повърхността, налягането на подземните води внезапно пада и в следствие протича химична реакция, при която се отделя и утаява неразтворимият във водата калциев карбонат. Освен това минералите се утаяват и върху мъховете, което води до последователното им вкаменяване. Така скалите израстват отвесно от езерните кревати, а също и хоризонтално в отворите на водопадите, където са се образували пещери, към 20 на брой. На мястото, където последното езеро се влива в река Корана, се открива невероятна панорама към " Големия водопад ”, който пада от 76 м височина надолу.



В Националния парк преобладаващата горска растителност е показана от бук, ела, смърч и бял бор, а в северозападната му част е непокътната девствена буково-елова гора с неповторими дървесни екземпляри. Сред разнообразната фауна на парка се срещат глигани и сърни, мечки, вълци и диви котки. В региона са регистрирани над 120 типа птици, а езерата за цялостни с пъстърва. 
Снимки: @PlitviceLakesNP По обявата работи: Наталия Маева