Светът преди динозаврите
Едно от най-значимите и изследвани събития на доисторическата античност е световната злополука отпреди 65 милиона години, довела до измирането на динозаврите. Този неочакван прелом с древен мащаби поставя завършек на ерата на динозаврите и дава начало на нашата, този в който бозайниците превземат планетата.
По-малко знае се обаче, че преди динозаврите на същата тази планета съществува свят, населяван от други същества, който по сходен метод свършва преди ок. 252 милиона години с цел да даде път на идващия. Ако за края на динозавърската епоха е съвсем изцяло несъмнено, че е породен от удар на солиден астероид (дори мястото му е локализирано – кратерът Чиксулуб в Мексиканския залив), то за предходния, доста по-древен и по-голям прелом, нещата към момента са неразбираеми. Но последователно стартират да се зараждат теории на основата на научни проучвания и лека бавно да образуват визиите ни за случилото се тогава.
Връщаме се обратно до самото пораждане на живота, един от най-спорните и обгърнати в мъгла и тайнственост моменти. Това става някъде през по този начин нареченият интервал Архай, преди към 3.5 милиарда години. От възникването си нататък, в продължение на цели 3 милиарда години, животът си стои в праисторическия океан на равнище примитивни едноклетъчни, без нищо по-забележително да се случва. В началото на интервала Камбрий (преди ок. 540 млн. г.) нещо се случва и настава по този начин нареченият Камбрийски гърмеж. Това е неочакван гърмеж от многообразие на формите на живот и като размери и като трудност. Появяват се многоклетъчни, членестоноги и скелетни организми, както и за първи път живи организми изпълзяват на сушата, по това време всички континенти са изцяло пусти. Причините за този взрив са към момента незнайни, само че при всички положения тогава не прелом, а удобни условия са довели до този резултат.В геологически проект през Пермския интервал, който се явява последният преди въпросния прелом, сушата на земята е събрана в суперконтинента Пангея, заобиколен от Панталаския международен океан. Като към края на интервала на север и изток последователно стартират да се откъсват Сибир и елементи от Китай формиращи вътрешния океан, наименуван Тетис.
Според доста геолози херцинският тектонически стадий е една от аргументите за смяната във физикогеографските условия през Перма и надлежно за измирането или внезапното понижаване на по-неприспособимите организми. Необичайната форма на Пангея значи, че животните и растенията могат да се движат или популяризират с лекост на сушата, при доста малко бариери. Вътрешността на суперконтинента е с парещ и изсъхнал климат, защото е отдалечена от главните водни басейни и въздействието на океанските мусони. Растителността през ранния Перм не се разграничава значително от карбонската – дървесни плаунови, папратовидни, семенни папрати, клинолистни и хвощови растения. През късния Перм флората се променя значително – развива се цехщайнова флора, порастват иглолистни, сагови, семенни папрати, гинкгови, цикадови растения. Това са и главните растения, които господстват през целия Мезозой (ерата на динозаврите).
Животните, населяващи гъстите пермски гори, наподобяват като пришълци от непознат свят през днешния ден. Пермският Diplocaulus, да вземем за пример, съставлява животно с тяло на саламандър и глава с форма на голям бумеранг. Mesosaurus прилича злокобен алигатор с тънки и остри зъби като игли, поместени в продълговати, мощни челюсти. Бронираният Cacops има тяло с форма на Фолксваген-бръмбар, с уши, способни да долавят извънредно слаби шумове. Морската фауна е показана от развиването на огромните фораминифери (фузулиниди), които в края на интервала измират.
Тетракоралите и табулатите са едва показани, а извънредно разнообразните и многочислени трилобити доживяват последните си дни. Охлювите имат многочислени представители, а мидите (бивалвии) имат аналогия с карбонските и са необятно публикувани. Развиват се присъщите мъхови животни и брахиоподите, а измират последните бластоидеи, доста криноидеи и таралежи. Освен това, тъй като тогавашната атмосфера съдържа доста по-голямо количество О2 от днешната, това разрешава във въздуха да летят инсекти като Meganisoptera с размерите на дронове, някои достигащи и до 70 см дължина на крилото.
Сред главните теории, сходно и на динозавърското всеобщо измиране, има доктрина, че конфликт с метеорит е предизвикал измирането, като сочат кратер под антарктическия лед за място на рухването му. Други залагат на фрапантни промени в климата и окисляване на океана или внезапни промени в равнището му. Трети залагат на излизане на големи количества метан от дъното на морето в атмосферата. Допуска се и че радиация от детонация на супернова е засегнала живота на Земята тогава. Но геолозите в последно време се сплотяват към визията, че интензивната вулканична активност в края на интервала е главната причина довела до злополуката. Според болшинството експерти основният провинен са Сибирските клопки – вулканични скали, които покриват повърхност по-голяма от Аляска, намираща се в Сибир. Днес районът е затрупан със сняг и растителност, само че под повърхността лежат античните остатъци на най-голямото и разрушително вулканично изригване в историята на света. Този феномен е прочут под името Базалтов потоп.
Базалтови потоци от лава образуват така наречените пукнатинни вулкани. Лавата е с базичен състав, едва вискозна и доста преносима, бедна е на газове, които се отделят от нея бързо под формата на дребни фонтанчета. Именно вулканите от пукнатинен вид образуват така наречен огромни магмени провинции (лавови покрови), нито една от които не е формирана през последните няколко милиона години. Отделеният материал е от няколкостотин до няколко хиляди кубични километра. Много от тези вулкани изригват в шпации от по 1 до 2 милиона години. Радиометричното датиране демонстрира, че базалтовите изригвания в Сибирските клопки са почнали почти през интервала на границата сред Перма и Триаса и са траяли близо милион години. Количеството лава, което е изхвърлено няма аналог. Деканските клопки в Западна Индия даже не са покрай това количество.
Съществува и догадка, че изхвърлената оттова магма е попаднала в великански залежи на въглища и ги е запалила. В резултат на планетата са избухнали апокалиптични пожари, които предизвикали серия от събития, довели до най-голямото измиране в историята. Серните излъчвания са основали киселинен дъжд, който е унищожил горите. Въглеродните излъчвания са окислили океаните и са затоплили планетата, убивайки множеството морски типове. Мъртвите тела са подхранвали бактерия, която пък е произвела отровен газ водороден сулфид, който е умъртвил още живи същества. Затоплянето на океаните е генерирало появяването на метан, който в допълнение е ускорил световното стопляне.
Възможно е един подобен водовъртеж от съдбовни последователности да е довел до мега злополуката в края на Пермския интервал, допустимо е и композиция сред всичките или сред няколко от хипотетичните фактори да са в основата на всичко това. Факт е обаче, че тогава нещо фундаментално се случва на планетата и то води до изгубването на 96% от морските типове и до над 70% от всички сухоземни типове. Животът в никакъв случай различен път не е бил толкоз заплашен от колкото тогава. Ако резултатът от този прелом беше напълно малко по-мощен, животът можеше да изчезне вечно и по-късно да наподобява по този начин като че ли в никакъв случай не го е имало.
И въпреки всичко той е оживял. Каквото и тъкмо да се е случило тогава и колкото и пагубни последствия да е донесло, без този прелом нямаше да съществува днешният свят. И измрелите тогава същества, властващи над планетата, нямаше да изчезнат и дадат път на динозаврите да я завладеят, а в следствие те да дадат път на бозайниците, от които най-после да се появим и ние хората.
