Какво печели България от участието си в банковия съюз
Едно от най-важните условия, които се слагат от Европейската централна банка (ЕЦБ) към България преди присъединяване във Валутно-курсовия механизъм II, е присъединението към банковия съюз. В тази публикация ще се опитам да обясня какво значи това за стопанската система на страната.
Какво съставлява банковият съюз?
Банковият съюз ще бъде приключен, когато се сътвори единната скица за гарантиране на влоговете.?
Основната задача на банковия съюз е да обезпечи сигурността и надеждността на банковия бранш в еврозоната и Европейския съюз (ЕС) като цяло. За да се реализира това, банките би трябвало да са способни да устоят на финансови рецесии. Освен това неплатежоспособните банки би трябвало да бъдат преструктурирани, без да се употребяват парите на данъкоплатците и при минимално отрицателно влияние върху стопанската система. Също по този начин банковият съюз се стреми да ограничи фрагментацията на пазарите посредством хармонизиране на разпоредбите по отношение на финансовия бранш.
В банковия съюз членуват всички страни от еврозоната. След основаването му всички страни, които одобряват еврото като законно платежно средство, автоматизирано се причисляват и към него. Останалите членове на Европейски Съюз могат да го създадат по личен избор посредством съглашение за близко съдействие.
До момента обаче няма страна отвън еврозоната, която да е изразила сходно желание.
Банковият съюз се построява въз основата на няколко стълба – единни правила, обединен контролен механизъм, обединен механизъм за преструктуриране на банки и единна скица за гарантиране на влоговете.
Единните правила се ползват за всички финансови институции и финансови артикули в съюза. Целта е да се подсигурява, че всички банки се контролират съгласно едни и същи правила, с цел да се избегнат изкривяванията на единния пазар и да се обезпечи финансовата непоклатимост в Европейски Съюз.
Единният контролен механизъм съставлява наднационален орган за контрол над банките. Отговорността за упражняването на този контрол е поверена на Европейската централна банка в тясно съдействие с националните органи. Целта е да се обезпечи стабилността на бранша посредством постоянни и задълбочени инспекции на финансовото положение на банките. ЕЦБ непосредствено надзирава най-големите банки в еврозоната на дневна база, до момента в който останалите банки остават в пълномощията на локалните органи.
Дейността на надзорните органи се състои в инспекция дали банките съблюдават регулациите при реализиране на дейностите си и в справяне с възможни проблеми, зараждащи по отношение на това. Те имат право да изискват от банките да държат повече ликвидни средства, да усилват капитала си и да постановат санкции при нарушавания на разпоредбите, в това число и да лишават лицензиите им.
Единният механизъм за преструктуриране е ориентиран към дейно и ефикасно решение на проблемите с неплатежоспособните институции. Той се реализира от централен орган, наименуван Единен съвет за преструктуриране, който работи посредством Единния фонд за преструктуриране. Средствата от този фонд се употребяват в случаи на банкрути на банки и се набират напълно посредством вноски от самите банки. След привършване на останалите благоприятни условия за финансиране се задейства механизмът за преструктуриране. Така банките не могат да бъдат спасявани посредством средства на данъкоплатците. Това става за сметка на притежателите им и депозиторите, чиито депозити надвишават обезпечения размер от 100 хиляди евро.
Посочените нагоре механизми към този момент се ползват на процедура. Банковият съюз обаче към момента не е приключен. Това ще се случи, когато се сътвори единната скица за гарантиране на влоговете. Тя би трябвало да работи на общоевропейско ниво, като ще обгръща националните схеми за гарантиране на влоговете и Европейския фонд за гарантиране на влоговете. Очаква се тази скица да влезе в деяние през 2024 година Все още обаче липсва единодушие за това измежду държавите-членки, защото практическото осъществяване е обвързвано със основаване на механизъм за регулярни фискални прехвърляния, за какъвто още не е реализирано единодушие.
Какво ще значи
за България
тясното съдействие с банковия съюз?
Според настоящата правна рамка, с цел да премине надзорът върху една институция към ЕЦБ, тя би трябвало да бъде редовно значима. Тоест размерът на ръководените от нея активи би трябвало да надвишава 30 милиарда евро или 20% от брутния вътрешен артикул на страната, или банката да има значими трансгранични действия. Сред българските банки няма такава, която да дава отговор на посочените условия, въпреки че най-голямата банка се приближава до осъществяването на втория аршин, защото към края на 2017 година активите й са към 19 милиарда лева и доближават 19.4% от Брутният вътрешен продукт на България.
Това значи, че под директния контрол на ЕЦБ ще преминат трите най-големи банки по мярка на активите. Те са с задгранични притежатели на капитала, като при две от тях тези притежатели са от страни от еврозоната. За останалите банки няма да настъпи непосредствена смяна.
Правилата на единния контрол обаче дават опция на ЕЦБ да поеме под директния си контрол и други банки, настоящи на локалния пазар, в случай че реши, че това е належащо, или при искане на националния контролен орган. Освен това ЕЦБ може краткотрайно да прекъсне надзора над локални банки за период до шест месеца, до момента в който националният орган не извърши предписанията й, или напълно да го прекрати при по-тежки нарушавания на разпоредбите. Това би трябвало да послужи като средство за дисциплиниране както на самите банки, по този начин и на националните надзорни органи.
Аргументи в интерес на присъединяване
Най-голямото предстоящо преимущество от тясното съдействие с банковия съюз е повишението на успеваемостта на надзора върху банките. Така присъединяване в единния европейски банков контрол може да бъде стъпка в вярната посока и би трябвало да способства за понижаване на вероятността за пораждане на банкови и финансови рецесии.
Недостатъци на присъединяване
Един от първичните разноски за банковата система на страната по отношение на тясното съдействие с банковия съюз ще бъде предстоящият обзор на качеството на активите. ЕЦБ ще желае да разполага с настояща и подробна информация за положението на банковата система преди да поеме надзора върху част от нея. Такъв обзор обаче към този момент беше изработен през лятото на 2016 година – т.е. преди по-малко от две години. Това е упражнение, което изисква запаси, както от страна на извършващата го институция, по този начин и от страна на банките, които са длъжни да обезпечат цялата нужна информация. По този метод ще се сътвори спомагателна административна тежест за банковата система.
Наскоро третата най-голяма банка в Латвия ABLV, която беше под директния контрол на ЕЦБ, спря интервенциите си след обвинявания от страна на Съединените щати за хипотетично пране на пари, подкупи към публични лица и подкрепяне на нарушаването на ембаргото против Северна Корея. В резултат от това единствено за няколко дни от банката бяха изтеглени депозити на стойност над 600 млн. евро и ЕЦБ взе решение за прекратяване на интервенциите є. В случая хипотетичното осъществяване на противозаконни действия е главният фактор, който провокира рецесията. Такива дейности както и политическите опасности не са в пълномощията на банковия контрол, без значение кой го упражнява.
Изнасянето на надзора на наднационално равнище обаче не подсигурява неговата безпристрастност. Възможностите на по-малките банки да му въздействат несъмнено ще са по-ограничени, само че това не се отнася за огромните транснационални групи. В последна сметка надзорът се прави от хора, които са податливи на разнообразни въздействия.
Също по този начин остава въпросът с поемането на отговорност. Надзорните решения от страна на ЕЦБ, които не са правно обвързващи отвън еврозоната, ще би трябвало да бъдат изпълнявани от националния орган и той ще носи отговорност за това. По-сериозни проблеми биха могли да зародят при решенията, свързани с преструктуриране на банки.
Други дефекти са свързани с асиметриите, които пораждат заради присъединяване в банковия съюз, само че неучастието в паричния съюз. Българските институции ще останат изключени при вземането на решения по надзорни въпроси и също така няма да има достъп до Единния стабилизационен механизъм като евентуален източник на средства за рекапитализация на банките. Също по този начин българските банки не биха могли да получават ликвидна поддръжка от Европейската централна банка в случаи на нужда.
Обща оценка
Институционалната рамка на банковия съюз към момента не е приключена. От цялостния му дизайн зависи доколко той ще способства за финансовата непоклатимост и за устойчивостта на Европейския стопански и паричен съюз като цяло. Все още обаче няма страна, която да е член на банковия съюз, без да е член на еврозоната.
Какво съставлява банковият съюз?
Банковият съюз ще бъде приключен, когато се сътвори единната скица за гарантиране на влоговете.? Основната задача на банковия съюз е да обезпечи сигурността и надеждността на банковия бранш в еврозоната и Европейския съюз (ЕС) като цяло. За да се реализира това, банките би трябвало да са способни да устоят на финансови рецесии. Освен това неплатежоспособните банки би трябвало да бъдат преструктурирани, без да се употребяват парите на данъкоплатците и при минимално отрицателно влияние върху стопанската система. Също по този начин банковият съюз се стреми да ограничи фрагментацията на пазарите посредством хармонизиране на разпоредбите по отношение на финансовия бранш.
В банковия съюз членуват всички страни от еврозоната. След основаването му всички страни, които одобряват еврото като законно платежно средство, автоматизирано се причисляват и към него. Останалите членове на Европейски Съюз могат да го създадат по личен избор посредством съглашение за близко съдействие.
До момента обаче няма страна отвън еврозоната, която да е изразила сходно желание.
Банковият съюз се построява въз основата на няколко стълба – единни правила, обединен контролен механизъм, обединен механизъм за преструктуриране на банки и единна скица за гарантиране на влоговете.
Единните правила се ползват за всички финансови институции и финансови артикули в съюза. Целта е да се подсигурява, че всички банки се контролират съгласно едни и същи правила, с цел да се избегнат изкривяванията на единния пазар и да се обезпечи финансовата непоклатимост в Европейски Съюз.
Единният контролен механизъм съставлява наднационален орган за контрол над банките. Отговорността за упражняването на този контрол е поверена на Европейската централна банка в тясно съдействие с националните органи. Целта е да се обезпечи стабилността на бранша посредством постоянни и задълбочени инспекции на финансовото положение на банките. ЕЦБ непосредствено надзирава най-големите банки в еврозоната на дневна база, до момента в който останалите банки остават в пълномощията на локалните органи.
Дейността на надзорните органи се състои в инспекция дали банките съблюдават регулациите при реализиране на дейностите си и в справяне с възможни проблеми, зараждащи по отношение на това. Те имат право да изискват от банките да държат повече ликвидни средства, да усилват капитала си и да постановат санкции при нарушавания на разпоредбите, в това число и да лишават лицензиите им.
Единният механизъм за преструктуриране е ориентиран към дейно и ефикасно решение на проблемите с неплатежоспособните институции. Той се реализира от централен орган, наименуван Единен съвет за преструктуриране, който работи посредством Единния фонд за преструктуриране. Средствата от този фонд се употребяват в случаи на банкрути на банки и се набират напълно посредством вноски от самите банки. След привършване на останалите благоприятни условия за финансиране се задейства механизмът за преструктуриране. Така банките не могат да бъдат спасявани посредством средства на данъкоплатците. Това става за сметка на притежателите им и депозиторите, чиито депозити надвишават обезпечения размер от 100 хиляди евро.
Посочените нагоре механизми към този момент се ползват на процедура. Банковият съюз обаче към момента не е приключен. Това ще се случи, когато се сътвори единната скица за гарантиране на влоговете. Тя би трябвало да работи на общоевропейско ниво, като ще обгръща националните схеми за гарантиране на влоговете и Европейския фонд за гарантиране на влоговете. Очаква се тази скица да влезе в деяние през 2024 година Все още обаче липсва единодушие за това измежду държавите-членки, защото практическото осъществяване е обвързвано със основаване на механизъм за регулярни фискални прехвърляния, за какъвто още не е реализирано единодушие.
Какво ще значи
за България
тясното съдействие с банковия съюз?
Според настоящата правна рамка, с цел да премине надзорът върху една институция към ЕЦБ, тя би трябвало да бъде редовно значима. Тоест размерът на ръководените от нея активи би трябвало да надвишава 30 милиарда евро или 20% от брутния вътрешен артикул на страната, или банката да има значими трансгранични действия. Сред българските банки няма такава, която да дава отговор на посочените условия, въпреки че най-голямата банка се приближава до осъществяването на втория аршин, защото към края на 2017 година активите й са към 19 милиарда лева и доближават 19.4% от Брутният вътрешен продукт на България.
Това значи, че под директния контрол на ЕЦБ ще преминат трите най-големи банки по мярка на активите. Те са с задгранични притежатели на капитала, като при две от тях тези притежатели са от страни от еврозоната. За останалите банки няма да настъпи непосредствена смяна.
Правилата на единния контрол обаче дават опция на ЕЦБ да поеме под директния си контрол и други банки, настоящи на локалния пазар, в случай че реши, че това е належащо, или при искане на националния контролен орган. Освен това ЕЦБ може краткотрайно да прекъсне надзора над локални банки за период до шест месеца, до момента в който националният орган не извърши предписанията й, или напълно да го прекрати при по-тежки нарушавания на разпоредбите. Това би трябвало да послужи като средство за дисциплиниране както на самите банки, по този начин и на националните надзорни органи.
Аргументи в интерес на присъединяване
Най-голямото предстоящо преимущество от тясното съдействие с банковия съюз е повишението на успеваемостта на надзора върху банките. Така присъединяване в единния европейски банков контрол може да бъде стъпка в вярната посока и би трябвало да способства за понижаване на вероятността за пораждане на банкови и финансови рецесии.
Недостатъци на присъединяване
Един от първичните разноски за банковата система на страната по отношение на тясното съдействие с банковия съюз ще бъде предстоящият обзор на качеството на активите. ЕЦБ ще желае да разполага с настояща и подробна информация за положението на банковата система преди да поеме надзора върху част от нея. Такъв обзор обаче към този момент беше изработен през лятото на 2016 година – т.е. преди по-малко от две години. Това е упражнение, което изисква запаси, както от страна на извършващата го институция, по този начин и от страна на банките, които са длъжни да обезпечат цялата нужна информация. По този метод ще се сътвори спомагателна административна тежест за банковата система.
Наскоро третата най-голяма банка в Латвия ABLV, която беше под директния контрол на ЕЦБ, спря интервенциите си след обвинявания от страна на Съединените щати за хипотетично пране на пари, подкупи към публични лица и подкрепяне на нарушаването на ембаргото против Северна Корея. В резултат от това единствено за няколко дни от банката бяха изтеглени депозити на стойност над 600 млн. евро и ЕЦБ взе решение за прекратяване на интервенциите є. В случая хипотетичното осъществяване на противозаконни действия е главният фактор, който провокира рецесията. Такива дейности както и политическите опасности не са в пълномощията на банковия контрол, без значение кой го упражнява.
Изнасянето на надзора на наднационално равнище обаче не подсигурява неговата безпристрастност. Възможностите на по-малките банки да му въздействат несъмнено ще са по-ограничени, само че това не се отнася за огромните транснационални групи. В последна сметка надзорът се прави от хора, които са податливи на разнообразни въздействия.
Също по този начин остава въпросът с поемането на отговорност. Надзорните решения от страна на ЕЦБ, които не са правно обвързващи отвън еврозоната, ще би трябвало да бъдат изпълнявани от националния орган и той ще носи отговорност за това. По-сериозни проблеми биха могли да зародят при решенията, свързани с преструктуриране на банки.
Други дефекти са свързани с асиметриите, които пораждат заради присъединяване в банковия съюз, само че неучастието в паричния съюз. Българските институции ще останат изключени при вземането на решения по надзорни въпроси и също така няма да има достъп до Единния стабилизационен механизъм като евентуален източник на средства за рекапитализация на банките. Също по този начин българските банки не биха могли да получават ликвидна поддръжка от Европейската централна банка в случаи на нужда.
Обща оценка
Институционалната рамка на банковия съюз към момента не е приключена. От цялостния му дизайн зависи доколко той ще способства за финансовата непоклатимост и за устойчивостта на Европейския стопански и паричен съюз като цяло. Все още обаче няма страна, която да е член на банковия съюз, без да е член на еврозоната.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ