Даниела Везиева, бивш министър на икономиката, препоръча в интервю за

Везиева за SafeNews: Направете управленска програма!

Даниела Везиева, някогашен министър на стопанската система, предложи в изявление за SafeNews бъдещото държавно управление да стартира с управническа стратегия. Тя би трябвало да включва всички браншове на публичния живот: и обучение, и опазване на здравето, и икономическо развиване, и защита, и сигурност. И би трябвало да е дълготрайна най-малко за 10 години. В противоположен случай ще се въртим на място, предизвестява Даниела Везиева.

Везиева за SafeNews: Направете управническа стратегия! 25.06.24 19:22 Най-добрата вечеря за бърз метаболизъм заран 25.06.24 19:05 Провал в ефира на NOVA – Маги Халваджиян „ подхлъзна “ грубо Геро! 25.06.24 18:44 Извънредно от Брюксел – Фон дер Лайен е избрана отново! Боян Чуков с извънреден коментар 25.06.24 18:12 Ужасна вест в кралското семейство – принцеса Ан е изгубила паметта си след ритване от кон! (СНИМКИ) 25.06.24 17:39

SN: Г-жо Везиева, и отново сме в интервал на съвещания при президента, и отново сме изправени в търсене на държавно управление. Колко пъти ще преиграем този мач?

До тогава, до момента в който политическия инженеринг се пребори през вървене и гласоподаване. Това, което видяхме на последните избори, е отвращението на хората и нежеланието да гласоподават. Докато тече този звук на ненавист, до момента в който гледаме по какъв начин партиите единствено и само вършат математически калкулации, дали им стигат с цел да се направи кабинет без да се приказва за политики, без да се приказва за идеология, без да се разисква по какъв начин да се нарежда страната ни на фона на световните промени, които протичат в света, ще гледаме единствено съвещания при президента.

SN: От какъв кабинет имаме потребност?

Първо имаме потребност от по-голяма легитимност и непоклатимост. Слушам в последно време, че се приказва за непоклатимост, гледайки обаче каква е изборната интензивност към 30 %, не знам, по какъв начин тъкмо можем да приказваме за непоклатимост и легитимност на това Народно заседание. За да приказваме за постоянен кабинет би трябвало първо да има по различен метод извършени избори. Т.е. хората да отидат да гласоподават и да се доверят на политики. Иначе имаме потребност от устойчиво в действителност държавно управление, което обаче влиза с тип управническа стратегия. Може да не е цялостна, а да има примерно четири целта, които да са поставени в центъра, само че би трябвало да има някаква управническа стратегия. По време на акцията ние съвсем не чухме някой да приказва за това. Ние не чухме да се приказва за политики и за управническа стратегия. Единственото, което слушахме, бяха кавги.

SN: Г-ж Везиева, формулата на държавно управление еволюира през тези дни до такова на малцинството. Но то пред какви опасности ще бъде изправено?

Кабинет на малцинството е вероятен и той би дал някакъв небосвод на ръководство. Ще е сложна обаче връзката на този кабинет, поради на това, че кабинет на малцинството значи, че за всяко решение би трябвало да се търси съответната поддръжка измежду народните представители. Така че то ще е мъчно като работа, само че не и невероятно. При състояние, че всички останали се съгласят на тази формула, в този вид би могло да сработи един кабинет на малцинството.

SN: А кои са най-големите опасности пред българската стопанска система, изключително от позиция на главните цели, които стоят пред страната: еврозоната и Националния проект за възобновяване и резистентност?

На 19 юни излезе отчета на Европейска комисия на тъй наречените пролетна сесия, в който имаме отправени няколко рекомендации. Те са свързани тъкмо с бюджетирането на недостига и конкурентоспособността на бизнеса. Също по този начин свързани са с високо използваемата сила, която е в нашия бизнес, с образованието, както и с административния потенциал. Това демонстрира, че ние за следващ път не сме изпълнили съответни критерии. Тези рекомендации ни приказват, че би трябвало доста бързо да се направи управническа стратегия и то такава, която да е консолидирана с всички партии. Защото няма значение какъв е типът на кабинета, в случай че имаме дълготрайна управническа стратегия за повече от 10 години.

Решаването на всеки проблем на парче не води до никакъв небосвод, не води до бъдеще, безапелационна е Даниела Везиева

Така че пред нашата стопанска система има няколко провокации, които са свързани с общото ни развиване с Европейски Съюз и с това, което се случва в света. Виждаме, че от ден на ден и повече се върви към някакъв различен – източен стопански фонд. В който не са за подценяване участниците като стопански системи. А в това време Европа взема решение проблеми във всяка една от страните си. Общата икономическа картина на Европа не е добра. Големите стопански системи се задъхват през последните две години. Няма от къде да има запас, в случай че продължаваме по този метод. Европейски Съюз би трябвало да стартира логичен разговор, на къде ще върви в своето икономическо развиване. Виждаме, че при „ Зелената договорка “ има повече проблеми в сравнение с решения. Виждаме, че тя няма да сработи по метода, по който беше конструирана и се постанова да се преразгледа. Видяхме, че огромните стопански системи при съответните критерии на „ Зелената договорка “ в действителност се задъхват. Така че има доста неща за решение и аз откровено се надявам, че новият европейски парламент ще постави на масата дневния ред на европейските жители, а не на елита.

SN: Г-жо Везиева, при започване на юни Министерството на финансите разгласява месечния преглед за развиването на българската стопанска система до май. Според данните в него: Брутният вътрешен продукт е повишен с 1.7% на годишна база през първото тримесечие на 2024 г.; крайното ползване се е повишило с 4.1%, а вложенията в главен капитал – със 7.7%. Износът на артикули и услуги е понижен с 1%, до момента в който вносът се е повишил с 3.8%. Как оценявате тези индикатори?

Ако вземем последните два – на вноса и на износа, това задоволително красноречиво приказва накъде се движи стопанската система ни. При състояние, че изнасяме единствено към един %, а внасяме съвсем четири, значи, че нямаме мощно работеща стопанска система сега. Дори единствено този аршин демонстрира, че не се движим добре. И значи, че в действителност имаме потребност от съответна управническа стратегия.

SN: Какво да включва тази стратегия?

Ами тя би трябвало да включва всички браншове на публичния живот: и обучение, и опазване на здравето, и икономическо развиване, и защита, и сигурност, и всички други сфери. И тя би трябвало да е дълготрайна най-малко за 10 години. В противоположен случай ние в действителност ще се въртим на едно място. Ще си задаваме въпросите: Какво ще вършим при задаващата се енергийна рецесия? Какво ще вършим, когато инфлацията в Европа пораства, а ние не сме подготвени да я поемем? Защото целевите критерии, които са заложени, не извършват своите функционалности. Т.е. тях ги няма. Защото въпреки и спаднала инфлацията, „ дребната кошница “ не го усеща. Това значи, че тъй наречените „ тангентни критерии “ не са тези, които би трябвало да са.

SN: Г-жо Везиева, в последно време все по-често се повдига въпросът за смяна в данъчната система. Такава смяна нужна ли е? Ще реши ли проблемите?

Не, сега не, а в противен случай, ще ги ускори и ще се усили % на „ сивата стопанска система “. Смяната от „ плосък “ на „ напредничав “ налог би трябвало да се направи тогава, когато имаме извънредно мощна промишленост, извънредно висок % на добавена стойност в брутния вътрешен артикул, идваща от произвеждане. В противоположен случай ще засилим „ сивия бранш “. Ние години наред се борихме за изсветляване. Постигнаха се някакви резултати, само че това ще наклони везната в другата прекаленост.

SN: Е да, само че съгласно данни „ сивия бранш “ у нас е към 30%.

В момента, само че когато ние започнахме тази битка, когато беше въведен плоския налог, тогава бяхме на 70%. Така, че сега смяната на данъчната ни система ще ускори по скоро „ сивия бранш “.

SN: Г-жо Везиева, България ще желае от Европейската комисията ексклузивен конвергентен отчет за еврозоната, стана ясно от срещи в Брюксел на служебния заместител министър-председател и министър на финансите Людмила Петкова. От постоянния отчет се разбра, че не сме подготвени. Възможно ли е до края на годината страната ни да покрие критериите за участие там?

Предвид това по какъв начин се развива бюджета, главният аршин обвързван с недостига няма по какъв начин да го покрием с инфлационния бюджет.

SN: Г-жо Везиева, от СИНПИ преди месеци настояхте за цялостна оценка на въздействието на Закона за въвеждане на еврото. Служебният министър на финансите заяви, че подобен закон тези дни ще бъде импортиран. Имаше месец за публично разискване. В това разискване имаше ли оценка за въздействието?

Не. Нали по тази причина по време на разискването ние подадохме такова предложение за такава оценка на въздействието. И в случай че те са изготвили такава, все още то аз не съм я виждала.

SN: С днешна дата какви са най-големите проблеми пред българската стопанска система?

Ако би трябвало да съм откровена, най-големият проблем в българската стопанска система сега е неналичието на работна ръка. Освен това, за което си говорихме доскоро – неналичието на стратегия, неналичието на тактика за развиването. Към момента има ужасно доста компании, които търсят фрагменти, само че не могат да намерят. Така че за мен най-големият проблем все още е неналичието на работна ръка.

SN: В какви направления има шансове за развиване българската стопанска система?

Българската стопанска система има шансове за развиване в няколко направления: земеделие, промишленост и то такава, обвързвана с произвеждане на машини, обвързвана с обработка на метали и добавачните към тях производства. В туризма също има избрани запаси и могат да се създадат доста неща. Също и в тъй наречените „ изобретателна промишленост “ за водите за балниолеченията и ред такива, към които сега никой не работи. Така че има доста неизползвани ниши, които могат да проработят и не изискват изключително огромни вложения, а по-скоро изискват дълготрайна политика и тактика.

SN: Която както разбрахме от началото на диалога ни – липсва…

Да липсва и аз не долавям да се водят такива диалози сега, въпреки че имаме настоящ парламент и се приказва за постоянен кабинет. В последна сметка не чуваме диалози за съдружни политики, съдружни съглашения и за управническа стратегия.