Стигнахме ги: Гоним Европа по цени. Потреблението ни се свива,

Стигнахме ги: Гоним Европа по цени. Потреблението ни се свива, разрешаваме си все по-малко. Актуалните данни на Евростат
за миналата година демонстрират,
че междинните цени на стоките и услугите в България към този момент доближават рекордните 60% от средноевропейските нива, което води до стесняване на потреблението.
През 2023 г. фактическото самостоятелно
ползване (ФИП) на човек от популацията, изразено в стандарти на покупателната дарба, варира сред държавите – членки на Европейски Съюз, от 70 до 138% от междинното ниво в EС. За България
равнището е 27% под междинното за съюза,
което я подрежда в дъното дружно с Унгария, Словакия и Латвия. Повод за терзание дават и данните за някои
съществени групи храни – най-видимо
маслата, млечните артикули и яйцата, чиито цени се задържат трайно доста над средноевропейските, написа „ Марица “.
Като златната среда в Европейски Съюз може да бъде
избрана Италия (99), а множеството западноевропейски страни, като се изключи Португалия и Испания, се подреждат
над него с коефициент над 100.
Обратно, с най-ниски междинни цени са България и Румъния (по 60), което значи, че двете страни са с съвсем на половина по-ниски
от междинното ниво за цялата общественост.
През 2023 година пък имаме 10 страни членки, които записват ФИП на човек от популацията над междинното за
Европейски Съюз ниво през 2023 година.
Най-високо е в Люксембург (38% над средното), Австрия и Нидерландия (и двете със 17%).
Междувременно, седемнадесет страни
членки записват ФИП на човек от популацията под междинното ниво, като най-ниски равнища означават Унгария (30% под междинното ниво за ЕС), България (27%), Словакия и Латвия (и двете с 25%).
През 2023 година ценовата динамичност е
сензитивно по-спокойна спрямо година по-рано, като най-бързо към средноевропейските нива конвергират
цените в някогашни соцдържави
от Централна Европа – Унгария (8.1 пункта за година), Полша (5.3 пункта), Чехия (5 пункта).
На този декор България има релативно
мудна за района конвергенция – с 1.2 пункта доближаване по отношение на 2022 година Голямата разлика изяснява и привидно изненадващият факт, че за първи път България не е на последно място по ползване в Европейски Съюз,
задминавайки Унгария.
В годините след COVID-19 ценовата конвергенция на България към средноевропейските нива се форсира доста. Докато през предишното десетилетие ценовият показател се придържа в диапазона
49-53% от междинното за Европейски Съюз
(с нужната спогодба, че това не е безусловно една и съща номинална стойност, защото има инфлация), то през 2021 година към този момент е 55%,
през 2023  година – 60%.
Това отразява както изпреварващия стопански напредък на страната и позитивната динамичност на приходите на семействата, по този начин и сензитивно по-високата инфлация след началото на войната в Украйна спрямо огромните страни в еврозоната, които имат и
по-значителна тежест в показателя.
От по-голямо значение е обаче сравнението при обособените групи артикули и услуги, защото те имат и друга тежест в разноските на семействата. Така да вземем за пример – до момента в който при разноските за жилища и режийни, както
и при опазването на здравето, през 2023 година
България е била на едвам надлежно 39% и 41% от междинните за Европейски Съюз ценови нива, то при облеклата и обувките отношението доближава 87%, а при храните и безалкохолните – 88%. Това от своя страна значи, че при ниво
на домакинския приход от към 1/2
от междинния за Европейски Съюз междинните цени на храните, облеклата и връзките в България са релативно високи. Всичко това води след себе си пък свиващо се ползване, защото и през предходната година българите са измежду трите най-слабо потребяващи народи в Европейски Съюз.