Грубост |
Едно нещо може да се проучва надълбоко и все по-дълбоко. И дълбочината в никакъв случай няма да е оптималната, а на някои хора анализът ще им се коства или лекомислен, или пък малоумен заради неяснота. И също така – всяко анализиране се крепи на някакви предразсъдъци, на някакви одобрени модели, на някакво предшестващо познание, на някаква идея за „ нещата изобщо ” – другояче казано – тръгнеш ли по една пътека – все по нея ще вървиш. Така че – майната му – като написа човек – не би трябвало да му мисли: тъй като все ще е плитко, все ще е прекомерно неясно, все ще има недоволни...и какво от това?
Всички споделят: властта...
А аз ще потегли от опаката страна: народът...
Не е ли властта в народа?
Някой ще се изхили: Аха, да – той е суверенина, той е бамбашка господаря, ахаха.
Шеги, нали по този начин.
Но аз ще кажа: Да, дами и господа, у него е властта. И по-скоро – у него е властчицата. А по-мощна власт от властчицата няма. Голямата власт се размахва очевидно. Като размахваш огромна сопа – виждат те всички и те сочат с пръст, а от време на време – и с ятаган. И в случай че доста прекаляваш с размахването – подвигат се тия всички и ти отсякват кунките, т.е. – по крумовски – ръчичките. Когато си отпред – ти си като въшка на чело – виждат се всичките ти мерзости – и дали си се насмукал с кръв, и дали си наплодил още гниди. Или най-малко ненапълно се виждат. Ето - ти спиш, а някой демонстрира не`кви билиони далърс анд юроус ин дъ твоето чекмедже.
Когато си на върха, споделя Ницшето – въздухът е разводнен, удивително леден и свирят свирепи ветрове. И там властта е сладка, само че е сладка с усет на кръв – тъй като скоро от мордата ти може да текне кръв и ти да се запознаеш с усета на личните си еритроцити. А в низините...
В низините се създава и употребява такава сладка власт, че и думата „ властчица ” не е задоволително умилителна. Може би да изковем нова дума: ”властчинка ” – малко по родопски, по хайтовски, м? Или „ властуничка ”? Както и да е. А има и Коронавирус. О, майн гот, има и Коронавирус, дори и аз научих, че имало. И той дава...
О майн гот – и той дава такава плодородна почва за развихряне на властчицата (властуницата, властчинката, властчето, властухичката), че ний тръпнем и се любуваме и се чудим дали да не избягаме с писъци.
Но къде да се избяга с писъци в този момент, откакто го има това; към този момент и в Тера Аустралия, дето споделят – в случай че се отдалечиш от някакъв периметър та устреляват с ръбър соул, пардон, с гумени патрони от полицията, задето си нарушил хуманните коронавирус морални правила и закони.
В целия човечен и бял свят към този момент властчицата се вихри – дребните хора и техните дребни братчета – хорицата – създават властчица както левкоцитите създават гной – и я постановат, и я употребяват топла и студена, и и се радват като дребни деца и като садист, радващ се на морен и бухнал мазохист заран в леглото си.
Малките индивиди основават и се радват на полицейщината, полицейщинката, на жандармерийщинката и на дерибейщинката от сърце. От Токио, Япония до Бостън, Масачузетс.
Всеки дребен непрокопсаник има потребност от власт. Той си споделя (без да умее да си го каже, тъй като няма чак такава авторефлективност): Мен цялостен живот ма тъпкаа, в този момент аз ша ги тъпча, маа им дееа софийска (токийска, бостънска)!
Пътувам си аз с градския превоз. И не си дупча билет. Тоест – качил съм се и си имам билет...
Ах, какъв брой комплицирано е всичко. Ще поканя Дерида, проклетника, да ви поговори една седмица за деконструкцията, с цел да схванете най-накрая какъв брой е мъчно да разкажеш нещо, без да знаеш какво „ знаят хората ” за това, което им разказваш. Каква е системата от „ презумпции и неналичия ”, по този начин да се каже. Така де. Защо нямаш кола, ти, низък човеко Терзийски, за какво си се мотал до пеесе и две без кола – тъй като си алкохолик и лентяй, по тази причина ли, или по някакви по-специфични аргументи?
Ай`л тел ю дис: Нямам кола, тъй като жена ми има, има джип, мамка му, тя ме кара до където си желая, само че не постоянно, а в изключително редки случаи, а аз другояче вървя пеш, тъй като съм пустинник и почитател на отец Ферапонт от братята Карамазови, нали по този начин, и на Франциск от Асизи, и на...все едно. Така де. Бих споделил, тъй като съм свадлив човек – в случай че ми плащаха по хиляда лв. на роман, както едно време са плащали на писателите - в блажни и „ културни ” времена – бих имал и кола, и файтонджия.
Глупости приказвам. Наистина ненавиждам колите и карането им, в действителност желая да съм „ заветен дрипльо ”, само че, в това време, тъй като съм бранш в смислено, комунистическо, еснафско-нормално семейство от олигофрени-материалисти – и ме е позор от това, че ненавиждам мат`риалните придобивки, в частност – колите. И ето на – пътувам с градски превоз.
И не дупча билет. Защото...ми се коства пъклен незаслужено. Когато – споделям си – заслужено се оцени трудът ми на публицист – аз заслужено ще стартира да си дупча билет.
А в случай че някой рече – но всички в случай че по този начин почнат...то всички считат, че не им е заслужено заплатен труда... Но аз томува ще кажа: Всяка коза – за собствен крайник виси. И всеки се бори съгласно своята си храброст и съгласно своя си кураж и прави своя персонален протест против несправедливостта; и в случай че си обграден от раболепни овце – това не значи, че ти също би трябвало да си раболепна овца.
А в случай че някой каже – то публицист няма по какъв начин да печели – ща кажа по този начин – прочут публицист, от дълго време одобрен, превеждан на петнайсет международни езика – в случай че не може да е заплатен уместно в една страна – по добре тая страна да се закрие. Но това са частни размисли, простете.
И по този начин. Иначе бях подготвен, де. Да си дупча билета. Страхлив пич съм аз, боязън ме е от това – да се омерзя от грозотата на живота и от отвратителността на хората. Но нещо не помня да го дупча, все не помня и когато видя контрольори от градскиааа пъклен превоз – аз изпадам в хистерия, моята хистера (матка) стартира да се движи свободно из кавум абдоминис (коремната кухина) и аз стартирам да се друсам от боязън и по напълно конверзионно-дисоциативен метод да хвърлям крака в безсмислени и театрални, непотребни придвижвания.
Уж нещо се пробвам да си дупча билета в последния миг. Но ето – по този начин се случва и този път. И ме обкръжават контрольорите и стартират да викат и виковете им доближават аха съвсем до чертозите олимпийски....
И ето я властчицата, за която приказвах отпреди.
Аз крещя: Сега се качих, в този момент се качииих. Милост, благосклонност хора милостиви! Сега се качих и не желая да се караме, аз съм хипи – мир и обич – не желая да се караме, желая пийс фрийдъм флауърс хепинес! Аз незабавно желаех да го дупча, само че нали съм посран интелектуалец, веднага мислех за Ницше, да, ей по този начин, може да го питате...да, това е концепция – ей на – питайте Ницше, че мислех за него! И се улисах, Улисес на Джойс, сещате ли се, на български се споделя Одисей...да, улисах се, и за Улисес на Джойс мислех, и за Ницшето, тоя пакостник, а вие, прощавайте, чели ли сте Одисей на Джеймс Джойс – запитвам контрольорите, а те стоят като синя стена от безмълвна власт и крещят, тъй като безмълвната власт може и да крещи безмълвно. Те са дребната власт, те са властчицата, единствено им би трябвало по една хайтовска шибучица и да хапвам аз пердах, че какво друго да хапвам? – като няма самун, яже пердах, нали по този начин, Марийо-Антоането?
И по този начин.
А идват и служители на реда. И аз споделям: Не, аз ще си продължа – имам значима работа. Приемам, че съм неточен, щом това са вашите ограничения, нищо че имам билет, добре – неточен съм... а и мисля, че съм удовлетворил желанията ви - ето – към този момент ми дърпахте ръцете, към този момент ме блъскахте – какво повече желаете от мен? Не сте ли получили задоволително приятност? Не сте ли осъществили задоволително „ изгода ” от тази по този начин чудесна „ изгода ” по Джеръми Бентъм и Джон Стюарт Мил – за вас си – приятност тире изгода – от моето радостно оскърбление? Не се ли накефихте, по този начин а се каже, не ви ли стана меко и топло на сърцата – като ме погледахте да се превивам? Униженията ви радват – изключително на някакъв ненавиждан интелигент с балтон – ето – дадох ви половин центнер от тях! Аз се гърчих от стеснение и позор, а вие викахте: Това, че сте прочут не ви дава право!
Не ви ли беше задоволително, благи хора? Сега считам да си вървя по пътя. Но вие не ме пускате? Защо? Заповядайте, пипайте ме. Да се пипа прочут човек е прелестно – само че да се тегли за ръкавите и да се блъска е още по прелестно, а в случай че пристигна време за гилотини и за клади – ще е най-приятно – и всякакви херцози и Ян Хусовци незабавно ще тръгнат натам, подбутвани от вас, благи национални хора, благи носители на същинската власт, благи царе и хегемони на властчицата... Аз съм ваш!
И те ме побутаха, похокаха, смъкнаха от рейса и ми поизгубиха един час. В държанието им се четеше насладата, която получават. Мъстта. Народът против Лари Флинт. Народната власт против разкапания декадент-интелигент. Коронавирус дава това право. Ей, ти за какво си без маска бееее?! Ревове и боричкане. Народът господства. Злобата може да се излива – тъй като има Коронавирус. И в този момент ни е паднало. Грубост и нецензурност – тъй като има Коронавирус. И в този момент ни е паднало. Ще им покажем на тия. Защото има Коронавирус. И в този момент би трябвало да има ред! И редът ще бъде натрапен. Народен съд би трябвало да има. За да осъди всички, които не ни слушат!
Ние сме Редът. Ние сме властта! Ние – с муцуните скрити зад маски, бродещи нама и натам, с униформи, с карти, със документи, с устройства за регулиране на документи и яростни очи – ние - упълноможените да глобяваме за Нещо. Или за Нищо.
Има коронавирус и властчицата танцува върху гроба на културата. На възпитанието и вежливостта. Ура.
Всички споделят: властта...
А аз ще потегли от опаката страна: народът...
Не е ли властта в народа?
Някой ще се изхили: Аха, да – той е суверенина, той е бамбашка господаря, ахаха.
Шеги, нали по този начин.
Но аз ще кажа: Да, дами и господа, у него е властта. И по-скоро – у него е властчицата. А по-мощна власт от властчицата няма. Голямата власт се размахва очевидно. Като размахваш огромна сопа – виждат те всички и те сочат с пръст, а от време на време – и с ятаган. И в случай че доста прекаляваш с размахването – подвигат се тия всички и ти отсякват кунките, т.е. – по крумовски – ръчичките. Когато си отпред – ти си като въшка на чело – виждат се всичките ти мерзости – и дали си се насмукал с кръв, и дали си наплодил още гниди. Или най-малко ненапълно се виждат. Ето - ти спиш, а някой демонстрира не`кви билиони далърс анд юроус ин дъ твоето чекмедже.
Когато си на върха, споделя Ницшето – въздухът е разводнен, удивително леден и свирят свирепи ветрове. И там властта е сладка, само че е сладка с усет на кръв – тъй като скоро от мордата ти може да текне кръв и ти да се запознаеш с усета на личните си еритроцити. А в низините...
В низините се създава и употребява такава сладка власт, че и думата „ властчица ” не е задоволително умилителна. Може би да изковем нова дума: ”властчинка ” – малко по родопски, по хайтовски, м? Или „ властуничка ”? Както и да е. А има и Коронавирус. О, майн гот, има и Коронавирус, дори и аз научих, че имало. И той дава...
О майн гот – и той дава такава плодородна почва за развихряне на властчицата (властуницата, властчинката, властчето, властухичката), че ний тръпнем и се любуваме и се чудим дали да не избягаме с писъци.
Но къде да се избяга с писъци в този момент, откакто го има това; към този момент и в Тера Аустралия, дето споделят – в случай че се отдалечиш от някакъв периметър та устреляват с ръбър соул, пардон, с гумени патрони от полицията, задето си нарушил хуманните коронавирус морални правила и закони.
В целия човечен и бял свят към този момент властчицата се вихри – дребните хора и техните дребни братчета – хорицата – създават властчица както левкоцитите създават гной – и я постановат, и я употребяват топла и студена, и и се радват като дребни деца и като садист, радващ се на морен и бухнал мазохист заран в леглото си.
Малките индивиди основават и се радват на полицейщината, полицейщинката, на жандармерийщинката и на дерибейщинката от сърце. От Токио, Япония до Бостън, Масачузетс.
Всеки дребен непрокопсаник има потребност от власт. Той си споделя (без да умее да си го каже, тъй като няма чак такава авторефлективност): Мен цялостен живот ма тъпкаа, в този момент аз ша ги тъпча, маа им дееа софийска (токийска, бостънска)!
Пътувам си аз с градския превоз. И не си дупча билет. Тоест – качил съм се и си имам билет...
Ах, какъв брой комплицирано е всичко. Ще поканя Дерида, проклетника, да ви поговори една седмица за деконструкцията, с цел да схванете най-накрая какъв брой е мъчно да разкажеш нещо, без да знаеш какво „ знаят хората ” за това, което им разказваш. Каква е системата от „ презумпции и неналичия ”, по този начин да се каже. Така де. Защо нямаш кола, ти, низък човеко Терзийски, за какво си се мотал до пеесе и две без кола – тъй като си алкохолик и лентяй, по тази причина ли, или по някакви по-специфични аргументи?
Ай`л тел ю дис: Нямам кола, тъй като жена ми има, има джип, мамка му, тя ме кара до където си желая, само че не постоянно, а в изключително редки случаи, а аз другояче вървя пеш, тъй като съм пустинник и почитател на отец Ферапонт от братята Карамазови, нали по този начин, и на Франциск от Асизи, и на...все едно. Така де. Бих споделил, тъй като съм свадлив човек – в случай че ми плащаха по хиляда лв. на роман, както едно време са плащали на писателите - в блажни и „ културни ” времена – бих имал и кола, и файтонджия.
Глупости приказвам. Наистина ненавиждам колите и карането им, в действителност желая да съм „ заветен дрипльо ”, само че, в това време, тъй като съм бранш в смислено, комунистическо, еснафско-нормално семейство от олигофрени-материалисти – и ме е позор от това, че ненавиждам мат`риалните придобивки, в частност – колите. И ето на – пътувам с градски превоз.
И не дупча билет. Защото...ми се коства пъклен незаслужено. Когато – споделям си – заслужено се оцени трудът ми на публицист – аз заслужено ще стартира да си дупча билет.
А в случай че някой рече – но всички в случай че по този начин почнат...то всички считат, че не им е заслужено заплатен труда... Но аз томува ще кажа: Всяка коза – за собствен крайник виси. И всеки се бори съгласно своята си храброст и съгласно своя си кураж и прави своя персонален протест против несправедливостта; и в случай че си обграден от раболепни овце – това не значи, че ти също би трябвало да си раболепна овца.
А в случай че някой каже – то публицист няма по какъв начин да печели – ща кажа по този начин – прочут публицист, от дълго време одобрен, превеждан на петнайсет международни езика – в случай че не може да е заплатен уместно в една страна – по добре тая страна да се закрие. Но това са частни размисли, простете.
И по този начин. Иначе бях подготвен, де. Да си дупча билета. Страхлив пич съм аз, боязън ме е от това – да се омерзя от грозотата на живота и от отвратителността на хората. Но нещо не помня да го дупча, все не помня и когато видя контрольори от градскиааа пъклен превоз – аз изпадам в хистерия, моята хистера (матка) стартира да се движи свободно из кавум абдоминис (коремната кухина) и аз стартирам да се друсам от боязън и по напълно конверзионно-дисоциативен метод да хвърлям крака в безсмислени и театрални, непотребни придвижвания.
Уж нещо се пробвам да си дупча билета в последния миг. Но ето – по този начин се случва и този път. И ме обкръжават контрольорите и стартират да викат и виковете им доближават аха съвсем до чертозите олимпийски....
И ето я властчицата, за която приказвах отпреди.
Аз крещя: Сега се качих, в този момент се качииих. Милост, благосклонност хора милостиви! Сега се качих и не желая да се караме, аз съм хипи – мир и обич – не желая да се караме, желая пийс фрийдъм флауърс хепинес! Аз незабавно желаех да го дупча, само че нали съм посран интелектуалец, веднага мислех за Ницше, да, ей по този начин, може да го питате...да, това е концепция – ей на – питайте Ницше, че мислех за него! И се улисах, Улисес на Джойс, сещате ли се, на български се споделя Одисей...да, улисах се, и за Улисес на Джойс мислех, и за Ницшето, тоя пакостник, а вие, прощавайте, чели ли сте Одисей на Джеймс Джойс – запитвам контрольорите, а те стоят като синя стена от безмълвна власт и крещят, тъй като безмълвната власт може и да крещи безмълвно. Те са дребната власт, те са властчицата, единствено им би трябвало по една хайтовска шибучица и да хапвам аз пердах, че какво друго да хапвам? – като няма самун, яже пердах, нали по този начин, Марийо-Антоането?
И по този начин.
А идват и служители на реда. И аз споделям: Не, аз ще си продължа – имам значима работа. Приемам, че съм неточен, щом това са вашите ограничения, нищо че имам билет, добре – неточен съм... а и мисля, че съм удовлетворил желанията ви - ето – към този момент ми дърпахте ръцете, към този момент ме блъскахте – какво повече желаете от мен? Не сте ли получили задоволително приятност? Не сте ли осъществили задоволително „ изгода ” от тази по този начин чудесна „ изгода ” по Джеръми Бентъм и Джон Стюарт Мил – за вас си – приятност тире изгода – от моето радостно оскърбление? Не се ли накефихте, по този начин а се каже, не ви ли стана меко и топло на сърцата – като ме погледахте да се превивам? Униженията ви радват – изключително на някакъв ненавиждан интелигент с балтон – ето – дадох ви половин центнер от тях! Аз се гърчих от стеснение и позор, а вие викахте: Това, че сте прочут не ви дава право!
Не ви ли беше задоволително, благи хора? Сега считам да си вървя по пътя. Но вие не ме пускате? Защо? Заповядайте, пипайте ме. Да се пипа прочут човек е прелестно – само че да се тегли за ръкавите и да се блъска е още по прелестно, а в случай че пристигна време за гилотини и за клади – ще е най-приятно – и всякакви херцози и Ян Хусовци незабавно ще тръгнат натам, подбутвани от вас, благи национални хора, благи носители на същинската власт, благи царе и хегемони на властчицата... Аз съм ваш!
И те ме побутаха, похокаха, смъкнаха от рейса и ми поизгубиха един час. В държанието им се четеше насладата, която получават. Мъстта. Народът против Лари Флинт. Народната власт против разкапания декадент-интелигент. Коронавирус дава това право. Ей, ти за какво си без маска бееее?! Ревове и боричкане. Народът господства. Злобата може да се излива – тъй като има Коронавирус. И в този момент ни е паднало. Грубост и нецензурност – тъй като има Коронавирус. И в този момент ни е паднало. Ще им покажем на тия. Защото има Коронавирус. И в този момент би трябвало да има ред! И редът ще бъде натрапен. Народен съд би трябвало да има. За да осъди всички, които не ни слушат!
Ние сме Редът. Ние сме властта! Ние – с муцуните скрити зад маски, бродещи нама и натам, с униформи, с карти, със документи, с устройства за регулиране на документи и яростни очи – ние - упълноможените да глобяваме за Нещо. Или за Нищо.
Има коронавирус и властчицата танцува върху гроба на културата. На възпитанието и вежливостта. Ура.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ