$8000 печели любима на Кафка от писмата му
Едно именито издание заживява нов живот след близо 40 години неявяване от българския пазар. „ Роден съм да пребивавам в самотност “, асортимент от писмата на Франц Кафка, / “Кръг “/, един от основните писатели на ХХ век, събира най-ценното от кореспонденцията на енигматичния създател. „ Роден съм да пребивавам в самотност “ е откъс от писмо до обичаната му Фелице Бауер и свързваща нишка сред всеки от текстовете. Откровени, надълбоко прочувствени, те са неповторимо удостоверение за изключителната сензитивност и комплициран характер на Кафка. С тях не просто навлизаме в персоналния живот на писателя и съпреживяваме съкровените му любови, само че се сблъскваме и с пронизващите му мисли за живота, изкуството, гибелта, гнетящите го страхове и нещастието в живота му. В послеслова си Ирен Крумова написа: „ Колкото по-отчужден, непрогледен и мистериозен е като публицист, толкоз е по-открит, разкрит до бистрота в писмата си. Това е Кафка в цялата си накърнимост. “
Книгата стартира с кореспонденцията с първата жена, която го пленява – Фелице Бауер. Тя обаче е най-отдалечена по дух и сърце от Кафка, както и от всяка друга дама в живота му. Прагматична, амбициозна, земна, тя не се двоуми през 1955 година да продаде за 8000 $ всичко това, което я свързва с Кафка - 511 писма, картички и телеграми, общо 700 страници, изпратени от Прага до Берлин сред 1912 и 1917 година Това е и най-плодотворният интервал в творчеството на Кафка, в който той основава едни от най-значимите си текстове – „ Присъдата “, „ Огнярят “ и „ Метаморфозата “, първите елементи на „ Процесът “.
В томчето е и именитото „ Писмо до татко ми “, в което той се изправя против татко си посредством мъчителни самопризнания, които в действителност са и ключ към творбите му. За пръв път, съвсем в края на живота си, върху 100 и три страници, писателят излага улика след улика злодействата на тираничната власт, която постанова родителят му. Следва селекция от писмата му до Милена Йесенска, които поради значимостта си постоянно са оповестени и в настрана издание. Връзката (макар и безусловно платонична) на Кафка с тази омъжена жена е къса, само че ярка, трескава, наситена и оставя след себе си куп скъпи писма. След раздялата с Милена му остават единствено две години живот. Писмата стават все по-кратки, най-после се смаляват до бележки, мънички хвърчащи листчета, върху които написа къси фрази, с цел да поддържа връзка от леглото в болничното заведение, защото към този момент му е невероятно да приказва. И макар експлицитната воля на Кафка към приятеля му Макс Брод - след гибелта му да унищожи всеки написан ред, творчеството му оцелява. Брод разгласява ръкописите на трите му романа: „ Процесът “ (1925), „ Замъкът “ (1926), „ Америка “ (1927). Първите фрагменти от кореспонденцията отпечатва през 1937-а, разширявайки я с нови през 1946-а. През 1952-а излизат и писмата до Милена Йесенска, през 1967-а – до Фелице Бауер. До края на 70-те години творбите, дневниците и цялата непокътната преписка се появяват в издание от 11 тома. Така светът получава двама писатели – единият е повлиял на десетки последвали го велики имена в международната литература, а другият – прям и сензитивен, ловко е прикрит в първия.
Книгата стартира с кореспонденцията с първата жена, която го пленява – Фелице Бауер. Тя обаче е най-отдалечена по дух и сърце от Кафка, както и от всяка друга дама в живота му. Прагматична, амбициозна, земна, тя не се двоуми през 1955 година да продаде за 8000 $ всичко това, което я свързва с Кафка - 511 писма, картички и телеграми, общо 700 страници, изпратени от Прага до Берлин сред 1912 и 1917 година Това е и най-плодотворният интервал в творчеството на Кафка, в който той основава едни от най-значимите си текстове – „ Присъдата “, „ Огнярят “ и „ Метаморфозата “, първите елементи на „ Процесът “.
В томчето е и именитото „ Писмо до татко ми “, в което той се изправя против татко си посредством мъчителни самопризнания, които в действителност са и ключ към творбите му. За пръв път, съвсем в края на живота си, върху 100 и три страници, писателят излага улика след улика злодействата на тираничната власт, която постанова родителят му. Следва селекция от писмата му до Милена Йесенска, които поради значимостта си постоянно са оповестени и в настрана издание. Връзката (макар и безусловно платонична) на Кафка с тази омъжена жена е къса, само че ярка, трескава, наситена и оставя след себе си куп скъпи писма. След раздялата с Милена му остават единствено две години живот. Писмата стават все по-кратки, най-после се смаляват до бележки, мънички хвърчащи листчета, върху които написа къси фрази, с цел да поддържа връзка от леглото в болничното заведение, защото към този момент му е невероятно да приказва. И макар експлицитната воля на Кафка към приятеля му Макс Брод - след гибелта му да унищожи всеки написан ред, творчеството му оцелява. Брод разгласява ръкописите на трите му романа: „ Процесът “ (1925), „ Замъкът “ (1926), „ Америка “ (1927). Първите фрагменти от кореспонденцията отпечатва през 1937-а, разширявайки я с нови през 1946-а. През 1952-а излизат и писмата до Милена Йесенска, през 1967-а – до Фелице Бауер. До края на 70-те години творбите, дневниците и цялата непокътната преписка се появяват в издание от 11 тома. Така светът получава двама писатели – единият е повлиял на десетки последвали го велики имена в международната литература, а другият – прям и сензитивен, ловко е прикрит в първия.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ