Витлеемската звезда! Съществувала ли е наистина?
Една звезда вълнува учените към този момент повече от 2000 години – Витлеемската. Евангелие от Матей разказва как мъдреци отишли в при цар Ирод в Ерусалим, с цел да му кажат, че са видели звезда, която съгласно пророчеството ознаменува раждането на същинския цар на Юдея. Докато жестокият Ирод избива над 14 000 младенци, с цел да предотврати сбъдването на предсказанието, мъдреците се насочат към Витлеем, водени от пътеводната звезда. Тя спряла тъкмо над мястото, където се е родил Исус.
Мъдреците се поклонили на бебето и му дарили злато, смирна и ливан.
-->
През вековете доста теолози и астрономи са се опитвали да потвърдят съществуването на именитата звезда. Но към момента към нея има единствено научни догатки.
Въпреки това обичайно, върхът на всяка коледна елха е декориран със звезда, символизираща Витлеемската.
Едно от най-разпространените догатки за Витлеемската звезда е, че тя в действителност е Халеевата комета. Знаем, че кометата се появява към Земята на всеки 75 -76 години. Последно е била видяна през 1986 година, като се чака още веднъж да бъде следена през 2061 година.
През 12 година пр.н.е. е документирана появата на звезда, движеща се в продължение на няколко дни от север на юг от китайския астроном Ма Туан Лин. Това подкрепя теорията за Халеевата комета, която се движи сходно на описаната в Библията Витлеемска звезда. Друг е въпросът по какъв начин се е спряла, с цел да посочи на мъдреците точното място, където се е родил Христос?
Най-ранните хроники за появяването на кометата са на династията Хан, датиращи от 240 г.пр.н.е, където се разказва обект в небето, наподобяващ на ярка звезда. През средновековието, италианският художник Джото изобразява звездата като комета в картината си " Поклонение на влъхвите ". Неслучайно и първият галактически уред, изпратен за проучване на Халеевата комета от Европейската галактическа организация, носи името на художника.
Друга доктрина се концентрира върху съвпадане на местоположението на няколко небесни тела, от позиция на Земята. Това събитие не би могло да се назова звезда и не би направило усещане на елементарните хора. Само астролозите и мъдреците по това време биха забелязали такова разпореждане на галактическите обекти и биха го свързали с различни знамения и пророчества. Твърдението се поддържа и от библейските текстове, където се споделя, че пристигналите от изток мъдреци са забелязали " звезда " и затова идват в Ерусалим, с цел да уведомят цар Ирод, който дотогава очевидно не е бил забелязал нищо необичайно в небето. Напротив, дори се учудил на тази вест, както и неговите доближени.
Повече от десетилетие тази доктрина е занимавала професора по космология и теоретична астрофизика Грант Матюс от щатският университет Нотр Дам в Индиана. Той е открил такова съвпадане на Сатурн, Юпитер, Луната и Слънцето през 6 г.пр.н.е. в съзвездието Овен. Освен това, точката на пролетното равноденствие е била във същото съзвездие. В древността по време на изравняването на деня с нощта много нации са отбелязвали в календара си новата година или идването на пролетта като знак на нов житейски цикъл. От своя страна Сатурн, съгласно римляните, е бил богът на плодородието и даряването с нов живот. Всички тези елементи подкрепяли проф. Грант Матюс в теорията. Той считал, че астролозите виждали в това събитие предзнаменование за раждането на огромен държател. Освен това, той открил, че такова галактическо събитие ще бъде допустимо в безусловно същата конфигурация едва след 500 000 години.
Има и различен теоретичен мотив за библейското събитие, а това е експлоадирането на напълно нова звезда. За първи път тази доктрина е позволена от Джироламо Кардоано, прочут мъдрец, доктор, астролог и математик, живял през XVI век. Според него Витлеемската звезда е нова звезда в съзвездието Орион, която се е появила през 5 г.пр.н.е. В китайски и корейски антични летописи също се разказва сходна нова ярка звезда, която се е следила през същата година в съзвездието Козирог. Тази нова звезда можела да се види в продължение от 70 дни малко преди да изгрее слънцето от изток. Тази доктрина била отхвърлена от проф. Грант Матюс, защото при нея явно липсва придвижване на небесното тяло, за разлика от описаното в Библията.
Мъдреците се поклонили на бебето и му дарили злато, смирна и ливан.
-->
През вековете доста теолози и астрономи са се опитвали да потвърдят съществуването на именитата звезда. Но към момента към нея има единствено научни догатки.
Въпреки това обичайно, върхът на всяка коледна елха е декориран със звезда, символизираща Витлеемската.
Едно от най-разпространените догатки за Витлеемската звезда е, че тя в действителност е Халеевата комета. Знаем, че кометата се появява към Земята на всеки 75 -76 години. Последно е била видяна през 1986 година, като се чака още веднъж да бъде следена през 2061 година.
През 12 година пр.н.е. е документирана появата на звезда, движеща се в продължение на няколко дни от север на юг от китайския астроном Ма Туан Лин. Това подкрепя теорията за Халеевата комета, която се движи сходно на описаната в Библията Витлеемска звезда. Друг е въпросът по какъв начин се е спряла, с цел да посочи на мъдреците точното място, където се е родил Христос?
Най-ранните хроники за появяването на кометата са на династията Хан, датиращи от 240 г.пр.н.е, където се разказва обект в небето, наподобяващ на ярка звезда. През средновековието, италианският художник Джото изобразява звездата като комета в картината си " Поклонение на влъхвите ". Неслучайно и първият галактически уред, изпратен за проучване на Халеевата комета от Европейската галактическа организация, носи името на художника.
Друга доктрина се концентрира върху съвпадане на местоположението на няколко небесни тела, от позиция на Земята. Това събитие не би могло да се назова звезда и не би направило усещане на елементарните хора. Само астролозите и мъдреците по това време биха забелязали такова разпореждане на галактическите обекти и биха го свързали с различни знамения и пророчества. Твърдението се поддържа и от библейските текстове, където се споделя, че пристигналите от изток мъдреци са забелязали " звезда " и затова идват в Ерусалим, с цел да уведомят цар Ирод, който дотогава очевидно не е бил забелязал нищо необичайно в небето. Напротив, дори се учудил на тази вест, както и неговите доближени.
Повече от десетилетие тази доктрина е занимавала професора по космология и теоретична астрофизика Грант Матюс от щатският университет Нотр Дам в Индиана. Той е открил такова съвпадане на Сатурн, Юпитер, Луната и Слънцето през 6 г.пр.н.е. в съзвездието Овен. Освен това, точката на пролетното равноденствие е била във същото съзвездие. В древността по време на изравняването на деня с нощта много нации са отбелязвали в календара си новата година или идването на пролетта като знак на нов житейски цикъл. От своя страна Сатурн, съгласно римляните, е бил богът на плодородието и даряването с нов живот. Всички тези елементи подкрепяли проф. Грант Матюс в теорията. Той считал, че астролозите виждали в това събитие предзнаменование за раждането на огромен държател. Освен това, той открил, че такова галактическо събитие ще бъде допустимо в безусловно същата конфигурация едва след 500 000 години.
Има и различен теоретичен мотив за библейското събитие, а това е експлоадирането на напълно нова звезда. За първи път тази доктрина е позволена от Джироламо Кардоано, прочут мъдрец, доктор, астролог и математик, живял през XVI век. Според него Витлеемската звезда е нова звезда в съзвездието Орион, която се е появила през 5 г.пр.н.е. В китайски и корейски антични летописи също се разказва сходна нова ярка звезда, която се е следила през същата година в съзвездието Козирог. Тази нова звезда можела да се види в продължение от 70 дни малко преди да изгрее слънцето от изток. Тази доктрина била отхвърлена от проф. Грант Матюс, защото при нея явно липсва придвижване на небесното тяло, за разлика от описаното в Библията.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ