Една трета от анкетираните, или 32,6%, посочват, че биха предпочели

Една трета от интервюираните, или 32,6%, показват, че биха предпочели да живеят по времето на ръководството на Тодор Живков, а 28,1% - времето след 1989 година По време на ръководството на цар Борис III биха избрали да живеят 8%, а на цар Фердинанд – 2%. Това са данните от проучване на Националния център за парламентарни проучвания (НЦПИ).

Проучването е извършено в интервала 6-20 юни 2023 година и е представително за пълнолетното население на страната. Интервюирани са 1000 пълнолетни български жители.
-->
Привърженици на интервала на ръководството на Тодор Живков са 53% от респондентите на възраст над 59 години, 60% от нискообразованите респонденти, 57% от извънредно бедните, 40% от живеещите в селата, 36% от живеещите в дребните градове. В най-висока степен носталгия към тези години заявяват най-вече респондентите със мощно изразени национално-патриотични настройки, показват от НЦПИ.

Има носталгия по социализма дотолкоз, доколкото е част от предишното, което е мотив за горделивост, а сегашното - мотив за позор. За една огромна част от хората Тодор Живков е различен свят, друга ера и предстои на митологизация, разяснява пред бТВ изследването общественият антрополог Харалан Александров.

Той не би се изненадал след още малко работа в полето на съзнанието и неговата операция, Тодор Живков ще се окаже измежду иконите на българското минало измежду невъзможността българите да намерят мотив за горделивост в сегашното.

По думите му не могат да се видят достижения в настоящето време и да се признае на хората, които се занимава с публично ръководство, просвета, обучение и просвета, че са постигнали нещо. Настоящето е разказано и разказано като цялостен неуспех, уточни Александров.

Според него има доста огромна компликация да се идентифицираме с достижения на настоящето време, в което живеем. Започваме да се срамим от политиците, че се държат смирено и чинно и отхвърляме да работим по нещата, за които би трябвало да имаме надзор, сподели още специалистът.

Иначе изследването на НЦПИ демонстрира още, че предпочитащите да живеят по времето на демокрацията след 1989 година са най-често хора на възраст сред 30 и 39 година, високообразовани респонденти, поданици на столицата и градовете - регионални центрове, респонденти със стандарт на живот по-висок от междинния за страната.

Данните демонстрират, че болшинството от пълнолетните български жители (87%) са на мнение, че националното схващане може да бъде образувано в младежите посредством образование.

Най-голяма национална горделивост провокира българската история, посочена от 84% от участвалите в проучването. В България горди от националната история са съвсем всички респонденти, определящи се като " патриоти " (92% от тях), нетърпящи рецензия към България и смятащи запазването на българската просвета и обичаи за извънредно значимо, означават от Центъра.

Сред главните мотиви за позор са българските политици (17,1%), ниският стандарт на живот, ширещата се беднотия (13,5%), неприятното ръководство на страната (8,3%), корупцията на всички равнища (7,2%).

Нямат мотиви да се срамят от българския си генезис 35% от пълнолетните български жители.

Данните демонстрират, че болшинството от пълнолетните български жители (77%) дефинират себе си като патриоти.

На въпрос кой е най-славният миг в българската история 40% от интервюираните показват основаването на българската страна. На второ място 37% от респондентите са сложили основаването на славянската книжовност от братята Кирил и Методий. Третият най-славен миг в българската история, съгласно 36% от участвалите в проучването, е Освобождението на България от османско господство, станало факт с подписаният на 3 март 1878 година кротичък контракт сред Русия и Османската империя.