Една сутрин се събудих и видях публикувани в турски вестник

" Една заран се разсъниха и видях оповестени в турски вестник адресът ми в Германия и фотоси – мои, на фамилията ми, на детето ми. Разбира се, че ме е боязън. " Това споделя турският публицист Джевхери Гювен, който живее в Германия под полицейска защита поради закани за живота му.

Под същата опасност са още доста турски публицисти, избягали от режима на Ердоган в разнообразни страни по света. Те напущат Турция по една и съща причина и съвсем едновременно през 2016 година. Тогава в Турция излизат на бял свят информации за корупционни кавги, свързани с президента Ердоган, които медиите отразяват без цензура.

Как стартира всичко за: Джевхери Гювен, Левент Кенез, Тарък Торос и Бюлент Кенеш

По това време Джевхери Гювен е основен редактор на сп. „ Nokta “, което остро подлага на критика Ердоган за корупционните кавги, свързани със сина му Билял Ердоган, по отношение на придобиване на земи в Истанбул, както и разкрития за шурей му, съгласно които той предоставял петролни първични материали на терористичната формация „ Ислямска страна в Ирак и Леванта “ (ИДИЛ).

Турската телевизия „ Bugun “ също не стопира да разяснява свадите: „ Тогава останахме съвсем сами измежду другите медии и си давах сметка, че някой ден ще си платя за това, че дръзнахме да излъчваме тези вести “, спомня си и Тарък Торос, шеф на малкия екран през 2016.

Пак тогава Левент Кенез е основен редактор на в. „ Meydan daily “. „ Арестуваха ме с обвинявания, че с изявленията ми за корупционните кавги жегвам националния интерес на Турция. Сложиха ме в една дребна килия с стоманени решетки, бях в потрес. След като ме освободиха, имаше полицейска акция в дома ми в четири сутринта. Тогава разбрах, че няма по какъв начин да остана да пребивавам в Турция и свободно да правя работата си като публицист “, споделя той.

" Това от филмите е доста покрай действителността "

През същата година Бюлент Кенеш, създателят на в. „ Today’s Zaman “ и негов основен редактор, също е задържан в Турция поради изявления против политиката на президента Ердоган. Вестникът е закрит, а той е хвърлен в пандиза: „ Аз съм очевидец какво се случва в турските затвори от първо лице. Журналистите там са напълно изолирани. Имаше сътрудници, които се разболяха в турски затвори, не получиха никаква здравна грижа и починаха. Същото се случва и с елементарните хора там. Това, което сме гледали по филмите е доста близо до действителността – изтезанията, неналичието на достъп до здравна грижа – вършат го преднамерено и е част от политиката на режима на Ердоган против всички инакомислещи хора. Те са определяни като врагове. Това е вражеска политика против жителите на Турция. Затова и отношението към опозицията е такова – като против врагове “, твърди турският публицист.

Търък Торос, шеф на телевизия „ Bugun “, си спомня по какъв начин през 2016 служителите на реда чупят прозорците и нахлуват в малкия екран със сълзотворен газ по време онлайн лъчение: „ Не разрешаваха на никого да отиде даже до тоалетната. Аз и един оператор бяхме в новинарското студио, заключихме се там и с една мобилна камера продължихме да излъчваме към осем часа онлайн. След това полицията нахлу при нас, само че аз споделих на сътрудниците ми излъчването да продължи, като обяснявах, че това е нелегално. В този миг си помислих и го оповестих в ефир, че това са последните часове и фрагменти на моята телевизия. Гражданите на Турция видяха какво се случва, само че за жалост - три дни по-късно, когато бяха изборите, всеки втори даде гласа си за Ердоган. Това беше огромно отчаяние за мен и една от аргументите да напусна Турция. Другата е, че откакто те поеха надзор над малкия екран, започнаха да ме заплашват всеки ден “, свидетелства Торос.

Съдебната система в Турция

Преди да избягат от родината си и четиримата турски публицисти се сблъскват със правосъдната система в Турция. Според тях, правосъдната система в Турция след 2016 е напълно под контрола на Ердоган, когато той вкарва изключително състояние и с негово решение 4 000 съдии са отстранени, тъй като са срещу ръководството му. „ На тяхно място бяха назначени други съдии, които са членове на неговата партия и обграждане. Ярък образец по какъв метод се издават в този момент присъдите е, че съдиите получават SMS непосредствено от ръководещите или пък куриери доставят посредством писма правосъдните решения, които те би трябвало да произнесат против някого “, твърди Левент Кенез. А сътрудника му Бюлент Кенеш добавя: „ Съдебната система се е трансформирала в средство за налагане на санкции против инакомислещите - интелектуалци, публицисти и всевъзможни хора. Наказания в посоката, която Ердоган пожелае “.

Според Джевхери Гювен в Турция в това време са основали и категорията „ рискови пандизчии “. „ Но не се имат поради изнасилвачи и серийни убийци - не, в Турция „ рискови пандизчии “ назовават политическите пандизчии. Поставят ги за времето на цялата присъда в дребни изолационни килии. Много такива пандизчии изтърпяха и огромен физически тормоз – пребиваха ги и за някои това приключи със гибел “, твърди Гювен.

Когато Джевхери Гювен идва в Германия, той е подложен под полицейска отбрана. Властите в Германия удостоверяват, че има заплаха за живота му. Заплахите против него са освен от страна на режима на Ердоган, само че и от разнообразни незаконни групировки в Турция, които съгласно Гювен са в близки връзки с държавни чиновници в страната. „ Най-големият мафиотски необут в Турция Аляеттин Чакъджъ също персонално ме сложи под прицел. Да не приказваме, че неведнъж Ердоган изиска персонално моята екстрадиция от Германия в Турция. Впоследствие проправителствени турски медии откриха моя прецизен адрес в Германия и го разгласиха дружно със фотоси на цялото ми семейство. Това ме слага и под прицела на фанатици, които живеят в Германия “, споделя Гювен.

" Свободната турска публицистика сега се намира в заточение "

Акция в Германия в поддръжка на задържани турски публицисти (2018 г.)Снимка: picture-alliance/dpa/B. Marks

Същото споделя и Бюлент Кенеш: „ На 19 октомври 2022 турски проправителствен вестник разгласява на първата си страница моя фотография и уточни адреса, на който пребивавам в Швеция, телефонния ми номер и други мои персонални данни. Тази медия непосредствено ме уточни като цел. “

Според турските публицисти тези закани имат две цели: „ Първата е да ни уплашат, с цел да спрем да публикуваме материали против режима на Ердоган, което вършим и до през днешния ден от чужбина. Втората е - фанатиците да ни атакуват. Мои сътрудници бяха нападани и бити на улицата в Швеция. Искам да подчертая, че тези набези са целенасочени и проведени от режима на Ердоган. И в бъдеще, в случай че нещо се случи с мен, желая дебело да подчертая, че виновникът ще е само Ердоган “, декларира Бюлент Кенеш.

За турските медии, които разгласяват фотосите, адресите и персоналните данни на свои сътрудници в непознати страни и четиримата са единомислещи. Те считат, че сега е доста мъчно да се приказва за свободна публицистика в Турция. „ Свободната турска публицистика сега се намира в заточение “, повтарят събеседниците ми.

Турция, съветският газ и взаимоотношенията с Путин

Що се отнася до връзките сред Турция и Русия от началото на войната в Украйна, както и до доставките на съветски газ, Левент Кенез споделя следното: „ Турция е доста подвластна енергийно от Русия. Огромна част от газа, който употребява Турция, е съветски. Освен това Русия сега построява атомна централа в Турция. Затова и всички изказвания на Ердоган по повод целостта на Украйна са дипломатически изявления на хартия. Основна цел на Ердоган е да завоюва президентските избори през 2023. Ердоган няма правила като политик и по тази причина през днешния ден, едвам е в близки връзки с Путин, при противоположен процес в Украйна незабавно ще стане в близки връзки със Запада. Колкото до България и „ Турски поток “, както и да се именува въпросната тръба, тя в реалност е Путинов поток. Целта беше Украйна да бъде изолирана и това оказа помощ на войната на Путин. Като се има поради, че планът беше осъществен през 2020, това е политически цинизъм от страна тези, които го построиха “, акцентира Левент Кенез.

" Една нощ можем да дойдем ненадейно "

След началото на войната в Украйна Швеция изиска присъединение към НАТО, а държавното управление на президента Ердоган наложи несъгласие и изготви лист с турски жители, които желае да бъдат екстрадирани от Швеция в Турция. В подмяна Турция би вдигнала ветото за присъединение на Швеция към Алианса.

Един от хората в този лист е Бюлент Кенеш. Той споделя: „ Аз съм публицист, който прави своята работа, спазвайки интернационалните журналистически стандарти, само че от един диктатор може да се чака всичко. Може да ме отвлече, да ме убие... всичко това може да се случи.

Тарък Торос: „ Аз съм във всички описи на хора, които са заплашвани. Няма да се върна в никакъв случай в Турция. Даже нямам и такива фантазии. Дори не бих минал около аероплан, който ще пътува в тази посока и не бих пътувал в аероплан, който лети над въздушното пространство на Турция. Ако бях в Турция, щях да съм или в пандиза, или да съм си намерил несъмнено скривалище, от което в никакъв случай да не изляза. “

Джевхери Гювен: „ Една заран се разсъниха и видях оповестени в турски вестник адресът ми в Германия и фотоси – мои, на фамилията ми, на детето ми. Разбира се, че ме е боязън. Но едно е да ви е боязън и да се поддадете на страха, друго е да контролирате самия боязън. Въпреки страха, ще не преставам работата си - да давам информация на турските жители през разнообразни канали. Затова напуснах Турция. “