Една приятна притча броди из интернет пространството през последните месеци.

Една приятна алегория броди из интернет пространството през последните месеци. Под нея гордо е посочен създателят - К.С.Луис (Клайв Стейпълс Луис) и годината – 1941. Всеизвестно е, че всяко нещо, което се предава по „ разваления телефон “, до крайния консуматор стига напълно друго. K.С. Луис не е създател на притчата, а на известна книга, издадена по време на Втората международна война – „ Писмата на Душевадеца “, в които в действителност има директиви от остарелия демон към младия, само че във тип на писма. Годината e 1942. Предлагаме ви и притчата за младежа и дявола с незнаен създател, както и достоверния откъс за страха от К. С. Луис от неговата книга „ Писмата на Душевадеца “.

Притча за страха, който убива

Разговарят млад мъж и дяволът:
- Как съумя да пратиш толкоз доста души в пъкъла? 
- Чрез страха. 
- Браво на теб! И от какво се опасяваха? Войни ли? Глад? 
- Не.Болест. 
- Не се ли разболяха? Не умираха ли? Нямаше ли лек? 
- Не се разболяха. Те напряко умряха. А имаше лек... 
- Не разбирам... 
- Повярваха, че единственото нещо, което би трябвало да запазят непременно, е Живота! Спряха да се прегръщат, стопираха да се поздравяват. Оставиха всички човешки контакти. Оставиха всичко, което беше човешко! Останаха без пари. Загубиха работата си. Избраха да се опасяват за живота си, даже в случай че нямаха какво да ядат. Вярваха на чутото, четяха вестници и сляпо имаха вяра, че четат истината. Отказаха се от свободата. Никога повече не напуснаха дома си. Не ходеха на никое място. Никога повече не посетиха другари и семейство. Целият свят се трансформира в голям затвор с наказани доброволци. Те непринудено одобриха всичко! Всичко това, с цел да преживеят още един беден ден. Не живееха, а умираха всеки ден! Беше прекомерно елементарно да се лишават мизерните им души.

Мисли за страха и малодушието от К.С.Луис:

(Врага в този подтекст е Бог, защото упътванията са от един демон към различен за привличането на повече хора в безбожието и безверието - бел. ред.)
Но омразата най-лесно се съчетава със страха. Измежду всички пороци само малодушието е единствено мъчително - извънредно е да го предусещаш, извънредно е да го изпитваш, извънредно е да си спомняш за него. Омразата може да бъде приятна. Поради това, тя неведнъж играе ролята на отплата, с която уплашеният човек си отмъщава поради тъгите от страха. Колкото повече се опасява, толкоз повече ще ненавижда. Освен това омразата съставлява най-хубавото успокоително средство против срама. Така че, с цел да нанесеш сериозен удар върху милосърдието му, на първо време би трябвало да победиш смелостта му.
И в действителност, несъмнено това е един от претекстовете на Врага да сътвори един рисков свят - един свят, в който нравствените проблеми в действителност имат значение. Той схваща по този начин добре, както и ти, че смелостта не е просто една от добродетелите, а проявлението на всяка добродетел в миг на тестване, т.е. сега на най-виша действителност. Човек, демонстриращ непорочие, почтеност или състрадание, само че който отстъпва пред заплахата, ще бъде непорочен, почтен или милосърден единствено при избрани условия. Пилат също е бил милосърден, само че единствено до момента в който това не е станало прекомерно рисковано.
Що се отнася до съответните способи, по които можеш да го изкушиш към безволие, няма какво толкоз да се изяснява. Най-същественото е, че прекомерните защитни ограничения нормално усилват страха. Обаче защитните ограничения, които са публично наложени на твоя пациент, скоро се трансформират в табиет и резултатът от тях изчезва. Затова би трябвало непрекъснато да натрапваш в съзнанието му (едновременно с откровеното му желание да си извършва задълженията) всякакви смътни хрумвания за неща, които може да прави или да не прави, в границите на отговорностите си и които съгласно него биха спомогнали за по-голямата му сигурност. Отклони го от елементарното предписание ( " Аз би трябвало да заставам тук и да правя това и това. " ) и го тласни в цяла серия вероятни развития на нещата ( " Ако се случи А, въпреки че аз мощно се надявам, че то няма да се случи, бих могъл да сторя Б, а в случай че се случи най-лошото, постоянно бих могъл да сторя В. " ) Можеш да събудиш у него суеверия, стига той да не ги осъзнава като такива. Целта е да му внушиш, че има нещо, друго от Врага и смелостта, дадена му от Врага, на което да се опре, и тогава това, което е трябвало да бъде цялостно посвещение, ще се окаже цялото пронизано от неосъзнати запаси. 
Като лансираш поредност от мислени средства, които да попречат " да се случи най-лошото ", можеш да изградиш в това равнище на волята му, което той не осъзнава, твърдото разбиране, че до най-лошото въобще няма да се стигне. После, когато в действителност бъде обзет от смут, щурмувай нервите и мускулите му и може би съдбовната постъпка ще бъде осъществена, преди той да разбере какво целиш. Защото не трябва да забравяш, че единствено малодушието, изразено в деяние, има значение. Чувството на боязън единствено по себе си не е грях и въпреки че ни доставя наслаждение, то не ни оказва помощ изключително.