Намалява ли свободното време или така ни се струва
" Една от загадките на модерния живот е, че толкоз доста от нас изпитват дефицит на време, макар че работим по-малко от предците ни. През XIX век профсъюзите водят акции за " осем часа за работа, осем часа за отмора и осем часа за каквото си желаеме ". През ХХ век те съумяват в битката си за съкращаване на работното време. Но какво се случва със свободното време, което би трябвало да сме спечелили " за каквото си желаяме "? Този въпрос слага в сегашен коментар за " Файненшъл таймс " авторката Сара О`Конър. И той напълно не е безпочвен.
Актуално огромно изследване на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) демонстрира, че публикуваното разбиране, че всяко ново потомство работи по-малко от предходното като време, не се покрива с данните от следенето на междинното работно време през последните 25 години. В обособени страни трендовете се разграничават - то се усилва с малко през последното десетилетие в Белгия, Италия, Гърция и Португалия, стагнирало е в Съединени американски щати и понижава малко в други страни. Средното работно време на работещите на цялостен работен ден в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз като цяло е устойчиво (от 40.6 часа на седмица през 1995 година до 40.3 часа през 2019 г.).
Средната периодичност на платения ексклузивен труд измежду наетите остава постоянна сред 2006 година и 2019 година Честотата на неплатения ексклузивен труд се е намалила с малко - от 6.2% през 2006 година до 5.1% през 2019 година
И тези усреднени стойности варират в другите страни. В Португалия да вземем за пример честотата и на платения, и на неплатения ексклузивен труд се е нараснала доста - от 3.9 до 7.7% от работещите през посочения интервал, в Дания е тройно - от 2% от работещите до 6%, а във Франция регистрираната наклонност е стряскаща - от 4.3% през 2006 година до 19.1 на 100 през 2019.
В Гърция, назад - и двете статистики демонстрират намаляване. В Австрия е най-голямо при платения ексклузивен труд - от 9.8 до 3.5 %. В Словения се е нараснала честотата на платения ексклузивен труд, само че е спаднала тази на неплатения.
Общият брой действителни отработени часове (нормално и изключително работно време) годишно се намалява в Организацията за икономическо сътрудничество и раз сред 1985 и 1995 година, само че това се дължи основно на намаляването на каузи на работещите на цялостен работен ден от общо наетите. Между 1995 и 2019 година и сред 2000 и 2019 година спадът се дължи основно на понижените часове на наетите на цялостен работен ден и в доста по-малка степен - на намаляването на каузи на работещи на цялостен работен ден.
За страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, за които има данни, за интервала 1970 - 2019 година годишният брой работни часове на чиновник е намалял със 17.9% (0.4% годишно). Този спад обаче не е постоянен, а се е забавил с времето. Отработените часове са спадали с 0.8% годишно сред 1970 и 1985 година, с 0.2% годишно сред 1985 и 2000 година и с 0.3% сред 2000 и 2019 година Тези данни поддържат предходни заключения, че наклонността за понижаване на работното време от XIX век насам се е забавила доста в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, в случай че не е и спряла напълно.
Същевременно свободното време в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз се е намалило, въпреки и с малко. В съпоставяне със 70-те години на предишния век то е намаляло приблизително с 15 минути на ден (час и половина на седмица) за работещ на цялостен работен ден. Докато междинното време, отделено за отдих, се е увеличавало през 70-те и 80-те, през идващите десетилетия е почнало да понижава, като наклонността е към по-голям спад. През първото десетилетие на този век междинното време за отдих се е свило в 8 от 13 страни, за които има данни. То понижава с 14% в Южна Корея, с 11% в Испания, с 6% в Нидерландия, с 5% в Унгария и с 1% в Съединени американски щати. Други проучвания удостоверяват трендовете в свободното време в Съединени американски щати за непретенциозно нарастване сред 60-те години и 2000-ата, последвано от спад в идващите.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Технологии 2 Политика 3 Инфраструктура 1 Данъци и обезпечаване 2 Технологии 3 Свят 1 Енергетика 2 Технологии 3 Политика
Организацията за икономическо сътрудничество и раз употребява и термина time poverty за хората, които изпитват продължителен дефицит на време за отдих и възобновяване, чийто дял се е нараснал доста през последните години в някои страни. Наблюдава се обаче и по-фундаментална смяна, добавя обявата във FT - че даже когато работим по-малко, ни е по-трудно да си починем.
" Въпреки че ненапълно постоянно сме работили върху няколко задания по едно и също време, технологиите затрудняват ясното разделяне сред работа и отдих. Както Дерек Томпсън написа в The Atlantic, " отдихът има течове ". Ако виждам телевизия, до момента в който ревизирам служебния си имейл на телефона си, почивам ли си или съм на работа? А в случай че виждам смешно видео, до момента в който съм на бюрото си? И когато границите сред работата и отдиха се топят, дали това прави работата по-приятна или отдиха по-неприятен ", пита авторката.
И напомня думите на икономиста Джон Мейнард Кейнс, който през 1930 година прави неправилната си прогноза за прекосяване към 15-часова работна седмица: " Смятам, че няма страна и нация, които да не чакат епохата на отдиха и изобилието без най-малко малко терзание - тъй като прекомерно дълго сме учени да се стремим, вместо да се любуваме. "
Актуално огромно изследване на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) демонстрира, че публикуваното разбиране, че всяко ново потомство работи по-малко от предходното като време, не се покрива с данните от следенето на междинното работно време през последните 25 години. В обособени страни трендовете се разграничават - то се усилва с малко през последното десетилетие в Белгия, Италия, Гърция и Португалия, стагнирало е в Съединени американски щати и понижава малко в други страни. Средното работно време на работещите на цялостен работен ден в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз като цяло е устойчиво (от 40.6 часа на седмица през 1995 година до 40.3 часа през 2019 г.).
Средната периодичност на платения ексклузивен труд измежду наетите остава постоянна сред 2006 година и 2019 година Честотата на неплатения ексклузивен труд се е намалила с малко - от 6.2% през 2006 година до 5.1% през 2019 година
И тези усреднени стойности варират в другите страни. В Португалия да вземем за пример честотата и на платения, и на неплатения ексклузивен труд се е нараснала доста - от 3.9 до 7.7% от работещите през посочения интервал, в Дания е тройно - от 2% от работещите до 6%, а във Франция регистрираната наклонност е стряскаща - от 4.3% през 2006 година до 19.1 на 100 през 2019.
В Гърция, назад - и двете статистики демонстрират намаляване. В Австрия е най-голямо при платения ексклузивен труд - от 9.8 до 3.5 %. В Словения се е нараснала честотата на платения ексклузивен труд, само че е спаднала тази на неплатения.
Общият брой действителни отработени часове (нормално и изключително работно време) годишно се намалява в Организацията за икономическо сътрудничество и раз сред 1985 и 1995 година, само че това се дължи основно на намаляването на каузи на работещите на цялостен работен ден от общо наетите. Между 1995 и 2019 година и сред 2000 и 2019 година спадът се дължи основно на понижените часове на наетите на цялостен работен ден и в доста по-малка степен - на намаляването на каузи на работещи на цялостен работен ден.
За страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, за които има данни, за интервала 1970 - 2019 година годишният брой работни часове на чиновник е намалял със 17.9% (0.4% годишно). Този спад обаче не е постоянен, а се е забавил с времето. Отработените часове са спадали с 0.8% годишно сред 1970 и 1985 година, с 0.2% годишно сред 1985 и 2000 година и с 0.3% сред 2000 и 2019 година Тези данни поддържат предходни заключения, че наклонността за понижаване на работното време от XIX век насам се е забавила доста в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, в случай че не е и спряла напълно.
Същевременно свободното време в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз се е намалило, въпреки и с малко. В съпоставяне със 70-те години на предишния век то е намаляло приблизително с 15 минути на ден (час и половина на седмица) за работещ на цялостен работен ден. Докато междинното време, отделено за отдих, се е увеличавало през 70-те и 80-те, през идващите десетилетия е почнало да понижава, като наклонността е към по-голям спад. През първото десетилетие на този век междинното време за отдих се е свило в 8 от 13 страни, за които има данни. То понижава с 14% в Южна Корея, с 11% в Испания, с 6% в Нидерландия, с 5% в Унгария и с 1% в Съединени американски щати. Други проучвания удостоверяват трендовете в свободното време в Съединени американски щати за непретенциозно нарастване сред 60-те години и 2000-ата, последвано от спад в идващите.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Технологии 2 Политика 3 Инфраструктура 1 Данъци и обезпечаване 2 Технологии 3 Свят 1 Енергетика 2 Технологии 3 Политика
Организацията за икономическо сътрудничество и раз употребява и термина time poverty за хората, които изпитват продължителен дефицит на време за отдих и възобновяване, чийто дял се е нараснал доста през последните години в някои страни. Наблюдава се обаче и по-фундаментална смяна, добавя обявата във FT - че даже когато работим по-малко, ни е по-трудно да си починем.
" Въпреки че ненапълно постоянно сме работили върху няколко задания по едно и също време, технологиите затрудняват ясното разделяне сред работа и отдих. Както Дерек Томпсън написа в The Atlantic, " отдихът има течове ". Ако виждам телевизия, до момента в който ревизирам служебния си имейл на телефона си, почивам ли си или съм на работа? А в случай че виждам смешно видео, до момента в който съм на бюрото си? И когато границите сред работата и отдиха се топят, дали това прави работата по-приятна или отдиха по-неприятен ", пита авторката.
И напомня думите на икономиста Джон Мейнард Кейнс, който през 1930 година прави неправилната си прогноза за прекосяване към 15-часова работна седмица: " Смятам, че няма страна и нация, които да не чакат епохата на отдиха и изобилието без най-малко малко терзание - тъй като прекомерно дълго сме учени да се стремим, вместо да се любуваме. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ