Операта "Трубадур" отново на софийска сцена
Една от най-емблематичните опери на Верди – " Трубадур ", още веднъж се слага на софийска сцена. Този път постановката е дело на италианския режисьор Филипо Тонон, а в нея вземат участие известни български солисти и възпитаници от майсторския клас на Райна Кабаиванска.
Операта " Трубадур " споделя история за обич и ревнивост, за изпепеляващите усеща при първата обич.
„ Леонора е една млада жена, едно младо момиче, което е влюбено в този трубадур. Всъщност тя още в първата си песен споделя, че това е една младежка обич, в която тя споделя " Да, аз съм ужасно влюбена в този мъж и в случай че за него не мога да пребивавам, аз ще умра за него”, сподели певицата Габриела Георгиева.
В ролята на Леонора влизат сопраните Габриела Георгиева, Марили Санторо и Радостина Николаева.
„ Вълнението е в действителност голямо. Интервалът от времето, в което не се е представяло това заглавие, е значителен. А, както знаете, това е едно заглавие, което доста се харесва и се обича от необятната аудитория. За мен " Трубадур " също е доста обичано заглавие. Леонора беше една от първите ми функции, с които аз започнах своя път на сцената на Софийската опера”, изясни Радостина Николаева.
Снимка: bTV
" През 2002 година за пръв път се срещнах с ролята на Леонора, това беше моята дебютна роля,която е извънредно взискателна и тежка роля за сопран. В момента, в който се отвори завесата, си отдъхнах и си споделих " Е, най-накрая стартира ", толкоз треперех преди този момент, че сега, в който започнах да пея, си отдъхнах. И в общи линии е по този начин, терзанието, вълнението е до запяване. Започнеш ли, към този момент не е по този начин, вълнуваш се, само че успяваш да го вкараш в музиката, в гласа, в пеенето”, описа Габриела.
Ако удовлетворението идва по време на театър, то работата преди този момент е била усилена. Режисьор на операта този път е италианецът Филипо Тонон. Той работи за едни от най-големите оперни театри в Европа. Това е четвъртото му присъединяване в план на Софийската опера и първата му персонална режисьорска продукция тук. В подготовките с българския екип той си служи с някои основни думи за мотивация:
Снимка: bTV
" Стената, доста сила, верига, тръпка, боязън! Когато върша подготовките с хора, с изпълнителите, със солистите, с цел да ги стимулирам, с цел да ги разчувствам, с цел да създадем някоя сцена, тогава се пробвам да приказвам с думи на техния език, с цел да ме усещат по-близък. А изначално това е опера, която разрешава да се употребяват точно тези думи. „ Страх” - безусловно разказва първата сцена в края на пролога. Имаме деяние с женския хор в миманс, който несъмнено провокира боязън. „ Енергия” - споделям, когато желая да ги подтикна да излеят сила като цунами на сцената”, разкри част от метода си на работа режисьорът Филипо Тонон.
Това е втората театрална версия на " Трубадур ", която той осъществя. В нея Филипо се връща към първичния план на Верди.
Снимка: bTV
„ Верди е написал " Трубадур " първо във версия за Гран-опера в Париж със седем танца, които са прекъсвали трето деяние към 20-25 минути. Тези танци към този момент съвсем на никое място не се играят, тъй като операта става доста дълга. Но аз желаех да ги включа. Поне един. Затова взех единствено един, доста къс, само че в него сюжетът се завърта в бал”, споделя Тонон.
Красотата на операта се крие и в пищността й. Костюмите за " Трубадур " са дело на италианката Кристина Ачети, която е приключила сценография и костюмография в Миланската Скала.
Снимка: bTV
„ В " Трубадур " хорът се преоблича 3 пъти, за 3 разнообразни случки. А и те самите са три групи - войската на Манрико, бойците на граф Ди Луна и народът. Хористите са 30, умножени по 3 за другите подиуми, дотук имаме 90 костюма единствено за мъжкия хор. После имаме още 30 хористки. Това прави общо 60. Имаме костюми за бала… Което значи още едно преобличане на статистите. Те са към двайсетина. Много костюми има, доста! Мисля, че най-трудното нещо е да се приспособяват исторически костюми към актуалното тяло. Защото би трябвало изпълнителите да могат да пеят. Все отново вършим костюми за театър. А хористът да вземем за пример не желае да поставя доспехи, тъй като му тежат. Не желае да му се опъват рамената, тъй като не е комфортно, което прави работата ми доста комплицирана – да приспособявам костюмите, тъй че да са хем комфортни, хем съобразени с епохата”, изясни Кристина Ачети.
А във всяка огромна продукция е значимо всеки да извършва ролята си като че ли е основна.
„ Много ми харесва, че хорът не е просто хор. А второстепенните функции не са просто второстепенни. Всички са артисти, които би трябвало да интерпретират функции. Винаги съм казвал " Не мислете, че сме в спектакъл. От вас желая да сте на първи проект. Да споделяте с очи, с изражение. Не мислете, че публиката е надалеч. Не, не, не. Трябва да сте като във филм. Ако беше филм " Трубадур ", би бил трилър. Защото на всеки две минути има поврат в действието. И е необикновено по какъв начин в някои моменти, даже единствено в музиката се крие всичко. Публиката остава вцепенена, има … " тръпка”, сподели режисьорът Филипо Тонон.
Операта " Трубадур " споделя история за обич и ревнивост, за изпепеляващите усеща при първата обич.
„ Леонора е една млада жена, едно младо момиче, което е влюбено в този трубадур. Всъщност тя още в първата си песен споделя, че това е една младежка обич, в която тя споделя " Да, аз съм ужасно влюбена в този мъж и в случай че за него не мога да пребивавам, аз ще умра за него”, сподели певицата Габриела Георгиева.
В ролята на Леонора влизат сопраните Габриела Георгиева, Марили Санторо и Радостина Николаева.
„ Вълнението е в действителност голямо. Интервалът от времето, в което не се е представяло това заглавие, е значителен. А, както знаете, това е едно заглавие, което доста се харесва и се обича от необятната аудитория. За мен " Трубадур " също е доста обичано заглавие. Леонора беше една от първите ми функции, с които аз започнах своя път на сцената на Софийската опера”, изясни Радостина Николаева.
Снимка: bTV
" През 2002 година за пръв път се срещнах с ролята на Леонора, това беше моята дебютна роля,която е извънредно взискателна и тежка роля за сопран. В момента, в който се отвори завесата, си отдъхнах и си споделих " Е, най-накрая стартира ", толкоз треперех преди този момент, че сега, в който започнах да пея, си отдъхнах. И в общи линии е по този начин, терзанието, вълнението е до запяване. Започнеш ли, към този момент не е по този начин, вълнуваш се, само че успяваш да го вкараш в музиката, в гласа, в пеенето”, описа Габриела.
Ако удовлетворението идва по време на театър, то работата преди този момент е била усилена. Режисьор на операта този път е италианецът Филипо Тонон. Той работи за едни от най-големите оперни театри в Европа. Това е четвъртото му присъединяване в план на Софийската опера и първата му персонална режисьорска продукция тук. В подготовките с българския екип той си служи с някои основни думи за мотивация:
Снимка: bTV
" Стената, доста сила, верига, тръпка, боязън! Когато върша подготовките с хора, с изпълнителите, със солистите, с цел да ги стимулирам, с цел да ги разчувствам, с цел да създадем някоя сцена, тогава се пробвам да приказвам с думи на техния език, с цел да ме усещат по-близък. А изначално това е опера, която разрешава да се употребяват точно тези думи. „ Страх” - безусловно разказва първата сцена в края на пролога. Имаме деяние с женския хор в миманс, който несъмнено провокира боязън. „ Енергия” - споделям, когато желая да ги подтикна да излеят сила като цунами на сцената”, разкри част от метода си на работа режисьорът Филипо Тонон.
Това е втората театрална версия на " Трубадур ", която той осъществя. В нея Филипо се връща към първичния план на Верди.
Снимка: bTV
„ Верди е написал " Трубадур " първо във версия за Гран-опера в Париж със седем танца, които са прекъсвали трето деяние към 20-25 минути. Тези танци към този момент съвсем на никое място не се играят, тъй като операта става доста дълга. Но аз желаех да ги включа. Поне един. Затова взех единствено един, доста къс, само че в него сюжетът се завърта в бал”, споделя Тонон.
Красотата на операта се крие и в пищността й. Костюмите за " Трубадур " са дело на италианката Кристина Ачети, която е приключила сценография и костюмография в Миланската Скала.
Снимка: bTV
„ В " Трубадур " хорът се преоблича 3 пъти, за 3 разнообразни случки. А и те самите са три групи - войската на Манрико, бойците на граф Ди Луна и народът. Хористите са 30, умножени по 3 за другите подиуми, дотук имаме 90 костюма единствено за мъжкия хор. После имаме още 30 хористки. Това прави общо 60. Имаме костюми за бала… Което значи още едно преобличане на статистите. Те са към двайсетина. Много костюми има, доста! Мисля, че най-трудното нещо е да се приспособяват исторически костюми към актуалното тяло. Защото би трябвало изпълнителите да могат да пеят. Все отново вършим костюми за театър. А хористът да вземем за пример не желае да поставя доспехи, тъй като му тежат. Не желае да му се опъват рамената, тъй като не е комфортно, което прави работата ми доста комплицирана – да приспособявам костюмите, тъй че да са хем комфортни, хем съобразени с епохата”, изясни Кристина Ачети.
А във всяка огромна продукция е значимо всеки да извършва ролята си като че ли е основна.
„ Много ми харесва, че хорът не е просто хор. А второстепенните функции не са просто второстепенни. Всички са артисти, които би трябвало да интерпретират функции. Винаги съм казвал " Не мислете, че сме в спектакъл. От вас желая да сте на първи проект. Да споделяте с очи, с изражение. Не мислете, че публиката е надалеч. Не, не, не. Трябва да сте като във филм. Ако беше филм " Трубадур ", би бил трилър. Защото на всеки две минути има поврат в действието. И е необикновено по какъв начин в някои моменти, даже единствено в музиката се крие всичко. Публиката остава вцепенена, има … " тръпка”, сподели режисьорът Филипо Тонон.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ