Една от дефинициите за психично разстройство е да правиш едно

България и наркозависимите: една тъжна история

Една от дефинициите за психологично разстройство е да правиш едно и също и да очакваш друг резултат. Един път, 10 пъти, двайсет… В една мъчителна и занемарена сфера на обществения ни живот страната прави тъкмо това. Наказва, санкционира, санкционира и… резултатът е все еднакъв. Лош.

Днес изключително настоящи са закононарушенията на пътя от пияни и дрогирани водачи. Единственото, което измислят законотворците, са още по-тежки санкции. След последните фрапантни ограничения, настояват осведомени, само отнемането на коли стряска нарушителите. Само че всяко знамение за три дни, в случай че не се промени и нещо друго.

Когато приказваме за закононарушения, осъществени от подвластни от опиати и алкохол лица, няма никакви учредения да се мисли, че и това знамение ще трае повече от три дни. Докато не се отстрани повода на закононарушението - зависимостта, диктуваща дейности, които в обикновено положение са неприсъщи на причинителя, просто резултатът ще бъде… три дни.

Казано с елементарни думи - с цел да не правят закононарушения, свързани със зависимостта си, тези хора би трябвало да се лекуват. В нашето законодателство, за разлика от други страни, няма и дума за това.

Красноречив образец имаше в Пловдив преди няколко години. Хващат юноша от Сливен с доза хероин, арестуват го, осъждат го, дават му условна присъда и го пускат. След седмица той идва още веднъж в Пловдив, с цел да заплати всякакви такси в съда и там го претърсват повторно и о, знамение, отново намират хероин. Този път младежът влезе в пандиза. Макар и в разнообразни по дължина периоди, същото важи за всички подвластни, които законът санкционира безапелационно и… нищо друго.

Когато след случая не последва лекуване

Ето по какъв начин разяснява тази обстановка юрист Силвия Петкова, специализирала в каузи, свързани със зависимости: " По отношение на транспортните закононарушения законодателният популизъм датира още от 2015 година, когато за шофиране с централизация на алкохол над 1,2 на хиляда и след приложимост на наркотични субстанции или техни аналози се вкара така наречен специфичен най-малко на наказването " отнемане от независимост ". Това безусловно задължи съдилищата да постановат санкции " отнемане от независимост " във всички случаи на сходни закононарушения, защото предвиждането на специфичен най-малко на наказването препятства опцията им при изключителни или многочислени смекчаващи отговорността условия това наказване да бъде сменено с пробация. Така направеното изменение докара до внезапно повишение на броя на така наречен условни присъди. А какво, в действителност, съставлява условното наказание? С него съдът отсрочва осъществяването на наказването " отнемане от независимост " за избран изпитателен период, в границите на който наказаният има едно само обвързване - да не прави друго закононарушение под боязън, че ще изтърпи и отсроченото наказване. Действително, законът разрешава при отсрочване осъществяването на наказване " отнемане от независимост ", което е със период по-дълъг от 6 месеца, съдът да наложи някоя от плануваните пробационни ограничения, само че първо, релативно рядко размерите на наказванията по този тип закононарушения са с такава дълготрайност и второ, даже и да са, рядко съдилищата се възползват от тази опция.

Детайлът, който постоянно убягва както на законодателя, по този начин и на прокуратурата и на съда, е това, че зависимостта рядко се изследва, споделя още юрист Силвия Петкова. " А нейното навреме и умело определяне, както и предприемането на своевременни дейности за третирането ѝ може да докара до по-ефективна персонална предварителна защита освен във връзка с закононарушенията по превоза, само че и във връзка с престъпността, реализирана от подвластни причинители изобщо. "

Какво вършат в други страни?

В доста страни, след доказване на взаимозависимост, съществува алтернативата на лишаването от независимост - лекуване. На подсъдимия се дава избор, когато става дума за избран тип закононарушения, породени директно от зависимостта и от нуждата да си набират средства за нейното облекчаване. " Такива биха били кражбите на ниска стойност, придобиването и държането на наркотични субстанции, развъждането на наркотични растения, присъединяване в нелегално проведени хазартни игри и други. Това са все закононарушения, които не засягат права и свободи на трети лица или, в случай че го вършат, то е на извънредно ниска степен. Целта на законодателствата, които плануват такива други възможности, е да отстранят зависимостта като криминогенен фактор и с това да допринесат съответният причинител да не прави повече закононарушения. И това решение е дейно по една доста елементарна причина - когато не съществува взаимозависимост, отпада потребността от нейното обслужване, а с нея отпада и нуждата да се правят противоправни действия с тази цел. "

В случая не приказваме за наложително лекуване, а за избор на опция - дали да влезеш в пандиза, или да влезеш в стратегия. Редица страни като Съединени американски щати, Германия, Италия, Франция, Гърция, Унгария, Латвия и други страни плануват благоприятни условия - било за краткотрайно прекъсване на наказателното произвеждане по отношение на подвластен, направил закононарушение, обусловено от зависимостта, било краткотрайното му преустановяване с цел той да се подтиква да предприеме непринудено лекуване, изяснява още юрист Силвия Петкова. Набляга се на доброволността на избора. Ако подсъдимият се съгласи да стартира лекуване единствено за да се измъкне от наказването, в тези страни това просто няма по какъв начин да стане, тъй като съдът ще бъде известен за отклоняването му от лекуване или за несполучливите резултати след него и той ще влезе в пандиза да си излежи присъдата.

Темата за алтернативата на наказването никога не трябва да се преглежда популистки, само че за жалост в България през всичките тези години на прехода по този начин и не покълна концепцията, че зависимостта е болест. А тя е публично записана в класификатора на психиатричните болести. Дори и в България. Неразбирането води до използване само на нови и нови санкции, които в последна сметка не дават резултат, защото… всяко знамение за три дни. А не е по този начин, тъй като човек, оздравял от зависимостта си от опиати и алкохол, към този момент няма потребност да краде, да мами, няма да седне зад кормилото в положение на замайване, ще има действителна преценка. Но в България, не и без безмълвното единодушие на страната, това положение се пренебрегва и се приема само за демонстрация на слаба воля, невисок морал и мързел.

В Испания може, а в България не?

И се стига до парадокси. Преди години момче от Пловдив отмъква непознат мобилен телефон - още от първите модели, дребен, с копчета. Твърди, че размислил и тръгнал да го връща, само че по пътя го арестували с него и се образува дело. Момчето споделя на следователя, че желае да се отърве от опиатите и е подготвен да влезе в комуна. Следователят демонстрира схващане и стопира следствието. Момчето отива в Испания, постъпва в комуна, стои там с години, стига до позицията началник на програмата. Наркотиците от дълго време са зад тила му. След десетина години се връща в България и… на границата го арестуват и го пращат в пандиза. Този образец надалеч не е единствен. Друго момче постъпва по същия метод, втора година е в комуна в Мадрид, а в България му издават присъда от 6 месеца, два от които е излежал в ареста. Престъплението е от типичните - кражба с ниска стойност. За да върнат този огромен нарушител, четирима от службите са командировани да го търсят цялостен месец в Мадрид. Какво е имало да му търсят, да питат майка му, ще им каже. След този месец го вадят от комуната и го пращат в пандиза за четири месеца.

И какъв смисъл има всичко това?

***
Вижте и това видео от нашия списък: