Розов пипер
Една не изключително известна у нас фалшификация с другоземен мирис и усет. Това е розовият пипер (понякога именуван и бразилски пипер) – забавна и нетипична добавка към рафта с бурканчета и пликчета с подправки вкъщи.
Как се добива розов пипер
На първо място, би трябвало да кажем, че розовият пипер няма никаква роднинска връзка с известният черен пипер, който може да открием на всяка софра. Единствената аналогия посред им е името. Всъщност розовият пипер е кръстен по този начин точно по сходство на черния поради сходния външен тип посред им – и двете съставляват дребни зрънца с пиперлив усет.
Растенията, от които се добиват обаче, са напълно разнообразни.
Розовият пипер се получава от плодчетата на растението Schinus terebinthifolius от семейство Anacardiacee. Родината му е Бразилия, а по-конкретно Перу и Чили. Това е малко, вечнозелено цъфтящо дръвче с ароматни листа и гроздове от розови плодчета. Те точно се събират и се трансформират в подправката розов пипер. Интересен факт е, че растението е доста инвазивно – приспособява се елементарно и завзема бързо огромни пространства. Затова на някои места (Австралия и Флорида например) развъждането му е следено за да се отбрани локалната флора.
Плодовете на розовия пипер се събират и сушат на сянка или слънце, след което се пакетират и оферират на пазара. Сушените на слънце може да имат малко по-горчив усет и са леко набръчкани на тип, само че изсушените на сянка са с идеално сферична форма и са по-деликатни като фалшификация. Висококачествените зърна розов пипер могат да запазят свойствата си до 18 месеца, в случай че се съхраняват в компактно затворен буркан на хладно и мрачно място.
Невинаги ще намерите розовият пипер в кварталния магазин, а може би даже и в по-големите магазини. Той обаче може да бъде открит на по-големи интернационалните пазари за подправки и, несъмнено, онлайн. Четете деликатно описанието на опаковката или към продукта в интернет магазините за фалшификация, с цел да сте наясно какво тъкмо купувате.
Характеристики на розовия пипер
Розовият пипер има лек и прелестно лют усет, само че в неговите зрънца се усеща и превъзходен плодов и даже леко флорален привкус и мирис. Интересно е, че подправката не съдържа съединението пиперин, което може да бъде намерено в черния, зеления и белия пипер. Затова розовият пипер е по-мек и внимателен.
Зрънцата на розовия пипер са меки и с нежна люспичка. Не се предлага те да се смилат в мелничка – по-добре е да бъдат счукани в хаванче. Все отново в случай че желаете да ги смелите, направете го директно преди приложимост и прибавете няколко зрънца черен, зелен или бял пипер. Твърдите зърна ще улеснят смилането на розовите, които са прекомерно меки, с цел да може мелничката да ги обработи добре, когато в нея са единствено те. А може и да ги употребявате цели, добавяйки ги непосредствено в ястията. Всъщност тъкмо за оптимално опазване на аромата и усета на розовия пипер той се продава не надробен, а постоянно на цели зърна.
Много постоянно розовият пипер се прибавя към примес от черен, зелен и бял пипер, като сходна композиция може да срещнете под общото наименование „ пъстър пипер “. Тази миксирана фалшификация има богат разнороден усет, обогатен с екзотични плодови нотки, с помощта на розовия пипер.
Интересна концепция е зърната розов пипер преди приложимост да бъдат запечени настрана за малко. Това ще разреши да получите от тях по-дълбок ядков усет.
За какво се употребява в кулинарията розовия пипер?
Розовият пипер може да ви се стори прекомерно лют в началото и да се стресирате от разновидностите за използването му. Това не трябва да ви отчайва – той в действителност е много универсална фалшификация, която може да се ползва в голям брой ястия.
Първо, да споменем една специфичност – розовият пипер съдържа пинен, който се счита за натурален репелент против инсекти и е открит в доста други растения като иглолистните дървета, в корите на цитрусовите плодове и даже в канабиса. Тази съставна част на дребните розови плодчета им придава мирис на бор и цитрус, а някои разпознават даже лимонен усет. Макар че се счита за пиперлив и лют, розовият пипер припомня повече чили, в сравнение с типичната лютивина на черния пипер.
Заради лютивите си нотки, когато го употребявате, не прекалявайте с количеството – както може да подобрите храната, по този начин може и да развалите усета ѝ, в случай че употребявате прекомерно доста от зрънцата пипер.
Екзотичната фалшификация може да се употребява независимо или в композиция с други подправки за овкусяване на говеждо месо, птиче месо, блюда с риба (особено бяла риба или сьомга) и даже ястия с бекон. С нея се обогатяват разнообразни сосове, салати, морски блага, дресинги.
Интересно е, че когато розовият пипер се смеси с чесън и лимонова трева, той се трансформира в идеално допълнение към доста кърита, типични за тайландската кухня. Може също да се употребява дружно с кориандър, канела, мента, кардамон, шафран, босилек, сусам, бергамот, лавандула, розмарин, като усетите се допълват взаимно и се обогатяват.
Розовият пипер е добре да се прибавя на финала на готвенето на ястия, с цел да резервира розовия си или червен цвят. Така освен ще отдаде своя плодов мирис и усет, само че и ще направи ястията по-атрактивни придавайки им нюанс.
Сред по-нетрадиционните приложения на розовия пипер е потреблението му в десерти, сладоледи, коктейли и сиропи. А също може да се добави към крекери, сирена, млечни храни като сметана и масло или да се прибави даже към пуканки.
Полезен ли е за здравето розовият пипер
Тук няма доста изследвания и липсват безапелационни отзиви за голям брой изгоди от розовия пипер за здравето. Със сигурност обаче той е потребен при нараснала кръвна захар, защото може да смъкна стойностите на глюкозата в кръвта. Знае се още, че съдържа антиоксиданти и антибактериални етерични масла. Има хипотези, че работи противораково и по тази причина може да се употребява профилактично против тумори. В Бразилия розовият пипер е бил считан за ефикасно лекарство против настинки, кашлица и даже астма, като локалните са дъвчели зрънцата му при случай на потребност.
Други болежки, при които подправката оказва помощ съгласно някои източници, са ревматизъм, менструални болки, инфекции на пикочната система и бронхит.
Освен изгоди за организма, има и рискове обаче. Затова би трябвало да се внимава с потреблението му и да не се прекалява.
Известно е, че приемът на огромни количества розов пипер може да има отровен резултат. Хората с алергия към кашу пък би трябвало да заобикалят изцяло използването и потреблението на дребните розови зрънца, тъй като може да провокират тежка алергична реакция при тях. Това се дължи на роднинската връзка на розовия пипер с кашуто.
Вероятно поради сходни реакции при някои хора или заради близостта на растението с отровния бръшлян преди време напълно безпричинно подправката е била оповестена за отровна и неразрешена в някои елементи. По-късно обаче тази възбрана е анулирана и розовият пипер е добил огромна известност.
Обобщено – розовият пипер нито е прекомерно потребен, нито е нездравословен за здравето (освен в случай че нямате алергии). Така че не го разглеждайте като панацея, а като късмет да придадете забавен и нехарактерен усет на кулинарните си творби.
