Съкровищата, които сами носим в нас
Една моя другарка стартира да посещава психоаналитик, с което ме учуди, тъй като тя е от оня вид оправни дами, които сносно се оправят с всекидневието си, не е някоя, която изпада в прочувствени рецесии, по-скоро е от тези, с които като поговориш, се успокояваш, че има решение на всеки проблем.
Оказа се, че повода да потърси експерт, не е това „ обущарят върви със скъсани обувки”, а още веднъж удостоверява нейната деловитост.
„ Имам разнообразни проблеми във взаимоотношенията със фамилията ми, в работата и с приятелите, за които не се сещам какви въпроси да си задам, с цел да ме отведат към по-различна позиция. А психоложката като ми даде въпрос и аз си споделям: о, това не ми беше хрумнало като тенденция. Много е готино.”
Спомних си, че когато работех като деен публицист – подобен, който интервюира и други хора, най-трудно ми беше с авансово квалифицираните въпроси.
Имах потребност първо да си поговорим с индивида, да го усетя и тогава диалогът тръгваше с лекост.
Именно затова, след това постоянно преразказвах, а не употребих класическата формула „ въпрос – отговор”. Но положителните въпроси са доста скъпо нещо.
Открих го, когато мен започнаха да ме интервюират.
Edna предлага Пролетта ми е на точки!
При едно същински положително изявление, индивидът, който би трябвало да се замисли над отговора, може да разбере за себе си доста неща, които преди са му убягвали. Както и да ги е чувствал, не се е замислял особено, не му се е налагало да ги формулира, тъй че да звучи свястно.
unsplash.com
Нещо повече – доста добре си дава сметка и дали има нещо, което прикрива. Дори не като неистина, а като неизясненост и неустановеност в себе си. Ако обърнем такива въпроси към себе си, без да ги публикуваме, елементарно можем да разберем кои наши убеждения са импортирани от средата, в която живеем и кои са същински наши.
unsplash.com
Първия път, когато си направих такова автоинтервю, се въодушевих от Педро Алмодовар.
В книгата му „ Пати Дифуза: азбучник на контузии и пороци” той си задава въпроси, които никой публицист не би могъл да формулира по този метод вкупом.
unsplash.com
Правил го е и Труман Капоти, фантастът Станислав Лем и обичаната на няколко генерации детска писателка Леда Милева. Тогава употребих въпросите на Алмодовар, само че по-късно започнах да задавам на себе си въпроси, които срещах в най-разнообразни общоприети изявленията.
Порових в интернет, видях че и други пишещи хора, въпреки и не световноизвестни, са прибегнали към този метод по следната причина: „ Защото имах вяра, че ще имам задоволително самообладание и такт да си задам забавни въпроси и след това да им отговоря от сърце и ум”*. Много е скъпо да го вършим понякога. Само за себе си. Заради всички тези аргументи, само че най-много, с цел да им отговорим от сърце и разум.
unsplash.com
Изключително добре виждаш картината на личните си убеждения, полезности, претекстове, смисъла на това, което си избрал като житейска обстановка сега.
ко не се сещате какви въпроси да си зададете, „ Въпросници” на Макс Фриш е една скъпа книга. Те обгръщат тематики като предпазване на човешкия жанр, брака, дамите, вярата, хумора, другарството, бащинството, родината, собствеността, гибелта.
unsplash.com
Тъй като ми е мъчно сама да си изобретявам положителни въпроси, както към този момент си признах, избирам да употребявам основани от хора, които имат същински гений за това. От време на време, когато реша да ревизира „ къде съм в този момент?”, употребявам за автоинтервю въпросника на Кристина Митева, която сътвори платформата „ Един от нас споделя”.
С нейно разрешение, ще изтъквам няколко от тях. Този път няма да им давам отговор обществено. Защото в тази ситуация не е от голяма важност какво мисля и по какъв начин се усещам аз във връзка с тях.
unsplash.com
Споделям няколко, като помощно средство, с цел да ви поощря да им отговорите сами. И да откроите личните си цели тъкмо в този миг от житейския ви път. Винаги е доста скъпо. Дори и заради простичкия факт, че ще се дистанцирате от всички странични шумове в главата си, които идват от най-различни осведомителни направления.
И не си казвайте: „ Знам какво мисля”. Седнете и го напишете. Все едно в действителност ще бъде оповестено.
unsplash.com
Или застанете пред огледалото и отговаряйте, все едно сте в народен ефир. От някои отговори, сами ще се учудите. Потокът на съзнанието има потребност от загрявка, както е при всеки спорт, с цел да се отприщи и да ви донесе съкровищата, които единствено вие носите у себе си.
unsplash.com
И по този начин:
Кои бяха най-хубавите моменти или интервали в твоя живот до момента?
А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
Има ли нещо значимо, за което не ти доближава времето?
unsplash.com
Миналото, сегашното или бъдещето е най-важно за теб в този момент?
Кои страсти играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Какво е щастието за теб? Опиши ми един идеален ден...
*Цитатът е от автоинтервю на Александър Карапанчев, фантазьор
unsplash.com
Още от Михаела Петрова:
Вдишвайте чудеса, издишвайте благоприятни условия (или теорията на скачените съдове) Лошият спомен се лекува с добър Приятелко, пътешественичке Да те схванат погрешно... Кавалер: made in BG Не съм вярвала, че ще пребивавам в свят, в който към този момент не поддържаме връзка посред си
Оказа се, че повода да потърси експерт, не е това „ обущарят върви със скъсани обувки”, а още веднъж удостоверява нейната деловитост.
„ Имам разнообразни проблеми във взаимоотношенията със фамилията ми, в работата и с приятелите, за които не се сещам какви въпроси да си задам, с цел да ме отведат към по-различна позиция. А психоложката като ми даде въпрос и аз си споделям: о, това не ми беше хрумнало като тенденция. Много е готино.”
Спомних си, че когато работех като деен публицист – подобен, който интервюира и други хора, най-трудно ми беше с авансово квалифицираните въпроси.
Имах потребност първо да си поговорим с индивида, да го усетя и тогава диалогът тръгваше с лекост.
Именно затова, след това постоянно преразказвах, а не употребих класическата формула „ въпрос – отговор”. Но положителните въпроси са доста скъпо нещо.
Открих го, когато мен започнаха да ме интервюират.
Edna предлага Пролетта ми е на точки! При едно същински положително изявление, индивидът, който би трябвало да се замисли над отговора, може да разбере за себе си доста неща, които преди са му убягвали. Както и да ги е чувствал, не се е замислял особено, не му се е налагало да ги формулира, тъй че да звучи свястно.
unsplash.com Нещо повече – доста добре си дава сметка и дали има нещо, което прикрива. Дори не като неистина, а като неизясненост и неустановеност в себе си. Ако обърнем такива въпроси към себе си, без да ги публикуваме, елементарно можем да разберем кои наши убеждения са импортирани от средата, в която живеем и кои са същински наши.
unsplash.com Първия път, когато си направих такова автоинтервю, се въодушевих от Педро Алмодовар.
В книгата му „ Пати Дифуза: азбучник на контузии и пороци” той си задава въпроси, които никой публицист не би могъл да формулира по този метод вкупом.
unsplash.com Правил го е и Труман Капоти, фантастът Станислав Лем и обичаната на няколко генерации детска писателка Леда Милева. Тогава употребих въпросите на Алмодовар, само че по-късно започнах да задавам на себе си въпроси, които срещах в най-разнообразни общоприети изявленията.
Порових в интернет, видях че и други пишещи хора, въпреки и не световноизвестни, са прибегнали към този метод по следната причина: „ Защото имах вяра, че ще имам задоволително самообладание и такт да си задам забавни въпроси и след това да им отговоря от сърце и ум”*. Много е скъпо да го вършим понякога. Само за себе си. Заради всички тези аргументи, само че най-много, с цел да им отговорим от сърце и разум.
unsplash.com Изключително добре виждаш картината на личните си убеждения, полезности, претекстове, смисъла на това, което си избрал като житейска обстановка сега.
ко не се сещате какви въпроси да си зададете, „ Въпросници” на Макс Фриш е една скъпа книга. Те обгръщат тематики като предпазване на човешкия жанр, брака, дамите, вярата, хумора, другарството, бащинството, родината, собствеността, гибелта.
unsplash.com Тъй като ми е мъчно сама да си изобретявам положителни въпроси, както към този момент си признах, избирам да употребявам основани от хора, които имат същински гений за това. От време на време, когато реша да ревизира „ къде съм в този момент?”, употребявам за автоинтервю въпросника на Кристина Митева, която сътвори платформата „ Един от нас споделя”.
С нейно разрешение, ще изтъквам няколко от тях. Този път няма да им давам отговор обществено. Защото в тази ситуация не е от голяма важност какво мисля и по какъв начин се усещам аз във връзка с тях.
unsplash.com Споделям няколко, като помощно средство, с цел да ви поощря да им отговорите сами. И да откроите личните си цели тъкмо в този миг от житейския ви път. Винаги е доста скъпо. Дори и заради простичкия факт, че ще се дистанцирате от всички странични шумове в главата си, които идват от най-различни осведомителни направления.
И не си казвайте: „ Знам какво мисля”. Седнете и го напишете. Все едно в действителност ще бъде оповестено.
unsplash.com Или застанете пред огледалото и отговаряйте, все едно сте в народен ефир. От някои отговори, сами ще се учудите. Потокът на съзнанието има потребност от загрявка, както е при всеки спорт, с цел да се отприщи и да ви донесе съкровищата, които единствено вие носите у себе си.
unsplash.com И по този начин:
Кои бяха най-хубавите моменти или интервали в твоя живот до момента?
А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?
Има ли нещо значимо, за което не ти доближава времето?
unsplash.com Миналото, сегашното или бъдещето е най-важно за теб в този момент?
Кои страсти играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Какво е щастието за теб? Опиши ми един идеален ден...
*Цитатът е от автоинтервю на Александър Карапанчев, фантазьор
unsplash.com Още от Михаела Петрова:
Вдишвайте чудеса, издишвайте благоприятни условия (или теорията на скачените съдове) Лошият спомен се лекува с добър Приятелко, пътешественичке Да те схванат погрешно... Кавалер: made in BG Не съм вярвала, че ще пребивавам в свят, в който към този момент не поддържаме връзка посред си
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ