София към Тихомир: Объркан ти е животът
Завършилите на второ място София и Тихомир от “Един за различен ” споделят любопитни детайлности от персоналния си живот в забавната игра „ Съм/Не съм “. Лъгали ли са се? Пеят ли под душа? И защо биха изтеглили безлихвен заем? Да разберем:
Пеете ли под душа?
Софи: Този добър артист! Той пее, да! Приглася.
Тишо: Винаги си пея под душа.
Софи: Как беше тази ария? [пее]
Тишо: Това е, когато съм благополучен.
Софи: Да. А, когато е печален...
Тишо: Кен лииии. Ту либу дибу даут юююю.
Давали ли сте на някого подправен номер?
Софи: Хммм. Не съм давала подправен номер, само че не дадох моя телефонен номер на Тихомир от първия път. Оставих го да гадае за последната цифра, която беше... едно! И той не ми звънна.
Тишо: Не, в никакъв случай не съм давал подправен номер. Даже съм давал същинския си номер, написан откъм гърба на гърба ми, когато бях избавител.
Софи: Мхммх, досещай се самичък.
Тишо: Мнооого, доста от дълго време, преди мнооого, доста години!
Софи: Този хубав юноша беше морски гларус. Интересното е, че телефонният ти номер е същият оттогава.
Софи: Така животът става по-предизвикателен.
Тишо: А, тъкмо по този начин. Това беше нейната игра, която даде към мен. Аз просто трябваше да сложа една цифра. Но аз си мислех, че има прикрито подусловие, както в игрите в “Един за различен ”. Знаех, че нещо е комплицирано.
Софи: Объркано... Объркан ти е животът. Един пестник зад врата! Хем ме искаш, хем не правиш първата стъпка. Искаш да си си гларусче това лято [целува го].
Тишо: Да.
NOVA
Бихте ли изтеглили безлихвен заем, с цел да сбъднете фантазията на своя обичан?
Софи: Бих изтеглила заем, само че доста мъчно ги връщам. Много ненавиждам да връщам заеми.
Тишо: Тя не обича да връща заеми. Аз съм индивидът, който когато съберем пари... отиваме и ги връщаме.
Софи: А защо? Какво ще осъществиш мое?
Тишо: Твое ли? Е, да ти построя ракета, с цел да отидем до слънцето.
Софи: И назад, безчет доста пъти, тъй като?
Тишо: Се обичаме толкоз доста.
Софи: Да!
Тишо: Ами ти? За какво би взела заем?
Софи: Еми... за малко неща.
Тишо: Моля те, апелирам те... кажи го!
Софи: Мотор? Мотор?
Тишо: Голям. Дай, дай! [имитира мотор].
Софи: Чопър... За това няма да изтегля пари, да се знае!
Тишо: Няма да ти дам палката.
Софи: Няма да изтегля аз за такива нелепости пари.
Тишо: Защо, бе?
Софи: Защото...
Тишо: Ама аз ще те возя!
Софи: Работи си, изкарай си, купи си. Ей по този начин ще ти кажа аз.
Абонирали ли сте се за фитнес карта без да я употребявате?
Софи: Не! Аз пари непотребни нямам. Аз съм свидлив човек. Като знам, че няма да отивам на фитнес, не си закупувам карта. Да, за него знаем. Той стартира, три дни върви съществено и след това... ааайде.
Тишо: Имаше една карта, 365 лв. струваше за цяла година. Можеше да вървиш 365 дни на фитнес. И аз не я използвах.
Софи: Колко дни отиде?
Тишо: Пет.
Софи: Браво, котенце. По 100 лв. на вървене.
Тишо: Близо 100 лв. на вървене.
Лъгали ли сте половинката си?
Софи: Мммм... Не!
Тишо: Не?
Софи: Не съм лъгала...
Тишо: Никога?
Софи: Ми, не. Аз не мога да излъжа никой.
Тишо: Това е все едно да те питат убивал ли си. Да, убивал съм муха.
Софи: Аааа.
Тишо: Същият въпрос.
Софи: Не, бе, коте. Наистина споделям, че не съм те лъгала за нищо.
Тишо: За нищо?
Софи: Не, по тази причина ми имаш такова доверие.
Тишо: Погледни ме в окото.
Софи: Абе, ще ти виждам очите. Не съм лъгала за нищо. Аз не мога да неистина. Даже, когато му купя подарък, си го споделям по-рано.
Тишо: Ама аз единствено през днешния ден си припомням веднъж. Да, ти ме пита... Не, аз теб. То, човек непрекъснато прави едни такива... Колкото да спре диалога. Мило, зареди ли колата? И аз споделям “ДА ” незабавно. Да, заредих я. Аз постоянно не помня да я заредя.
Софи: Значи той лъже, само че аз не. Това стана ясно.
Тишо: Ами ти, когато удари колата?
Софи: Аз не знаех, че съм блъснала колата. Наистина, дребосъче, не знаех.
Тишо: Ама то целият блок е схванал.
Софи: Тя и бронята беше паднала, само че аз мислех, че е на непознатата кола и си крещя... по какъв начин по този начин пада бронята, а стои там. Аз неистина неумишлено.
Тишо: Така ще кажеш.
Софи: Той в този момент ще ми купува. Обещал е в народен ефир, че ще имаме нова кола. Не се прави, че не си чул. Гледай там в камерата.
Тишо: Има тук една муха, чакай да я ударя.
Пеете ли под душа?
Софи: Този добър артист! Той пее, да! Приглася.
Тишо: Винаги си пея под душа.
Софи: Как беше тази ария? [пее]
Тишо: Това е, когато съм благополучен.
Софи: Да. А, когато е печален...
Тишо: Кен лииии. Ту либу дибу даут юююю.
Давали ли сте на някого подправен номер?
Софи: Хммм. Не съм давала подправен номер, само че не дадох моя телефонен номер на Тихомир от първия път. Оставих го да гадае за последната цифра, която беше... едно! И той не ми звънна.
Тишо: Не, в никакъв случай не съм давал подправен номер. Даже съм давал същинския си номер, написан откъм гърба на гърба ми, когато бях избавител.
Софи: Мхммх, досещай се самичък.
Тишо: Мнооого, доста от дълго време, преди мнооого, доста години!
Софи: Този хубав юноша беше морски гларус. Интересното е, че телефонният ти номер е същият оттогава.
Софи: Така животът става по-предизвикателен.
Тишо: А, тъкмо по този начин. Това беше нейната игра, която даде към мен. Аз просто трябваше да сложа една цифра. Но аз си мислех, че има прикрито подусловие, както в игрите в “Един за различен ”. Знаех, че нещо е комплицирано.
Софи: Объркано... Объркан ти е животът. Един пестник зад врата! Хем ме искаш, хем не правиш първата стъпка. Искаш да си си гларусче това лято [целува го].
Тишо: Да.
NOVA Бихте ли изтеглили безлихвен заем, с цел да сбъднете фантазията на своя обичан?
Софи: Бих изтеглила заем, само че доста мъчно ги връщам. Много ненавиждам да връщам заеми.
Тишо: Тя не обича да връща заеми. Аз съм индивидът, който когато съберем пари... отиваме и ги връщаме.
Софи: А защо? Какво ще осъществиш мое?
Тишо: Твое ли? Е, да ти построя ракета, с цел да отидем до слънцето.
Софи: И назад, безчет доста пъти, тъй като?
Тишо: Се обичаме толкоз доста.
Софи: Да!
Тишо: Ами ти? За какво би взела заем?
Софи: Еми... за малко неща.
Тишо: Моля те, апелирам те... кажи го!
Софи: Мотор? Мотор?
Тишо: Голям. Дай, дай! [имитира мотор].
Софи: Чопър... За това няма да изтегля пари, да се знае!
Тишо: Няма да ти дам палката.
Софи: Няма да изтегля аз за такива нелепости пари.
Тишо: Защо, бе?
Софи: Защото...
Тишо: Ама аз ще те возя!
Софи: Работи си, изкарай си, купи си. Ей по този начин ще ти кажа аз.
Абонирали ли сте се за фитнес карта без да я употребявате?
Софи: Не! Аз пари непотребни нямам. Аз съм свидлив човек. Като знам, че няма да отивам на фитнес, не си закупувам карта. Да, за него знаем. Той стартира, три дни върви съществено и след това... ааайде.
Тишо: Имаше една карта, 365 лв. струваше за цяла година. Можеше да вървиш 365 дни на фитнес. И аз не я използвах.
Софи: Колко дни отиде?
Тишо: Пет.
Софи: Браво, котенце. По 100 лв. на вървене.
Тишо: Близо 100 лв. на вървене.
Лъгали ли сте половинката си?
Софи: Мммм... Не!
Тишо: Не?
Софи: Не съм лъгала...
Тишо: Никога?
Софи: Ми, не. Аз не мога да излъжа никой.
Тишо: Това е все едно да те питат убивал ли си. Да, убивал съм муха.
Софи: Аааа.
Тишо: Същият въпрос.
Софи: Не, бе, коте. Наистина споделям, че не съм те лъгала за нищо.
Тишо: За нищо?
Софи: Не, по тази причина ми имаш такова доверие.
Тишо: Погледни ме в окото.
Софи: Абе, ще ти виждам очите. Не съм лъгала за нищо. Аз не мога да неистина. Даже, когато му купя подарък, си го споделям по-рано.
Тишо: Ама аз единствено през днешния ден си припомням веднъж. Да, ти ме пита... Не, аз теб. То, човек непрекъснато прави едни такива... Колкото да спре диалога. Мило, зареди ли колата? И аз споделям “ДА ” незабавно. Да, заредих я. Аз постоянно не помня да я заредя.
Софи: Значи той лъже, само че аз не. Това стана ясно.
Тишо: Ами ти, когато удари колата?
Софи: Аз не знаех, че съм блъснала колата. Наистина, дребосъче, не знаех.
Тишо: Ама то целият блок е схванал.
Софи: Тя и бронята беше паднала, само че аз мислех, че е на непознатата кола и си крещя... по какъв начин по този начин пада бронята, а стои там. Аз неистина неумишлено.
Тишо: Така ще кажеш.
Софи: Той в този момент ще ми купува. Обещал е в народен ефир, че ще имаме нова кола. Не се прави, че не си чул. Гледай там в камерата.
Тишо: Има тук една муха, чакай да я ударя.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ