Една малка сензация: учени за първи път са успели да

Една дребна сензация: учени за първи път са съумели да запишат интензивността на човешкия мозък малко преди да настъпи гибелта. Умиращият вижда моменти от живота си като на филм. Последни мемоари преди последното довиждане.

Случилото се е едно трагично съвпадане. След рухване 87-годишен мъж бил признат по неотложност в болничното заведение, а положението му бързо се влошавало. Тъй като имал и епилептични пристъпи, невролозите му създали ЕЕГ (при електроенцефалограмата се слагат електроди на избрани места по главата, с които се мери интензивността на мозъка).

Но още по време на проучването мъжът умрял от инфаркт. Тъкмо това трагично събитие разрешило за първи път въобще да бъде записана интензивността на умиращия човешки мозък, споделят невролозите, които са анализирали данните.

Студията, оповестена в профилираното издание " Frontiers in Aging Neuroscience ", вероятно дава отговор на един изконен човешки въпрос: какво се случва с нас сега на гибелта?

Последни мемоари за мигове от живота
Редакцията предлага
При разбора на записани общо 15 минути към гибелта екипът от учени се е концентрирал най-много над 30-те секунди преди и 30-те секунди след прекъсването на сърдечната активност. В този интервал учените са открили нараснала интензивност под формата на високочестотни мозъчни талази, наречени гама осцилации.

Схемата на ритмичните мозъчни талази, записани по време на гибелта на мъжа, приличали доста на мозъчната интензивност по време на сънуване, на припомняне на остарели прекарвания или на медитация.

Специфичният тип на вълните, записани по време на мозъчна гибел - така наречен невронални осцилации - позволяват догатката, че сега на гибелта индивидът е видял като на филм поредност от свои прекарвания, споделя уредникът на студията Д-р Аймал Земар, неврохирург от университета в Луисвил, щата Кентъки. Според Земар резултатите сочат, че даже по време на прехода ни към гибелта човешкият мозък остава частично деен и работи координирано.

" Чрез предизвикването на осцилации малко преди гибелта мозъкът вероятно разсънва финален спомен за най-важните неща, които човек е претърпял през живота си, което наподобява на прекарванията на хората на границата сред живота и гибелта ", споделя Земар.

Въпросните прекарвания се появяват във времето сред клиничната гибел и реанимирането. Хора, които са претърпели сходно нещо, описват след това за поток от мемоари, които минават пред очите им като филм, както и за чувство, че се отделят от тялото - това са така наречен автоскопски прекарвания (out-of-body experiences), при които човек очевидно вижда естествени пейзажи или ярка светлина в дъното на тунел. Някои описват, че тези прекарвания са били съпроводени от мощно възприятие на благополучие, други - приказват за боязън или даже положение на суматоха.

Очевидно сходни преходни положения сред живота и гибелта се появяват изключително постоянно тогава, когато реанимацията продължава изключително дълго и снабдяването на мозъка с О2 остава нарушено за по-дълго време.

Дали е по този начин при всички?

Все отново би трябвало да се каже, че от инцидентни записи на мозъчната интензивност на умиращи хора не могат да се изведат общовалидни изводи. Въпросната студия базира единствено върху един обособен случай, а пацеиентът е страдал и от епилепсия, което усложнява цялата картина.

Само че има друго: " Тези резултати слагат под подозрение нашите досегашни разбирания за това по кое време тъкмо настава краят на човешкия живот и повдигат значими въпроси по отношение на верния миг за даряване на органи ", споделя неврологът Земар.

Той е уверен, че " резултатите на невролозите дават вяра по-добре да се разбере феноменът " спомените от живота ", за който приказват голям брой хора, които са били на крачка от гибелта ".